Категорични сме, че е необходимо да се подобри ефективността на Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите. Това обаче следва да се осъществява в рамките на ясни, предвидими и пропорционални правомощия, без политически натиск, без прекомерна административна тежест и при гарантирана защита на търговската тайна, посочва в позиция на АИКБ по повод Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, минал на първо четене в парламента, внесен от управляващата партия ПБ. Днес той ще бъде обсъдет и в тристранката от социалните партньори.
Бизнесът е притеснен и това се вижда ясно в позицията на работодателската организация, като констатациите са споделени от останалите й колеги.
Основното възражение по представените законопроекти е, че част от предложените решения са прекалено широки, неясно формулирани и създават риск от неблагоприятни последици за пазара. Мерките, които се предлагат, могат да доведат до административна намеса в ценообразуването, обръщане на доказателствената тежест, субективна преценка от страна на контролните органи, повишен корупционен риск, непропорционални санкции и нови масови информационни задължения за предприятията.
Подобен подход, въпреки че търси прозрачност в ценообразуването, и в този смисъл може да постигне по-равномерно преразпределяне на ценовите надценки по веригата производство-доставка-продажба, най-вероятно ще увеличи административните и оперативните разходи на бизнеса, ще създаде по-голяма регулаторна несигурност и може да стимулира превантивни ценови увеличения или ограничаване на предлагането, изтъкват от АИКБ.
Според асоциацията по този начин законопроекти, представени като инструмент срещу високите цени, могат на практика да произведат обратен ефект и по-високи разходи, по-ниска предвидимост, по-малко предлагане и нов натиск върху крайните цени.
Принципната позиция на АИКБ е, че устойчивото ограничаване на динамиката на цени не се постига чрез заплахи, глоби и административен натиск, а чрез системни усилия за повече конкуренция, повече предлагане, по-ниски разходи, по-добра логистика, по-малко регулаторни тежести, по-ефективна администрация, фокусиран реален контрол върху доказани нарушения и неизбежност на санкциите.
Контролът върху заблуждаващи практики, некоректно превалутиране, подвеждащо обозначаване на цени и предоставяне на невярна или непълна информация на потребителите е необходим и легитимен, се изтъква по отношение на предлаганите правомощия на КЗК. Това обаче е различно от режим, при който всяко увеличение на цена може да бъде поставено под подозрение, а търговецът да бъде задължен да доказва вътрешната логика на своето ценообразуване, подчертава бизнесът.
Особено притеснителен, изтъква АИКБ, е рискът от обръщане на доказателствената тежест, възможността за изискване на чувствителна търговска информация относно начина на формиране на цената – това, придружено с понятия като „икономически необосновано увеличение“, „сравним предходен период“ и „справедлива цена“. Макар формално да не представлява ценови таван, подобен показател може практически да се превърне в административен ориентир за „правилна“ цена и да създаде натиск върху свободното ценообразуване. Допълнително – предвидените високи глоби и възможността за непропорционално санкциониране при множество стоки, услуги или търговски обекти създават сериозен риск за предприятията.
АИКБ счита, че държавата не следва да влиза в ролята на арбитър на „справедливата“ цена. В пазарна икономика цената се формира от конкуренцията, разходите, предлагането, търсенето и стопанския риск. Задачата на държавата е да санкционира измамата, подвеждащите практики, картелите и злоупотребите – именно такива предложения и действия ще имат нашата подкрепа, но не и администрирането на нормалното ценово поведение на предприятията.
В позицията се посочва, че АИКБ ще подкрепи законодателни промени в разглежданата посока, ако между първо и второ четене бъдат направени адекватни редакции, основани на ясни принципи за пропорционалност, предвидимост, защита на конкуренцията и недопускане на административна намеса в свободното ценообразуване.
„Мерките следва да бъдат насочени към установени нелоялни търговски практики и доказани злоупотреби, а не към въвеждане на общ контрол върху всички участници в стопанския оборот. Свободното ценообразуване е основен принцип на пазарната икономика и може да бъде ограничавано само при ясно установени злоупотреби, а не чрез общ режим на административен контрол. Задължително трябва да отпадне или да бъде значително ограничена обърнатата доказателствена тежест. Държавният орган следва да установява и доказва нарушението. Предприятията не трябва да бъдат поставяни в положение да доказват, че не са нарушители, само въз основа на неясно административно съмнение“, заявяват от организацията.
Предлага се още ключовите понятия в законопроектите да бъдат ясно и предвидимо дефинирани в самия закон. Понятия като „икономически необосновано увеличение“, „прекомерно висока цена“, „разумна норма на печалба“ и „сравним предходен период“ не бива да бъдат оставяни на широка подзаконова или административна преценка.
Предвидените санкции следва да бъдат пропорционални на характера, тежестта и последиците от нарушението. Това е важна предпоставка за устойчивост. Санкции до 10 на сто от оборота са оправдани само при тежки и доказани нарушения на конкуренцията.
В заключение от АИКБ посочват, че се въздържат от подкрепа по двата законопроекта в настоящия им вид. В същото време се заявява, че асоциацията може да подкрепи окончателни текстове по двата законопроекта при постигнат между двете гласувания баланс, защитаващ производителите и доставчиците, при който да се ограничат реалните нелоялни практики, да се повиши ефективността на КЗК и КЗП.
