Организация на рейтинга
В света съществуват повече от 100 организации, които се занимават с подреждане на страни, региони, банки и по-големи предприятия в съответствие с риска, който отделен инвеститор поема при закупуване на търгуеми ценни книжа. Приема се, че три КРО са с най-голям авторитет, а именно: (1) Standard & Poor’s Global Ratings; (2) Moody’s и (3) Fitch Group. Нерядко тези КРО се реферират като Голямата тройка, тъй като контролират около 95% световния кредитен рейтингов пазар. Съществува и българска КРО (Bulgarian Credit Rating Agency, BCRA), която е първата българска и единствена по рода си в страната КРО, регистрирана в ЕС и функционираща от 2011 г.

Министерството на финансите у нас следи оценките на Голямата тройка и на четвърта КРО –  Scope Ratings. Последната е със седалище в Берлин и има претенцията да е водеща специализирана европейска КРО.

Задачите на КРО са ясно специфицирани. Те следва да осигуряват глобалните инвеститори с професионален анализ и оценка за съществуващия риск, свързан със закупуването и притежаването на конкретни дългови ценни книжа. Последните включват дългови емисии на правителство, на регионални управи, на крупни корпорации, на големи банки и др.под. Инвестиционният риск се определя от вероятността съответният емитент да се сблъска с трудности при обслужване и погасяване на финансовите си задължения, включително и чрез въвеждане на мораториум върху плащанията.  

Методология
Наредбата на рисковия профил от отделните КРО е сходна, сравнима и съпоставима.

Рисковият профил е специфициран в отделни групи, означени с букви, от А до D. Всяка група, означена с дадена буква, се структурира с една, две или три букви. Например, рискова група, означена с буква В, е разделена на група В, група ВВ и група ВВВ [2]. Следва се принципът, в съответствие с който групите, означени с букви от началото на азбуката, са по-малко рискови. Рискът намалява с увеличаване на броя на буквите, т.е. група ВВВ е по-малко рискова от група ВВ, която е по-малко рискова от група В. Въведено е и допълнително вътрешно буквено структуриране, така че в рамките на всяка група се разграничават три подгрупи. Например в група В съществува разделение от вида: В-, В и В+. Допълнително се въвежда още една диференциация във вид на оценка на непосредствената перспектива, която се означава като отрицателна, стабилна и положителна.

Прието е също структуриране в съответствие с риска при операции с чуждестранна и с местна валута, както и с риска при дългосрочни и краткосрочни операции.

Основно разделение се прави между т.нар. инвестиционен рейтинг и спекулативен рейтинг. Идеята е да се разграничат случаите, при които инвеститорите биха могли да поемат сериозни финансови ангажименти, от случаите, при които е допустимо и е препоръчително инвестиционната активост да бъде със спекулативни цели.

КРО се опитват да следят широк кръг от показатели, свързани с дейността на емитента. Надделява оценката на разполагането с необходимите финансови ресурси, които могат да бъдат на разположение на емитента за своевременно обслужване и погасяване на финансовите си задължения. Целта на КРО не е да анализират факторите за икономически растеж или да специфицират причините за ускорена или редуцирана икономическа динамика, а в рамките на очертаващата се перспектива да уточнят различните видове инвестиционен риск.

Отделните ранжировки на КРО се различават една от друга в краткосрочен план, но все пак всички те следват сравним тренд за всяка страна. Не е възможно да бъде по-различно, тъй като се оценява една и съща страна, макар че кратковременните нюанси в оценките могат и да не се покриват. Всички КРО се влияят една от друга при формирането на рисковите си оценки.

КРО се финансират от абонаменти на своите клиенти, които са същите оценявани емитенти. Това е причината да възниква своеобразен конфликт на интереси, тъй като рейтинговите организации нямат интерес да се конфронтират с емитентите, т.е. със своите клиенти. Такава беше ситуацията при световната финансово-икономическа криза от 2007-2008 г., когато кредитните организации бяха обвинявани, че са завишавали съзнателно своите оценки за да се харесат на емитентите, като са подвеждали инвеститорите.   

