По всичко изглежда, че каквото и да се случва в икономиката, управляващите имат един-единствен бюджет с точно определени мерки – повече разходи за заплати и социални плащания. Такъв е бюджетът през 2019 г., когато реалният ръст на БВП е 3,7%, такъв е през 2020 г. както при очакван ръст от 3,3% (прогнозата при приемането на бюджета в края на 2019 г.), така и при очакван спад (по оценки на Министерството на финансите) от 3%, такъв е и проектът за 2021 г. при очакван ръст (МФ) от 2,5%. Единствената сериозна бюджетна подкрепа за бизнеса е мярката 60/40, която започва да действа твърде късно през 2020 г., а през 2021 г. – повече от година след началото на пандемията, вече няма да е необходима. В бюджета липсват мерките, които да отговорят на променящата се социална и икономическа среда.

Според плана на правителството борбата с последствията от пандемията и мерките, които ще помогнат на икономиката да догонва по-бързо развитите страни от ЕС, са насочени основно към населението – но фокусът, изглежда, не е върху  по-ефективни институции, по-добра бизнес среда или повече работни места, а върху увеличаване на доходите. Предложенията не се различават особено в сравнение с 2020 г. с тази разлика, че този път имат още по-силен привкус на популизъм. Това личи от идеята за увеличаване на минималната пенсия без обществен дебат и в началото на годината (преди изборите) вместо от средата, каквато е стандартната практика. Към това се прибавя и запазване на „еднократните“ добавки от 50 лв. към пенсиите на всички пенсионери, които се изплащат вече четвърти месец и ще продължат поне до март 2021 г.

Другата основна социална мярка е увеличение на месечните помощи за отглеждане на дете до една година и целевите помощи за ученици, като все още не е ясно какъв ще е финалният им вариант. При всички положения има необходимост от увеличаване на доходите на пенсионерите, реформиране на социалните помощи, особено т.нар. детски и увеличаване на някои възнаграждения в публичния сектор, но това са структурни реформи, които не могат да се решат ефективно в рамките на бюджетния дебат в края на годината. Напротив, до есента ресорните министерства трябваше да предложат за обществено обсъждане своите виждания за реформи, те да се обсъдят и накрая държавният бюджет да представи финансовото изражение на тези реформи и механизмите за финансирането им. Вместо това, всичко в момента се прави на тъгъдък, не е ясно какви ще са ефектите от предложените промени, даже не е ясно как ще изглеждат, тъй като и в момента продължават да се сипят предложения за детските през следващата година.

Дискреционни разходни мерки на начислена основа, млн. лв.

Прави впечатление, че проектът за бюджета е разписан все едно 2020 г. е била незначително изключение от общата тенденция на развитие на икономиката и публичните финанси и още през следващата година всичко се връща постарому. Очаква се приходите в бюджета да нараснат с 4,4 млрд. лв., като през 2019 г. се увеличават с почти толкова. Разбира се, през 2021 г. се очакват повече приходи от фондове на ЕС, както и концесионната такса за Летище София. За сметка на това приходите от ДДС, акцизи, социални и здравни осигуровки и корпоративен данък се очаква да нарастват по-бавно.

Разходите също се увеличават с около 4,4 млрд. лв., но в структурата им продължава да има сериозни проблеми. Основното увеличение е при разходите за възнаграждения и пенсии – по около 1,2 млрд. лв. Същевременно разходите за здравеопазване, където е концентриран и ефектът от настоящата криза, се увеличават с 620 млн. лв. – за здравноосигурителни плащания, и около 60 млн. лв. за други разходи – спешна помощ, създаване на нови отделения, инвестиции и др. С други думи, за правителството е по-важно да увеличи доходите на администрацията и пенсионерите, отколкото най-накрая да си свърши качествено работата и в спешен порядък до реорганизира системата, така че същото това население, при необходимост, да има възможност да се лекува без проблем. Това се отнася както за болни с усложнения от коронавирус, така и за останалите пациенти с остри и/или хронични заболявания.

