От съобщение на правителствената пресслужба става ясно, че са отпуснати допълнителни 4 227 260 лева за ремонтни дейности на църквите у нас и още 1 369 198 лева са предоставение на общините Брезово и Своге.

От одобрените средства 1 076 340 лв. се предоставят за консервация и реставрация на Мулдавския манастир „Св. Петка“ в община Асеновград. 2 000 000 лв. са предвидени за основен ремонт и реконструкция на Старата митрополия във Велико Търново. Митрополията е с голяма историческа стойност за града. 

За консервация и реставрация на храм „Св. великомъченик Димитър Солунски“ в град Видин правителството отпуска 950 920 лв. Храмът е втори по големина в България след патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ в София и е паметник на културата от национално значение.

200 000 лв. се предоставят за довършителни строително-ремонтни дейности по сградата на Софийската митрополия.

По линия на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане правителството отпусна общо 1 369 198 лева в подкрепа на общините Брезово и Своге. От тези средства 1 286 625 лева са за авариен ремонт на язовир – основно водохващане за питейни нужди на с. Чехларе.  За неотложни възстановителни работи на пешеходна пасарелка за кв. „Слатина“ в гр. Своге се предоставят 82 573 лева.

В същото време финансисти предупреждават, че харчовете през първото тримесечие надвишават с 25% разходите през същия период миналата година. Дефицитът за първите три месеца е вече 656 млн. лева. Всеобщото мнение е, че ще се налжи тегленето на заеми и актуализация на бюджета.

Колумнистът на ИЖ проф. Гарабед Минасян в свой коментар изтъква, че неинвестиционните разходи в държавния бюджет трябва да следват строго приходите и да не ги превишават.

Той припомня и коментира, че дори и в условията на развихрена пандемия (март-септември, 2020 г.) Фискалният резерв остава на равнище от около 9 млрд.лв. В края на месец септември правителството емитира заем на международния финансов пазар, но все пак до към месец ноември разходите от ФР са сдържани и контролируеми. Краят на годината е време на развихрено разточителство, когато само за месец декември от ФР са раздадени 3,8 млрд.лв. Следва относително задържане и отново разходи, така че в края на месец март вече са изразходвани предизборно около 6 млрд. лв. от ФР за полугодието преди изборите в началото на месец април! Тези допълнителни разходи са примерно около една трета от полугодишните данъчни приходи!

Структурата на тези допълнителни разходи е предопределяща за оценката на тяхната състоятелност, изтъква проф. Минасян.

Материалът Въпреки притесненията на финансистите, кабинетът „Борисов 3“ продължава с харчовете е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тя припомня, че този фонд е създаден през 2008 г. и в него се събират 50% от приходите от приватизация, 25% от излишъка на републиканския бюджет и приходите от концесии, като тези средства могат да се ползват единствено и целево само за пенсии.

В момента сме изправени пред опасност Борисов да прегази закона, както вече се случи с резерва на Здравната каса през  2010, пише Нинова и се аргументира с това, че от официалната информация на Министерството на финансите за периода от септември до декември 2020 г., за три месеца, Борисов е изхарчил от фискалния резерв 5 млрд. лева.

Това означава, че останалите „свободни“ средства са само 1,4 млрд. лв. (без салдата на НОИ, НЗОК, Сребърния фонд и средствата от ЕС). Такъв спад не е имало от 2010 г., пише лидерът на БСП.

Тя припомня как през 2010-на резервът на НЗОК се е влял в републиканския бюджет и са „потънали в незнайни харчове“.

Ситуацията днес е сходна, предупреждава Нинова.

Материалът Нинова вижда опасност да се посегне на Сребърния фонд е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В края на февруари 2021 г. общият размер на фискалния резерв в страната е 8,8 млрд. лв., като 8 млрд. лв. са средства на резерва по депозити в БНБ. Разширяването на бюджетния дефицит през последната година – в следствие на пандемията и увеличението на разходите – както и намалението на средствата във фискалния резерв през последните месеци, повдигнаха въпроси около стабилността на публичните финанси и управлението на резерва. Традиционно въпросите, свързани с фискалния резерв, се отнасят не само до неговото ниво, но и до разпределението на средствата вътре в резерва – дали има достатъчно свободен ресурс и дали не се случва оперативно да се ползват средства, които имат специално предназначение и би следвало да са неприкосновени за финансиране на текущи харчове?

Причините за периодичната поява на тази дискусия – обикновено когато се свият средствата – могат да се търсят в две направления. Първото е, че фискалния резерв не е детайлно уреден в родното законодателство. Неговата структура е разписана в допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси (т. 41 от ДР на ЗПФ[1]), а с годишния закон за държавния бюджет се определя минималното ниво на фискалния резерв към края на годината – 4,5 млрд. лв. към 31 декември 2021 г. Имайки предвид различния вид средства в резерва – например средствата в т. нар. Сребърен фонд[2] и сметките за средства от Европейския съюз – то това минимално ниво не гарантира наличието на „свободен“ резерв[3] за финансиране на неотложни разходи.

Втората причина може да се търси в липсата на детайлна статистика за средствата във фискалния резерв. Общата рамка е напълно ясна. Министерство на финансите публикува справка за фискалния резерв на месечна база. През баланса на управление „Емисионно“ в Българска народна банка (БНБ) също могат да се следят средствата на фискалния резерв по депозити в БНБ на седмична база. И в двете статистики обаче липсва добра разбивка. Дори тримесечният отчет на Министерство на финансите за състоянието и доходността на фискалния резерв не дава детайлни разбивки на резерва. Всичко това, очаквано, провокира въпроси за състава на фискалния резерв.

