Това сочи бизнес анкета на НСИ, проведена през февруари сред управителите на местата за настаняване.

51.6% от анкетираните са предложили на своите клиенти алтернативен период за използване на направените резервации, 61.4% са имали намерение да намалят цената на пакет услуги, а 44.6% – на нощувката.

От „преминаване на непълно работно време“ са се възползвали 10.5% от мениджърите, 5.7% са предприели мярката „намаляване на възнагражденията на персонала“, а 4.1% – „дистанционна форма на работа“. Същевременно 31.6% от местата за настаняване са се възползвали от правителствените мерки за подпомагане на работодателите.

През февруари47.3% от анкетираните управители посочват, че няма промяна в приходите от дейността им в сравнение с предходния месец, докато 35.0% отчитат спад.

През следващия един месец 50.4% от мениджърите прогнозират, че ще могат да обслужат „До 50%“ от разходите за дейността със собствени средства, 25.2% – ще успеят „До 100%“, а 23.6% от анкетираните посочват, че няма да могат да се справят сами.

По отношение на бъдещата си активност в краткосрочен план 44.9% от ръководителите смятат да продължат да работят, 39.7% смятат да продължат с настоящата си дейност макар и с намален обем, 11.9% предвиждат временно да преустановят дейността си, а 2.3% прогнозират да я прекратят.

Материалът Хотелиери масово намаляват цени през февруари е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през януари 2021 г., е 463.7 хил., или с 56.5% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голям спад (62.8%) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през януари 2021 г. намалява с 50.3% в сравнение с година по-рано и достига 218.7 хиляди. Регистриран е срив при чуждите граждани с 80.8%. Намаление е отчетено и при пренощувалите българи – с 31.4%.

Българските граждани, нощували в местата за настаняване през януари 2021 г., са 186.3 хил. и са реализирали средно по 2.0 нощувки. Чуждите граждани са 32.4 хил. и са реализирали средно по 2.8 нощувки, като 76.7% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди.

Материалът Сривът на приходите в хотелите продължава и през януари е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през декември 2020 г., е 271.1 хил., или със 70.1% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голям спад на нощувките (със 78.7%) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди.

Броят на пренощувалите лица през декември 2020 г. намалява със 72.0% в сравнение със същия месец на 2019 г. и достига 125.5 хиляди. Регистриран е срив както при чуждите граждани – с 85.7%, така и при българските – с 66.6%. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през декември 2020 г., са 107.5 хил. и са реализирали средно по 2.1 нощувки. Чуждите граждани са 18.0 хил. и са реализирали средно по 2.6 нощувки, като 68.0% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване през декември 2020 г. е 9.9%, като намалява с 15.3 процентни пункта в сравнение с декември 2019 година. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди – 10.4%, следват местата за настаняване с 3 звезди – 10.1%, и с 1 и 2 звезди – 9.4%.

Материалът Хотелите с над 70% срив на приходите през декември е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В сравнение с ноември 2019 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, намалява със 17.9%, а броят на леглата в тях – с 15.8%.

През ноември 2020 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 50.3% от общия брой нощувки на чужди граждани и 30.7% – на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 28.8% от нощувките на чужди граждани и 28.9% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 20.9 и 40.4%.

Силно намалява (66.5%) и броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през ноември 2020 г., достигайки 138.7 хиляди. Регистриран е срив както при чуждите граждани – със 75.3%, така и при българските – с 63.3%. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през ноември 2020 г., са 112.1 хил. и са реализирали средно по 2.1 нощувки. Чуждите граждани са 26.6 хил. и са реализирали средно по 3.0 нощувки, като 69.1% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди.

Приходите от нощувки през ноември 2020 г. достигат 16.0 млн. лв., или с 62.5% по-малко в сравнение с ноември 2019 година. Регистриран е срив на приходите както от чужди граждани – с 66.9%, така и от български граждани – с 59.5%.

Материалът 4 и 5-звездните ни хотели със 70% срив на нощувките през ноември е публикуван за пръв път на Икономически живот.

С 31.3% намалява общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през октомври 2020 г., спрямо година по-рано.
Най-голям спад на нощувките (с 46.8%) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди.