Българската история
България влиза в полезрението на световните КРО през втората половина на 90-те години на миналия век.

На Фигура 1 е представена динамиката на кредитния рейтинг на водещата рейтингова агенции S & P Global за България (от началото на наблюденията на България от страна на агенцията към края на 1998 г.). За да се избегне претоварване, на Фигура 1 не са посочени оценките за перспективата (отрицателна, стабилна, положителна).

Дори и в по-ново време оценките на S & P Global за България са колебливи и неустойчиви. Едва след 2004 г. България съумява да напусне неблагоприятната зона на спекулативен рейтинг, но през 2015-2017 г. отново изпада в нея. Причината е в негативното въздействие на фалита на КТБ (обявен на 06/11/2014 г.). При това във въпросните години България не е активен емитент на дългови ценни книжа, а и при продължителното действие на паричния съвет е успяла да натрупа солидни международни резерви, които са гаранция за регулярно посрещане на суверенните дългови задължения. Надделява обаче критичната оценка на общата макроикономическа ситуация и на трудностите при овладяването на възникващите социално-икономически затруднения. Фактор за увеличаването на инвестиционния риск е демонстрираната неспособност на макроикономическото управление да сдържа непремерени действия в банковата сфера, свързани с източване на солидни финансови ресурси, застрашаващи регулярното обслужване на финансови задължения.

През 2018 г. и по-нататък се забелязва процес на бавно и мъчително възстановяване на кредитната оценка, но на Фигура 1 е видно, че дори и към края на 2020 г. България е под достигнатия рейтинг при приемането й в ЕС (по-специално в рамките на следващите две години от последното тримесечие на 2006 г.). Това е индикатор, над който текущото макроикономическо управление е редно да се замисли. Присъединяването към ЕС създава стимул за въвеждане на ред във вътрешнодържавните икономически взаимоотношения, но по-късно се фиксира отново отстъпление.

Междустранова съпоставка
Сравнимият кръг от страни за България е компанията й от преди демократичните промени. Това са девет страни, които преди 90-те години на миналия век са членове на СИВ, а по-късно се присъединяват към ЕС (в азбучен ред: България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия,). Те са наречени условно по-долу страни СИВ-ЕС.

На Фигура 2 е представен кредитният рейтинг на указаната група от страни към края на 2020 г. Рейтингът е за дългосрочни финансови операции както в местна, така и в чуждестранна валута.

Традиционно Чехия се представя най-добре в разглежданата група страни. При изключване на Чехия прави впечатление ясното разграничаване на страни, които са членки на еврозоната (от дясната страна на Фигура 2), от тези, които не са членки на еврозоната. Корелацията е видима, но тя не е свързана толкова с конкретно въздействие от страна на еврозоната, колкото на предварителна подготвеност на съответните страни на етап кандидатура за включване в еврозоната. Равнището на кредитния рейтинг се оказва своеобразен критерий за степента на готовност на дадена страна за членство в еврозоната. С продължително действащия си паричен съвет България изпитва и консумира плюсове и минуси на членство в еврозоната, но остава далеч под равнището на инвестиционен риск на четворката страни СИВ-ЕС, които са членове на еврозоната. 

България не е най-неудачно представящата се страна на Фигура 2 – Румъния изостава с една стъпка. При равни други условия това би следвало да се оцени като плюс за България в локалното финансово-икономическо съревнование между двете страни. Т.нар. други условия обаче не са равни. Темповете на прираст на БВП в Румъния превишават систематично и чувствително същия показател в България (по данни на  Eurostat БВП в България през 2019 г. е с 25,4% по-висок от този през 2010 г., докато същият прираст за Румъния е 40,7%). Румъния провежда активна фискална политика за стимулиране на икономическия си растеж, за разлика от ситуацията в България. При доминиране на стремежа за осигуряване на по-висок растеж дълговите проблеми минават на по-заден план, поради което кредитният рейтинг на Румъния изостава. В дългосрочен план обаче равнището на БВП предопределя стабилността и инвестиционната привлекателност на страната, поради което и изборът на провеждането на активна икономическа политика е препоръчителен.