В търсене на по-детайлни данни ИПИ изпрати официално запитване до Министерство на финансите за състава на фискалния резерв. Тук публикуваме в оригинал отговора на министъра и предоставените данни, а на графиката по-долу е представена обобщената картина по месеци за периода от началото на 2019 г. до края на февруари 2021 г. При общ размер на резерва от 8,8 млрд. лв. към 28 февруари 2021 г. салдото по банкови сметки на бюджетни организации, без салдата на НОИ, НЗОК и сметките за средства от ЕС, е малко над 4,7 млрд. лв. От последните обаче 3,3 млрд. лв. са средства в Сребърния фонд.

Няколко неща правят впечатление в данните. Първото е наглед сходното ниво на резерва през 2019 и 2020 г. И двете години стартират с фискален резерв в рамките на около 10,5-10,7 млрд. лв. към края на януари на съответната година и завършват с фискален резерв в рамките на 8,6-8,8 млрд. лв. Движението в рамките на годината обаче е различно. През 2019 г. бюджетът е в добра форма и постепенно трупа излишък и съответно средства в резерва – достигат до над 12 млрд. лв. през лятото (31 юли 2019 г.). Разходите в края на годината – особено през декември, смъкват резерва на 8,8 млрд. лв. През 2020 г. няма такова трупане на средства в резерва през годината. Големият ръст на средствата идва през септември 2020 г., когато държава взе външен дълг за 5 млрд. лв. Към 30 септември 2020 г. средствата във фискалния резерв достигат 13,5 млрд. лв. През декември обаче е ударното харчене и резервът завършва годината на 8,6 млрд. лв.

Другото важно наблюдение е в състава на фискалния резерв. Сметките на средствата от Европейския съюз са сравнително постоянна величина – в рамките на около 3 млрд. лв. Вземанията от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи и аванси са над 1 млрд. лв. само към януари на съответната година, след което спадат и не играят значима роля в резерва. Постепенно нарастват средствата в Сребърния фонд – от 2,9 млрд. лв. в началото на 2019 г. до 3,3 млрд. лв. в края на февруари 2021 г. Нарастват и салдата по сметки на НОИ и НЗОК – от около 350 млн. лв. в началото на 2019 г. до над 750 млн. лв. в края на февруари 2021 г.

Всичко това означава, че „свободните“ средства, тоест салдата по банкови сметки на бюджетни организации, без салдата на НОИ, НЗОК, средствата в Сребърния фонд и сметките за средства от ЕС, намаляват и към края на 2021 г. са 1,4 млрд. лв. Това е и най-ниското им ниво за целия разглеждан период – средно за 2019-2020 г. нивото им е било около 3,5 млрд. лв. Подобен спад на средствата не се случва за пръв път. През 2010 г. в един момент тези средства – визираме тогавашното салдо на републиканския бюджет, отново без Сребърния фонд, достигнаха около 320 млн. лв. (към 31 август 2010 г.). Тогава в края на годината беше национализиран резервът на НЗОК и над 1,3 млрд. лв. се вляха в салдото на републиканския бюджет през декември 2010 г.

Сегашното ниво на фискалния резерв може и да не е на абсолютния си минимум, но разбивката на средствата разкрива някои рискове. Дефицитът в бюджета в първите три месеца на 2021 г. оказва своето влияние и средствата в резерва продължават да се свиват. Липсата на голям свободен ресурс означава, че държавата ще търси варианти за попълване на резерва – тоест поемане на нов дълг през следващите месеци. Това е очаквано – в бюджета е предвиден максимален размер на новия дълг на стойност 4,5 млрд. лв., но е важно както да се опазим от евентуални мераци за национализиране на Сребърния фонд – по сценария от резерва на НЗОК от 2010 г., така и от допълнително напомпване на разходите, което да засили натиска върху резерва.

****
[1] „Фискален резерв“ е показател, който включва: а) салдата по всички банкови сметки на бюджетните организации без тези на общините и техните разпоредители с бюджет; б) активите на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система; в) вземания от фондове на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други; г) други финансови активи по чл. 154, ал. 22 и 23.
[2] Пълното наименование на Сребърния фонд е Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (ДФГУДПС).
[3] Следва да се отбележи, че на теория и чрез законодателни промени средствата в Сребърния фонд могат да сменят своето предназначение и да финансират неотложни разходи. Разглеждането на средствата в Сребърния фонд като резерв е валидно от макроикономическа гледна точка. Припомняме, че през 2010 г. нивото на фискалния резерв и конкретно средствата на републиканския бюджет паднаха до много ниски нива, което доведе до национализацията на резерва на НЗОК.

Материалът Рисковете пред фискалния резерв е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Предизборната кампания свърши и гражданите ще направят своя избор в неделя. Независимо от резултатите и извън амбициите за нови политики, новоизбраното народно представителство и излъченото управление ще се сблъскат с реалността на належащите през идните месеци решения. Публикуваме този текст днес, но той е предназначен за четене в утрото след изборната нощ.

Икономиката: Картината към момента

Сривът през 2020 г. През 2020 г. БВП се свива с 4,2% спрямо предходната година, инвестициите в основен капитал спадат с 5,1%, докато потреблението отбелязва минимален ръст от 1,8%. Износът на стоки и услуги намалява в реално изражение с 11,3%, а вносът – с 6,6%. Ефектът върху пазара на труда до момента е по-слаб от очаквания срив, до известна степен и заради субсидиите за запазване на заетостта. Приходите от международен туризъм се свиват с над 2,4 млрд. евро, или 63%, а преките чужди инвестиции надхвърлят 2,1 млрд. евро, или с 30% над нивата от 2019 г.