Друг сериозен проблем в разходната част са предвидените средства за инвестиции, които са с 383 млн. лв. по-високи в сравнение с очакваното изпълнение за 2020 г. Това е странно най-малко по две причини. Първата е, че през 2021 и 2022 г. приключва периода за разплащане по оперативните програми от настоящия програмен период, т.е. могат да се очакват по-високи разходи по тях, а голяма част от капиталовите разходи се финансират именно със средства от ЕС. Подобна ситуация наблюдаваме и през 2014-2015 г. Втората е, че в приходната част на бюджета се предвиждат над 1,2 млрд. лв. повече приходи от ЕС, а разходите се очаква да се увеличат с по-малко от 400 млн. лв. Дори и да приемем, че част от тези плащания са финални, т.е. за вече приключили проекти, или авансови, т.е. за все още незапочнали проекти, разликата е твърде голяма. Това означава, че могат да се очакват непланирани капиталови разходи през годината, а оттам – ръст в общите разходи.

Общото усещане от бюджета за следващата година е, че той е лишен от въображение – на фона на невиждана за ЕС криза, както по отношение на скоростта, така и на дълбочината, правителството продължава да предлага стари решения. Всички реформи са замразени, с обяснението, че те не се правят по време на криза, липсват мерки за:

• подобряване на бизнес средата и насърчаване на икономическата активност; ускоряване на процеса на конвергенция;
• възползване от продължаващия процес на outsourcing и започнали процес на near-shoring;
• постигане на стратегически цели в сферите екология, енергетика, ИКТ и др.;
• реорганизиране на здравната система, така че да може да се справи с шока, пред който е изправена;
• бързо и ефективно възползване от финансовите инструменти на ЕС.

Материалът Отговор на всяка криза – по-високи заплати и социални плащания е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тази седмица (текстът е публикуван на 6 ноември, б.ред.) се проведе обсъждането на проектобюджета за 2021 г. на първо четене в парламентарните комисии. Дебатът не беше толкова насочен към конкретните политики, колкото към рисковете пред фискалната политика в страната и траекторията на бюджета в средносрочен и дългосрочен план. Фокусът беше върху несигурната икономическа среда и нуждата от по-големи буфери в бюджета, както и върху процеса на фискалната консолидация, който би следвало да определя фискалната политика през следващите години. Именно това бяха и двете основни бележки в становището на Българска народна банка (БНБ), което звучеше по-остро от обичайното за обсъждане в подобен публичен формат.

Към момента основният буфер в бюджета за следващата година е разписан в чл. 106 от проектозакона, който предвижда разходите по бюджетите на министерства и ведомства да се извършат до 95 на сто, като останалите 5% са своеобразен буфер за справяне с пандемията. По оценки на финансовия министър това са около 640 млн. лв., които могат да бъдат използвани при форсмажорни обстоятелства в системата на здравеопазването. Предвид развитието на пандемията обаче и високата степен на несигурност в икономиката, размерът на този буфер изглежда по-скоро скромен, като е много вероятно при развитие на негативен здравен сценарий, да има ново влошаване на фискалното салдо.

Докато влошеното фискално салдо в период на пандемия и безпрецедентна икономическа криза е очаквано, то големият въпрос неизбежно е върху предстоящия период на фискална консолидация. Колкото и да е тежък ударът върху бюджета, пътят към свиване на бюджетния дефицит в периода на възстановяване на растежа ще е основополагащ за финансовата стабилност и бъдещата рамка на бюджетната политика у нас. Именно в тази посока, по време на обсъждането в парламента, беше развит и задочният спор с финансовия министър по отношение на еднократните мерки в бюджета и средносрочната фискална рамка.

Позицията на финансовият министър от последните дни беше, че критиките по отношение на фискалното разхлабване и високия дефицит през следващата година са необосновани, тъй като голяма част от дефицита се дължи на еднократни мерки в отговор на кризата, които няма да тежат дългосрочно. На хартия министърът е прав – близо 3 млрд. лв. в бюджета за 2021 г. са за т. нар. еднократни мерки, които би следвало да отпаднат в следващите години. Отчитайки тях, бюджетният дефицит влиза в норма и изглежда, че голям проблем с фискалната траектория няма. Това обаче е само на хартия. Реално, голяма част от тези мерки не са еднократни и ще тежат дългосрочно (виж „Корона” мерките, които ще тежат дългосрочно).

