Непосредствено преди избухването на пандемията поставихме фокус върху развитието на Пловдив и Варна като двата най-силни икономически центъра в страната след столицата (виж „Потенциалът отвъд София – поглед към Пловдив и Варна”). Интересен момент в представянето им е съревнованието за титлата „втори по големина град в България”, което е неизбежно през последните години. Имайки предвид, че предстои преброяване на населението през 2021 г. и отчитайки текущите социално-икономически процеси в Пловдив и Варна, можем да погледнем към този спор и да внесем малко яснота.

На първо място е важно да отбележим, че се фокусираме не върху населението на областта или общината, а конкретно на града. За целта ползваме данните на НСИ от преброяванията на населението, както и някои текущи наблюдения за последните 10 години. Не използваме данните на ГРАО за населението по постоянен или настоящ адрес – това също е възможен подход, но предпочитаме да стъпим на по-дългия исторически ред от преброяванията. Данните за населението не отчитат и туристическия поток, който би бил голям плюс за Варна през летните месеци. 

Обичайното знание у нас е, че Пловдив е вторият по големина град в България. Ако погледнем преброяванията на населението през годините, то това е вярно твърдение. През по-голямата част от 20 век и двата града постоянно увеличават своето население. Пловдив винаги води, като най-голяма е разликата при преброяването от 1946 г., когато тя е почти 50 хил. жители – 127 хил. в град Пловдив спрямо 77 хил. в град. Варна. Последното преброяване по време на комунизма (проведено през 1985 г.) отчита огромното развитие на двата града, но като абсолютен брой разликата е сходна – 342 хил. в Пловдив спрямо 302 хил. във Варна. Преходът обаче носи различна динамика за двата града.

След промените населението на град Пловдив “замръзва“, а това на град Варна продължава да расте. Всъщност Варна е може би единственият друг град освен София, който неизменно увеличава своето население през всяко едно преброяване в последните над 100 години. Преброяванията на населението от 1985 г., 1992 г., 2001 г. и 2011 г. дават население на град Пловдив в рамките на 338-342 хил. души (338 хил. през 2011 г.). В същото време град Варна постепенно увеличава своето население от 302 хил. през 1985 г. до 334 хил. през 2011 година – така при последното преброяване разликата между двата града е едва 3 283 души.

Ако следваме логиката от последните преброявания, то Варна би следвало да изпревари Пловдив в преброяването през 2021 г. Това обаче съвсем не е сигурно. Последните 10 г. промениха социално-икономическата траектория в някои региони, като една от отчетливите промени е успехът на Пловдив. Градът пот тепетата успя да рестартира своя ръст и отново печели население. Това е видимо както от икономическите процеси – развитието на индустрията в периферията на Пловдив и новите работни места в дигиталния сектор, така и от културните тенденции – появата и успешното развитие на „Капана”, като квартал на творческите индустрии. Пловдив винаги е бил силен индустриален и културен център, но последните 10 г. динамиката е отчетлива и това „обърна” демографията на града.

Варна, в същото време, не е в ситуация да променя траекторията на своята демография, която така или иначе е подкрепяна от постоянния приток на млади хора – привлечени от „летния капитал” на морската столица и шестте университета в града (виж „Варна – град на знанието”). Подобно на Пловдив, подемът на Варна също е подкрепен от силна индустрия в широката периферия на града, ръст в дигиталния сектор и развитие в сферата на културата.

Колко точно е ръстът през последните 10 години?

Текущите данни за населението на НСИ дават сравнително скромен ръст във Варна в последните 10 години и по-солиден ръст в Пловдив, тоест очакването е Пловдив да задържи своето второ място. Проблемът тук е, че две поредни преброявания (2001 и 2011 г.) показват, че в текущите данни НСИ подценява населението на Варна и надценява това на Пловдив. В периода 2001-2011 г. например НСИ всяка година отчита ръст на населението в град Пловдив, след което при преброяването се оказва, че в действителност то леко се е свило спрямо 2001 г. 

Всичко казано дотук показва, че битката за втория град не е решена. Варна има по-добър дългосрочен тренд през последните 30 години, но Пловдив отчита рестарт през последните 10 години и също дърпа напред. И двата града имат отчетливо добри години непосредствено преди пандемията и печелят от динамиката на дигиталния сектор в страната. Ефектът на пандемията може да играе ключова роля в тази надпревара – от една страна силен удар върху туризма, но пък и стимул за миграция на заети от дигиталния сектор. В по-широк регионален план обаче, съревнованието между дата града е полезно, като отнема твърде големият фокус към столицата и дава алтернативи за регионалното развитие в страната.

