Най-високи дялове на недекларираната заетост се отчитат в областите Видин (33,5 %), Ямбол (32,6%) и София-област (32,5 %). Докато най-ниски са установени в областите Кюстендил (24,1 %), Смолян (23,6 %) и Търговище (21,1 %). А най-уязвими са младите хора, навлизащи тепърва на пазара на труда, както и пенсионерите – хората, които вече са излезли от активната трудова възраст и търсят начини за повишаване на своите доходи.

Проведените изследвания потвърждават стартовите хипотези на АИКБ за наличието на зависимости между образователните и квалификационните характеристики на наетите лица и вероятността да бъдат включени в сиви практики на работното място. Най-голяма е вероятността това да се случи при най-ниско образованите и неквалифицирани служители.

За да се ограничат формите на недекларирана заетост на преден план е изведена необходимостта от намаляване на възможностите за генериране на плащания в брой, които са източник на сиви практики.

Сред основните препоръки на анкетираните работодатели е да се промени сега действащия модел на 57% осреднен размер на осигуровки  за всички осигурителни фондове за сметка на работодателя и 43% осреднен размер на осигуровки за сметка на работника.
Предлага се повишаване на дела на осигурителните вноски за сметка на работника при запазване размера на нетното трудово възнаграждение. Това ще намали в значителна степен икономическия интерес на работодателя от недекларирана заетост, а заедно с това ще увеличи икономическия интерес на работника не само да работи на трудов договор, но и да бъде осигуряван върху пълната сума на брутното трудово възнаграждение.

По думите на председателят на УС на АИКБ Васил Велев последната стойност на сивия сектор у нас, която е отчел Композитния индекс е 21,48%, а през 2010 г., когато асоциацията стартира измерването му, той е 36,65%. Въпреки сериозният отчетен спад стойностите му са значително по-високи спрямо средноевропейското ниво, изтъква Велев.

Материалът Вдигане осигуровките за сметка на работника в борба със сивата икономика е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Как е в Германия:
При бруто-заплата от 2000 евро, разходите на предприятието за работника са 2473,70 евро (т.е. 473,70 евро допълнителни разходи на предприятието за осигуровки и други бюджетни плащания):

Нетната заплата е: 1400 евро (с редица условности предвид по-комплексната система за изчисляване на данъците в Германия).

В режим на намалена заетост (Kurzarbeit) сметките са следните:

Нетна заплата: 60% от нормалното нето, т.е. 840 евро (= 60% х 1400). Това се поема от Агенция по заетостта.

Разходи за предприятието: 80% от осигуровките върху нормалната бруто-заплата, като предприятието трябва да поеме и дела от осигуровките, дължим от работника.

Върху 2000 евро бруто предприятието нормално дължи 397,50 евро осигуровки, а работникът 402,50 евро, т.е. общо осигуровките са 800 евро. От тях предприятието плаща 640 евро (= 80% х 800). Това всъщност е разходът на работодателя за цял месец, в който работникът не ходи на работа. Като процент от нормалните разходи за този работник се получава 26% (= 640 / 2473,80).

Важно е да се отбележи, че като допълнителна мярка заради корона-кризата, на предприятието в момента се възстановяват платените осигурителни вноски, т.е. в периода на кризата неговите разходи за работника са 0% спрямо нормалните.

Едва 8 % от фирмите ще се възползват от компенсациите 60:40

Анкета на БСК сред 759 предприятия

Държавата плаща цялата компенсация, равна на 60% от нетната заплата на работника. Което означава схема „60/0“.

Как е в България при схемата 60/40?
При заплата 1000 лв. бруто, разходите на предприятието  са 1194,20 лв.
Нетна заплата: 775,98 лв.

В режим на схемата 60/40 сметките са следните:
Нетната заплата остава същата, т.е. 775,98 лв. (Компенсацията е 100%,  което не се прави никъде, несправедливо е към работещите, невъзможно е при криза, би имало драстично по-малък обхват)

Разходите на предприятието  са 594,20 лв. (= 40% х 1000 + 194,20) за цял месец, в който работникът не ходи на работа. Като процент от нормалните разходи за този работник се получава 50 % ( = 594,20  / 1194,20).

А като процент от нетната заплата на работника, предприятието плаща 77% (= 594,20  / 775,98). Т.е. сравнено с германското „60/0“ българското е „23/77“.

Просто е:
Да го направим като в Германия. В рамките на същия заделен ресурс от 1 млрд. лв. Алтернативата е работника да бъде съкратен и тогава схемата става пак „60/0“. Държавата ще изхарчи същите пари, без да е запазила заетостта.

Материалът Бизнесът: Да го направим като в Германия – схема „60:0“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

До края на юни, заедно с годишната си данъчна декларация, те трябва да подадат и декларация образец  № 6 с общия размер на дължимите  за предходната година осигурителни вноски. 

За останалите самоосигуряващи се лица, срокът за 2019 г. остава 30 април 2020 г.

Приходното ведомство напомня, че подаването на данъчните и осигурителни декларации и документи, както и плащането към бюджета  могат да се извършват чрез портала за е-услуги: https://inetdec.nra.bg/  – с персонален идентификационен код (ПИК) на НАП.

НАП съветва хората да отложат посещенията си в офис на ведомството до преустановяването на извънредното положение, като дотогава използват електронните услуги.

Информационният център на НАП отговаря на въпроси на клиенти на телефон: 0700 18 700 от 8.30 часа до 18.00 часа в делнични дни на цена, според тарифите на съответния оператор.

Материалът Едноличните търговци внасят осигуровки до 30 юни е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това се казва в позиция на АИКБ в контекста на дискусията около проекта на постановление на МС, свързано с компенсациите. Работодателската организация прилага и подробни изчисления на базата, на които прави своите предложения.

