Лидерът на НФСБ (да припомним – Национален фронт за спасение на България), коалиционен партньор на кабинета „Борисов 3“ и отскоро зам. шеф на българския парламент, Валери Симеонов, отдавна е доказал умението си да се държи като слон в стъкларски магазин. Чупи всичко наоколо си (би трябвало да е несъзнателно, но дали), само и само да постигне някакъв личен, политически и прочие комфорт.

Непрекъснато се увеличава количеството на „изпотрошените магазини“. Като започнем от децибелите на дискотеките по плажовете, минем през майките на деца с увреждания, през една релса, мост и море и стигаме до вчерашния му залп по едни журналисти, медия и целокупния български народ, чиито представител и защитник трябва да е Симеонов.

Но явно при него има интересна аномалия – или думите изпреварват мисълта, или съвсем си е повярвал и се смята за незаобиколим фактор, безусловен авторитет, могъщ и мъдър политик и т.н., и т.н. Греши – казваме му го дружески.

Ясно е, че Валери Симеонов ще бъде осъден от журналистите от бТВ, защото това, което изприказва заслужава санкциониране. Може би, мислейки си, че лоша реклама няма, той е спокоен и доволен – ще трябва да плати едни пари, но е богат и няма да е кой знае какво. Вероятно е убеден, че електоратът му, предвид едни избори догодина, отново ще го припознае (но не както на местните и за Европарламент), изпращайки го за трети път в парламента.

Но тук конструкцията на мисълта му се чупи. Най-малко по две причини. Нарече народа корумпиран – вярно, контекстът бе по-широк, но посланието, което ще достигне до зрители, читатели и слушатели е именно това. И второ – най-вероятно ще има доста сериозна конкуренция, която се подтотвя в момента и е с възможността да влияе на неговия таргет. Като добавим и вероятната липса на „триединството“ с Атака и ВМРО, което позволи да е депутат и управляващ, то бъдещето не е само „шампанско и рози“.

Но ще кажете – повече от година ни дели от парламентарния вот, много вода ще изтече, а Валерката е умен и хитър. Да, така е, но има и нещо друго, което тепърва предстои да се случва.

Симеонов напоследък е на гребена на вълната след интервенцията си по Закона за хазарта и случващото се около тази „операция“. На пръв поглед всичко е перфектно – и моралният, хуманен аспект (народът няма да се унижава да търка талончета), и материалният – в хазната ще се трупат повече пари за спорт. Все пак, стигаме до малък парадокс, който не трябва да се заобикаля – как хем хората няма да „търкат“ – голямата цел на Симеонов (сиреч няма да плащат за талони), хем ще има повече пари за спорт. Редно е някой да изясни това леко разминаване.

Друго, уви, следва да видим как ще се случи. Огромната маса българи, които ежедневно търкат, никак дори не се възприемат като участници в нещо неморално или нехуманно. И през ума им не минава, че вероятно ощетяват семейния бюджет.

Те са подвластни на мимолетната хазартна тръпка, на тези няколко секунди на надеждата и мечтаенето, на адреналина да те показват по телевизията, заобиколен от известни лица и руси красавици. И всичко това в един момент ще спре. Ще им бъде отнето. От Валери Симеонов. Защото „драгият зрител“ възприема конкретики, по-лесно е да персонифицираш „виновния“, отколкото да осмислиш, че зад това или онова стои правителство, парламент, бюджетна комисия, разчистване на сметки и прочие.

Каквото и да говорим, спортният тотализатор няма да успее да осигури мащабите, блясъка и повсеместността на лотариите в сегашния им вид. Доста българи ще се чувстват ощетени… знаете вече от кого. А това сваля проценти…

Но да се върнем към злободневното. Политикът и депутат Валери Симеонов – по незнайни за момента причини – обвини журналисти от голяма, национална, уважавана, гледана и частна медия в корупция. Хвърли думите си в ефира с лекотата, с която грижовният съпруг изхвърля боклука сутрин, отивайки на работа.

Така не се прави (както ни учат по-възрастните). Словото следва да се уважава, особено, след като по стечение на обстоятелствата си получил трибуна. Ако не го умееш, по-добре си трай (както казват в махалата).