Външната среда. В еврозоната спадът на БВП през 2020 г. е 6,6%, а в целия ЕС – 6,2%. Ако изключим по-специфичните като структура на икономиката Ирландия и Люксембург, най-слабо засегнати от кризата са скандинавските и балтийските страни, както и част от Централна и Източна Европа. От „ядрото“ на еврозоната относително по-малък спад се отчита в Нидерландия и Германия, а най-тежък удар понасят Испания и Италия, както и силно зависимите от туризъм Гърция, Хърватия, Португалия и Малта.

Прогнозите за 2021-2022 г. Макар още през третото тримесечие на 2020 г. да започна възстановяване, икономиките в Европа са далеч от достигане на предкризисните нива. Това се обуславя и от ниските темпове на растеж още преди пандемията в някои от големите членки на еврозоната. Прогнозата на Европейската комисия е за ръст на БВП в еврозоната от 3,8% през 2021 и 2022 г.; Европейската централна банка дава ръст от съответно 4% и 4,1%. При тези темпове, БВП в ЕС като цяло и в поне половината икономики, включително Германия, Франция, Италия и Испания, в края на 2021 г. ще е все още под нивата от 2019 г. В същото време Китай отчита растеж за цялата 2020 г. въпреки стриктните мерки в първите месеци, а през последните месеци индустриалното производство и износът вече значително надхвърлят предкризисните нива. В САЩ бързата ваксинация и огромните фискални стимули също предполагат бърз растеж. Ръстът на световната икономика според ЕЦБ ще бъде 6,5% през 2021 г. и 3,9% през 2022 г. За България прогнозите на ЕК са за съответно 2,7% и 4,9% – при всички случаи, недостатъчен за преодоляване на ефекта от кризата в рамките на тази година.

Икономиката в зимния локдаун. През март 2021 г. общият показател на бизнес климата се повишава с 2,1 пункта спрямо февруари. Този колеблив оптимизъм се потвърждава от част от текущите стопански индикатори. От септември насам спадът на индустриалното производство на годишна основа е ограничен до под 5%, за януари 2021 г. е 3,4%. През декември и януари има леко подобрение на месечна основа. След ръста през декември, износът на стоки отново спада през януари, частично и заради ефекта на Брекзит. Очаквано, след затварянето на търговските центрове, продажбите в търговията на дребно отново се свиват през декември и остават на тези нива през януари – основно заради покупките на облекла и обувки. Зимният туристически сезон е сериозният губещ от третата вълна в Европа – спадът на чуждите туристи е 84%, или  600 хил. почиващи по-малко.

Пазарът на труда. Безработицата гравитира около 7% през последните няколко месеца до февруари 2021 г., а кризата сви заетостта с 2 пункта спрямо 2019 г. Средногодишно през 2020 г. наетите са с около 70 хиляди по-малко от 2019 г. Неизбежното спирането на мерките за запазване на заетостта заплашват с нов наплив към бюрата по труда и този път системата трябва да е подготвена да поеме голям брой нови безработни. Заради характера на ограниченията, трябва да се има предвид и профилът на новите безработни – преимуществено по-млади, без високи умения и квалификации, което поставя допълнителни пречки пред връщането им към заетост. В общините с доминирана от туризма местна икономика – в морските, планинските и спа курортите – ударът върху пазара на труда е чувствително по-сериозен, с ръст на безработицата от порядъка на 7-10 пункта на годишна база в много от тях. С оглед на прогнозите за трайно свиване на международния туристически поток през следващите години политиките на пазара на труда следва да се съсредоточат върху квалификацията и уменията на работната сила в тези райони, което да позволи наемането им и извън сектора на хотелите и ресторантите.

Образованието „от дистанция“. Кризата обостри съществуващите неравенства в достъпа до образование, като по оценки на база на PISA и EU-SILC приблизително 1/10 от децата не могат да участват пълноценно в онлайн обучение заради дефицити в домашната среда, липса на техника и ресурси. Доколкото обучението от разстояние ще остане в някаква форма част от образователния процес (дори и само като резервен подход при следващата грипна епидемия), то следва да се потърси трайно решение за елиминиране на разликите в достъпа. Подготовката на преподавателите и училищата също трябва да е сред приоритетите, доколкото и там бяха идентифицирани дефицити.

Общинските финанси. В регионален план кризата задълбочи зависимостта на общините от държавния бюджет, заради свиването на собствените им приходи от местни данъци и такси. Допълнителните трансфери към общините бяха ключови за възможността на местните власти да отговорят на предизвикателствата – например в сферата на социалните услуги. Огромният пакет за инвестиции в множество общини, отпуснат през декември 2020 г., затвърди модела на зависимост и ръчно управление в регионалното развитие.

Бюджетът. Консолидираните бюджетни приходи през първото тримесечие над 2021 г. са 11,2 млрд. лв. при 10 млрд. лв. за същия период на 2020 г. Консолидираните разходи са около 11,9 млрд. лв. в сравнение с 9,6 млрд. лв. през първите три месеца на предходната година, като това формира дефицит от над 650 млн. лева. Повод за плах оптимизъм е относително доброто изпълнение при основните данъци в последните месеци на 2020 г. За първите два месеца на 2021 г. спад на годишна основа има само при корпоративния данък и акцизите.

