На фона на отпуснатите през декември разходи с постановления на Министерски съвет (ПМС) в размер на 1,6 млрд. лв. през 2019 г. и над 1,9 млрд. лв. през 2018 г. допълнителните разходи през последния месец изглеждат направо скромно. С ПМС до 22 декември са гласувани разходи в размер на 932 млн. лв., въпреки че до края на годината има още три работни дни и не е изключено тази сума да набъбне след извънредно заседание през следващата седмица.

Прави впечатление, че през тази година липсват големи единични плащания, каквито се наблюдават през предходните години, а допълнителните разходи са за сравнително по-малки суми и част от тях е свързана с последствията от пандемията от коронавирус. През предходните години такива разходи включват:

2018

• Автомагистрала „Хемус“ – 1350 млн. лв.;
• Общини – 146 млн. лв.

2019

• Автомагистрала „Хемус“ – 483 млн. лв.;
• Ремонтно-възстановителни дейности по републиканската пътна мрежа – 280 млн. лв.;
• Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – за погасяване на възмездна финансова помощ, отпусната от бюджета през 2016 г. – 208 млн. лв.;
• Общини – 136 млн. лв.

През тази година единствените по-големи пера до момента са допълнителните 264 млн. лв. за общините (виж тук ИПИ) и отпуснатите 150 млн. лв. за Министерството на здравеопазването на заседанието от 22 декември. При допълнителните разходи преобладават непредвидените такива, които през декември 2020 г. са в размер на 786 млн. лв. в сравнение с 1361 млн. лв. през 2018 г. Предвидените средства, които по необясними причини се отпускат чак в края на годината, са в размер на малко над 100 млн. лв. в сравнение със 110 млн. лв. през 2018 г. Преструктурирането на разходите обхваща само 25 млн. лв. през тази година в сравнение със 125 млн. лв. през 2019 г.

Част от обяснението може да се търси в двете бюджетни актуализации и двата пакета от мерки за справяне с последствията от пандемията, които бяха приети през годината, т.е. допълнителни разходи вече са гласувани. Въпреки това бюджетното изпълнение до октомври и допълнителните разходи през декември навеждат на мисълта, че очакваните консолидирани разходи за 2020 г. в размер на 48,1 млрд. лв. вероятно няма да се изпълнят, което може да доведе и до по-нисък от прогнозирания дефицит. Както и в други години, най-значителен е рискът от неизпълнение на капиталовите разходи и тези за текуща издръжка, които вече бяха ревизирани надолу. Съдейки по бюджетното изпълнение за първите десет месеца на годината и гласуваните допълнителни разходи през декември може да се очаква преизпълнение на разходите за заплати.

За сметка на сравнително по-ниските допълнителни разходи през декември се завръща една стара практика на трупане на бюджетни задължения за следващи години. Аналогията на този подход е прословутото обяснение на първия кабинет „Борисов“ за тежкото наследство от предходното правителство, което е оставило скрити договори по чекмеджета. През декември таванът на тези ангажименти се увеличава с близо 1,4 млрд. лв., като около 1,3 млрд. лв. са по бюджета на Министерството на отбраната. Основната част от тях е свързана с инвестиционната му програма и по-конкретно проектът за „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС”, който беше подписан договор в началото на ноември. С втората актуализация на републиканския бюджет през 2020 г. се увеличава и таванът на ангажиментите за плащания на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от 424 млн. лв. на 2 546 млн. лв. Такива договори включват тези, които Агенция пътна инфраструктура възлага на държавната компания „Автомагистрали“.

Равносметката е, че през декември правителството отпуска допълнителни разходи в размер на около 932 млн. лв., а за последните два месеца се увеличава и възможността за поемане на допълнителни ангажименти за плащания през следващите години в размер на близо 3,5 млрд. лв., включително 2,1 млрд. лв. за Министерството на регионалното развитие и благоустройството и 1,3 млрд. лв. за Министерството на отбраната. Основната част от тези допълнителни ангажименти не изглежда да е обезпечена с финансиране, което означава, че ще се разчита на бюджета за следващата година, а само през 2021 г. очакваният дефицит е 4,9 млрд. лв. и образно може да се каже, че поне половината от него може да бъде формирана от тези ангажименти.

Предвид продължаващата несигурност пред икономическото възстановяване, продължителността на т.нар. втора вълна на пандемията, последствията от противоепидемичните мерки и ред други обективни и субективни обстоятелства, би следвало правителството да е консервативно по отношение на нови разходи. Разбира се, връщането към средносрочен и дългосрочен икономически растеж оправдава запазването на разходи, насочени към подобряване на инвестиционната среда, насърчаване на частните инвестиции, стимулиране на откриването на нови работни места и повишаване на квалификацията на работещите. Това обаче трудно ще стане с нови разходи за отбрана и магистрали.

Материалът Завръщането на „скрити договори по чекмеджетата“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Най-лесният начин е да влязат в сайта на КЕВР, където е публикуван списък на всички търговци, да пуснат запитвания и да сравнят офертите.

Това посъветва шефът на Дирекция „Електро и топлоенергетика“ в КЕВР Пламен Младеновски. Следва подписване на договор с търговеца, което може да стане и с електронен подпис, обясни той пред БНР

Фирмите могат да си договорят цена, срок на договора, условията, уточни Младеновски, който препоръчва да се избере именно вариант на индивидуални условия.

