Държавният глава Румен Радев нееднократно е призовавал отговорните институции към планирано и управляемо излизане от извънредното положение.

Липсата на план от страна на Министерски съвет доведе до приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето в последния възможен момент и то с неясни и противоречиви разпоредби, се казва в съобщение на пресслужбата на държавния глава.

Той е подписал указа за обнародването, за да не се прекъсва социалната и икономическа подкрепа за потърпевшите граждани и бизнеса в условия на криза, растяща безработица и загуба на доходи.

Мотивите на президента, с които сезира КС за определени текстове, ще бъдат оповестени в следващите дни.

Материалът Радев подписа Закона за здравето, сезира КС за спорни текстове е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи министърът на здравеопазването Кирил Ананиев пред БНР.

Той каза още, че в понеделник ще има среща с министъра на културата и ще се разгледа негов план за всяка следваща крачка при какви условия ще започне поетапното отваряне на дейностите в закрити пространства.

Един от основните въпроси, който все още остава без консенсус, е кога да бъдат отворени детските градини и яслите.

До две седмици ще се видят резултатите в страните, които отпуснаха тези мерки и на тази база, както и на наши анализи, ще се вземе решението.

Ако се запазят сегашните положения, не би трябвало да се променя философията на записаното в частта на здравеопазването, а да се прецизират само някои тълкувания и дефиниции, смята министърът.

Според втората хипотеза – всички политически сили ще внесат промени. Може да се приеме вземането на решение за въвеждане на извънредна епидемична обстановка да става от парламента след внесено предложение от Министерския съвет.

През следващата седмица парламентът ще разгледа промени в Закона за здравето, които ще регламентират правилата след отпадането на извънредното положение.

Материалът Остават ред забрани след края на извънредното положение е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това предвижда приетите от парламента на първо четене промени в Закона за здравето.

125 от депутатите гласуваха „за“, а 69 от БСП се въздържаха.

С измененията се прецизират сроковете за предвидените социално-икономически, финансови и здравни мерки, като част се удължават до два месеца след от отмяната на извънредното положение на 13 май.

Още 2 месеца ще важи и забраната да се налагат запори, намаляването на наема на обекти държавна и общинска собственост, забраната за износ на лекарства, както и възможността да не се провеждат обществени поръчки при закупуване на предпазни средства и медицинско оборудване.

Ползваният през 2020 г. неплатен отпуск до 60 работни дни ще се зачита за трудов и осигурителен стаж, до момента се признават 30 дни.

През учебната 2019/2020 г. няма да се провежда национално външно оценяване в края на IV и Х клас, а степента на постигане на компетентностите за съответния етап да се установи след началото на учебната 2020/2021 г., предвижда проектът.

Във вторник парламентът ще гледа проектозакона на второ четене.

Материалът Здравният министър може да въвежда карантина е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето са предвидени промени в Закона за акцизите и данъчните складове, както и в Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Тези предложения нямат нищо общо с изпълнението на противоепидемичните мерки в страната и не кореспондират по никакъв друг начин със Закона за здравето, твърдят от асоциацията.

Още повече предложенията, направени в параграфи 18,19 и 20 от преходните и заключителни разпоредби, не са обсъждани по никакъв начин с бранша.

Ако параграфите 18 и 19 не отпаднат от преходните и заключителни разпоредби и бъдат гласувани от народните представители, част от петролния бизнес ще бъде задължен да закупува и монтира нови измервателни уреди в една изключително тежка за целия бранш ситуация.

Параграф 20 пък предвижда ускорено изграждане на видеонаблюдение в данъчните складове. Камерите трябва да са поставени в най-кратки срокове – през есента на тази година. Това е още една значителна инвестиция за петролния бранш.

В момента пазарът на горива търпи огромни загуби в условията на постоянно падащи обороти и при обезценяващи се петролни продукти.

В същото време браншът е един от най-големите работодатели и данъкоплатци в страната.

Затова Българската петролна и газова асоциация призовава вносителя на законопроекта да изтегли текстовете, които целят промени в Закона за акцизите и данъчните складове, както и в ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Ако правителството смята, че изменения на изискванията към данъчните складове са наложителни, това би трябвало да стане само след широка дискусия със засегнатите оператори и при пълна прозрачност, настояват от асоциацията.

Материалът Петролният бранш недоволен от нови изисквания към данъчните складове е публикуван за пръв път на Икономически живот.