Важните предизвикателства пред икономическата политика

Бюджетният дефицит и държавният дълг. България приключи 2020 г. с бюджетен дефицит от 3,6% от БВП, което увеличи държавния дълг до 24,5% от БВП. Ако погледнем в европейска перспектива, България може да се радва на известно спокойствие в идните месеци; гледайки напред обаче бюджетната стабилност може бързо да бъде загубена.  Водещият фактор за очаквания касов дефицит от близо 4% от БВП безспорно е заложеното увеличение на разходите. Само до март те нарастват с над 24% спрямо същия период на 2020 г., а всички партии обещават още разходи в предизборните си програми. Буферът срещу допълнителни рискове, свързани с овладяване на последствията от продължаващата пандемия, е относително малък. 

Планът за възстановяване. До 30 април българското правителство трябва да изпрати на Европейската комисия окончателен Национален план за възстановяване и устойчивост. Одобрението на документа отваря пътя към над 12 млрд. лева безвъзмездно финансиране за публични инвестиции в следващите шест години, но срещу реформи. Към момента в публикувания проект на документа липсват реформите и мерките, които трябва да адресират идентифицираните структурни проблеми и препоръките към страната в рамките на Европейския семестър.

Държавните помощи за бизнеса. Новото управление ще трябва да реши дали да продължи с програмата за субсидиране на заетостта (т.нар. “60/40” и сходните за специфични сектори). Безспорно е, че тя поддържа по-висока заетост в предприятия с намалена стопанска активност. Същевременно, икономическата логика диктува постепенна адаптация на бизнеса към новата пазарна конюнктура. Продължаването на програмата ще означава и актуализиране на бюджета и предвиждане на допълнителни разходи.

Управлението на еврофондовете. Публичните инвестиции във все по-голяма степен ще бъдат доминирани от проекти, финансирани от еврофондовете.  Последните данни сочат, че до февруари 2021 г. са разплатени около 57% от договорените европейски и националните средства по оперативните програми за периода 2014-2020 г. Фокусът следва да бъде максимално използване на тези средства и максимално рано, за да подпомогнат възстановяването на икономиката. Могат да се използват възможности за финансиране на някои държавни разходи по европейски програми – например за сметка на ReactEU, с което може да се намали бюджетният дефицит до края на годината. 

Належащите решения в правосъдието

Избор на главен съдебен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Процедурата трябваше да е приключила до 18 декември 2019 г. за 10-тимата инспектори и до 2 февруари 2020 г. за нов главен съдебен инспектор.

Избор на двама конституционни съдии от квотата на Народното събрание в Конституционния съд. През октомври 2021 г. изтича мандатът на Анастас Анастасов, а в началото на 2022 г. и на Гроздан Илиев.

Реформата на съдебната  карта и Единната информационна система на съдилищата. Висшият съдебен съвет трябва понесе своята отговорност за провала на реформата на съдебната  карта и Единната информационна система на съдилищата. Тези две отговорности бяха щедро финансирани с евросредства, но резултати и решения до момента няма. Каквито и да било промени да бъдат предложени, те трябва да бъдат установени със закон, тоест последната дума е именно на законодателната власт. Към настоящия момент съдиите са твърдо против предложения от ВСС модел и той не бива да им бъде налаган със сила.

Избор на председател на ВКС. На този състав на ВСС се пада отговорността да избере и следващия председател на Върховния касационен съд през есента на тази година.  Налице са основателни съмнения за политически зависимости на част от членовете на ВСС, а с действия и бездействия те видимо не изпълняват основните си задължения. Ето защо е вероятно следващото Народно събрание да упражни правомощието са за откриване на процедура за дисциплинарното  освобождаване на част от избраните от НС през 2017 г.  

Анализ и отчет на изтеклата през 2020 г. стратегия за съдебна реформа 2014-2020и впоследствие приемане на нова. Това би дало тласък и основание за извършване на ключови реформи, свързани със съда, прокуратурата и статуса на главния прокурор.

Нов състав на Висшия съдебен съвет. Задължение на новоизбраното НС ще е да проведе избори за нов състав на ВСС през есента на 2022 г., ако не се стигне до прекратяване мандата на настоящия съдебен съвет.

Пазарът в енергетиката

Интеграцията на енергийната система. Предстои интегрирането на Пазарен сегмент „Ден напред“ с европейския пазар – първо на гръцката граница, а по-късно през годината и на румънската, което трябва да бъде максимално ускорено. Това е от изключително значение, за да осигури повече ликвидност на българския електроенергиен пазар, което ще създаде по-добри условия за индустрията, а и ще облекчи условията за навлизането на бизнес потребителите на ниско напрежение от края на юни. Необходим е и повече надзор върху пазарната търговия, тъй като тази година е първата, в която БЕХ няма експлицитни задължения да предоставя минимални количества на пазара.

Държавните помощи и механизмите за капацитет. Правителството е в процес на одобрение на държавна помощ за т.нар. механизми за капацитет, а срещу това трябва да поеме ангажименти за реформи. Този процес трябва да приключи в реалистични срокове, но без излишно протакане. Част от тези реформи включва изваждането на домакинствата на свободен пазар на електрическа енергия в следващите няколко години, но този процес трябва да започне максимално бързо. Заедно с това е необходимо изследване на това дали в България има енергийна бедност, какъв е нейният обхват и дълбочина, и изготвяне на мерки за справяне с проблема.

Газопроводите. Предстои приключването на проекта „Балкански поток“, както и газовия интерконектор между България и Гърция, срокът за който постоянно се отлага. Необходими са и допълнителни стъпки за завършването на свободния пазар на природен газ в страната.

