През март тази година с Красимир Лаков, Валентин Павлов, Силвия Илиева (СУ), Евгени Райков и Димитър Чобанов (УНСС) си поставихме задачата да проследим какво се случва в икономиката, вследствие на пандемията и на политиките за справяне с COVID-19. Методологията и резултатите бяха обявено първо в “Икономически живот”.
Порталът САТ (COVID-19 Activity Tracker) бе разработен от Института GATE на СУ и колегите на проф. Силвия Илиева. За да е възможно проследяването, се наложи частично да модифицираме методите за наблюдение на БВП. За това също писахме в “Икономически живот”. Резултатите, които получихме, са интересни и до голяма степен все още валидни. Измененията, настъпили в живота и икономиката след август налагат известна актуализация на наблюденията и позволяват да се направят някои изводи.

От следващата седмица порталът ще бъде достъпен и на английски и ще има ново име – РИЙТ, REAT, от „Recovery Economic Activity Tracker”. И както се подразбира, ще проследява възстановяването на икономическата активност.

Счупване на моделирането: БВП
От март до началото на август международните финансови институции и почти всички анализатори актуализираха своите очаквания за спад на БВП, с тенденция към влошаване на предчувствията и прогнозите. Данните по всички показатели на годишна основа (т.е. по  месеци от тази към миналата година) често предизвиква политически и медийни коментари, сякаш настъпва краят на света. От средата на септември и особено през октомври корекциите са вече в обратна посока.

За България главоблъсканицата изглежда по следния начин.

  • Чувствителна е разликата между най-оптимистичния и най-песимистичния сценарий за поведение на икономиката – от минус 3.5% до минус 13.1% спад на БВП през 2020 г.
  • Според последния доклад „Световни икономически перспективи“ на МВФ българската икономика ще претърпи спад от 4% и новата оценка потвърждава дадената през месец април прогноза.
  • Moody’s, по повод актуализацията на кредитния рейтинг на страната прецени, че рецесията тук ще е 3.5% през 2020 г., но ще последва възстановяване от 2.7 % през 2021 г. Очакваният спад и необходимостта от подкрепа на икономическата активност за справяне с пандемията ще окажат натиск върху приходите и разходите на бюджета и ще доведат до дефицит от 3% от БВП през 2020 г. и от 1.6 % през 2021 г., смятат от кредитната агенция
  • Според Fitch, които правиха оценка малко по-рано очакваното свиване на икономиката на България е от 5.7% от БВП през 2020 г., което е леко влошаване спрямо оценката им от 5.1% през април. Те отчитат отрицателното влияние на пандемията върху потреблението, инвестициите и износа. Но правят уговорката, че икономиката може да пострада повече при рязко увеличаване на броя на заразените.
  • Уникредит преценяват свиването на стопанската дейност като отрицателен ефект върху БВП от -6% за тази година (при 7.2% спад в сравнение с предишната им прогноза) и по-слабо възстановяване от 3% през следващата година (при 6.7% при предишната прогноза). Подобни са преценките и на ОББ. При Raiffeisen Bank предвиждането за спад е по-оптимистично – минус 3.9%, почти като МВФ.
  • Прогнозата на ЕК за българската икономика бе сред най-песимистичните -7.1% от БВП за тази година. Вероятно скоро ще бъде направена нова и спадът няма да се предвижда чак толкова дълбок. Световната банка прогнозира спад от –5.1% на БВП през тази година. Подобен е предвижданият спад на българската икономика и от ING Bank  -5%, но тук той бе актуализирана надолу от минус 4.5% в края на юни.
  • Спад на икономиката от -8.5% през 2020 г. прогнозира и БНБ в “Икономически преглед”, който обаче бе съставен по данни до юни. Новият тримесечен обзор “Макроикономически прогнози” от тази седмица коригира очаквания спад на БВП за 2020 г. на 5.5%. За сравнение, бюджет 2020 е ревизиран при очаквания за – 3% понижение на реалния БВП.

БВП и човешкият фактор
През март и април ние предприехме по-емпиричен подход на проследяване на динамиката на БВП, основан на приноса на отделния зает чрез брутната добавена стойност (БДС). Основанията ни бяха донякъде теоретически и много практични. Теоретични, защото както при всички исторически пандемии – за разлика от класическите рецесии в следствие на неосъществени различни причини сделки – и през тази година основа на спада в стопанската дейност е ограничаването на човешкия фактор в нея. Практични, защото през заетостта е възможно наблюдение в почти реално време.

От гледна точна на спада в заетостта през април при нас се получи спад БВП към декември тази година от 6.548 млрд. лева, което е 5.17% от прогнозирания му обем в макрорамката на държавния бюджет.

Засега не се налага корекция на тези изчисления. Причината е в текущите развития. А тяхната картина е 14 октомври.

Към средата на октомври новите безработни (с отчитане на онези, които са си намерили работа) са почти 108 хиляди. Това ще рече, че на един летален изход от COVID-19 (932 към 14 октомври) се падат 116-117 нови безработни. БВП и фискът се влияят от ефекта на всички временно или постоянно отпаднали от стопанския живот индивиди – новите безработни, починалите и карантинираните. Общо от средата на март досега става дума за засегнати по този начин около 6% от населението. В подробности тяхната категоризация е следната:

  • 322 057 души карантинирани до момента при среден срок на карантината от 14 дни;
  • За сравнение: от 13 март до 6 май към 6 май т.г. 118 хиляди души бяха под карантина и хоспитализирани; макроикономическият ефект бе непроизведена БДС от 128,4 млн. лева; иначе казано – с увеличаване на броя на хората в тази група следва да се очаква почти право пропорционално увеличение на отрицателния стопански ефект;
  • Текущо 13 025 души са под карантина;
  • 25 774 души са реално боледували при среден срок на възстановяване от 17 дни;
  • 107 686 души (нетно) са безработните след 13 март.