Излишно е отново да посочваме в детайли причините за това. Увеличението на пенсиите, премахване на доходния критерий при „детските надбавки”, по-ниското ДДС за определени сектори – това са все политики, които е почти невъзможно да бъдат еднократни. Няма как да дадеш помощ на всички деца и после да я вземеш обратно година по-късно. Същото е и с диференцираната ставка на ДДС – пропукаш ли се веднъж там, дупката трудно се затваря. Напротив, натискът за включването на нови сектори се увеличава и това потенциално води до нови пробиви в приходната част на бюджета. Тези процеси са ясни, но е важно да се обясни и защо се стига до подобни бюджетни политики.

Наближаващите избори със сигурност играят своята роля, но това е сравнително опростено обяснение. Основната причина изглежда е нежеланието и/или невъзможността на правителството да конструира нови или „извънредни” бюджетни механизми в отговор на разпространението на COVID-19, които да бъдат ясно насочени и да има наистина временен характер. Подобни нови, извънредни и временни механизми носят своите рискове, в т.ч. и политически такива. Нова политика изисква активиране на публичен дебат, устояване на всякакъв натиск от различни групи, тежко преминаване през социалните партньори, размотаване по телевизионно студия, брифинги и т.н. Всичко това го видяхме например с мярката „60 на 40”, която е един от малкото примери за нов и (да се надяваме) временен бюджетен механизъм в отговор на кризата.

В нежелание да се върви по този път, правителството избра най-лесният вариант за разхлабване на бюджета. Как могат да достигнат най-бързо пари до домакинствата в страната? Увеличаваш най-голямото плащане към възрастните (това са пенсиите), махаш доходния критерий на най-голямата социална програма (това са „детските надбавки”) и вдигаш заплатите в публичния сектор. На практика без никаква насоченост – всички пенсионери, всички домакинства с деца и всички работещи в публичния сектор. Когато използваш съществуващите широки инструменти обаче, всички тези плащания освен че нямат никаква насоченост, стават и дългосрочни. На хартия са „корона” мерки и подлежат на „консолидация” след края на пандемията. Реално обаче не са еднократни и ще тежат върху всякаква последваща фискална политика на бъдещите управления.

Материалът Траекторията на фискалната консолидация е под въпрос е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Кольо Парамов и Любомир Дацов са прави: бюджетът за следващата година е съставен с изцяло нов подход. Кольо се радва, че бюджетът е „амбициозен“ и че новите (засега) над 10 млрд. лв. заем няма да стигнат. Кристалина Георгиева не вижда проблем да се вземат нови държавни заеми. Любо изглежда разтревожен: на този бюджет „не може да бъде дадено друго определение, освен „трябва да останем на власт на всяка цена, пък ще му мислим след 2021 година“.

Не е за вярване, че управлението на публичните финанси на България с ентусиазъм се връща към 1980-те години. Случайно е, че тъкмо тогава започва и кариерата на сегашния министър на финансите в повереното му министерство.

Новият подход е в сравнение с последните 30 години, особено времето след март 1997 г. От Постановление № 44 от 19 март 1991 г. „за намаляване на бюджетните разходи“ до 21 октомври тази година (публикуването на проектобюджета за 2021 и рамката му до 2023) принцип на публичните финанси е срещу разходите на правителството да има осигурени данъчни приходи. Според утвърдената традиция, а и по закона за публичните финанси (ЗПФ), двете страни на уравнението „вземане – даване“ трябва да си съответстват. Липсата на пълно съответствие се смята за временно явление.

Дългосрочната устойчивост на бюджета („поддържане на текущи нива на приходите и разходите без риск за платежоспособността на държавата или за способността за покриване на задължения“) е заложена като принцип на управлението му от Закона за публичните финанси. Неговият чл. 27, ал.4 допуска бюджетен дефицит по консолидираната (тоест от всички сметки) фискална програма до 2% от БВП, освен при извънредни обстоятелства и при положение, че не надвишава 3% от БВП, както и ако има „мерки за ежегодното му намаление до постигане на нулево или положително бюджетно салдо“.

Вече 30 години всички молители виждат Министерството на финансите като „министерство на вземането“ – то събира средства за раздаване от данъкоплатците и е техен пазител с временни изключения преди 1997 г. От следващите 23 години три години са с дефицит над 2% от БВП (2009-2010 г. – глобална рецесия и 2014 г. с -5.5%, заради изплащането на гарантираните спестявания в КТБ). От другите само една година е с дефицит 2% от БВП (2011), пет са с дефицит по-малък от 1.5%. Бюджетното салдо е положително дори в такива трудни години като 1997-1999 г.

