Средствата са по линия на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане.

На община Враца се отпускат близо 110 000 лева. Със 79 000 лева ще бъдат изградена подпорна стена, бетонов тротоар и парапет по цялата дължина на стената в с. Баница. Прави впечатление – по думите на кмета на Баница, че проблемът дълги години не е решаван, което поставя въпроса за същността на отпуснатите днес средства.

Кабинетът предостави и 29 327 лева на община Враца за ремонт на покрива на административната сграда на ул. „Георги Бенковски“ 13 в града.

По бюджета на община Ботевград се предоставят 184 200 лева за възстановяване на мост в село Новачене.

За авариен ремонт на пътя Юндола – с. Черна Места/с. Смолево – с. Бел Камен пък се предоставят 245 360 лева на община Якоруда.

Материалът Кабинетът се събра извънредно и раздаде над 500 хил. лева на три общини е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Традиционно данните за заплащането по общини предизвикват най-голям интерес. ИПИ започва втората годината на инициативата с карта на заплащането по общини през 2019 г. Данните показват средната брутна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в 265-те общини в страната – това включва както наетите в частния, така и наетите в обществения сектор. За първи път картата на заплатите дава и по-дълъг ред данни – обхваща периода 2016-2019 г.

Най-високата средна брутна месечна заплата в България[2] за 2019 г. е в община Челопеч (2 431 лв.). На второ място е средната заплата в община Козлодуй (2 133 лв.), следвана от Раднево (1 826 лв.) и Пирдоп (1 785 лв.). Столична община е на 5-та позиция (1 753 лв.), а топ 10 в страната се допълва от Гълъбово (1 732 лв.), Девня (1 614 лв.), Елин Пелин (1 469 лв.) и Панагюрище (1 431 лв.).
За поредна година най-високите заплати в страната са в малки общини с големи работодатели – водещи са общините в Средногорието, на чиято територия има развита добивна и свързана с нея преработваща промишленост, както и в общините с много големи предприятия в енергийния сектор.

Прави впечатление и силното представяне на индустриалните общини в периферията на най-големите икономически центрове. В топ 20 по заплати в страната влизат 1) общините Елин Пелин, Божурище, Костинброд и Ботевград от широката периферия на София; 2) общините Девня, Суворово и Белослав в непосредствена близост до Варна и 3) община Марица до Пловдив. Успешният модел на трите водещи центъра в страната – София, Пловдив и Варна, стъпва на развитие на услугите в рамките на града – водени от бурния растеж в дигиталната сфера, и силна индустрия в периферията, която се ориентира към по-високата добавена стойност и носи добри заплати.

Положителните процеси преди пандемията водят до ръст в средната заплата във всяка община в страната в периода 2016-2019 г. (виж карта на динамиката). Средната заплата на наетите лица в над половината от общините в страната бележи ръст между  30% и 40% за три години. Начело отново са малки общини, като в топ 3 влиза община Крумовград, където средната заплата нараства с 58% за периода 2016-2019 г. Последното е провокирано от инвестициите в добивната индустрия и ефекта при доставчиците и свързаните дейности, и по-конкретно в сферата на строителството. Големите общини – София, Пловдив и Варна, също бележат добър ръст – в рамките на 30-35%, принос за което има и ръстът на наетите и заплатите в дигиталната сфера.

[2] НСИ предостави данни за броя на наетите лица и средната брутна заплата за 264 от 265-те общини в страната. Данни за наетите и средната заплата в община Мирково са конфиденциални спрямо правилата за статистическа тайна в Закона за статистиката. Наличието на голям работодател от добива и преработката на метали в община Мирково най-вероятно означава, че и Мирково е сред лидерите по заплащане в страната.

Материалът Челопеч и Козлодуй отново с най-високи заплати в България е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Представя се размерът и изменението на изравнителната субсидия, която общините получават от бюджета през 2021 г. Основното предназначение на изравнителната субсидия е да преодолее част от неравенствата в капацитета за предлагане на местни услуги на по-малките и по-слабо икономически развитите общини и да компенсира различията в собствените им приходи и (отчасти) субсидиите по делегирани дейности.

Доколкото номиналният размер на изравнителната субсидия е до голяма степен функция на населението, по-важен е размерът ѝ на човек от населението, тъй като той представя потребността на отделните общини от „допълнителна подкрепа“ от държавния бюджет. Оформят се няколко района в страната, където изравнителната субсидия надхвърля 150 лева на човек от населението през 2021 г. – Северозападът, Дунавските общини, както и по границата със Сърбия и в планинските райони на Южна България. Не е изненадващо, че общините, където субсидията е висока се характеризират с ниска икономическа активност и негативни демографски показатели. Обратно, общините които не получават такава субсидия или тя е много ниска са най-общо два типа – туристически общини с много високи собствени приходи, най-вече по морето, и водещите икономически центрове с добре развита индустрия и/или услуги.

