Институтът за пазарна икономика разработи „Макроикономически анализ и прогноза за нуждите за изготвяне на бюджет на Столична община за 2021 г.“. Публикуваме част от макроикономическия анализ

Състояние на икономиката на София
Столична община приютява най-голямата икономика в страната. Според последните налични данни за 2018 г. обемът на икономиката на столицата достига 44,4 млрд. лв., или 40,4% от общия брутен вътрешен продукт на страната. В периода 2010-2018 г. делът на икономиката на София е традиционно в рамките на около 40%, като по-отчетлив ръст се наблюдава именно през 2018 г. Преди 2010 г. този дял е чувствително по-нисък – 37-38% през 2007-2009 г. и дори 29-31% в периода 2002-2005 г. Като цяло, тенденцията е към концентрация на икономическата активност в София, но този процес е особено силен преди 2010 г. и по-умерен след 2010 г.

Концентрацията на икономическа активност в София е подкрепена от постоянния приток на хора в столицата, която устойчиво увеличава своето население на фона на спада на населението в страната.

Ръстът на БВП на София е отчетлив след 2015 г. След години на нисък растеж в рамките на 1-2% (2012-2014 г.), икономиката на София расте номинално с 7-9% след 2015 г. През 2018 г. се наблюдава забързване на номиналния растеж, който достига 8,7% спрямо 7,2% за страната. Подобни са били най-вероятно и процесите през 2019 г., която също беше година на солиден икономически подем. По-неясна е динамиката в икономическата криза, настъпила в началото на 2020 г., но ако съдим по възстановяването на столичната икономика след предишната икономическа криза, много  вероятно  изглежда  тя  да  се  върне  към  растеж  по-бързо  от останалата част от страната.

Брутната добавена стойност в София достига 38,5 млрд. лв. през 2018 г. Икономиката на столицата е силно концентрирана в сектора на услугите. Над 34 млрд. лв. или 89% от добавената стойност на икономиката на София е в сектора на услугите. Това е и най-динамично развиващ се сектор в столицата, като неговият дял се е увеличил с над 10 процентни пункта за последните 10 години. Други 4,4 млрд. лв. или 11% от брутната добавена стойност в София се пада на индустрията. Селското стопанство има пренебрежим дял в икономиката на столицата.

Отнесено спрямо данните за страната, София допринася за 51% от брутната добавена стойност в услугите и 18% от тази в индустрията. Големият дял на услугите е очакван за столицата, като се води от концентрацията в търговията, транспорта и далекосъобщенията, административните и професионални  дейности,  както  и  бурно  развиващият  се  сектор  на  информационните технологии и услуги. По-ниският дял на индустрията в столицата се обяснява както с по-равномерното разпределение на индустриалното производство в страната и наличието на други силно индустриализирани райони, така и с териториалните особености на Столична община. Голя част от индустриалните терени в непосредствена близост до столицата на практика са в територията на съседни общини.

Профил на столичната икономика
През 2018 г. столичната икономика е произвела продукция за 67 млрд. лв., или 37% от общата продукция на нефинансовите предприятия в страната. Икономиката на София е силно доминирана от сектора на услугите, като в нея се концентрира произведената продукция на 59% от търговията на едно и дребно, 40% от транспорта, 93% от далекосъобщенията, 85% от информационните технологии и услуги, 72% от професионалните дейности и 66% от административните дейности в страната. В същото време преработващата промишленост в София носи около 14% от произведената продукция в промишлеността в страната.

Развитието на произведената продукция в столицата ясно показва най-динамичните отрасли в последните години. За последните две години, за които има налични данни, произведената продукция в София се е увеличила с 11,4 млрд. лв. или с 21% (2018 спрямо 2016 г.). Този ръст е концентриран в търговията на едро и дребно – ръст от 2,2 млрд. лв. или с 18%, транспорт – ръст от 1 млрд. лв. или с 19%, професионални и административни услуги – ръст от 1,5 млрд. лв. или с 21%, преработваща промишленост – ръст от 1,6 млрд. лв. или с 22%, строителството – ръст от 1,7 млрд. лв. или с 29%, информационни технологии и услуги – ръст от 1,7 млрд. лв. или с 44% и операции с недвижими имоти – ръст от 900млн. лв. или с 52%.