В същото време се намаляват преките данъци.

Резултат: постепенно се възстановяват пенсиите и спестяванията, изчезнали в хиперинфлацията от 1996 и началото на 1997 г., изплатен е външният дълг на правителството (основно натрупан преди 1990 г., над 80% от БВП в началото на периода и с високи лихви от приблизително 6% до 2005 г.) и остават пари за комфортно плащане на „Росатом“ от 1.2 млрд. лв. през 2016 г., заради проекта АЕЦ „Белене“. Тази традиция е напът да изчезне през тази и следващите седмици.

При вземане на средства от данъкоплатците, прекарването им през държавата и връщането им обратно към първоизточника, количеството им не се увеличава. Независимо от амбициите и разказа за тях.

Затова годишният ръст на преразпределянето (разходите в бюджета) не би трябвало да надхвърлят предполагаемия растеж на БВП за периода на планиране. Тази логика не е безупречна, но няма по-добра и такова е правилото според чл. 26 от ЗПФ.

Фискалните правила на ЕС в момента са отменени от Европейската комисия до края на 2021 г. заради пандемията. Но това не означава, че цялата логика на планиране на бюджетите е отменена.

Ето няколко примера за илюзорно оправдаване на правителствения подход за бюджет 2021.

1. За да изглежда всичко обосновано, концепцията на бюджета за 2021 г. използва средствата на макроикономиката. Широката публика не я разбира. Първата хватка за създаване на илюзии е времето за обсъждане – 48 часа. Но професионални оценки са вече направени от Фискалния съвет (дипломатично), както и от Стефан Стоянов, Петър Ганев, Лъчезар Богданов, Димитър Чобанов и много други.

2. Разликата между най-оптимистичния и най-песимистичния сценарий за поведение на икономиката през 2020 г. е в диапазона от -3.5% до -13.1% спад на БВП. Направихме преглед на предвижданията си и засега няма причина да променяме прогнозата си от -7% от БВП.

3. По нищо не личи правителството да взема предвид такива дреболии като загубата на работно време поради карантинирани хора – около 0.5% от БВП (към днешна дата). Не е отчетен и риск от края на ваканцията по обслужване на кредитни задължения (която изтича скоро), нито пък от поведението на междуфирмената задлъжнялост и вероятността от фалити.

За да излязат сметките, прогнозата за спад на БВП през тази година е 3%. Всички други предвиждания са за много по-рязък спад на БВП: Световна банка –5.1%, МВФ -3.9%, Европейската комисия -7.1% и БНБ -5.5%. А правителството смята, че спадът в икономиката е вече спрял.

4. Друга илюзия е, че бюджетът е такъв заради пандемията.

При 11 млрд. лв. фискален резерв през февруари имаше огромно място за маневриране: отлагане на плащането на корпоративен и дивидентен данък (3 млрд. лв.) с положителен ефект за БВП от 0.5-1 млрд. лв.; плащания и обезщетения от НОИ (1.5 млрд. лв.); 0.6 млрд. лв. за финансиране на здравеопазването (включително ранно и масово тестване); 0.2-0.3 млрд. лв. за дофинансиране на образователната инфраструктура. Отделно би следвало да се облекчат регулаторни процедури и да се подобри работата на общинската и централна администрация.

Вместо това се заделят средства за ненужни проекти и разходи: от АЕЦ „Белене“, през държавни ВиК компания и верига бензиностанции, увеличаване на заплати на народни представители и държавна администрация, до поръчки на военна техника.

5. Неизвестността на случващото се изискваше и емисия на нов дълг. Въпросът е за какво той ще се използва. Засега, пак за да излязат сметките, както посочи Стефан Стоянов, се предвижда ръст на приходите – 47.65 млрд. лв., без прецедент, над 4 млрд. повече от приходите за 2020г. и 3.6 млрд. повече от 2019 г. От това също личи, че отрицателните стопански ефекти на COVID-19 се приемат за приключили.

Това се прави, за да изглеждат обещаващо сметките по обслужването на правителствения дълг. Вярно е, че те представят относително ниско ниво – 40.5 млрд. лв., или 29.4% от заложения в изчисленията БВП за 2023 г. Очевидно е също, че сега новите дългове са дългосрочни и с немислим преди нисък – до нереалност за преценката на риска – лихвен процент. Но не е вярно, че новият дълг ще бъде само 10.3 млрд. лв.

