Витоша не е просто парк или естествен “климатик” на София1. Тя е ресурс за благоденствие и по-добър живот (капитал) за хората, които живеят в града. И не само на тях, а и на всички, които живеят и работят в България.
Като икономика (БВП) София през 2024 г. е около пет пъти по-голяма от Пловдив, а заедно гравитиращите към града общини и области (Перник и Благоевград) ще произведе над половината от брутния национален доход на България.2 София е и единственият мегаполис или “голяма градска агломерация” в България. И тя е първият и най-мощен извор на процеси на субурбанизация в страната.3
Накратко: икономическият контекст на вписването на Витоша в града е необозрим, защото включва и града, и променящата му се култура, и развитието на културата и стопанството на цялата страна.
Тук ще се опитам да резюмирам идеите за Витоша като част от икономиката на София и възможностите за финансиране на ролята й на “климатик” в живота на града. Обсъжданията на тази тема се възобновяват обикновено преди общински избори, но след това биват забравяни или биват прилагани само най-недалновидните политики за планината и парка. Частично поради това, в нормални, неизборни години, дебатът заглъхва.
Другата причина е, че обсъжданията рядко са с разбиране на икономиката на планината и достъпа до нея. А икономиката, поради особеностите на подхода й, определя границите на политическото въображение и го свежда до нещо осъществимо.
Доказателствата, че “Витоша” дори не се привижда като икономически важен ресурс са много.
- Вече десет години няма план за управление на планината като природен парк. Срокът на последния такъм план изтича през 2014 г. Новият план е обсъден през 2016 г., финансиран е с бюджета на ЕС, но, въпреки достойнствата му, не е приет и съответно приведен в изпълнение. Не можах да намеря публикуван анализ защо се е случило така. Не получих убедително обяснение от хора, много по-сведущи от мен и участвали в обсъждането.
- Бюджетът на Управлението на парка за 2023 г. е 73 хиляди лева. За сравнение – с приятели през 2020 г. събрахме средства за ремонт на една от хижите. Необходимата сума изчислихме на 94 хиляди лева.
- Витоша като природен парк попада в полето на отговорностите4 на три области, четири министерства, осем държавни агенции, три “големи” общини – столична, пернишка и самоковска, и петнадесет юридически и физически лица с различни функции по поддържането и контрола върху различни стопански, обществени и благотворителни дейности в планината. В този група не влизат частните собственици на съоръжения, постройки, земи, части от гората и т.н.
- В тази група държавни, общински органи, юридически и частни лица всички имат някакви права на собственост или задължения по разпореждането с държавна, публично-държавна и публично частна собственост на територията на Витоша.
- Разпределение на тези права е следното: 67.9% от територията на планината е държавна собственост, 13.9% – частна (на жители в съответните общини), 13.4% – общинска, 4% се стопанисват от общини, по 0.2% – се падат на частни корпоративни и религиозни организации и 0.3% – обществени организации.
- Обстоятелството, че няма план за управление и общ устройствен план означава, че организациите и лицата, които имат права в управлението на Витоша не могат да се договорят. Както ще стане ясно по-долу, договарянето е възможно дори при спорове за права на собственост. Такива спорове вероятно се водят, но не ми е известен анализ за какво точно става дума.
- ПРЕКИТЕ загуби, потъналите гемии от липсата на план за управление и неосъществени инвестиции, при невъзможни за експлоатация съорежения, неизползваеми постройки, разходи по поддържане на достъпа до тях, за последните десет години вероятно са между 500 и 600 милиона лева.
Фискални проблеми и решения за общински проекти
Вероятно основна пречка пред стопански, природозащитни и социални инвестиции и проекти, които засягат София, Витоша и субурбанизирани територии около икономическите центрове в България не са само вижданията и споровете по самите инвестиционни проекти.
Разбира се, когато са налице различни виждания, независимо дали са по повод концесии, ВиК, топлофикации, паркове или полезни изкопаеми, споровете и действията на отделни групи хора могат да блокират всички проекти.5
В същото време, ако общините, включително София, разполагаха с данъчни приходи, които не са само върху имуществени права и смет, те биха могли да разполагат с необходимите средства за повече инвестиции.