Заключение
Оценките на световните КРО са инвестиционно информативни, те следва да се следят и да се отчитат от макроикономическото управление. КРО нямат претенциите и капацитета да анализират факторите за икономически растеж, нито да оценяват степента на достигнато социално-икономическо развитие. Оценките на КРО следва да се приемат адекватно – не като одобрение или неодобрение на провежданата икономическа политика, а като степенуване на риска при търговия със съответни ценни книжа. Към 2020 г. Италия има идентичен кредитен рейтинг с България, но това не означава, че двете страни са на еднаква степен на социално-икономическо развитие. При това консолидираният брутен държавен дълг в Италия е 135% от БВП за 2019 г. (по Eurostat), докато същият показател за България е 20%! Има определен кръг от показатели, които влияят върху формирането на кредитния рейтинг и те не са идентични с показателите, които специфицират степента на достигнато социално-икономическо развитие.

Няма универсални социално-икономически показатели, които да могат да се използват за универсални цели. Компетентната социално-икономическа оценка предполага наличие на аналитична компетентност, знание и добросъвестност.

[1] Съществува известно объркване при директния превод на български език на английското наименование „Credit Ratings Agency”. Предмет на анализ и оценка на тези организации не е риска при отпускане на производствени кредити от финансово-кредитни предприятия (търговски банки), а риска, който инвеститор поема при закупуването на емитирани от отделните емитенти търгуеми ценни книжа.
[2] Изключение от това правило прави единствено Moody’s.

Материалът Суверенният инвестиционен риск е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тези дни има свръх-предлагане на критики по отношение на бюджета на държавата за 2021 г., с който управляващите се опитват да си купят предстоящите избори. Икономисти изричат силни думи против планираните публични разходи, като прибягват до добре познатите от последния четвърт век формули „харчене без реформи“, „обременяване на бъдещите поколения с дългове“ и „дефицитите се превръщат в структурни“.

Какво ли е станало с обучението по икономика в университетите, след като коментаторите вече явно не познават идейното наследство на Джон Мейнард Кейнс? Кейнс, наричан „най-голям икономист на XX век“ и основна фигура на Бретън-Удската конференция, положила основите на днешния икономически ред, доказа още преди близо век, че в общия случай дефицитите не са болест, а лекарство.

Един от най-важните уроци в модерната икономика е, че дефицитът на държавата е излишък за бизнеса и потребителите. И обратното. Разбира се, при едно недобросъвестно правителство, дефицитът е гаранция за бъдещи икономически трудности. Но нека бъде ясно: ако правителството е недобросъвестно, не само дефицитите, но и излишъците, а дори и балансираният бюджет вещаят беди.

Важни хора в тази страна неведнъж са давали да се разбере, че макроикономическото управление на България се гради на религиозни убеждения[i], а не на аргументи и факти. Но все пак ще положа усилия да се чуе и другата позиция.

Има една държава, която до 1989 г. беше потънала до уши в блатото на комунистически режим, а после я разкъсваха инфлация и емиграция. Но политиките, които тя възприе през последните две десетилетия, ѝ позволиха през 2018 г. да се нареди – първа от бившия соцлагер – в списъка на развитите страни. Да, това е Полша, успяла да утрои БВП на човек от населението през последните тридесет години. Единствената икономика в ЕС, която продължаваше да расте дори по време на Голямата рецесия.

От началото на XXI век, през всяка една година Полша има бюджетен дефицит. Средният годишен дефицит по държавния бюджет на Полша за последните 20 години е -3.8% от БВП, като най-голям е той през 2010 г.: минус 7.4% от БВП.