Както посочва Лъчезар Богданов, „освен финансирането на заложените нови дефицити до 2023 г. от малко над 10 млрд. лв., държавата трябва да изплати и стари задължения от около 1 млрд. през 2021 г., близо 3 млрд. през 2022 и 2023 г. и около 3,4 млрд. през 2024 г. Така новите емисии дълг трябва да надхвърлят 20,5 млрд. лева. И въпросът е доколко пазарите – т.е. кредиторите – ще запазят доверие в средносрочната и дългосрочната устойчивост на длъжника България.“

Не е вярно и че бюджетът е социален. Така смятат г-н Парамов и неизвестно защо някои синдикати. Тук първият проблем е обслужването на самия дълг.

Дори и да се предположи, че споменатите държавни проекти работят безупречно, на печалба и няма непосилни стопански негативи от пандемията, при нереалистични прогнози за поведението на икономиката, няма много начини да убедиш кредиторите. Онова, което много вероятно ще се случи, е за 2022 г. да се променят нагоре преките данъци, за да се демонстрира на хартия, че ще има достатъчно приходи в бюджета.

Най-вероятният ефект ще е намаляване на приходите и по-малко инвестиции, по-малко работни места от очакваното (индикативните стойности тук също са прекомерно оптимистични) и по-малко приходи в НОИ.

6.1. Важно е да се има предвид кой финансира преразпределението.

В различна степен в това качество през 2019 г. са 115 хил. работодатели, 215 хил. самонаети и 2.2 млн. работещи в частния сектор. Тези 2.5 млн. данъкоплатци нетно кредитират 3.5 млн. заети в бюджетния сектор, в държавните предприятия, училища, университети, болници, безработни, полицаи, армейци, пенсионери, народни представители, държавни и общински служители и самите себе си. Тези кредитори са основните губещи и от пандемията, и от неразумното управление на публичните финанси. При конфискационен спрямо тях елемент на преките данъци, те ще започнат да избягват данъци. Същото ще стане и при необлагаем минимум на равния данък доход, предлаган от БСП и КНСБ. Между 100 и 300 хиляди ще предпочетат да се скрият под неговия праг.

7. Някои от изброените бенефициенти изобщо не са засегнати от пандемията, загубили работа или доход. Увеличаването на разходите в бюджет 2021 увеличава доходите на бенефициентите, но не и на спомоществователите на държавния бюджет. Не е измислен начин да се преразпредели доход, който не е произведен.

Петър Ганев подробно описа отрицателните въздействия от увеличаване на доходите на бенефициентите, пенсионерите (с 1.7-1.8% от БВП принос към дефицита) и безсмислието на поголовното раздаване на надбавки за деца (0.3% принос към дефицита).

Асоциацията на индустриалния капитал още по-подробно разясни изключително вредните последици на увеличаването на минималната работна заплата (МРЗ) върху заетостта. Те ще са най-тежки при най-бедните, по-малко образованите и при циганите. Ромите и без друго са 4-5 пъти по-мразени от мюсюлманите – следващата по неприемане група от населението, както показа едно проучване на Алфа Рисърч и Евгения Иванова през януари.

Само на пръв поглед пенсионерите „печелят“. Според новия бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) финансирането на пенсии от данъкоплатците за 2021 г. се увеличава с 50%, с над 2 млрд. лв. (приблизително 1.6% от БВП, но зависи). А увеличението на приходите на НОИ с 3.8% е прекалено оптимистично.

Вероятният ефект ще е натиск за увеличаване на данъците. Тогава се връщаме в сценария описан по-горе в т. 6. Плюс дългосрочно демотивиране на приноса на по-младите и конкурентни съсловия в ДОО.

Част от „социалните“ мерки се предвижда да приключат през 2021 г. Приключването също е на хартия, за да изглежда добре дефицитът след това.

8. Не ще помогнат и европейските субсидии.

Правителствените разходи от средно 37-38% от БВП след 2010 г. достигат 42.2% и вероятно ще се променят нагоре. Това ще поражда недоверие у кредиторите.