Здравната система и кризата

Ваксини и нормализация на стопанския живот. След слабия напредък с ваксинациите през първото тримесечие на годината се очаква темпът да се увеличи през второто. Въпреки това голяма част от населението остава скептично, както се вижда от скоростта, с която вървят първите ваксинационни фази. Необходима е по-добра информационна кампания и по-ефективна организация на ваксинационния процес – както на ниво лични лекари, така и на общите ваксинационни пунктове, още известни като „зелени коридори“. Ако България (и Европа) изостанат с ваксинационното покритие, рискът от влошаване на епидемичната обстановка през есента е висок, а това ще удари спирачка на икономическото възстановяване.

Здравните грижи отвъд пандемията. През последната година здравният сектор е подложен на огромен натиск, който изкара на преден план проблеми с организацията му – както организацията на предоставяне на здравни услуги, така и големите регионални различия в достъпа до навременна и качествена услуга. Усилията през следващите месеци следва да са в посока овладяване на последствията от пандемията, връщане на нормалната работа на сектора, особено болничната помощ, намаляване на натоварването на медиците в спешна помощ и интензивните отделения и възстановяване на плановия прием в болниците.

Пътят напред

И накрая, да не забравяме, че в последните повече от 11 години с малко прекъсвания на власт е една партия. Това означава, че и на най-ниските нива в администрацията работещите са добили съответни навици, а тези които не са приели определен маниер на работа отдавна не са там, т.е. процесът на пречистване и изграждане на определен стил, нагласи и подход у професионалния чиновник отдавна се е случил. Той знае много добре как се правят големи реформи, знае и кога се започват – в първата година от мандата. Ако няма пълна изненада в изборните резултати, единствената надежда за реални структурни реформи е, колкото и парадоксално да звучи, в настоящата пандемична ситуация – тя може да служи за компас и двигател на промяната. Ако не стартират дълбоки смислени промени в здравеопазването, бизнес средата и образованието, ни очаква сигурно последно място в периферията на Европа.

Материалът След изборния ден: реалността на належащите решения е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В коментар за милиардите, изхарчени от кабинета последните месеци на миналата година, Василев посочи, че някой бъдещ управленец може да използва тези натрупани дефицити като аргумент за вдигане на данъците.

По думите на икономиста страната ни има много малко неща, с които е атрактивна и едно от тях са ниските данъци. Как ще привлечем инвестиции, или пък ще върнем да работят у нас IT специалистите ни, ако вдигнем данъците, попита той.

Николай Василев е убеден, че правилната политика е запазване на ниските данъци и такива реформи, които да повишат имиджа на държавата ни.

Василев посочи три варианта за бъдещи политики у нас:

• При малък растеж – намаляване на разходите
• Натрупване на още дефицит – което би било катастрофа
• Вдигане на данъците – също много страшно.

Материалът Вдигане на данъците – най-големият кошмар на Николай Василев е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Те потвърждават коментарите на премиера Борисов от по-рано днес, с които премиерът се похвали със сдържане на дефицита. Той е 3,6 млрд. лв. (3,0 % от прогнозния БВП), много под анонсираните 5,2 млрд. лева – 4,4 на сто от БВП.

От МФ са по-подробни – преките фискални стимули през 2020 г. по линия на националния бюджет, включващи социално-икономическите мерки за борба с негативните последствия от пандемията и средствата и ресурсите за звената на първа линия, са в общ размер на около 2,8 млрд. лева. Те са подсилени и допълнени и от пренасочените ресурси по линия на програмите и фондовете на ЕС за програми и мерки, свързани с борбата с пандемията от COVID-19, в размер на около 0,8 млрд. лв. или общият ресурс е в размер на 3,6 млрд. лв., което представлява 3 на сто от прогнозния БВП.

Отчитайки тези ресурси, мобилизирани в безпрецедентната пандемична ситуация, може да се каже, че е поддържана една добра фискална политика и без наличие на пандемия е постигнато балансирано бюджетно салдо, каквото бе заложено във внесения от правителството и одобрен от Народното събрание първоначален закон за държавния бюджет за 2020 година, изтъкват от МФ, или както се изрази Борисов – ако нямаше пандемия, щяхме да сме с нулев дефицит.

Редица макроикономисти обаче често критикуват правителството, че не подкрепя достатъчно развитието на икономиката ни, стараейки се да въздържа дефицита, което редица страни в ЕС не правят. Сега остават също въпросителните, защо след като прогнозира много по-голям дефицит, кабинетът не го осъществи. И дали причината са коментарите, че огромните разходи са планирани за края на годината, което предполага непрозрачното им харчене.

От останалите цифри, съобщени от финансовото ни ведомство, става ясно, че общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 32 037,3 млн. лв., което представлява 91,8 % от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 5 652,8 млн. лв. или 85,9 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 15 313,9 млн. лв. (93,8 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 10 072,3 млн. лв. (94,7 % от планираните), от акцизи възлизат на 5 003,3 млн. лв. (91,8 % от разчета), а тези от мита са в размер на 192,0 млн. лв. (102,4 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 115,9 млн. лв. или 92,3 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 9 954,7 млн. лв., което представлява 92,1 % от разчетените за годината.

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.11.2020 г. от централния бюджет, възлиза на 1 184,8 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 30.11.2020 г. е 12,6 млрд. лв., в т.ч. 12,3 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,3 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Материалът МФ се похвали със сдържане на дефицита е публикуван за пръв път на Икономически живот.

2020 беше необикновена година. Пандемията обърна траекторията на родната икономика и ни вкара в тежка криза. В края на годината отбелязваме някои от основните събития и числа, които белязаха развитието на страната през 2020 г. 