Какъв ужас! Сигурно публичният дълг на Полша е минал всички разумни граници? Не точно. Равнището на държавния дълг на тази славянска страна към края на 2019 г. е 46% от БВП: всъщност по-ниско, отколкото през 1995 г.

Няма никакъв таен полски трик: това е закономерен процес, познат и от други примери в икономическата история. Поддържайки умерени бюджетни дефицити, макроикономическото управление на Полша успява да стимулира  икономиката – която нараства дотам, че теглените за покриване на дефицитите заеми започват да изглеждат малки.

Това е същото, както когато кавалер полага усилия да завоюва сърцето на прекрасна дама – но когато дамата веднъж бъде „спечелена“, радостите за кавалера са тъй големи, че първоначалните мъки при ухажването вече нямат значение.

Дори по-ярко изразен, виждаме същия процес в икономическата история на Британия през XIX и XX век.[ii] За това рядко се говори, но към 1810 г. публичният дълг на Англия надхвърля 180% от БВП, и остава над 100% от БВП чак до средата на XIX век. Разбира се, държавните дългове не са плод на разточителство: те са наложителни, за да може страната да спечели Наполеоновите войни. По същия начин, заради огромното усилие във Втората световна война, държавният дълг на Великобритания през 1950 г. достига нечуваните 230% от БВП.

След като Лондон – с помощта на големи дефицити – пречупва злите намерения на Наполеон и Хитлер, гарантирайки си по този начин специално положение в следвоенния свят, страната постига икономическа експанзия в такъв мащаб, че нивата на икономическо задлъжняване, които първоначално изглеждат много високи, стават пренебрежими, съотнесени с новото ниво на БВП.

Някой вероятно ще възрази, че Великобритания, а дори и Полша са твърде високи летви, за да се мери България с тях. Така да е, но кога и северните ни съседи станаха висока топка? Румъния все още не е развита страна, но от 2018 г., заедно с Аржентина и Виетнам – и за разлика от България – е включена в списъка на нововъзникващите икономики, които имат потенциал да се превърнат в развити. И знаете ли какво? През нито една година, за последните 20 години, Румъния не е пропускала да отбележи бюджетен дефицит, като средно за периода той възлиза на -3.25% от БВП годишно.

А сега, само за пример, да погледнем към статистиката за България. През точно 10 от последните 20 години, страната ни е формирала бюджетен излишък. Нали помните: излишъкът за държавния бюджет означава дефицит за бизнеса и потребителите. С други думи, поне от две десетилетия насам българското правителство изземва финансов ресурс от икономиката, за сметка на хората и фирмите.

Средният за разглеждания 20-годишен период публичен бюджет на България е почти балансиран: -0.285% от БВП годишно. Но значи ли това, че България дава добър пример за икономическо развитие? Най-малкото, означава ли балансираният бюджет по-малък риск по държавния дълг?

Съвсем не: кредитният рейтинг на Полша е значително по-висок от българския (A2 според Moody’s), независимо че Полша трупа дефицити, а България – излишъци. И обяснението за този „парадокс“ е ясно на всички, освен на българските икономисти: определящо е не показното благоразумие, а реалното здраве на икономиката.

Ако излишъкът по бюджета се постига с политики, които увреждат дългосрочната демографска структура на страната, оказва се, че бюджетният излишък всъщност влошава дългосрочния кредитен рейтинг.

Вижте и това: през последните 4 години (2016-2019 г.) по данни на Евростат в България са отчетени бюджетни излишъци в размер на общо 5.68 млрд. лв, или 2.9 млрд. евро. Къде са тези пари сега? Защо не ни спестиха необходимостта да теглим през септември т.г. външен заем от 2.5 млрд. евро?

А ако правителството не беше иззело тези 5.7 млрд. лв. от икономиката със своите бюджетни излишъци, а беше оставило средствата да се въртят и умножават, да насърчават откриването на нови фирми и нови работни места, нямаше ли икономиката, демографията и обществото ни днес да са в много по-добра форма?