Интерактивни карти:

• Изравнителна субсидия за общините на човек от населението 2021 г.
• Промяна в изравнителната субсидия за общините между 2020 и 2021 г.

Изменението в размера на субсидията между бюджетите за 2020 и 2021 година е показателно за нарастването на потребностите на общините от допълнителна помощ. Само в една община – Пловдив – субсидията намалява, но тя е особен случай, тъй като през 2021 г. изобщо не получава изравнителна субсидия, а при 26 други субсидията не променя своя размер. Най-чувствителният ръст, от 178% в рамките на годината се наблюдава при община Гълъбово, а при общо 9 общини размерът на субсидията е нараснал с над 1/3 спрямо стойността ѝ за 2020 г. Общините с най-голям ръст са в Северозапада, но има и видими клъстъри в Родопите и Добричко.

При прегледа на данните трябва да се има предвид и особената година на икономическа криза и правителствени ограничения, в които редица общини бяха изправени през свиване на собствените приходи; това може и да е част от обяснението за нуждата от диференцирано повишаване на изравнителната субсидия, което да позволи на по-бедните общини да продължават да изпълняват основните функции на местната власт.

Материалът Размер и динамика на изравнителната субсидия за общините е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Първо стана ясно, че кабинетът увеличава с близо 2 милиона лева средствата за физическо възпитание и спорт за децата от детските градини и училищата, както и за учащите във висшите учебни заведения.

Приетото постановление от Министерския съвет предвижда минималните диференцирани размери на средствата за децата в детските градини и в подготвителните групи в училищата да бъдат увеличени от 2 лв. на 3 лв. От 3 лв. на 5 лв. се увеличават парите за учениците в държавните, общинските, частните и духовните училища. Същото увеличение ще получат и всички студенти редовна форма на обучение във висшите учебни заведения, както и курсантите от висшите военни училища и Академията на МВР.

След това стана ясно, че се отпускат над 9 милиона лева за общините Перник, Разград и Аксаково.

Одобрените средствата в размер на 4,954 млн. лв., отпуснати по бюджета на община Перник, ще бъдат разходвани за укрепване на речното корито на двата бряга на р. Струма, в участък с дължина 700 м. и за почистване на речното корито на реката, в участък с дължина 650 м.

На Разград са предоставени 1,9 млн. лв. за ремонт на бул. „Априлско въстание“ в участъка от ул. „Пета“ до ул. „Симеон“ и на бул. „Странджа“ от ул. „Добруджа“ до ул. „Дунав“ в града.

С 2, 326 млн. лв. община Аксаково пък ще извърши основен ремонт на участък от общински път VAR 1031 (от кръстовище с републикански път III-902 до строителната граница на с. Климентово).

Материалът Кабинетът започна деня с отпуснати 11 млн. лева е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Припомняме, на заседанието си миналата сряда министрите отново одобриха близо 9 милиона лева за няколко общини.

Днес най-много получава община Варна, като с отпуснатите 5 775 000 лева бюджетни средства ще се изгражда Буна „Минерален басейн-крило Юг Малък плаж в акваторията на Черно море при курортен комплекс „Св. Св. Константин и Елена“. Зам.-кметът Пейчо Пейчев е уточнил, че проектът е свързан с брегоукрепването на един от най-старите курорти.

Община Гулянци получава 563 447 лв. за ремонт на част от ул. „Гоце Делчев“ в село Шияково и прилежащите към нея подпорни стени.

За реконструкция на Спортна зала „Септември“ в Свищов кабинетът предоставя 1,6 млн. лв. Кметът на общината Генчо Генчев е уточнил, че залата не функционира от две години. 

Брезник пък получава 246 хил. лв. за закупуване на ново оборудване и обзавеждане на читалище „Просвещение-1870“. Кметът Васил Узунов е отбелязал, че средствата ще се използват за вътрешен ремонт, така че сградата да може отново да се ползва за важни мероприятия. 

2,3 млн. лева се дават на Перник за проектиране и изграждане на улица, пътна връзка към индустриална зона „Перник“.

С 2,1 млн. лв. пък ще се реконструира и рехабилитира водопроводна мрежа в община Радомир.

Премиерът и управляващата партия отричат отпускането на тези средства да е свързано с предстоящите парламентарни избори.