От Асоциацията са категорични, че за малкия и средния бизнес, в който са заети три 75 на сто от работещите българи и бюджетите им стигат от месец за месец, няма достатъчно резерви, за да прилагат подобна мярка за неизвестен период от време.

В този контекст АИКБ предлага кабинетът да одобри постановлението, което е най-доброто в момента, с оглед на приетия Закон за извънредното положение. Мерките трябва да стартират в този вариант, но да важат само за първия месец, а веднага след това да се направи промяна на Закона, тъй като в настоящия си вид те ще имат много малък ефект за икономиката на България.

От Асоциацията предлагат от 1 април компаниите и служителите да получат осигурителна ваканция за периода на извънредното положение, като държавата да получава единствено данъка върху доходите на физическите лица. По този начин всеки месец предприятията ще подават декларации, в които посочват спада в размер на продажбите и броя служителите, които са запазили със съответните заплати.  Държавата от своя страна ще има ангажимента да заплаща 40-50% от осигурителния доход, а фирмите добавят още около 20%. Мярката предвижда още от 1 юни предприятията да започнат постепенно да увеличават процента, който заплащат, но все още и те и работниците да са освободени от плащане на осигуровки.

От АИКБ предлагат тази схема да работи до края на август или септември, като смятат, че тя е лесна за изпълнение, спазен е принципът, че не може този, който не работи да получи наравно с този който работи, предприятието, което е приело тази формула, показва, че вярва във възможността да възстанови дейността си в рамките на един разумен срок.

Изчисленията от приложението показват, че при брутна заплата от 1008 лв. работодателят прави общ разход в размер на 1 203,75 лв. В този общ разход влиза и осигуровка за сметка на работодателя в размер на 195,75 лв., докато осигурителните и данъчни плащания, които дължи работникът са в размер на 225,81 лв. По този начин, държавата си получава обратно 421,56 лв. Ако дадена компания реши да се възползва от държавната помощ, която е обявен, че е в пропорция 60/40, то при гореописаната заплата държавата реално ще помогне със 183,23 лв., което представлява едва 23%, а не 60 на сто.

Материалът Компенсациите 60:40 без ефект за фирмите в криза е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Сумата е с рекордните 2,8 млрд. лв. повече спрямо постъпленията през 2018 г. и с около 628 млн. лв. над планираното за годината, съобщиха от НАП.

„Приходите в НАП са на рекордно високо ниво през 2019 г., като увеличението им значително изпреварва ръста на БВП. Увеличават се както доброволно внесените суми, така и тези, акумулирани в производство по събиране“, е казал изпълнителният директор на агенцията Галя Димитрова, цитирана от ведомството.

По данни на НАП, данъчните приходи са 13,3 млрд. лв. Данъкът върху доходите на физическите лица е над 3,6 млрд. лв., постъпленията от корпоративни данъци са 2,8 млрд. лв., а нетните приходи от ДДС -6,8 млрд. лв.

Осигурителните вноски, постъпили в бюджета, са общо 10,3 млрд. лв. в това число 6,2 млрд. лв. за държавното обществено осигуряване, 2,6 млрд. лв. здравно-осигурителни вноски и 1,5 млрд. лв. – за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

Материалът НАП събра повече данъци от планираните е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това гласи предложение на Франция, цитирано от EURACTIV.bg, които коментират, че пакетът “Макрон” е само върхът на айсберга, а два работни документа показват, че Франция е начело на офанзива срещу нелоялната конкуренция с ниското заплащане в страни като България.

Другото предложение на Макрон би задължило фирмите, които изпращат командировани работници, да плащат осигуровки равни с тези на приемащата държава.

Мотивацията на Франция е повече от ясна, коментира изданието. Изправен пред нестихващи социални протести, президентът Макрон има нужда да демонстира твърда политика срещу нелоялната конкуренция на по-слабо платените работници от Източна Европа на френския пазар на труда.

Оказва се, че Франция е успяла да мобилизира в своя подкрепа срещу източноевропейците други “бедняци“ от ЕС. Това са страните от южната периферия – Португалия, Италия, Гърция и Испания, наричани понякога с неласкавия акроним PIGS.

С документа от декември тази година, Франция и споменатите четири страни от южната периферия предлагат отпускането на средства от бюджета на ЕС да бъде свързано с условието съответната страна да предлага “спаведливи възнаграждания, които осигуряват приличен жизнен стандарт”, да бъде установена среда, в която профсъюзите могат да играят реална роля, както и алтернативен доход, ако работникът е принуден да прекрати кариерата си.

“Въпреки непрекъснатия процес на конвергенция, днес в ЕС остават силни различия по отношение на социалните стандарти, което вреди на равнопоставеността и лоялната конкуренция в рамките на единния пазар. Още по-лошото е, че някои компании и национални органи могат да бъдат изкушени да подобрят конкурентната си позиция, като печелят от по-ниските социални стандарти, вместо да се концентрират върху фактори като производителност, ефективност или качество и иновативния характер на своите стоки и услуги“, се казва в документа.

При липсата на каквито и да било реформи в България в продължение на десет години, горното описание разобличава единственото сравнително преимущество на българската икономика – ниските доходи, които създават класа от “работещи бедни“. Точно това, според Франция и нейните съмишленици, е в противоречие с европейските политики, включително Европейския стълб на социалните права, пише EURACTIV.bg

Другото предложение – за командированите работници и осигуровките, вероятно ще доведе в България до увеличаване на заплащането и на социалните осигуровки, но може да намали конкурентоспособността на български фирми, и съответно шансовете те да ги изпратят на работа в по-богатите страни в ЕС, заключава изданието.

Материалът Нови идеи на Макрон удрят европейското финансиране на България е публикуван за пръв път на Икономически живот.