Иначе казано, фундаменталният проблем на всички общински инвестиции е начинът, по който работи или не работи – в зависимост от оценката на наблюдателя – фискалната децентрализация.
Според мен тя работи на политически, а не на стопански принцип. Т.е. практически фискалната децентрализация се случва, след като всички суми от преки и косвени данъци върху стопанската дейност и доходите се съсредоточават в София (в НАП, министерството на финансите, другите министерства и/или правителството), а след това кметовете кандидатстват пред правителството, министерствата за субсидии и финансирания. Ефектът е зависимост на общинските финанси от управляващите на централно равнище в момента.
Може да се очаква, макар и да не е сигурно като действително осъществяване, че при не-политическа, а икономическа фискална децентрализация, обсъжданията и решенията за общински проекто-инвестиции в областта на опазването на околната среда и използването на природните и културни дадености (каквато без съмнение е и Витоша) биха били по-рационални, при действие на фискалната децентрализация в зависимост от правата на собственост и стопанска дейност на местно равнище.
В момента са възможни няколко варианта на такава децентрализация. С известен телеграфен коментар, релевантен за казуса “Витоша” (но не само), те са следните.
- Концесии, наеми и подобни отношения на собственост при запазване на статуквото: съответното действащо законодателство позволява и предполага
- а) приход в общинския бюджет от до 50% от концесионни възнаграждения6
- б) изменения на договора между концедента и концесионера в зависимост от променящите се макроикономически и други условия
- в) собственост на общината (концедента) върху превращенията на обекта на концесия.
В момента този потенциал на концесионните решения се използва най-пълно в концесионните договори за добив на полезни изкопаеми. В други области, например договорите за услуги, практиката е ограничена и доста объркана като мотивация на решенията на общинските и централни власти. В изпълнението на договорите за концесии и пред стопанския им потенциал има нетривиални проблеми, които произтичат от буквата и духа на чл. 18 от конституцията, въвел през 1991 г. 21 изключителни права на държавна собственост. Например собствеността върху подземните изкопаеми богатства предполага решенията по повод разполагането с тях да са прерогатив най-вече на собственика, т.е. държавата и правителството. Националните природни паркове са подобен казус. И при едните, и при другите обаче местните общности могат да променят изхода от упражняването на правата на собственика.
(Тези хипотези са подробно анализирани в източниците, посочени в бел. 2.)
- Данъци ad hoc, които не са точно предвидени в законодателството за местните данъци и такси. Местните данъци са приходоизточник, който е основан на тясното разбиране на имуществените права само като владеене на движима и недвижима собственост. Възможно и логично е по-разширено тълкуване на тези общински права на собственост, като се включат и разпореждането и използването на обекта на собственост. През 2019 г. колегата Георги Ангелов от Институт Отворено общество, предложи в София, като мисловен експеримент, да бъдат приложени шест такива данъка. Според замисъла му те би трябвало да отчитат правото на живеещите в града като привилегия за достъп до ясли и детски градини или места за паркиране.7
- Действителна фискална децентрализация. От 2018 г. е налице, макар и не редовно-формално декларирано) единодушие8 в Сдружението на общините по повод перспективата 2% от подоходните данъци (при запазване на действащия от 2007-2008 година праг от 10 на сто) да остава в общините, където е произведен. Предложението е на ИПИ и е от 2014 г. То се ограничава само до данъка върху доходите на физическите лица.9 Ако реформата бе направена през 2022 г., Столична община би разполагала тази година с 0.32 милиарда лева повече собствени приходи.10 Много по-разумен от икономическо и фискално гледище подход би било реформата да включи и 2% от данъка върху доходите и на юридическите, и на физическите лица. Освен повишаването на собствените приходи в бюджета на общините (за които са необходими и други реформи), положителните ефекти от такъв подход са в следните вероятни развития:
- а) местните власти и бизнес придобиват интерес да си сътрудничат в определянето на собственост, среда за водене на бизнес и в съревнование с други общини (включително за субсидии и проекти, финансирани от централния бюджет);
- б) по-голяма прозрачност и доброволност в плащането на корпоративни и лични данъци
- в) съвместен стремеж за задържане и повишаване на качеството на работната сила в общината.