Материалът Нови 30 млн. лева даде кабинетът на няколко общини е публикуван за пръв път на Икономически живот.

На последното свое заседание правителството отпусна над 250 млн. лв. за „значими общински проекти”. Макар и очаквано, парадоксалното в това решение е, че сумата е по-голяма от общата целева субсидия за капиталови разходи на общините в бюджета за 2021 г. Едно декемврийско заседание на правителството се оказа по-важно за инвестициите по места от цялата процедура по приемането на бюджета. Общинските инвестиции са не просто зависими от държавните трансфери, но и все повече на ръчно управление от Министерски съвет.

Не е ясно защо цялото правителство трябва да се занимава с одобряването на едва ли не всяка инвестиция по места. Дали ще е нов парк в Хасково, ремонт на улици в Симитли, изграждане на спортна площадка в Айтос или благоустрояване на градския площад в Елена – всичко това изисква министрите да се съберат на 9 декември 2020 г. и да дадат зелена светлина. Наистина ли мислим, че това е най-сполучливият модел за регионално развитие? Не местно самоуправление, а модел на върховния разпоредител.

Целият този ресурс, гласуван „извънредно” за инвестиции по места, е под 1% от доходите на данъкоплатците. С други думи, дори 1/10 от 10-те процента данък  върху доходите да оставаше на местно ниво, общините щяха да имат ресурса да направят тези инвестиции, без да чакат благословията на министрите. Нещо повече, собствените средства позволяват много по-умно управление и дългосрочен хоризонт. Безкрайните „асфалтови” инвестиции са в някаква степен логичен резултат от модела на декемврийските постановления.

Не казваме, че икономиката на знанието – към каквато изглежда се стремим, няма нужда също от асфалт и базова инфраструктура. Видимо е обаче противопоставянето между заявките за „умни” инвестиции – на хартия в Плана за възстановяване и устойчивост и в проектите на общинските планове за периода 2021-2027 г., и реалността на декемврийското постановление, което няма почти никакви допирни точки с трансформацията на родната икономика. В случая свръх централизирането на регионалното планиране не води до умни решения, напротив – състезанието е да се вземат някакви пари и всички се хвърлят на познатите „асфалтови” инвестиции.

Материалът Декемврийският подарък за общините е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщиха от земеделското министерство. Приетото от Министерски съвет Постановление № 221 от 20 август 2020 г. определя условията и реда за отпускане на временни безлихвени заеми от централния бюджет по бюджетите на общините за финансиране на разходи и тяхното възстановяване.

Постановлението е обнародвано в днешния брой на Държавен вестник.

С приемането му се осигуряват необходимите средства за общините, бенефициенти по рибарската програма, за да направят междинните и окончателни плащания към изпълнителите по съответните проекти.

Материалът Общините ползват безлихвени заеми за рибарски проекти е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Интерактивната карта представя заплатите в частния сектор като процент от тези в обществения. Добре се виждат разликите между заплатите в публичния и частния сектор по общини.

В почти всички общини в България заплатите в частния сектор са по-ниски от тези в обществения – това е вярно за 191 от тях, като най-голяма е разликата в Козлодуй (заплатите в частния сектор са 39,5% от тези в държавния) , Батак (42,4%) и Раднево (45,1%). В другия край на класацията са Суворово (185,3%), Пирдоп (179,7%) и Летница (156,6%).

Конфиденциални са данните за Сопот, Мирково и Челопеч, но и трите общини най-вероятно са в двата екстремни края на подреждането.

Като цяло, най-голяма разлика в полза на заплатите в публичния сектор се наблюдават в общините, на територията на които има големи държавни енергийни предприятия. Обратно, частният сектор дава средно по-високи заплати там, където има модерни добивни компании, както и във малки общини с водещи експортно-ориентирани индустриални предприятия.

Заради по-разнообразния икономически профил на големите икономически центрове, и заради значително по-големия общ брой заети, там пазарът на труда по-успешно „изглажда“ разликата между заплащането в частния и обществения сектор.

Материалът Разлика между заплатите в публичния и частния сектор е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Всички обсъждат парите на данъкоплатците, които правителството тези дни каза, че ще върне на някои от тях, след като ги е събрало от всички. И обсъждането, и действията на правителството са нормални – в някакви рамки на общественото приличие. Не може да се очаква, че мерките по раздаването на пари ще бъдат съвършени и винаги от всеки следва да се желае нещо по-добро и справедливо.

Но няма никакво обсъждане по повод бездействието на правителството на централно и местно равнище.

Законът за извънредното положение не предвижда изменения нито в Административно процесуалния кодекс (АПК), нито в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

Иначе казано, държавната и общинските администрации трябва, предполага се, да работят.