Ефект на коронавируса върху икономиката на София
Коронавирусът донесе безпрецедентен спад в икономиката на страната през второто тримесечие на 2020 г. Няма регион в България, който да не беше тежко засегнат от пандемията и в който да не се наблюдава сериозен ръст на безработицата. Разнообразната икономика на София, която е доминирана от услугите и в която преобладава работата в офис, беше своеобразен плюс за столицата в условията на извънредното положение, тъй като позволи голяма част от работната сила да премине към дистанционна работа. Някои от големите компании в сферата на информационните технологии и аутсорсинга вече обявиха запазване на този модел на работа поне до края на 2020 г. Практически пълното блокиране на международните пътувания и липсата на чуждестранни туристи, както и тежките ограничения пред обичайния градски живот обаче оказаха своя отпечатък върху ключови сектори на столицата – транспорт, хотели и ресторанти, търговия на дребно бяха засегнати непосредствено от извънредното положение. Социалните сфери – здравеопазване, образование и социални услуги също понесоха тежък удар, който се пренесе директно или в по-малко приходи (например от такса за детски градини) или в по-високи разходи (например за здравни мерки и социални услуги) в бюджета на Столична община. В тази част се разглежда ефектът на коронавируса върху заетостта, туризма, строителната активност и сделките с недвижими имоти в столицата, както е поставен фокус върху ефектите за приходната част на бюджета.

Ефект върху заетостта
Ефектът на коронавируса и извънредното положение върху икономиката на София е най-непосредствено видим през данните за регистрираните безработни в бюрата по труда. В периода 2 март – 24 май 2020 г. броят на регистрираните в бюрата в труда в столицата нараства с 17 896 души. Това са 12 седмици, в които ясно се откроява ударът на коронавируса върху икономиката на София и неизменно се губят работни места.

Ефектът на коронавируса върху пазара на труда в столицата се вижда още от средата на месец март. В седмицата след обявяването на извънредното положение – това е седмицата 16-22 март, вече се отчита ръст на новорегистрираните безработни и спад в постъпилите на работа. В следващите седмици се наблюдава сериозно влошаване, като пикът се достига в седмицата 6-12 април, когато 4 495 души се регистрират в столичните бюра по труда, а едва 172 души постъпват на работа. Ситуацията се нормализира след средата на месец май, когато новорегистрираните безработни падат под границата от 1 000 души на седмица и се изравняват с постъпилите на работа.

В сравнителен план, ударът по заетостта в София е по-лек спрямо други райони в страната. Въпреки това, загубата на близо 18 хил. работни места ще даде своето отражение върху столичната икономика през 2020 г. Въпреки лекото възстановяване на работни места в края на лятото, този процес е все още плах и очакванията са по-продължителен период на възстановяване на пазара на труда. Загубените работни места едва ли ще бъдат възстановени преди втората половина на 2021 г., при това с уговорката, че няма нови тежки карантинни мерки в края на 2020 г. или началото на 2021 г.

Ефект върху туризма
Негативният ефект на коронавируса върху икономиката на София е особено отчетливо видим и в туризма. Данните за пренощувалите лица и реализираните нощувки в столицата показват почти пълно зануляване в рамките на извънредното положение. През месеците януари и февруари пренощувалите лица в София са по над 80 хил. на месец, като близо 46 хил. от тях са чуждестранни граждани. През месец април, който е изцяло обхванат от извънредното положение, броят на пренощувалите лица в столицата е малко над 4 хил. души, като чуждестранните лица са под 1 000.