- Такси, билети за вход – пеша, с велосипеди и с автомобилен транспорт, и паркиране в планината в нейното подножие. (Доколкото ми е известно, такива предложения е имало в миналото. Но не е било възможно да се осъществят технически. А вероятно биха възникнали и спорове по повод подялбата на приходите, формирането на фондове и последващи инвестиции.
Тези четири подхода не са единствените приложими механизми за увеличаване на приходите на всяка община, включително в името на осъществяването на проекти като развитието на Витоша.
Какво следва да се направи с правата на собственост
Основният икономически подход е в полето на правилното определяне на правата на собственост и на разходите по осъществяване на тези права.
Колкото и обаче да изглеждат приложими към Витоша принципите на защита на правата на собственост (включително изпълнението на приватизационния договор, с който фирма “Въжени линии” ЕАД е придобита от “Витоша Ски” ЕАД)11 към инвестиции и проекти за развитието на Витоша.
Тези права в момента са оспорвани, всяка форма на договаряне е поставена под съмнение и отложена за неопределено време. В същото време инвестиции не се правят, съществувалата преди години инфраструктура (лифтове, влекове, подвеждащи пътища и пътеки, прилежащи съоръжения) са амортизирани и често напълно негодни за експлоатация.
Завареното положение в правата на собственост не се разглежда като основа на договаряне, а като повод за конфликт, завземане на собственост. “Витоша” се разглежда само като обществен (т.е. на държавата, общините и т.н.) ресурс.
Поради това най-често като основен порок на управлението й се предпоставя приватизацията на “Въжени линии” ЕАД.12 Обясненията на сегашното незадоволително положение с използването на Витоша варират от вменяване на лична вина на вземалите решения, до воденето на съдебни дела по повод приватизационния договор и по линия на законодателството за опазване на околната следа и закона за горите.
Самото това законодателство и съдебната практика по прилагането му често предполагат, макар и негласно, пълна ненамеса на човешка дейност, ограничаване на правата на собственост до владеене, независимо от обществения статус на собственика, и не отчита обстоятелства в използването и разпореждането със собствеността, които биха изисквали законодателни промени. Предложенията за такива промени, неорганизирани и плахи сами по себе си, са обречени на неуспех преди да са се разгърнали.
Малко теория
- Въпреки публичните страсти по повод “Витоша”, положението е тривиално от гледна точка на икономиката. То е вариант на ситуация, описана в известната теорема на Раналд Коуз през 1960 г.13 Предвид на Витоша, става дума преди всичко за следното:
- Външните въздействия от случилата се ситуация в определянето на правата на собственост и свързаните с нея дейности (в дадения случай – управление, поддръжка и усъвършенстване на съоръжения като лифтовете и други), се поемат от хора, които не участват пряко в тази дейност, но са реципрочни на разходите по воденето на самата дейност.
- Когато основният деятел има готовност да покрие или намали външните въздействия, тя би се осъществила, ако е налице възможност за договаряне на разходите за прехода към състояние без или с намалено външно въздействие. За да бъдат разходите по прехода поносими или пренебрежими в перспектива, страните в противостоенето трябва да са стигнали до положение, в което противостоенето има повече рискове и загуби, отколкото решението чрез договаряне. Тогава външният ефект ще бъде коригиран чрез възможно най-ефективното решение и първоначалното разпределение на правата на собственост няма да има съдбовно значение.
- Ако обаче това не се случва, т.е. ако противостоенето не води до договор с ясни параметри, които да предефинират правата и териториите или когато няма сила, например съд (или друг орган), който да се намеси и да разпредели правата като намали транзакционните разходи по осъществяването до степен, в която преговорите могат да се проведат, външните въздействия и за една, и за другата страна се превръщат в невъзвръщаеми загуби, “тотална щета” или “потънали гемии”.
