<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>консумация Архиви - Икономически живот</title>
	<atom:link href="https://ikj.bg/tag/%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%81%d1%83%d0%bc%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://ikj.bg/tag/консумация/</link>
	<description>Анализи, коментари, новини</description>
	<lastBuildDate>Fri, 20 Nov 2020 16:03:41 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=6.9.4</generator>

<image>
	<url>https://ikj.bg/wp-content/uploads/2019/07/cropped-иж-512х512-32x32.png</url>
	<title>консумация Архиви - Икономически живот</title>
	<link>https://ikj.bg/tag/консумация/</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>Забранява се консумацията на място на Коледните базари в София</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/zabranyava-sa-konsumatsiata-na-myasto-na-kolednite-bazari-v-sofia/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Fri, 20 Nov 2020 15:54:40 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[коледни базари]]></category>
		<category><![CDATA[консумация]]></category>
		<category><![CDATA[софия]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=22158</guid>

					<description><![CDATA[<p>Забранява се разполагането на маси и консумацията на място на територията на откритите Коледни базари в София. Няма да е възможно да се поставят открити сцени и провеждане на културна програма. Това реши на свое заседание Софийският оперативен щаб. На територията на общината ще функционират три Коледни базара – в пространството на Градската градина, в [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/zabranyava-sa-konsumatsiata-na-myasto-na-kolednite-bazari-v-sofia/">Забранява се консумацията на място на Коледните базари в София</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Забранява се разполагането на маси и консумацията на място на територията на откритите Коледни базари в София. Няма да е възможно да се поставят открити сцени и провеждане на културна програма.</p>



<p>Това реши на свое заседание Софийският оперативен щаб.</p>



<p>На територията на общината ще функционират три Коледни базара – в пространството на Градската градина, в парка на НДК и на площад &#8222;Славейков&#8220;.</p>



<p>Базарите ще работят при стриктно спазване на противоепидемичните мерки. Организаторите им трябва да осигурят охрана за спазване на задължителните мерки, няма да се допуска струпване на повече хора. </p>



<p>На територията на базарите е задължително носенето на предпазни маски от всички. </p>



<p>От днес, 20 ноември, отвори още един КОВИД кабинет към 25. ДКЦ. Така специализираните кабинети за преглед на хора с грипоподобни симптоми към общинските ДКЦ-та са вече 11.</p>



<p>До момента в тях са прегледани 1982 граждани, направени са 1904 антигенни теста, като положителните са&nbsp; 549 или 28% от тестовете.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/zabranyava-sa-konsumatsiata-na-myasto-na-kolednite-bazari-v-sofia/">Забранява се консумацията на място на Коледните базари в София</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Светлата „лагер“ бира е най-предпочитана от българския потребител</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/svetla-bira-bulgaria-potrebiteli/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 24 Jun 2020 08:53:55 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[бира]]></category>
		<category><![CDATA[консумация]]></category>
		<category><![CDATA[потребители]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=16575</guid>

					<description><![CDATA[<p>Светлата бира тип „лагер“ е любима на около 90% от българските потребители, което се дължи на нейния лек, приятен и утоляващ жаждата вкус. Тя е предпочитана напитка през летните месеци. Подобна е тенденцията и в Европа. Думата „лагер“ идва от немската „складирам“. Лагер са бирите с т.нар. „долна“ или „ниска“ ферментация, защото дрождите, с които [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/svetla-bira-bulgaria-potrebiteli/">Светлата „лагер“ бира е най-предпочитана от българския потребител</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Светлата бира тип „лагер“ е любима на около 90% от българските потребители, което се дължи на нейния лек, приятен и утоляващ жаждата вкус.</p>



<p>Тя е предпочитана напитка през летните месеци. Подобна е тенденцията и в Европа.</p>



<p>Думата „лагер“ идва от немската „складирам“. Лагер са бирите с т.нар. „долна“ или „ниска“ ферментация, защото дрождите, с които се заквасва напитката след сваряването, в края на ферментацията се утаяват на дъното като каша.</p>



<p>Класическият вкус, селектираните съставки и автентичната рецепта са в основата на качествената лагер бира. Светлата лагер бира най-добре се съчетава с различни леки семпли ястия &#8211; салати, пица и паста, така че вкусовите характеристики на ястието да не доминират над тези на светлото пиво.</p>



<p>С две престижни награди бяха отличени марките Шуменско Светло и Шуменско Тъмно в категория „лагер бира“ на тазгодишния конкурс Monde Selection.</p>