По всичко обаче изглежда, че това не е така.

Правни основания
През лятото на 2003 г., като ръководител на групата по закона, аз съставих Указания за прилагане на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Те бяха редактирани от колеги от ИПИ и УНИЛОБ – Варшава, окончателно прегледани от проф. Валери Димитров (тогава председател на комисията по икономическа политика в Народното събрание) и одобрени от Съвета за икономическа политика към Министерския съвет на заседание на 10 декември 2004 г.

Оттогава законът претърпя 36 изменения и допълнения, най вече с цел увеличаване на броя и уточняване на подробностите в регулирането и контрола по повод стопанския живот.

„Указанията“ не са „правилник за приложението“, но са инструкция и затова са нормативен акт (по смисъла на закона за нормативните актове). Тези инструкции не са отменени, съответният закон също е в сила. Тяхната цел е да улеснят стопанския живот и да намалят квази данъците – т.е. разходите за работа с правителството, като заложат на неговото предварително производство.

При извънредно положение тези указания би трябвало да се спазват по-стриктно, защото мисията на предварителното производство е да улеснява опазването на здравето на гражданите. А това е и едно от четирите основания да се регулира стопанската дейност изобщо.

Другите три основания са: националната сигурност и обществения ред, изключителните и суверенни права на държавата по смисъла на чл. 18, ал. 1 – 4 от Конституцията и личните и имуществените права на гражданите и юридическите лица. За отбелязване е последното: администрацията на общинско и централно е длъжна да защитава (и да работи за изпълнението на) личността и имуществото на всички граждани и предприятия.

Това е конституционен принцип.

Той е възпроизведен в чл. 60 от АПК. Според него предварителното административно производство се „налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес.“

Нещо повече: според закона за извънредното положение давността по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) спира да тече, а абсолютната 10-годишна давност за погасяване на данъчните задължения не се прилага. Общото правило е, че по време на извънредното положение не се образуват изпълнителни производства. Но като изключение от това правило и в този закон е възпроизведен текстът от чл. 60 на АПК. Дословно, буква по буква.

Щетите от бездействието
Проверявайки една от разпоредбите на (все още тогава) проектозакона за извънредното положение, за да я коментирам, ми се наложи да интервюирам предприемачи от транспорта и строителството.

Оказа се, че в тяхната област след 16-ми март (положението бе въведено в петък, 13-ти март) общинските и държавните администрации не работят, това важи и за агенциите по вписванията, кадастър, приходите, автомобилните превози, околна среда, общинските администрации, електро-разпределителните дружества и ВиК (и държавни, и частни).

След обявяването на мерките на правителството на 24 март и днес направих същите консултации. Резултатът бе абсолютно същият.

Не ще и дума, моята проверка не е всеобща. Но е ясно, че има проблем. И неговите граници е наложително да бъдат обозначени.

Законът вменява ограничения и на нотариусите при удостоверяване на изповядването на сделки. Освен належащите и неотложните. Предполагам, че в крайна сметка ще се получи, че отделните нотариуси сами ще преценяват кои сделки са такива. Те също губят доход при спиране на работа.

Какво може да знаем за щетите от административното бездействие.

За да отговоря на този въпрос, следва да разгледам т.нар. „правителствени услуги“ на държавната администрация, нейните териториални поделения и тези на общинските администрации. При това следва да се отчете очевидното обстоятелство, че това не са услуги в точния смисъл на думата. Те не се предлагат на конкурентна основа, гражданите и фирмите не могат да изберат друг доставчик и те най-често са техни задължения, наложени със закон или подзаконов нормативен акт.

Общият брой на административните услуги, предоставени от всички административни структури в страната, не е точно известен от 2015 г. насам. Самите услуги са малко под 2 100 на брой. Според изследване на ИПИ през 2014 г. тези услуги са предоставени 218 млн. пъти. От тях над 80% се падат на НАП. По електронен път се предоставят 10-11 млн. отделни услуги, приблизително 60% – на юридически лица.

Предвид ръста на икономиката и доходите, можем да предположим, че техният брой през 2020 г. би трябвало да бъде приблизително 240 млн. пъти, ако годината бе протекла нормално.

През 2015 г. година българските граждани и фирми са изразходвали, при крайно оптимистични допускания на колегите от ИПИ, близо 60 милиона работни часа, за да получат тези услуги. Т.е. те са употребили около 10 хиляди работни (при допускане за 250 работни дни на година) години, за да ги придобият. (При средно заплащане на час от около 7 лева, цената на това работно време на опашка за услуги е над 450 млн. лв за 2014 г.) Предполагам, че часовете за 2020 г. би трябвало да са около 80 млн. (или малко над 600 млн. лева работно време).

