Някои прилики и разлики в разходите и консумацията между работниците и селяните кооператори

Някои прилики и разлики в разходите и консумацията между работниците и селяните кооператори

Обръщаме внимание на една знакова статия във в-к „Икономически живот“ от 1968 година. Засягаща потреблението на населението според неговата социална принадлежност.

Анализът предоставя толкова цифри, които ще покажем, че няма как да подходим с недоверие към изводите. Единственото леко съмнение е, че се показват само две „социални принадлежности“ – работници и селяни-кооператори. Най-вероятно тогава в България е имало и други, но това е различна тема.

Началото на статията донякъде обаче ни ориентира – „Социалната структура на нашето социалистическо общество през последните години значително се измени. Особено осезателна е промяната след  Априлския пленум на ЦК на БКП, който създаде необходимите предпоставки за ускорено развитие на производителните сили във всички отрасли на народното стопанство.

Като пример за дълбоките количествени и качествени изменения в класовата структура на обществото са посочени увеличението на работниците и подчертаната тенденция на намаляване на други обществени групи като некооперирани селяни, некооперирани занаятчии, частни търговци и други.

От цифрите в двете таблици обръщаме внимание на разходите за културни нужди при селяните-кооператори. Ако през 1956 година те са отделяли 1,9 процента от разходите си, то през 1967 процентите вече са 4,3. За сметка на това, през 56-та цели 56,5 процента от разходите при селяните-кооператори са отивали за храна, то 11 години по-късно цифрата пада до 39,9 на сто.