Още по-голям е спадът (35.1%) на броя пренощували лица през октомври спрямо същия месец 2019 година.

Регистриран е срив при чуждите граждани – с 66.4%. Намаление е отчетено и при пренощувалите българи – със 17.2%. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през октомври 2020 г., са 239.9 хил. и са реализирали средно по 2.0 нощувки. Чуждите граждани са 55.8 хил. и са реализирали средно по 2.7 нощувки, като 68.3% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди.

През октомври 2020 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 58.8% от общия брой нощувки на чужди граждани и 35.7% – на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 25.0% от нощувките на чужди граждани и 30.1% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 16.2 и 34.2%.

Приходите от нощувки през октомври 2020 г. достигат 31.7 млн. лв., или с 39.0% по-малко в сравнение с октомври 2019 година. Регистриран е срив на приходите от чужди граждани – с 61.2%, а от български граждани намалението е с 14.6%.

Материалът Срив на хотелиерския бизнес през октомври е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Най-голям спад на нощувките (с 47.3%) се наблюдава в хотелите 4 и 5 звезди, сочат данни на НСИ.

Там са реализирани 78.0% от общия брой нощувки на чужди граждани и 42.4% – на българи.

В хотелите с 3 звезди са осъществени 13.6% от нощувките на чужденци и 26.3% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 8.4 и 31.3%.

През септември 2020 г. по време на продължаващата епидемична обстановка в страната са функционирали 2 589 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване.

Стаите в тях са 102.9 хил., а леглата – 227.2 хиляди. В сравнение със септември 2019 г. общият брой на местата за настаняване намалява с 11.5%, а броят на леглата в тях – с 22.9%.

Фиг. 1. Реализирани нощувки по категории на местата за настаняване и месеци.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през септември 2020 г. намалява с 30% в сравнение със същия месец на 2019 г. и е 593.3 хиляди. Регистриран е срив при чуждите граждани – с 63.4%, докато при българите има увеличение – с 11.6%.

Нашенци, нощували в хотели през септември 2020 г., са 421.5 хил. и са реализирали средно по 2.6 нощувки. Чуждите граждани са 171.8 хил. и са останали средно по 4.1 нощи, като 77.6% от тях са били в хотели с 4 и 5 звезди.

Фиг. 2. Пренощували лица по категории на местата за настаняване през  септември 2020 година.

Общата заетост на леглата през септември 2020 г. е 27.3%, като намалява с 9.1 процентни пункта в сравнение със същия месец на 2019 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди – 34.6%, следват с 3 звезди – 24.7%, и с 1 и 2 звезди – 19.1%.

Фиг. 3. Заетост на леглата по категории на местата за настаняване и месеци.

Приходите от нощувки през този септември достигат 88.1 млн. лв., или с 47.1% по-малко в сравнение със септември 2019 година. Регистриран е срив на приходите от чужди граждани – с 67.5%, докато тези от българи се увеличават – с 18.2%.

Фиг. 4. Приходи от нощувки в местата за настаняване по месеци.

Материалът С над 42% са паднали нощувките в хотели през септември е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това научаваме от публикация на в-к „Икономически живот“ от 1971 година.

Въпросното поръчение е изпълнено, като програмата, изготвена научно, изследва детайлно съществуващата материално-техническа база и дава прогноза за нейното развитие до 1990 година.

Проучванията са показали, че в окръга има отлични предпоставки за развитието на познавателен, възстановителен, лечебен и спортен туризъм.

Прогнозите на Научноизследователския център сочат, че броят на туристите, които ще посетят окръга, ще се увеличи от 310 хиляди през 1970 година до 800 хиляди през 1990-та. Съответно броят на нощувките през 90-та трябва да е 5.6 млн.

За всичко това са необходими инвестиции в размер на 315 млн. лева (капитални вложения).

Справка в НСИ обаче показва, че нещо се е объркало. Данните са от 2014 до 2019 и сочат непрекъснат ръст на броя на нощувките в Пазарджишко, само дето в най-силната 2019 година те са едва 623 975, далеч от прогнозата за над 5 милиона.

Вариантите за неслучилия се туристически бум са най-малко два – или препоръчаните инвестиции не са били осигурени, или подходът не е бил много научен, а цифрите напомпани по схемата „петилетката за четири години“. Може и двете, взети заедно, с добавка – свръхнаучният подход в туризма ни, прилаган в последните години.