Предполагам, че при 240 млн. часа потенциално подлежащи на изразходване за 2020 г. за услуги на граждани и фирми, вследствие на отложените отношения с данъчните власти, но усложнени отношения с агенцията по заетостта и службите за социално подпомагане, ефектите ще са следните:

1. За период от три месеца (предполагаемият срок на извънредното положение) ще бъдат отложени около 100 млн. услуги на НАП. Но те ще трябва да бъдат изпълнени след пандемията или след като отлагането („ваканцията“) приключи.
2. Тъй като не всички отношения с държавната администрация приключват, отвън обсега на НАП остават споменатите по-горе агенции. Около 40 млн. за тази година. В по-голяма си част това са задължения и услуги, които не могат да бъдат изпълнени по електронен път, защото процедурите не го предвиждат или администрацията, гражданите и фирмите не са готови да го направят. Тъй или инак, това са заверки, визи за строителство, еднократни разрешителни за местни или международни транспортни услуги, строителни разрешителни и съгласувания за включване на обекти към електроразпределителната или ВиК мрежите. Ако администрациите продължават да не работят за периода на извънредното положение, 10 млн. услуги ще бъдат отложени.
3. Тук не става дума за спестени пари и работно време. Тук под заплаха е дейност, чиято работа е спряна и доход, който не може да бъде инкасиран във фирмени и съответно домакински бюджети.
4. Отчитайки броя на споменатите в т. 2 разрешителни на година – приблизително 32 000, за периода от въвеждането на извънредното положение, не са издадени около 1 200 документа. Това означава, че е спряна поне легалната дейност на неизвестен брой фирми. Някои от тях вероятно ще фалират.
5. Ако към това се добави и спрялата работа на нотариусите и КАТ, пазарът на движимо имущество изглежда закопчан. Обявите за продажба само в Интернет днес са над 220 хиляди. Очевидно е, че нито една в момента не може да приключи легално. При цена на един автомобил от 1 000 лв, абсолютната стойност под риск е над 200 милиона (примерно за година). На месец загубата би била около 20 млн. само поради бездействие на административните „услуги“.
6. Подлежащите на завършване сгради към края на 2020 г. са над 1 500 – за всички видове строителство, а тяхната обща разгърната площ е 1.2-1.3 млн. квадратни метра. При предполагаемата средна продажна цена на квадратен метър за страната е 400 лв., абсолютната стойност под риск е 4.8 млрд. лв.
7. Средният брой само на продадените жилища на месец за 2019 г. е около 40. Иначе казано спирането довършителните работи (актове 14, 15 и 16 от строителните регламенти) блокира строителната дейност и отлага продажбите. Съответно строителните фирми и техните работници нямат перспектива да получат доход дори само поради невъзможността да се завърши строителството и предвиди продажба. Вярно, сградите и къщите не са хранителни продукти, за да се развалят за десет дена, но не виждам извинение за такова принудително спиране на стопански процес, който лишава гражданите от сделки на стойност 1 млн. лв на месец.
8. Заетите в тези отрасли (на постоянни и временни договори, и самонаети) са вероятно около 500 хиляди – техните доходи също ще се свият;

И накрая: извънредното положение всъщност показва, че много от регулаторните режими са безсмислени. Дори администрацията не разбира защо ги прилага, след като не съблюдава задълженията си, наложени със закон не само на гражданите, но и на фирмите.

Явно пак е настъпило време за регулаторна гилотина. Гилотината, както е известно от една стара френска поговорка, е най-надеждният лек против главоболие.

Материалът Правителство, общини и стопански живот по време на пандемия: какво не се вижда е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Той ще бъде отворен на 17 март 2020 г. в 14.00 ч. българско време, но преди това местните власти трябва да направят предварителна регистрация на портала WiFi4EU, съобщиха от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

С бюджет от 14.2 млн. евро, Европейската комисия ще разпредели 947 ваучера на принципа „първи кандидатствал — първи финансиран“, спазвайки географския баланс.

За този четвърти конкурс няма да има максимален брой ваучери за всяка участваща държава.

86% от българските общини вече получиха своите ваучери от проведените до този момент три конкурса.

Общо за страната са привлечени 3 435 000 евро за изграждане на високоскоростни безжични връзки на обществени места. България е на първо място в ЕС по брой на общините, обхванати от инициативата WiFi4EU.

Материалът 36 общини все още имат право на европари за интернет е публикуван за пръв път на Икономически живот.