Заедно със своите заместнички финансовият министър Гълъб Донев представи мерките, които ще залегнат в бюджетната процедура за 2026 година. Синтезирано те изглеждат така:
- Данъците остават без промяна.
- Увеличение на всички пенсии със 7,8% от 1 юли 2026 .
- Гарантиране на социалните плащания за най-уязвимите групи.
- Край на автоматичното вдигане на заплатите на министър-председателя, на министри, заместник-министри, началници на кабинети и изборни длъжности, на регулаторните органи, в съдебната система, силовите структури, висшите училища и други. Предложение към народните представители да се откажат от автоматичното обвързване на своите заплати със средната работна заплата в обществената сфера.
- Таван на възнагражденията в бюджетния сектор. Никой няма да получава основна заплата, която е по-висока от тази на президента на България. Това ограничение да е валидно и за членовете на съветите на директорите, ръководни органи и други на публичните предприятия. (Президентът получава две депутатски заплати месечно, а възнагражденията на народните представители са равни на три средни заплати в обществения сектор за последното тримесечие)
- Намаляване с 10% разходите за заплати и свързаните с тях осигуровки по бюджетите от 01 септември 2026 г., без да се намаляват индивидуалните заплати и възнагражденията на работниците и служителите в бюджетния сектор.
„Това ще е предложено в бюджета, с който казваме „стоп“ на държавните хранилки. Убеден съм, че ще получим силна обществена подкрепа за тези свои намерения, още повече, че тези мерки бяха поискани от гражданите в предизборната кампания„, изтъква Донев.
Отпадането на автоматичните механизми за индексиране на заплатите ще важи за възнагражденията на министър-председателя, министрите, зам.-министрите, началниците на кабинети, изборните длъжности на регулаторните органи, в съдебната система, в сектор „Сигурност“, както и в университетите. За учителите засега не е сигурно дали ще отпадне обвързването със 125% от средната заплата, защото то се договаря в колективен трудов договор.
Всички тези заплати се замразяват и на този етап няма да се обвързват с нов показател. Запазва се обаче действащото от 1 януари 2026 г. увеличение с 5% по силата на удължителния бюджет.
Максималният осигурителен доход се предвижда да бъде внигнат – със 189 евро до 2300 евро от 1 август 2026 г. С 5% пък ще се повишат и минималните осигурителни прагове, също от 1 август, за да могат да се изравнят с размера на минималната работна заплата през 2026 г. – 620.20 евро. Данъци няма да се повишават, обеща Донев.
Финансовият министър откри брифинга си с кратко изложение:
Очаквано, финансите на държавата са в пълен синхрон с финансите на средностатистическо българско семейство – разходите надскачат доходите, много сметки стоят неплатени, често се прибягва до заеми.
Дотук държавният бюджет следваше правилото: харчим днес, да му мислят следващите. Резултатите са следните:
- Дефицит от 1.75 млрд. евро към края на април.
- Още 2.55 млрд. евро разходи, които чакат плащане.
- 1.1млрд. евро неразплатени общински проекти само за тази година.
Освен това през 2025 г. е изтеглен авансов корпоративен данък от банките в размер на 363 млн. евро, което оказва негативно влияние върху приходната част на бюджета за 2026 г.
Още нещо. Неблагоприятно въздействие върху приходите, респективно дефицита за 2026 г., оказва и решение на правителството през миналата година за разпределянето на междинен дивидент от държавните дружества през 2025 г., внесен на база 100% от текущата им печалбата към 30.06.2025 г. По този начин сума в общ размер на 566,7 млн. евро няма да постъпи като приход в бюджета за 2026 г., тъй като е авансово внесена през 2025 г.
Чрез тези две операции, които минават за финансова акробатика, е постигната фискалната цел за 2025 г., но днес правят задачата още по-сложна. Както казах преди малко: Да му мислят следващите!
