Става ясно, че през настоящата година ЕЦБ ще закупува главно държавни облигации на стойност 1,1 трилиона евро, за да запази евтиното кредитиране на правителства, домакинства и компании, които се борят с пандемията. Банката също така обеща да направи и още повече, ако е необходимо.

От Ройтерс определят като „поливане със студен душ“ категоричното дистанциране на ЕЦБ от политиката, известна като „хеликоптерни пари“, по отношение на директно финансиране на домакинствата.

„Хеликоптерните пари“ или още „пари, паднали от небето“ представляват току-що напечатани банкноти от дадена централна банка, които да се предоставят директно в ръцете на гражданите.

„Според съществуващите договори в ЕС се разбира, че покупката на държавен дълг от първичния пазар, т.е. прякото финансиране на правителствата, би подкопала способността на тази цел да насърчава дисциплинираща бюджетна политика“, посочва Лагард в писмо до член на Европейския парламент, публикувано в сряда и цитирано от Ройтерс.

В отговор до друг член на Европейския парламент, Лагард добавя, че осигуряването на т.нар. „хеликоптерни пари“ никога не е било обсъждано от членовете на ЕЦБ и че в предлаганите на този етап предложения в публичния дебат липсва конкретика.

Това предполага, пише още БНР, че ЕЦБ ще продължава да изкупува облигации само на вторичния пазар (според програмата, известна като „количествени облекчения“), дори ако банката вече е близо до притежаването на една трета от дълга (от дълговите облигации) на държави като Германия и Португалия.

Материалът ЕЦБ отхвърли политиката на „хеликоптерните пари“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Високопоставени дипломати на ЕС казват дори, че оценки те на Лагард за последиците от блокадите варират между 2% и 10% от цялостния растеж.

Основната оценка се основава на допускането, че всеки месец на блокада може да намали растежа с 2.1%, заявява ЕЦБ. Допускането, че икономиката ще се свие с 5% се основава на „реалистичното“ предположение, че блокадите ще продължат три месеца, казва още банката пред „Франкфуртер алгемайне цаийтунг“.

Дневник припомня, че по-рано тази седмица Европейската комисия драстично коригира прогнозата си за състоянието на икономиката на Европейския съюз и обяви, че вместо ръст от 1.5% тя ще изпадне в рецесия и ще се свие до минус 1% от БВП.

Това е промяна от цели 2.5 процентни пункта, а според официални източници на „Ройтерс“ оценките за вътрешна употреба на ЕК са били още по-песимистични. Според тях е имало оценки за свиване с 2.5% на икономиката, т.е. с влошаване с 3.9 процентни пункта.

Материалът Икономиката на ЕС застрашена от 5 % свиване, алармира ЕЦБ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

“Парите свършиха“ е посланието, което влиятелните банкери от централните банки изпращат на правителствените лидери. Въпреки че през 2020 година икономиката на ЕС се очаква да нарасне, макар и с незначителните 1,2%, няколко от най-големите европейски икономики са на ръба на рецесията. Този път централните банки ще имат малко ходове на действие, за да смекчат нейните ефекти.

Почти цялата заслуга за спасяването на Европа от двойната рецесия след катастрофата през 2008-09 г. е на гуверньора на Английската централна банка Марк Карни и на председателя на Европейската централна банка Марио Драги. Те наложиха стимулирането на търсенето чрез намаляване на лихвите и вкарване на пари в икономиката. Двамата обаче действаха сами, а и техните мандати приключиха.

Междувременно финансовите министри, които имат възможност да стимулират икономиките си, решиха да не го правят. Други бяха прекалено заети да удовлетворяват Европейската комисия, поддържайки бюджетния си дефицит под или близо до 3-процентната граница спрямо Пакта за стабилност и растеж.

“Всички основни централни банки имат по-малко поле за действие, отколкото преди. Смятам, че тази ситуация ще се запази още известно време”, каза Марк Карни пред Financial Times във вторник.

“Ако има по-голям спад, не е ясно дали паричната политика ще има достатъчно поле за действие”, добави той.

Предупреждението е сериозно и Карни не е единствен. Драги и неговата наследница в ЕЦБ Кристин Лагард отдавна призовават правителствата да поемат отговорност – до голяма степен напразно.

Фактът, че Европа е толкова зле подготвена десетилетие след финансовата криза, е свидетелство за плахата политика в много национални столици и в Брюксел.

От своя страна този месец ЕЦБ започва преглед дали инструментариумът ѝ от политики може да бъде разширен. Анализът се очаква той да приключи до края на 2020 г. Междувременно, настоящата програма на ЕЦБ за стимулиране на икономиката остава в сила. Но паричната политика има своите ограничения.