1. Сривът. Пандемията обърна траекторията на растеж и ни вкара в рецесия. БВП се сви с 8.6% през второто тримесечие на 2020 г., инвестициите в основен капитал спаднаха с близо 11% спрямо същия период на 2019 г. “Дъното” в различните му измерения изглежда така: 94% спад на пътниците на Летище София (април), 85% спад на чуждестранните туристи (юли), 20% спад на износа, промишленото производство и продажбите на дребно (май).
2. Новите безработни. За малко над месец по време на извънредното положение през пролетта над 100 хиляди души останаха без работа. От началото на лятото започна възстановяване, но към септември наетите лица все още са с над 60 хиляди по-малко от миналата година. Най-тежко бяха ударени работещите в търговията, хотелите и ресторантите.
3. Мярката. Без никакви колебания, към момента стълбът на антикризисните мерки на правителството е мярката за субсидиране на заетостта, или 60/40 с бюджет 1 млрд. лева. Да припомним, че подобна мярка беше въведена и по време на предишната криза, но бюджетът й беше над 100 пъти по-нисък.
4. Мораториумът. С безпрецедентен общоевропейски акт беше създадена рамка за въвеждане на частни мораториуми върху обслужването на кредити към банките. В България бизнесът и домакинствата получиха разсрочване на плащанията по кредити с общ размер от 9,1 млрд. лева. За разлика от 2008-2009 г., това до голяма степен предотврати превръщането на кризата в ликвидна и кредитна.
5. Бюджетът. Два пъти по 5 милиарда – това приблизително е стойността на планираните бюджетни дефицити за 2020 и 2021 г. За пръв път в модерната си история България издаде 30-годишна емисия облигации, а благодарение на безпрецедентната парична политика на Европейската централна банка бяха постигнати немислими доскоро ниски доходности. На макрониво, основният фактор за по-високия дефицит през 2020 г. са очакваните по-ниски постъпления в бюджета – около 3,6 млрд. лв., мярката 60/40 – около 1 млрд. лв., и разходни мерки в социална сфера – увеличени пенсии, заплати в публичния сектор, допълнителни капиталови разходи и трансфери към общините.
6. EС и кризата. Две числа ще останат в историята на 2020 г.: 100 млрд. евро за инструмента SURE за подкрепа на заетостта и 750 млрд. евро в плана за възстановяване ЕС от ново поколение. Преди кризата тези инструменти за фискален трансфер, създаване на нова данъчни приходи на съюза и общо поемане на дълг бяха немислими. За България рамката по всички механизми е 7,5 млрд. евро безвъзмездна помощ и 4,5 млрд. евро възможност за заеми.
7. ERM 2 и банковият съюз. 1 евро = 1.95583 лева. Безспорно събитието на годината в икономическата политика. Българският лев е част от валутния механизъм ERM 2, a БНБ вече е в режим на “близко сътрудничество” с ЕЦБ, или участие в банковия съюз. Валутният борд продължава да функционира, след като за пореден път той доказа и своята устойчивост както на острите политически дебати през зимата, така и в целия период на кризата. 
8. Социалните услуги – 43 хил. възрастни и хора под карантина получават доставки на храна и лекарства по домовете си. Пандемията промени социалните услуги и показа, че базови услуги, които имат видим ефект на поносима цена, могат да достигнат до много по-голям брой хора. Това се случи във важен момент, в който държавата е в процес на оценка на потребностите и планиране на пълната мрежа от социални услуги в страната в дългосрочен план. 
9. Природен газ – диверсификация. Договорът за изграждането на Балкански поток, с капацитет от 20 млрд. куб.м. годишно, е подписан в средата на септември 2019 г. и е на стойност 2,2 млрд. лева инвестиция, а в края на 2020 г. проектът е почти завършен. Същевременно изграждането на газовия интерконектор между България и Гърция, с капацитет от 3-5 млрд. куб.м. годишно и прогнозна цена около 430 млн. лв., продължава да се отлага. 
10. Електроенергия – либерализиране. От есента на 2020 г. над 300 хил. компании са задължени да излязат на свободния пазар на електрическа енергия. Бизнесите разполагат с гратисен период до края на юни 2021 г. да изберат търговец на свободния пазар, а ако не го направят, ще бъдат прехвърлени към доставчик от последна инстанция, където цените са наказателно високи. Това е поредната, макар и закъсняла, стъпка към пълното либерализиране на пазара на електрическа енергия, макар че остава най-голямото предизвикателство – извеждането на домакинствата на свободния пазар.

Материалът Икономическата 2020 г.: най-важните събития и числа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

На фона на отпуснатите през декември разходи с постановления на Министерски съвет (ПМС) в размер на 1,6 млрд. лв. през 2019 г. и над 1,9 млрд. лв. през 2018 г. допълнителните разходи през последния месец изглеждат направо скромно. С ПМС до 22 декември са гласувани разходи в размер на 932 млн. лв., въпреки че до края на годината има още три работни дни и не е изключено тази сума да набъбне след извънредно заседание през следващата седмица.

Прави впечатление, че през тази година липсват големи единични плащания, каквито се наблюдават през предходните години, а допълнителните разходи са за сравнително по-малки суми и част от тях е свързана с последствията от пандемията от коронавирус. През предходните години такива разходи включват:

2018

• Автомагистрала „Хемус“ – 1350 млн. лв.;
• Общини – 146 млн. лв.