Изобщо сегашните успехи в поемането на нов дълг се дължат на паричната политика на ЕЦБ, субсидиите и кредитите от ЕС. Фискалният съвет описва заделените средства за България като 10-11 млрд. евро (40% заеми), но споменава, че от тях се оползотворяват по 45%. По стари оценки на Съвета и Световната банка ефективността на използването на субсидиите от ЕС е съмнителна. Според мен те повече вредят, отколкото помагат.

Както при натрупването на дълга на Гърция, тези трансфери дават илюзията за „европейски“ заслон от фалит по държавни дългове.

Тази илюзия също ни връща към 1980-те години.

През 80-те години държавните заеми се вземат, за да бъде подкупено населението. Консолидираните (включително лихвите) правителствени разходи отиват отвъд 40% от БВП и постепенно се доближават до 60%. Причина за това е изчезналата вяра, че СССР ще финансира плащанията по външния дълг.

БКП моли това да се случи и България получава блокове в АЕЦ „Козлодуй“, „Белене“ като проект (в средата на 80-те отхвърлен порази сеизмичен риск, но върнат в плановете по настояване на държавния глава), „Радомир“ и пр. През 1981 г. е измислена програма за стимулиране на растежа с 2.95 млрд. лв. Тя не дава резултат. Ръстът на заплатите не съответства на „достатъчно високо нарастване на обществената производителност на труда“, казва отчетът на БНБ за 1985 г. (След 2010 г. години наред ръстът на МРЗ е 2.3 пъти по-бърз от ръста на БВП.) По това време също е измислен нов подход към банките и държавните предприятия. През 1986 г. „системата за самозадоволяване на населението заема важно място в изпълнението на програмата на партията за по-нататъшно повишаване жизненото равнище на народа.“

Има и някои разлики: лихвите по държавни заеми тогава се повишават от 10 на 17%. Вътрешният враг са турците, а не ромите. Ясни са и външните врагове тогава, а сега няма яснота. Освен може би за Северна Македония. Населението тогава няма и не може да има никаква представа за състоянието на публичните финанси. Архивите не са публични, а сега са достъпни. Пък и парламентът още не беше се преместил в къщата на БКП.

Материалът Не бюджет, а илюзия. Как публичните финанси се върнаха в 80-те години е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Общо за 2020 и 2021 г. правителството предвижда дефицит от близо 10 млрд. лв. по консолидираната фискална рамка. Ако изключим негативния ефект на кризата с COVID-19 върху приходите, то големият ефект върху бюджета през 2021 г. минава през социалните разходи.

Когато преди една година правителството е внасяло бюджета за 2020 г., оценката за социалните разходи през текущата година, в т.ч. пенсии и обезщетения, е била за 14,8 млрд. лв. Днес оценката за социалните разходи през 2020 г. е за 15,8 млрд. лв., тоест ръст с около 1 млрд. лв. вследствие на актуализации на бюджета. Проектът за следващата година вече залага 18,2 млрд. лв. или увеличение с нови 2,4 млрд. лв. спрямо актуалната оценка за тази година.

Ключов въпрос пред бюджета е дали новите социални разходи са пряк отговор на пандемията или имат по-скоро друг характер. От бюджетна гледна точка, разходите по COVD-19 мерките могат да се запишат на отделен ред – мерки при извънредни ситуации, и на хартия да не тежат на дефицита с оглед фискалните правила. Така дефицитът реално е по-голям, но като махнем разходите за COVID-19 мерките, дефицитът пада и се влиза в националните правила от 2% дефицит на касова основа. Всички корона мерки, в т.ч. социалните, са разписани като единични – ще тежат на бюджета през 2021 г., но след това ще изчезнат.

Дали обаче социалните мерки имат такъв характер?

Увеличението на пенсиите е най-голямата „корона” мярка през 2021 г. Над 800 млн. лв. са допълнителните разходи, които са свързани само с еднократни или извънредни стъпки – увеличението на минималната пенсия до 300 лв. ще струва 474 млн. лв., еднократното изплащане на 50 лв. към пенсиите за първите три месеца ще струва 318 млн. лв., а ваучерите за храна на стойност 120 лв. годишно за пенсионерите с пенсия от 301 до 369 млн. лв. ще струват 47 млн. лв. Тук дори не броим вдигането с 5% на всички пенсии през 2021 г., което вече няма как да влезе в „корона” мерките.