Донякъде е иронично, че непосредствените планове на премиера на Обединеното кралство Борис Джонсън за Великобритания след Брекзит може да са добър пример и за други страни.

Обвинявайки Лейбъристката партия в обещания за безразсъдни планове за публични разходи, консерваторският премиер планира собствените си харчове, фокусирани върху отдавна закъснелите инвестиции в инфраструктура в северната и средната част на Англия.

Този стимул би могъл да помогне на Обединеното кралство да избегне рецесия след Брекзит, макар и вероятно за сметка на краткосрочен дълг и увеличение на дефицита. Разбира се, извън ЕС, Лондон вече няма да трябва да обръща внимание на Пакта за стабилност и растеж на блока, чийто фискални изисквания ограничават правителствата във времена на криза.

От ноември миналата година нито една държава-членка не е подложена на процедура за прекомерен дефицит, въпреки че само девет от тях са в съответствие с Пакта. Времето за подготовка преди следващата криза обаче е на изчерпване.

Материалът “Парите свършиха“ – посланието на централните банки в Европа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тя добави, че завършването на единния цифров пазар ще доведе до ежегодни ползи от над 170 милиарда евро.

Икономиката на еврозоната ще имат голяма полза и от завършването на единния капиталов пазар и единния пазар на услуги.

Според Лагард еврозоната трябва да засили вътрешното търсене, включително чрез по-големи публични инвестиции, ако иска да устои на слабостта зад граница.

Има две основни предизвикателства, пред които е изправена световната икономика. Първото се отнася до променящия се характер на глобалната търговия, а второто е свързано с вътрешния растеж в развитите икономики.

Според Лагард продължаващото търговско напрежение и геополитическата несигурност водят до забавяне на растежа на световната търговия, който се е увеличил едва наполовина спрямо миналата година. Това е най-ниският ръст, който някога сме виждали.

Тези несигурности са се оказали по-трайни от очакваното и това се отразява на еврозоната. През тази година се очаква икономически растеж от 1,1%, което е много по-ниско, отколкото прогнозата, съобщи Агенция Ройтерс, цирана от БНР.

„Приспособимата позиция (стимулиращата политика на ЕЦБ) е ключов двигател на вътрешното търсене. Тази позиция остава в сила“, подчерта Лагард.

„Отговорът лежи в превръщането на втората най-голяма световна икономика в такава, която да е отворена за света, но и уверена в себе си – икономика, която използва в пълна степен потенциала на Европа, за да разгърне по-високи темпове на вътрешно търсене и дългосрочен растеж“, отбеляза г-жа Лагард.

Материалът Еврозоната е бавна с иновациите, твърди Кристин Лагард е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тя сменя на този пост италианеца Марио Драги, който ще остане в историята на световните финанси с усилията си да спаси еврото и задържи еврозоната цяла на всяка цена.

Лагард има сериозен опит във финансовата сфера, беше финансов министър на Франция и два мандата ръководеше Международния валутен фонд. След нея високия пост зае българският икономист Кристалина Георгиева.

С първите си изявления Кристин Лагард повтори позицията на Марио Драги, че силни икономики каквито са немската и холанската трябва да правят повече инвестиции, което би било сериозен отпор срещу задаващата се криза.

Веднага, след като новият управител зае поста, ЕЦБ подновява програмата за изкупуване на дългови книжа по 20 милиарда евро месечно. Това е част от  стимулите, които трябва да превъзмогнат слабия растеж.

Тепърва Лагард ще убеждава колегите си от Управителния съвет на институцията, които не одобряват изключително ниските лихви, включително отрицателните стойности по банковите депозити.

В УС на ЕЦБ влизат членовете на Изпълнителния съвет и управителите на националните централни банки на държавите от Еврозоната.

Кристин Лагард е завършила Сорбоната и има сериозна политическа кариера. Досега обаче ЕЦБ се е ръководела от икономисти, което подхранва съмненията на нейните критици.

На тях отговаря бившият заместник министър на финансите на Германия Йорг Асмусен: „Може би тя не е икономист с възгледи за паричната политика, но е дипломат, който се придържа към тях“.

Базираната във Франкфурт Европейска централна банка е основана през 1998 г. с подписването на Договора от Амстердам. Тя е фактическият наследник на Европейския паричен институт. Тогава Управителният съвет определя ценовата стабилност като инфлацията под, но близо до 2% в средносрочен план и увеличение на потребителските цени до 2% на годишна база.

ЕЦБ емитира еврото, следи за нормалното функциониране на платежните системи, осъществява паричната политика на Европейския съюз и има правомощия да взема независими решения за тази политика.

Материалът Кристин Лагард пое кормилото на Европейската централна банка е публикуван за пръв път на Икономически живот.