Припомняме, според института внасяните пари в частните пенсионни фондове се топят.

Изчисленията са манипулативни и неверни. Няма дори обявена методология“, пояснява Марев и допълва, че авторът на доклада за България – Любомир Христов, не е използвал никакви достоверни източници, а цитирал сам себе си.

Данните и на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, а и на Комисията за финансов надзор показват, че всеки 100 лв., внесени през 2002 г., номинално към 30 юни на 2020 г. са 208,50 лв.

Дори при приспадане на инфлацията, остават чисти 116,91 лв. Доста по-малка сума, но все пак отчитаща доходност, а не обратното. И двете суми са представени, след като от тях са прихванати всички такси и комисиони на самите дружества, коментира Марев.

Той е категоричен, че „няма такава методология по целия свят, където да се изчисляват реални доходности. Нито една банка, нито една инвестиционна компания няма да ви цитира доходност, която е реална след инфлация. Винаги се цитират нетни доходности след таксите на дружеството, инвестиционната компания или банка„.

От своя страна Васил Велев смята, че докладът манипулира и лъже, като нарече изчисленията му „вредни, опасни и дори – наказуеми„.

„Всява се паника и се създава обстановка за национализация на спестяванията на хората„, изтъква Велев.

От Асоциацията на пенсионните дружества представят и кратка извадка за доходността по партидите на три отделни групи – такива с минимален доход, такива със среден доход и такива с максимален. Така представените данни показват, че ако до момента всеки с минимален доход е инвестирал в частно дружество 3430 лв., то към 30 юни на тази година той има спестени там реални 4029 лв.

Всеки със среден доход пък е инвестирал малко над 11 300 лв., а сега имаме малко над 13 436 лв. Тези с максимални доходи пък са налели 19 229 лв. и към момента разполагат с над 22 860 лв.

Материалът Опровергаха твърденията за ниската доходност на частните пенсионни фондове е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Както стана практика в последните пет години, банките продължават да разчитат на твърдата си ставка от такси и комисиони, които са засегнати едва с 8.7% от кризата и са в размер на близо 800 млн. лв. Разходите за тях отчитат понижение от 9 млн. лв. до 132.7 млн. лв.

Приходите на банките от лихви в края на август възлизат на 1.97 млрд лв., като тук кризата е взела своето, намалявайки ги със 73.74 млн. лв. или с 3.59%. Изплатените от банките лихви отбелязват междинно леко покачване в края на осмия месец до 219.8 млн. лв. или с ръст от близо 14% по-високи на годишна база. Този процес скоро ще приключи, след като лихвите по депозити станаха нулеви.

Въпреки кризата обаче депозитите в банките прескочиха психологическите 100 млрд. лв., увеличавайки се с 6.7% на годишна база. 60% от тези депозити отново са на населението, като ръстът им е с още 4 млрд. лв., което е странно при настоящата криза и растяща безработица.

Кредитите отбелязват спад с 15 млрд. лв. до 77 млрд. лв., но това се дължи на липсата на кредитиране на централните банки, които година по-рано са били кредитирани с 12 млрд. лв. В условията на кризата кредитите на домакинствата логично растат, като към юли те са се увеличили с 1.8 млрд. лв. до 25.26 млрд. лв.

Собственият капитал на банковата система през август се увеличава със 143 млн. лв. до 15.2 млрд. лв. Нарастват внесеният капитал и натрупаният друг всеобхватен доход и печалбата.

Към края на август одобрените заявления за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества – финансови институции са за общата стойност от 9.07 млрд. лв. От тях малко над 2.1 млрд лв. са на домакинствата, а останалите 6.96 млрд. лв. са на предприятията.

Материалът Банките губят 43.45% от печалбата си в края на август 2020 г. е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Настоящата конструкция на фискалния резерв (ФР) датира от средата на 1997 г., когато е въведен паричният съвет у нас. Замисълът на ФР бе да осигури средства на правителството за регулярно обслужване на външния държавен дълг. В средата на 90-те години на миналия век възникна (пореден!) сериозен проблем с обслужването на външния държавен дълг (след въведения едностранен мораториум по неговото обслужване в началото на 90-те години на ХХ в.) и това бе причината през 1997 г. да се отделят и замразят специални финансови ресурси за осигуряване на редовното обслужване на външния държавен дълг. Преобладаващата част от ФР (примерно около 95%) е предвиден да се поддържа във вид на депозит в БНБ (като част от пасива на баланса на у-ние „Емисионно“ на БНБ) с оглед тя да е изцяло покрита от брутните валутни резерви на страната. Последното изискване се свързва с необходимостта правителството да разполага без проблеми и винаги, когато е необходимо, с т.нар. „твърда валута“ за обслужване на външния си дълг.

До 1996 г. България не беше включена в световните класации по кредитен рейтинг и това затрудняваше емитирането на нови държавни заеми. При въвеждането на паричния съвет кредитният рейтинг на България се оценяваше от Moody’s на възможно минималния и символичен В2 – най-ниският кредитен рейтинг сред страните от Централна и Източна Европа.

От тогава се мина почти четвърт век, настъпиха сериозни подобрения в българската икономика, България се включи в ЕС и започна да се третира от чуждестранните инвеститори относително равноправно в рамките на ЕС. Към настоящия момент страната има претенциите да се включи в предверието на Еврозоната.  