2019

• Автомагистрала „Хемус“ – 483 млн. лв.;
• Ремонтно-възстановителни дейности по републиканската пътна мрежа – 280 млн. лв.;
• Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – за погасяване на възмездна финансова помощ, отпусната от бюджета през 2016 г. – 208 млн. лв.;
• Общини – 136 млн. лв.

През тази година единствените по-големи пера до момента са допълнителните 264 млн. лв. за общините (виж тук ИПИ) и отпуснатите 150 млн. лв. за Министерството на здравеопазването на заседанието от 22 декември. При допълнителните разходи преобладават непредвидените такива, които през декември 2020 г. са в размер на 786 млн. лв. в сравнение с 1361 млн. лв. през 2018 г. Предвидените средства, които по необясними причини се отпускат чак в края на годината, са в размер на малко над 100 млн. лв. в сравнение със 110 млн. лв. през 2018 г. Преструктурирането на разходите обхваща само 25 млн. лв. през тази година в сравнение със 125 млн. лв. през 2019 г.

Част от обяснението може да се търси в двете бюджетни актуализации и двата пакета от мерки за справяне с последствията от пандемията, които бяха приети през годината, т.е. допълнителни разходи вече са гласувани. Въпреки това бюджетното изпълнение до октомври и допълнителните разходи през декември навеждат на мисълта, че очакваните консолидирани разходи за 2020 г. в размер на 48,1 млрд. лв. вероятно няма да се изпълнят, което може да доведе и до по-нисък от прогнозирания дефицит. Както и в други години, най-значителен е рискът от неизпълнение на капиталовите разходи и тези за текуща издръжка, които вече бяха ревизирани надолу. Съдейки по бюджетното изпълнение за първите десет месеца на годината и гласуваните допълнителни разходи през декември може да се очаква преизпълнение на разходите за заплати.

За сметка на сравнително по-ниските допълнителни разходи през декември се завръща една стара практика на трупане на бюджетни задължения за следващи години. Аналогията на този подход е прословутото обяснение на първия кабинет „Борисов“ за тежкото наследство от предходното правителство, което е оставило скрити договори по чекмеджета. През декември таванът на тези ангажименти се увеличава с близо 1,4 млрд. лв., като около 1,3 млрд. лв. са по бюджета на Министерството на отбраната. Основната част от тях е свързана с инвестиционната му програма и по-конкретно проектът за „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС”, който беше подписан договор в началото на ноември. С втората актуализация на републиканския бюджет през 2020 г. се увеличава и таванът на ангажиментите за плащания на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от 424 млн. лв. на 2 546 млн. лв. Такива договори включват тези, които Агенция пътна инфраструктура възлага на държавната компания „Автомагистрали“.

Равносметката е, че през декември правителството отпуска допълнителни разходи в размер на около 932 млн. лв., а за последните два месеца се увеличава и възможността за поемане на допълнителни ангажименти за плащания през следващите години в размер на близо 3,5 млрд. лв., включително 2,1 млрд. лв. за Министерството на регионалното развитие и благоустройството и 1,3 млрд. лв. за Министерството на отбраната. Основната част от тези допълнителни ангажименти не изглежда да е обезпечена с финансиране, което означава, че ще се разчита на бюджета за следващата година, а само през 2021 г. очакваният дефицит е 4,9 млрд. лв. и образно може да се каже, че поне половината от него може да бъде формирана от тези ангажименти.

Предвид продължаващата несигурност пред икономическото възстановяване, продължителността на т.нар. втора вълна на пандемията, последствията от противоепидемичните мерки и ред други обективни и субективни обстоятелства, би следвало правителството да е консервативно по отношение на нови разходи. Разбира се, връщането към средносрочен и дългосрочен икономически растеж оправдава запазването на разходи, насочени към подобряване на инвестиционната среда, насърчаване на частните инвестиции, стимулиране на откриването на нови работни места и повишаване на квалификацията на работещите. Това обаче трудно ще стане с нови разходи за отбрана и магистрали.

Материалът Завръщането на „скрити договори по чекмеджетата“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В същото време икономистите са скептични относно заложените цифри и изпълнението на приходната част.

Доц. Красен Станчев прогнозира в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ по ТV+ и TV1, че скоро след изборите следващата година ще трябва да се актуализира бюджетът и да се режат разходи.

„Ако бях министър на финансите, щях да махна ненужните разходи от държавния бюджет, сред които и разходите за военната техника и финансиранията за АЕЦ „Белене“ и получавам около 3-3,5 милиарда лева, които ще могат да бъдат разпределени за други разходи“, коментира Станчев.

В същото време депутатите гласуваха на второ четене догодина дефицитът в държавния бюджет да бъде 5.485 млрд. лв. Приходите през 2021 г. са планирани в размер на 27.051 млрд. лв., а разходите – 32.536 млрд. лв.

Заедно с приходите и разходите по Консолидираната фискална програма дефицитът през 2021 г. ще е по-малък – 4.9 млрд. лв. или 3.9% от БВП. За догодина бюджетът е разчетен при ръст на икономиката от 2.5%.

Между първо и второ четене със 77.5 млн. лв. бе завишен бюджетът на Министерството на вътрешните работи. Допълнителната сума е заради планираното увеличение с 15% на заплатите на полицаите, въпреки че те протестират с искане за 30% ръст на възнагражденията.

През 2021 година в бюджета на Министерството на туризма са заложени 22 млн. лв. за реклама (насърчаване на туризма). Това с около 6 млн. повече от настоящата година.