Материалът Кой е вторият град? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Жителите на общините Родопи и Садово ще пътуват по общинските пътища до Пловдив без да навлизат в път, който е в обхвата на тол системата, съобщиха от Агенция „Пътна инфраструктура“.

В участъка от 200 метра за повече от година не е наложена нито една глоба. Там не е имало и няма да има камери, които да следят за платена пътна такса.

Часове по-рано днес жителите на близо 7 села от общините „Родопи“ и „Садово“ обявиха готовност да се вдигнат на бунт.

Досега хората стигали с автомобилите си до града по общински път. От няколко дни обаче в началото на трасето се появила табела за задължителен винетен стикер.

Десетки хиляди шофьори от 7-те села са принудени да купуват винетка за 200 метра.

До тук се стигнало, след като преди дни е монтиран знак за задължителен винетен стикер и служители на толсистемата започнали да правят проверки.

Кметовете на населените места са категорични, че хората ще излязат на протест, ако не бъде решен абсурдният казус.

Материалът Махат знак за винетка след заплаха от бунтове е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи зам.-министърът на околната среда и водите Красимир Живков на среща при областния управител на Пловдив Дани Каназирева заради ситуацията в реката след спирането на работата на двата ВЕЦ-а „Въча 1“ и „Въча 2“.

Спирането е по искане на НЕК за извършване на ремонт. Съгласно утвърдения от МОСВ график за периода от 18 до 21 ноември 2018 г. ВЕЦ „Кричим“ посредством водохващане на „Напоителни системи“ АД трябва да осигурява 18 часа в денонощието количества за поддържане на екологичния минимум в реката.

Резултатите от извършените проверки от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“  показват, че на 18 ноември за оводняване на коритото са пропуснати 271 920 куб. м, което е приблизително 4,8 куб.м/сек. На 19 ноември пропуснатите количества на реката са 77 550 куб. м или 1,2 куб.м/сек., което е нарушение на режимния график, според който за оводняване на реката от язовир Кричим  е необходимо да бъдат пропускани минимум 5 куб.м/сек. На 20-ти ноември няма отразени пропуснати количества. Липсва и монтирано измервателно устройство от „Напоителни системи“.

Материалът Наказват „Напоителни системи“ заради пресъхването на река Въча е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Те ще изпращат в България свои граждани, които искат да ползват услугите на нашия здравен туризъм, включително и в частни хотели. Това съобщи министър Николина Ангелкова по време на XI Международна среща по туризъм, която се провежда в Града под тепетата

Форумът, в който участват представители от над 10 държави, ще продължи до 16 ноември 2019 г. Фокусът е върху „Епископската базилика и мозаечното наследство на Филипопол“ в чест на включването им в индикативния списък на ЮНЕСКО за значими културни и природни обекти.

По време на Националния съвет по туризъм, който ще се проведе на 19 ноември,  форумът в Пловдив да се впише в календара на Годишната програма за национална туристическа реклама, ще предложи Николина Ангелкова.

Градът участва и във винено-кулинарните дестинации, които министерството разработи. Сред съпътстващите събития на международния форум е Дефилето на младото вино в Стария град, което привлича много туристи от страната и чужбина.

Независимо от трудната година статистиката показва не лоши данни, съобщи Ангелкова.

От януари до септември 2019 г. чуждестранните визити у нас са над 7,8 милиона, а спадът спрямо същия период на 2018 г. е едва 0,8%. По данни на НСИ 1,374 млрд. лв. са приходите от нощувки в местата за настаняване с 10 и повече легла за периода януари-септември 2019 г., ръстът е 4,2% спрямо същия период на 2018 г.

Пренощувалите в тези хотели са над 6,8 млн., което е увеличение с 4,9% в сравнение със същите месеци на 2018 г., информира още министърът. 

С 15 млн. лева ще се насърчава организираният туризъм чрез маркетинг и рекламата към генериращи пазари. Тези  средства ще са много полезни за  „крилата на сезоните“. Скоро ще бъде обявена обществената поръчка за реализацията на финансовия механизъм за лотове по пазари, за да може пилотно да се види ефектът му.

До края на годината се очаква да стартира процедурата за отдаване на концесия на летище Пловдив. Данните очертават повече туристи през настъпващата зима в региона. Прогнозира се ръст от над 14 на сто при полетите от чужбина спрямо миналия ски сезон.

Пловдив се превръща във все по-търсено туристическо средище и една от горещите точки за градски туризъм в Източна Европа, каза кметът на на града Здравко Димитров. Продуктът „европейска столица на културата“ ще продължи да работи, за да направи не само региона, но и страната ни още по-популярни.

Материалът Немски здравни каси ще пращат туристи в Пловдив е публикуван за пръв път на Икономически живот.