Материалът Научният подход в действие – цифри и факти е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Регистриран е срив на приходите от чужди граждани – със 77.1%, а от български граждани намалението е с 11.6%, показват актуалните данни на НСИ.

Приходи от нощувки в местата за настаняване по месеци.

Нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през юли 2020 г., е  2 265.9 хиляди, или с 61.9% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Най-голям е спадът – с 67.7%, в хотелите с 3 звезди.

При по-високите категории – от 4 и 5 звезди, са реализирани 73.5% от общия брой нощувки на чужди граждани и 35.5% – на българи.

В хотелите с 3 звезди са осъществени 18.3% от нощувките на чужди граждани и 27.3% – на българи, докато в мотели и хижи с 1 и 2 звезди те са съответно 8.2 и 37.2%.

През юли т.г. по време на продължаващата епидемична обстановка в страната са функционирали 2 768 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи.

Стаите в тях са 112.9 хиляди, а леглата – 251.4 хиляди. В сравнение с юли 2019 г., общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, намалява с 18.4%, а леглата в тях са с 22.5% по-малко.

Реализирани нощувки по категории на местата за настаняване и месеци.

Пренощувалите лица в местата за настаняване през юли 2020 г. са 613.2 хиляди, което е с 52.7% по-малко от същия месец на 2019 г.  

Регистриран е срив при чуждите граждани – със 77.1%. Намаление е отчетено и при пренощувалите българи – с 12%.

427 хиляди са били българите и са отсядали средно по 3.1 денонощия. Чуждите граждани са 186.2 хиляди и са реализирали средно по 5.1 нощувки, като 73.1% от тях са били в хотели с 4 и 5 звезди.

Пренощували лица по категории на местата за настаняване през юли 2020 година.

Общата заетост на леглата е 30.1% и намалява с 29.9 процентни пункта в сравнение с юли 2019 година. Най-висока е заетостта в хотелите с 4 и 5 звезди – 35.1%, следват местата за настаняване с 3 звезди – 28.1%, и с 1 и 2 звезди – 24.5%.

Заетост на леглата по категории на местата за настаняване и месеци.

Материалът Приходите от нощувки в хотели през юли се сринаха с близо 65% е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В същото време общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през септември 2019 г., е 3 097.1 хил., или с 2.3% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо намаление на нощувките (с 4.6%) се наблюдава в местата за настаняване с 3 звезди.

Информацията на НСИ сочи, че през септември 2019 г. в страната са функционирали 2 924 места за настаняване с над 10 легла. Броят на стаите в тях е 131.6 хил., а на леглата – 294.7 хиляди.

Става ясно, че чуждите граждани са тези, които посещават хотелите с 4 и 5 звезди. 74.3% е общият брой нощувки на чужди граждани в тях и 32.3% – на българи.

Обратното е в местата за настаняване с 3 звезди, където са осъществени 19.9% от нощувките на чужди граждани и 31.0% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 5.8 и 36.7%.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през септември 2019 г. се увеличава с 1.4% в сравнение със същия месец на 2018 г. и достига 847.3 хил., като е регистрирано увеличение при българските граждани с 3.3% и намаление при чужденците с 0.1%.

Българските граждани, нощували в местата за настаняване през септември 2019 г., са 377.8 хил. и са реализирали средно по 2.5 нощувки. Чуждите граждани са 469.5 хил. и са реализирали средно по 4.6 нощувки, като 72.9% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване през септември 2019 г. е 36.4%, като намалява с 1.0 процентен пункт в сравнение със септември 2018 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди – 48.3%, следват местата за настаняване с 3 звезди – 32.1%, и с 1 и 2 звезди – 20.2%.

Приходите от нощувки през септември 2019 г. достигат 166.7 млн. лв., или с 1.5% повече в сравнение със септември 2018 година. Регистрирано е увеличение на приходите от български граждани – с 13.8%, докато тези от чужди граждани намаляват с 1.8%.

Материалът Чужденците спят в 4 и 5-звездни хотели, ние – в 3 и надолу е публикуван за пръв път на Икономически живот.