Стопанските загуби в резултат на карантинирането и увеличаването на безработицата за периода достигат 2.3 млрд. лева – непроизведена БДС и 0.5 млрд. лева в пропуснати фискални приходи за държавния бюджет.

97% от тези загуби са поради безработица, докато останалите 3% са резултат от смъртността и реалното боледуване в резултат на заразяване с вируса. Ефектът от безработицата без съмнение е най-значим, тъй като има по-дълъг хоризонт на проявление спрямо боледуването или карантинирането. Само пропуснатото потребление представлява 24% от загубената добавената стойност и достига 0.5 млрд. лева.

Средно дневните ефекти в резултат на проявлението на вируса и взетите мерки за борба достигат 2.5 млн. лева пропуснати фискални приходи и 11.7 млн. лева непроизведена добавена стойност на ден. Разпределени към броя на засегнатите от коронавируса хора (заболели, починали, карантинирани, безработни) тези ефекти добиват микроикономически облик от 5 лева на ден на човек загубени фискални приходи и 26 лева на ден на човек пропусната БДС.

Тези параметри на стопанските ефекти от COVID-19 позволяват да се предвиждат ефекти както микро равнище (семейство или предприятие), така и равнището разпределители на държавния бюджет.

Политически мероприятия
Ефектът от потенциално прекарване на болестта в условията на каквито и да е мерки би бил около 314 млн. лв. загубена добавена стойност. Т.е. чрез взетите мерки тази стойност – без тук да обсъждаме дали би било възможно да не се предприемат някакви или вече приложените – вече е надхвърлена над седем пъти от средата на март до средата на октомври. Потенциалната загуба на стойност боледуване „без мерки“ се доближава до пропусната БДС в резултат на карантирането на хора през изминалия период (380 млн. лева).

Затова най-логичната политика е поддържането на статуквото в заетостта.

У нас тя се случи чрез поемане на част от разходите на работодателите за заплати и осигуровки за техните работници (60 на 40 според постановления 55 и 151 от тази година).

Към 10 октомври по техния ред са изплатени общо 383.2 млн. лв. за запазването на 662.9 хил. работни места (578.06 лв. на работно място). Следователно средно на месец са запазени около 95 хил. работни места.

Макар да има много значими вариации може да се предполага, че:

а) запазените работни места са близки като доход до средна заплата от около 1000 лв;
б) поради типичните разходи на работодател схемата е близка до 50 на 50;
в) част от отношения с фиска са преминали в светлата част на икономиката;
г) тази политика практически не засяга работещите за себе си, самоосигуряващите се, както и хората, които са трайно безработни или извън формалния пазар на договори за работа.

Сред най-големите получатели на помощ тук през последните месеци са държавните Арсенал, Български пощи, рудниците от комплекса Марица Изток. От частните предприятия – Идеал Стандарт Видима, Интегрейтид Микро Електроникс България, Пашабахче България, Палфингер Продукционстехник България, М+С Хидравлик, Луфтханза Техник София. Евро Геймс Технолоджи и други.

Средствата по тази политика (засега изразходвани около 40% от сумата, която е планирана за 1 млрд. лв.) се финансират чрез заем от програмата на ЕС SURE (Support to mitigate Unemployment Risks in an Emergency), която има същата очевидна и логична цел – запазването на работни места. Сумарно новите заеми в края на годината ще бъдат около 8 млрд. лв.

Междувременно спадът в оборотите в промишлеността (с изключение на минното дело, където има ръст – без въглищата) до август е над 10%, в електро и топло енергетиката – малко на 6%. И вносът, и износът спадат отпреди март, COVID-19 задържа и засили тази тенденция. Спадът в търговията на дребно е 11-12%, в строителството – 6.5-7% (вероятно заради отложените капиталови инвестиции от бюджета). Частното строителство и ремонти очевидно продължават. Но покупките на битова техника, компютри и телефони спадат с 10%, а на дрехи и обувки – с 30%. Очевидно е, че домакинствата спестяват или поне рационализират разходите си.

Някои изводи
Изглежда, че има забавяне на спада на БВП, но поради общата тенденция в реалния сектор, той ще продължи до края на годината и вероятно до пролетта.

Дори при увеличаване на броя на заболяванията, допълнителни масови карантини изглеждат слабо вероятни: от една страна, те имат висока цена, от друга – вече е придобит достатъчно опит са спазване на необходимите предпазни мерки на индивидуално равнище. По-подробни наблюдения е трудно да се правят, поради липсата на достатъчно подробна и лесно намираема информация.

Следва специално да се анализират перспективите за спад и възстановяване по отрасли. Особено нестабилно е положението при отраслите, обслужващи потреблението на домакинствата. В разходната политика на правителството не са включени самоосигуряващите се, трайно безработните и малцинствата, най-вече ромите. Последните поради натрупан обществен и политически анти-ромски пресантиман вероятно ще се окажат най-потърпевши. Но разходната политика изобщо създава проблеми и за трите групи. Попълнението на категорията на засегнатите под една или друга форма близо половин милион граждани ще бъде предимно от тези групи.