Ако някоя малка фирма не успее до 10 септември да посочи свой нов доставчик, ще продължи да бъде обслужвана от досегашния, но по условията на типов договор, утвърден от КЕВР.

Той може да бъде прекратен от клиента във всеки един момент, когато бъде избран доставчик на свободния пазар.

Типовият договор има срок на действие от 1 октомври тази година до 30 юни 2021 г. Ако не са избрали доставчик и след тази дата, фирмите ще бъдат прехвърляни към т.нар. доставчик от последна инстанция. Този вариант на снабдяване с електричество би излязъл на малките фирми по-скъп.

На свободния пазар има повече от 50 доставчика, предлагащи различни цени и няма как електроразпределителните дружества да си позволят по-високи цени, подчерта Пламен Младеновски.

Той предупреди, че в момента има търговци с изключително агресивна политика за набиране на клиенти, предлагат най-добрите цени, но в договорите има клауза, че едностранно могат да променят цената.

Материалът До 10 септември над 300 хиляди малки фирми избират доставчик на ток е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От облекчението заради коронавирусната пандемия могат да се възползват кандидати, по чиито проекти е извършено окончателно плащане и са в период на мониторинг. Промяната ще помогне на кандидатите по-лесно да преодолеят определени затруднения.

Всеки бенефициент може да подаде индивидуално искане за изменение на договора за финансово подпомагане, където да бъде посочен периодът, през който е възпрепятстван да изпълнява критериите за подбор, ангажименти или други задължения, да опише конкретно кои са те, както и за какъв срок няма да може да ги изпълнява.

При удовлетворяване на искането, срокът на мониторинг по конкретния проект ще бъде удължен с времето, през което ползвателят не е могъл да изпълнява поетите ангажименти.

Ако не подаде искане за анекс, при следващи проверки от ДФЗ и неизпълнение на заложените дейности, ползвателят няма да може да се позовава на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, свързани с пандемията от COVID-19.

Материалът Разсрочват договори по селската програма заради пандемията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Сключването на споразуменията е съгласувано със Съвета директорите на „Български енергиен холдинг“ ЕАД.

„Булгаргаз“ има готовност да възстанови сумите на своите клиенти, непосредствено след сключването на споразуменията, без да изчаква да изтече 14-дневният законоустановен срок, съобщиха от дружество.

Материалът „Булгаргаз“ сключва споразумения за възстановяване на надвзетите суми е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Още 66 стопани са заявили 2500 договора за повече от един ден за 29 500 човекодни основно за прибиране на розовия цвят. Процесът продължава.

Земеделските стопани и тютюнопроизводителите вече могат да заявяват по електронен път и образците на трудови договори за наемане до 120 дни на трайно безработни за краткотрайна сезонна селскостопанска работа.

Това е третият вид трудов договор, създаден специално за осигуряване на работна ръка за прибиране на реколтата в селското стопанство, съобщиха от Главна инспекция по труда.

Наетите и на трите вида договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа не губят социални и осигурителни права.

Дейността му е регламентирана с &43 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето от 13 май и ще е в сила до 31 октомври 2020 г.

За сключените до 26 май 2020 г. договори земеделските стопани и тютюнопроизводители са длъжни в срок до 29 май 2020 г. да получат от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ уникален идентификационен номер за регистрация на всеки един образец, който са използвали.

Номерата могат да бъдат получени по електронен път или на място в Дирекциите „Инспекция по труда“.

След 26 май 2020 г. земеделските стопани и тютюнопроизводителите могат да сключват трудови договори по §43 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, само след като получат образец с уникален идентификационен номер за регистрация от Портала за еднодневни трудови договори, поддържан от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

За наемане на работна ръка за прибиране на реколтата земеделските стопани и тютюнопроизводители могат да сключват договори и за повече от един ден по &49б от Закона за мерките и действията в условията на извънредно положение, гласувано от Народното събрание.

Тяхното действие също е до края на октомври т.г.

И за двата вида договори за повече от един ден не е необходимо предварително заплащане на осигурителни вноски, като те могат да се сключват за 4, 6 и 8 часа.

Земеделците могат да продължат да използват и създадените през 2015 г. с чл. 114а от Кодекса на труда т.нар. еднодневни договори, които се сключват за един ден (8 часа) или за 4 часа и които се предоставят след предварително платени осигурителни вноски.

Наетите в селското стопанство по силата на който и да е от трите вида специални договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа не губят право на социално подпомагане и обезщетения за безработица и не се налага да полагат общественополезен труд.

И трите вида договори се предоставят по електронен път през Портала за трудови договори по чл. 114а от Кодекса на труда.

Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, които ще използват портала за пръв път и при регистрацията си в Министерството на земеделието, храните и горите са предоставили валиден електронен адрес, ще получат автоматично потребителско име и парола за вход в системата.

Тези, които не са предоставили валиден електронен адрес, следва да предоставят такъв в Инспекцията по труда, за да им бъде осигурен достъп. Предоставените до момента достъпи до портала остават валидни.

Материалът Вече 75 500 договора за прибиране на реколтата в инспекцията по труда е публикуван за пръв път на Икономически живот.