В голямата си част обаче, въпросните 800 млн. лв. няма да са еднократни. Минималната пенсия съвсем очаквано няма да се ревизира надолу, тоест тези 300 лв. ще си бъдат дължими и през следващите години. Увеличението с 50 лв. на всички пенсии също трудно ще бъде спряно след първите три месеца на годината. Опитът, в т.ч. от тази година, показва, че тръгне ли едно временно социално плащане, то много бързо се превръща в постоянно. Отделно от това, остава неясен въпросът дали пенсионерите с нова минимална пенсия от 300 лв. ще получат и тези 50 лв. отгоре през първите три месеца. В този вариант увеличението за тях е наистина чувствително – 220 лв. в първата половина на 2020 г., 250 лв. от юли 2020 г. и 350 лв. в началото на 2021 г.

Подобен казус възниква и при семейните помощи за деца или т. нар. „детски надбавки“. Отпадането на доходния критерий означава, че всяко едно дете в държавата ще се класира за помощ, а новият разход през 2021 г. ще е за 390 млн. лв. Почти невъзможно изглежда как се допускат толкова много семейства до дадена помощ, а година по-късно това им се отнема. Натуралните показатели в бюджета показват, че през 2021 г. общо 1 260 хил. деца ще се класират за „детски”, а през 2022 г. техният брой ще е 491 хил. Казано с други думи, на близо 800 хил. деца трябва да им бъдат отнети детските през 2022 г. Това, чисто политически, няма как да се случи. Веднъж премахвайки доходния критерий, детските помощи най-вероятно ще останат за дълги години достъпни за всички семейства. Нищо чудно, тази „корона” мярка после цяло едно поколение да се опитва да я реформира и вкара в някакви рамки.

Тези два примера, които са и отчетливо най-големите в социалната политика, ясно показват, че сериозна част от уж еднократните социални разходи, свързани с коронавируса, всъщност ще прелеят и през следващите години. Очакванията, заложени в средносрочната бюджета рамка, че социалните разходи през 2022 г. ще се свият спрямо 2021 г. и съответно и дефицита ще бъде по-лесно редуциран, са по-скоро пожелателни. Липсата на извънредни инструменти и използването на обичайни такива в подпомагането на домакинствата – чрез пенсии и семейни помощи, ще тежи дългосрочно на бюджета. И докато всяка година се води спор за една или друга малка мярка – например за допълнителни 12 млн. лв. за подкрепа на дистанционното обучение, стотици милиони ще си вървят по течението, защото сме отменили доходният критерий в най-голямата социална програма.

Материалът „Корона” мерките, които ще тежат дългосрочно е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тази позиция изрази доц. д-р Виктор Йоцов от Икономическия институт на БАН, преподавател в Катедра „Финанси“ на УНСС пред БНР.

Той директно подчерта, че е притеснен да не се купува политическо време с тези пари.

Публичният дълг на страната е около 20 на сто от брутния вътрешен продукт. Според Маастрихтския критерий таванът е 60%. Действително България по обем на дълга спрямо БВП е на едно от най-ниските съотношения в Европа.

Може да стане притеснително, ако дългът тръгне бързо да нараства, смята Виктор Йоцов.

Той припомни, че допреди няколко седмици само говорехме за „мазнинките“ в бюджета, за един фискален резерв от порядъка на 10 милиарда, което означава два пъти повече, отколкото неговия санитарен минимум.

Към края на август бюджетът е почти балансиран и в същото време взимаме още 5 милиарда заем. При положение, че планираният дефицит е около 3 милиарда и нещо, при положение, че имаме и фискален резерв, продължи Йоцов.

Според него очевидно не става въпрос за финансиране на бюджетен дефицит, нито за рефинансиране на стари задължения, които са си дългосрочни и нямат никаква нужда от това. Очевидно става въпрос за някакви социални разходи, обобщи финансистът.

„Далеч съм от мисълта, че не трябва да се взима дълг. Напротив. Когато пазарът е благоприятен, когато имаме нужда от някакви инвестиции, имаме нужда да възстановяваме икономиката, дългът е най-доброто, ако не и единственото решение“, отбеляза Виктор Йоцов.

Материалът Страшно е, ако новият дълг отиде само за социални искания, смята финансист е публикуван за пръв път на Икономически живот.