Приведените тук аргументи в подкрепа на разумните бюджетни дефицити не дават индулгенция на третото правителство „Борисов“. Публичните финансови политики в България заслужават сурови критики – но трябва да е ясно с какво са ги заслужили.

Защото, ако разчиташе на благоразумието на икономисти като днешните български, британското правителство още щеше да си стои свито в дупката, а по света щяха да шестват диктатори.

[i] „За нас това е религиозен въпрос“. Димитър Радев, управител на БНБ, по повод на валутния борд.

[ii] Piketty, T. 2014. Capital in the XXI Century. Belknap Press, Harvard. p. 126, 129-131.

Материалът Д като Дефицит е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Въз основа на това агенцията подобри перспективата от „отрицателна“ на „стабилна“, съобщи ТАСС.

Според анализатори, дори и секторът да се възстанови до тогава, средните цени и търсенето ще останат под нивата отпреди кризата. Така че, след като се възстановят от минимумите през второто тримесечие, средните цени на петрола през 2021 г. ще останат на нивото от 40 до 45 долара за барел, което е по-ниско от показателите, отбелязани преди пандемията, смятат в Moody’s.

Въпреки че петролният сектор ще се възползва от нарастването на търсенето на рафинирани продукти след забавяне през второто тримесечие, пазарът ще остане по-слаб от 2019 г.

Експертите смятат, че през следващите 12 месеца индустрията е малко вероятно да се върне към генериране на положителен свободен паричен поток, а поддържането на цената на петрола от 40-45 долара за барел ще доведе до продължително намаляване на капиталовите разходи на компаниите през 2021 г.

Материалът Moody’s очаква подобряване в сектора на горивата до юни 2021 г. е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Изискването за участие на българския лев в ERM II е минимум две години, а обичайният срок за оценка е от 6 до 12 месеца.

Рейтингът на България е подкрепен от силните външни и фискални баланси, както и от благонадеждната рамка на политиката, подкрепена от членството в Европейския съюз и дългогодишното функциониране на валутния борд, съобщиха от финансовото министерство.

Факторите, ограничаващи рейтинга, са както по-ниските равнища на доход, в сравнение с държави със същия рейтинг, така и неблагоприятните демографски фактори, които биха могли да ограничат растежа и да окажат натиск върху държавните финанси в дългосрочен план. Индикаторите за държавно управление са в съответствие с тези на страните със сходен рейтинг.

Стабилната перспектива отразява степента на икономическа устойчивост срещу пандемията от коронавирус, дължаща се на дългогодишната фискална стабилност, значителните по размер международни валутни резерви и възможността за съществени трансфери от ЕС през прогнозирания период.

Според Fitch, приемането на България в ERM II и Банковия съюз през юли 2020 г. е важно постижение, което обхваща двугодишен процес на успешно прилагане на реформи и подобряване на устойчивостта на банковия сектор.

Материалът България приема еврото най-рано през 2024 г., прогнозира Fitch Ratings е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщиха от рейтинговата агенция „Фич“. От 2018-а година насам двете държави притежават кредитен рейтинг „АА+“, но с „положителна перспектива“, се посочва в последния доклад на „Фич“, съобщи Ройтерс, цитиран от БНР.

Според последния доклад на „Фич“ 75% от суверенните рейтингови перспективи по цял свят са стабилни, макар и да има някои съществени регионални различия.

Държавите от Латинска Америка, например имат „непропорционално висок дял от отрицателни рейтингови перспективи“. Редица страни в региона претърпяха доста бурна година, след като икономическата криза във Венецуела се задълбочи, а Аржентина отново търси начини за основен ремонт на държавния си дълг.

От Фич също така прогнозираха, че правителствата могат да предоставят повече фискални и парични стимули в системата за противодействие на забавящата се световна икономика, но няма да могат да противодействат напълно на негативните ефекти от търговската война.

Материалът Елитният клуб на Фич се разширява е публикуван за пръв път на Икономически живот.