Дневник обобщава, че сред ключовите промени – силно критикувани от опозицията и експертите, са помощите за отглеждане на деца, които първоначално бяха планирани да са фиксирана сума за всички родители, а в последния варинт се предвижда всички работещи родители, независимо дали взимат социални помощи за отглеждане на деца, да могат да намалят годишната си данъчна основа с 4500 лв. за всяко дете, което се равнява на спестени разходи за подоходен данък в размер на 450 лв. Предвидено е още:

• 510 лв. подоходен праг за получаване на семейни помощи за отглеждане на деца
• 10% увеличение на заплатите на държавната администрация
• 5.6 млрд. лв. за образование
• 4.5 млрд. лв. максимален размер на нов дълг, който може да бъде поет догодина.

Материалът Депутатите ударно приемат Бюджет 2021, икономисти прогнозират актуализация след март е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тази седмица (текстът е публикуван на 6 ноември, б.ред.) се проведе обсъждането на проектобюджета за 2021 г. на първо четене в парламентарните комисии. Дебатът не беше толкова насочен към конкретните политики, колкото към рисковете пред фискалната политика в страната и траекторията на бюджета в средносрочен и дългосрочен план. Фокусът беше върху несигурната икономическа среда и нуждата от по-големи буфери в бюджета, както и върху процеса на фискалната консолидация, който би следвало да определя фискалната политика през следващите години. Именно това бяха и двете основни бележки в становището на Българска народна банка (БНБ), което звучеше по-остро от обичайното за обсъждане в подобен публичен формат.

Към момента основният буфер в бюджета за следващата година е разписан в чл. 106 от проектозакона, който предвижда разходите по бюджетите на министерства и ведомства да се извършат до 95 на сто, като останалите 5% са своеобразен буфер за справяне с пандемията. По оценки на финансовия министър това са около 640 млн. лв., които могат да бъдат използвани при форсмажорни обстоятелства в системата на здравеопазването. Предвид развитието на пандемията обаче и високата степен на несигурност в икономиката, размерът на този буфер изглежда по-скоро скромен, като е много вероятно при развитие на негативен здравен сценарий, да има ново влошаване на фискалното салдо.

Докато влошеното фискално салдо в период на пандемия и безпрецедентна икономическа криза е очаквано, то големият въпрос неизбежно е върху предстоящия период на фискална консолидация. Колкото и да е тежък ударът върху бюджета, пътят към свиване на бюджетния дефицит в периода на възстановяване на растежа ще е основополагащ за финансовата стабилност и бъдещата рамка на бюджетната политика у нас. Именно в тази посока, по време на обсъждането в парламента, беше развит и задочният спор с финансовия министър по отношение на еднократните мерки в бюджета и средносрочната фискална рамка.

Позицията на финансовият министър от последните дни беше, че критиките по отношение на фискалното разхлабване и високия дефицит през следващата година са необосновани, тъй като голяма част от дефицита се дължи на еднократни мерки в отговор на кризата, които няма да тежат дългосрочно. На хартия министърът е прав – близо 3 млрд. лв. в бюджета за 2021 г. са за т. нар. еднократни мерки, които би следвало да отпаднат в следващите години. Отчитайки тях, бюджетният дефицит влиза в норма и изглежда, че голям проблем с фискалната траектория няма. Това обаче е само на хартия. Реално, голяма част от тези мерки не са еднократни и ще тежат дългосрочно (виж „Корона” мерките, които ще тежат дългосрочно).

Излишно е отново да посочваме в детайли причините за това. Увеличението на пенсиите, премахване на доходния критерий при „детските надбавки”, по-ниското ДДС за определени сектори – това са все политики, които е почти невъзможно да бъдат еднократни. Няма как да дадеш помощ на всички деца и после да я вземеш обратно година по-късно. Същото е и с диференцираната ставка на ДДС – пропукаш ли се веднъж там, дупката трудно се затваря. Напротив, натискът за включването на нови сектори се увеличава и това потенциално води до нови пробиви в приходната част на бюджета. Тези процеси са ясни, но е важно да се обясни и защо се стига до подобни бюджетни политики.

Наближаващите избори със сигурност играят своята роля, но това е сравнително опростено обяснение. Основната причина изглежда е нежеланието и/или невъзможността на правителството да конструира нови или „извънредни” бюджетни механизми в отговор на разпространението на COVID-19, които да бъдат ясно насочени и да има наистина временен характер. Подобни нови, извънредни и временни механизми носят своите рискове, в т.ч. и политически такива. Нова политика изисква активиране на публичен дебат, устояване на всякакъв натиск от различни групи, тежко преминаване през социалните партньори, размотаване по телевизионно студия, брифинги и т.н. Всичко това го видяхме например с мярката „60 на 40”, която е един от малкото примери за нов и (да се надяваме) временен бюджетен механизъм в отговор на кризата.

В нежелание да се върви по този път, правителството избра най-лесният вариант за разхлабване на бюджета. Как могат да достигнат най-бързо пари до домакинствата в страната? Увеличаваш най-голямото плащане към възрастните (това са пенсиите), махаш доходния критерий на най-голямата социална програма (това са „детските надбавки”) и вдигаш заплатите в публичния сектор. На практика без никаква насоченост – всички пенсионери, всички домакинства с деца и всички работещи в публичния сектор. Когато използваш съществуващите широки инструменти обаче, всички тези плащания освен че нямат никаква насоченост, стават и дългосрочни. На хартия са „корона” мерки и подлежат на „консолидация” след края на пандемията. Реално обаче не са еднократни и ще тежат върху всякаква последваща фискална политика на бъдещите управления.

Материалът Траекторията на фискалната консолидация е под въпрос е публикуван за пръв път на Икономически живот.