Към началото на ХХI в. кредитният рейтинг на страната се поддържа устойчиво в рамките на инвестиционен ранг. При твърдия фиксиран курс на местната валута към EUR и драстично намалелия държавен дълг правителството няма проблеми при обслужването на дълга си. Винаги при необходимост то може да емитира дълг на вътрешния или международен капиталов пазар при приемливи и поносими лихвени равнища.

България стартира паричния съвет с депозит на правителството в БНБ от близо 600 млн. лв. С времето той нарасна до около 10-12 млрд. лв. и започна инцидентно и негласно да се третира като държавен резерв за посрещане на непредвидени разходи. Такъв тип разходи възникнаха при финансово-икономическата криза от 2008 г., както и при настоящата короновирусна пандемия.

2. Статистически и аналитични оценки

На Фигура 1 може да се проследи динамиката на ФР за последните десетина години. Част от средствата от ФР бяха използвани от правителството и влязоха в оборот след 2008 г., но при провежданата в последствие твърда рестриктивна бюджетна политика ФР възстанови приетите по неясни критерии за нормални стойности от 10-12 млрд. лв.

Във ФР се поддържат немалко финансови ресурси на правителството и на бюджетни организации. Същевременно правителството има емитирани свои задължения във вид на държавен дълг. Получава се своеобразна двойственост: Правителството притежава свои собствени ресурси, които поддържа във вид на депозит в БНБ, от една страна, а същевременно емитира свои дългови задължения за покриване на ФР и на възникнали държавни финансови нужди, от друга. Иначе казано: Правителството емитира и поддържа свой дълг отчасти, за да поддържа свой собствен депозит в БНБ?!

Оценките стават по-драстични и смущаващи, ако се влезе в дълбочина. Международната конюнктура е неблагоприятна за кредиторите, поради което инвестираните средства от брутните валутни резерви на страната, които се стопанисват от БНБ в ниско рискови дългови и финансови инструменти (преди всичко емисии на Държавни ценни книжа на развитите западни икономики), са с нищожна, дори отрицателна доходност. Така например БНБ отчита в последния си отчет за 2019 г., че инвестираните в чужбина средства от брутните валутни резерви на страната (те се оценяват на около 27 млрд. EUR към настоящия момент) са с отрицателна доходност от -0,28%! ФР е с отрицателна доходност! Същевременно лихвите, плащани от държавния бюджет за обслужване на държавния дълг, съвсем не са безобидни.

На Фигура 2 може да се проследи отношението между ФР, от една страна, и консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“, от друга. След 2008 г. ФР намалява относително спрямо държавния дълг, но все пак заема устойчиво около една трета от него, т.е. една трета от емитирания държавен дълг е предназначен за поддържане на бездоходен правителствен депозит в БНБ.

Оценката на разходите, които се правят за поддържането на ФР, минава през два етапа. Първо, в консолидирания държавен бюджет фигурира информация за обслужването на държавния дълг, т.е. заделените средства за т.нар. лихвени плащания. Второ, приема се, че разходите за поддържане на ФР са пропорционални на техния дял в държавния дълг, представен на Фигура 2. Резултатите са показани на Фигура 3.

Числата на Фигура 3 са смущаващи. Без никаква необходимост се харчат по над 200 млн. лв. годишно от Консолидирания държавен бюджет за лукса за поддържане на безполезен ФР. Погледнато от друг ъгъл, плащаните 200 млн. лв. са около 2% лихви по емитиран държавен дълг за осигуряване на ФР от 10 млрд. лв. Лошо е, че този безспорен факт не се осъзнава нито от т.нар. специалисти в Министерството на финансите, нито от народните представители, в чието задължение се включва осмислянето на бюджетните пропорции.

3. Заключение

Поддържането на инерцията в мисленето и в поведението не е добър атестат за качеството на макроикономическото управление. То може да е удобно за поддържане на управленско статукво и за бягство от отговорност при приемане на възлови държавнически решения, но не е в национален интерес. Това, което е било вчера, днес вече е възможно да се оценява като отживелица. Лицата, ангажирани с макроикономическо управление, следва да наблюдават внимателно и отговорно промените в реалния живот, да оценяват вероятната перспектива и да приемат ефективни решения от национален интерес. В противен случай ще останем вечни икономически маргинали в ЕС, ще се изненадваме на всяка възникнала новост (като изживявания коронавирус) и ще поднасяме вечно празното си канче в очакване на подаяние от тези държави, които демонстрират ефективно мислене и поведение.

Материалът Горчивият привкус на фискалния резерв е публикуван за пръв път на Икономически живот.

На проведения аукцион бяха пласирани ДЦК за 200 млн. лв. съвкупна номинална стойност при постигната среднопретеглена доходност в размер на -0,11%.

За първи път е постигната отрицателна доходност, като спредът спрямо германските федерални облигации със сходен остатъчен матуритет е 38 базисни точки.

Общият размер на подадените поръчки достигна 497,25 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 2,49.

Разпределението на одобреното количество ДЦК по видове инвеститори показва водещо участие на банките, които придобиват  64 % от обема на емисията.

Следват застрахователните дружества с 26,5 % и пенсионните фондове, които са придобили 9,5 % от емисията.

Материалът Държавата пусна 5-годишни ДЦК с отрицателна доходност е публикуван за пръв път на Икономически живот.