Един от ключовите фактори са въведените силно рестриктивни ограничения пред пътуванията зад граница в повечето европейски страни, както и практически пълното приземяване на гражданските полети на редица големи авиокомпании. Така например, по данни от Airports Council International, обслужените пътници на европейските летища през април и май са с 98% по-малко от същите месеци на 2019 г., като въпреки възстановяването на пътуванията, спадът през август е над 67% на годишна основа. По данни от Летище София, обслужените пътници спадат с над 94% през април и близо 88% през май, като след юни започва възстановяване; въпреки благоприятните тенденции, през август пътниците са с 57,1% по-малко от същия месец на 2019 г.

Постепенно възстановяването на туризма през лятото на 2020 г. е добра новина, но трябва да се отчита, че то остава много далеч от обичайните нива за столицата. Традиционно през летните месеци, броят на пренощувалите лица в София е над 100 хил. души на месец, като близо 80 хил. са чужденци. На практика, през месец юли 2020 г. броят на чужденците остава около 8 пъти по-малко спрямо очакванията за лятото на 2020 г. отпреди коронавируса. Към настоящият момент не можем да очакваме рязко възстановяване на пътуванията, особено на фона на нова вълна от случаи на заболявания в Европа. В базовия сценарий, който предвижда запазване на по-леките мерки, най-вероятно ще се наблюдава постепенно възстановяване на туризма, но все пак на нива далеч от обичайните. Това неизбежно ще повлияе на приходите от туристически данък, които обаче далеч не са основен приходоизточник за бюджета на Столична община.

Ефект върху строителната активност и сделките с имоти
Текущ индикатор за инвестиционна активност, потребителско доверие и очаквана динамика в строителството е броят на вписаните сделки с недвижими имоти в Агенцията по вписванията. За второто тримесечие на 2020 г. в покупко-продажбите в София са със 17% по-малко от същия период на 2019 г., но спадът е значително по-малък от средния за страната от 28%. Броят на договорните ипотеки намалява с 15% (при 27% общо за страната), а на даренията и замените – съответно с 37% и 33%. По предварителни месечни данни от Агенцията по вписванията, през юли се отчита спад от 5,3% на годишна основа, а през август – близо 10%. Възможно обяснение е фактът, че спадът в София в месеците на тежките ограничителни мерки беше сравнително по-ограничен.

Положителните тенденции в икономическия растеж, заетостта и доходите, както и все по-благоприятните условия за достъп до кредит обусловиха нарастването на интереса към ново строителство в София. Столицата отчита ръст на годишна основа при издадените разрешения за строеж на жилища от 27% през 2017 г. и 69% през 2018 г. според разгърнатата застроена площ. При административните сгради динамиката е доста по-разнопосочна, като през 2017 г. се отчита спад от 29%, докато през 2018 г. – ръст от 178%. Инвестиционната активност в София допринася за 40% от площта в разрешенията за строеж на жилища в страната и 86% от тази в административните сгради през 2018 г. През 2019 г. се наблюдава спад в издадените разрешения с 15% при жилищните и 74% при административните сгради. През първото тримесечие на 2020 г. спадът в площта на разрешенията за нови жилищни сгради е 7%, но през второто тримесечие достига 42%. Започнатото ново строителство е индикатор, който следва с известно забавяне динамиката на издадените разрешения за строеж. През 2019 г. започнатото строителство на жилища според разгърнатата застроена площ нараства с 11% спрямо 2018 г.. Негативната динамика се запазва и в началото на 2020 г. още преди пандемията, като през първото тримесечие се отчита спад при жилищните сгради от 3% на годишна основа, който се задълбочава до на 26% през второто тримесечие.

Ефект на пандемията върху бюджета на Столична община
В края на месец април 2020 г. Столичният общински съвет прие актуализация на бюджета на Столична община, която отрази непосредствения ефект от коронавируса и извънредното положение върху финансите на столицата. Тази актуализация дава ясна картина за състоянието на приходната част на бюджета на столицата към края на месец април. Актуализацията в приходната част се равнява на намаление на приходите с 23,4 млн. лв., като 12,1 млн. лв. е намалението на данъчните приходи и 11,3 млн. лв. на неданъчните приходи. Важно е да се отбележи, че най-вероятно предстои втора актуализация на бюджета за 2020 г., която да отрази картината към края на лятото.