<p>Ежегодният конкурс оценява най-добрите продукти в няколко категории – бира, вода и безалкохолни напитки; вино; твърд алкохол и ликьори; диетични и здравословни продукти; козметика и храни. Monde Selection се провежда от 60 години насам и се организира от Международния Институт по качество в Брюксел.</p>



<p>Шуменско Тъмно бе наградена от експертите със златно отличие заради своя отличителен вкус, плътно тяло и балансирана горчивина с нотки на препечен малц и карамел.</p>



<p>В категория светъл лагер, Шуменско Светло получи сребърна награда. Тя бе присъдена заради добре балансирания вкус на бирата и нейната приятна горчивина, благодарение на съчетанието на два сорта хмел.</p>



<p>Шуменско Светло е една от легендарните лагер бири в България, чиято история датира от 1882 година.</p>



<p>През последните години сред страните в Европейския съюз, България обичайно заема 10-то или 11-то място по консумация на бира на глава от населението със средно 75 литра на година.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/svetla-bira-bulgaria-potrebiteli/">Светлата „лагер“ бира е най-предпочитана от българския потребител</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Някои прилики и разлики в разходите и консумацията между работниците и селяните кооператори</title>
		<link>https://ikj.bg/arhivni-stranici/rabotnici-seljani-razhodi-konsumacia/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 11 Feb 2020 17:08:24 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Архивни страници]]></category>
		<category><![CDATA[архивни страници]]></category>
		<category><![CDATA[консумация]]></category>
		<category><![CDATA[работници]]></category>
		<category><![CDATA[разходи]]></category>
		<category><![CDATA[селяни]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=10341</guid>

					<description><![CDATA[<p>Обръщаме внимание на една знакова статия във в-к „Икономически живот“ от 1968 година. Засягаща потреблението на населението според неговата социална принадлежност. Анализът предоставя толкова цифри, които ще покажем, че няма как да подходим с недоверие към изводите. Единственото леко съмнение е, че се показват само две „социални принадлежности“ – работници и селяни-кооператори. Най-вероятно тогава в [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/arhivni-stranici/rabotnici-seljani-razhodi-konsumacia/">Някои прилики и разлики в разходите и консумацията между работниците и селяните кооператори</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Обръщаме внимание на една знакова статия във в-к „Икономически
живот“ от 1968 година. Засягаща потреблението на населението според неговата
социална принадлежност.</p>



<p>Анализът предоставя толкова цифри, които ще покажем, че няма как да подходим с недоверие към изводите. Единственото леко съмнение е, че се показват само две „социални принадлежности“ – работници и селяни-кооператори. Най-вероятно тогава в България е имало и други, но това е различна тема.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img fetchpriority="high" decoding="async" width="650" height="340" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/02/kons1.jpg" alt="" class="wp-image-10344" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/02/kons1.jpg 650w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/02/kons1-300x157.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/02/kons1-370x194.jpg 370w" sizes="(max-width: 650px) 100vw, 650px" /></figure></div>



<p>Началото на статията донякъде обаче ни ориентира – „Социалната структура на нашето социалистическо общество през последните години значително се измени. Особено осезателна е промяната след&nbsp; Априлския пленум на ЦК на БКП, който създаде необходимите предпоставки за ускорено развитие на производителните сили във всички отрасли на народното стопанство.</p>



<p>Като пример за дълбоките количествени и качествени
изменения в класовата структура на обществото са посочени увеличението на
работниците и подчертаната тенденция на намаляване на други обществени групи
като некооперирани селяни, некооперирани занаятчии, частни търговци и други.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img decoding="async" width="650" height="487" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/02/kons.jpg" alt="" class="wp-image-10345" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/02/kons.jpg 650w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/02/kons-300x225.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/02/kons-370x277.jpg 370w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/02/kons-430x322.jpg 430w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/02/kons-205x153.jpg 205w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/02/kons-280x210.jpg 280w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/02/kons-220x165.jpg 220w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/02/kons-380x285.jpg 380w" sizes="(max-width: 650px) 100vw, 650px" /></figure></div>



<p>От цифрите в двете таблици обръщаме внимание на разходите
за културни нужди при селяните-кооператори. Ако през 1956 година те са отделяли
1,9 процента от разходите си, то през 1967 процентите вече са 4,3. За сметка на
това, през 56-та цели 56,5 процента от разходите при селяните-кооператори са
отивали за храна, то 11 години по-късно цифрата пада до 39,9 на сто.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/arhivni-stranici/rabotnici-seljani-razhodi-konsumacia/">Някои прилики и разлики в разходите и консумацията между работниците и селяните кооператори</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