Когато тези щети станат непоносими или когато се появи външната сила, която да доведе до договаряне, гемиите ще са “потънали” само за периода преди договарянето.
Развитието на Витоша е в такова състояние на засега “потънала гемия”.
Както стана дума, това най-добре се вижда по липсата на план за управление. Задънената улица се възпроизвежда защото разходите на едната страна са публични, т.е. разпръснати сред публиката, която намира заместители или алтернативи на посещението на Витоша, защото неизползването й като ресурс – “климатик”, курорт, място за разходки и прочее, са пропуснати ползи (подлежащи на заместване от други, подобни на Витоша достъпни ресурси, природни дадености).
Едно от възможните решения на проблема е превръщането, предоговарянето на Витошките приватизационните договори и договорите за наеми на постройки и съоръжения в концесионни договори.
Предишни обсъждания
Всеки, който кандидатства да управлява София, а понякога и кандидатите за представители в законодателното събрание от София, се чувстват длъжни да се изкажат за Витоша. По неин повод се потвърждава общото правило на политическите съревнования, което гласи, че кандидатите се чувстват длъжни да доказват, че другите са били или ще са по-лоши управници, но в края на краищата всички се оказват прави в тези си твърдения.
Мненията на кандидатите за тези длъжности се разпростират от ненаучна фантастика до неспазване на законите и откровени безсмислици. (От вида на последните е едно предложение на водача на “Атака” от 2019 г. LGBT парадите да бъдат изнесени в планината.)14 Но общият знаменател на всички мнения е пренебрежението към фактическото положение на нещата и икономиката на достъпа до Витоша.
Общ подход на обещанията за Витоша е, че те не се съобразяват с обстоятелството, че рано или късно ще трябва да се променят договорите, а вероятно и част от правилата, определящи свободата на стопанските дейности в планините и че всички нововъведения и проекти ще трябва да бъдат финансирани. По повод финансите на община София също се изказват много небивалици, макар да са налице много обективни наблюдения.15
(Понеже стана дума за фантастика, следва да кажа, че и аз имам такива идеи. Не точно за Витоша, а за реклама на Витоша и София като зимна ски дестинация. Който се интересува, може да посети нарочната ми страница във Фейсбук – SOFIA SKI OPENIG. Там се опитвам да докажа, че с поносими, всъщност незначителни, инвестиции част от улиците на София са прекрасна възможност за ски събития и забава. Засега страницата е само скромно място за обяви, свързани със зимните спортове. От коментарите изглежда, че всяко едно такова начинание и това среща съпротивата на живеещите наоколо. На мен тя, съпротивата, ми изглежда преодолима по правилата на Теоремата на Коуз.)
Най-честото твърдение в предизборна обстановка е, че „столичани нямали достъп до Витоша“. То противоречи на онова, на което всеки е свидетел. Събота и неделя планината е пълна с хора. Някои оценки дават приблизително 20 хиляди посещения в такива дни. Пешеходните посетителите са много дружелюбно настроени, както обикновено във всяка планина – те се поздравяват и усмихват, понякога започват разговор или дават съвет.
Понякога Витоша наистина бива затваряна извънредно, поради различни инициативи и кампании. Една такава инициатива е „Да изчистим България“. Иначе през уикендите планината е затворена за автомобили от януари 2013 г. Различни ограничения винаги е имало. От „Спаси София“ понякога се оплакват, че Витоша била парк, а не паркинг. Причината е, че не могат да се развият лифтовете, да се възстановят и разширят старите и да се построят нови (за това – по-долу), а не в това, че хората се качват с автомобили или пеша. А лифтовете не могат да се ремонтират и заменят поради законови ограничени и неясни права на собственост. Най-често оспорвани от “защитници” на природата.
Всъщност хората се качват с автомобили, защото няма достатъчно удобни лифтове. По повод лифтовете също има идеи. С малки изключения, те се свеждат до някаква форма на експроприация на вече приватизираните съоръжения.
Понякога има неясни послания, че щели да се възстановят и осъвременят двата лифта – от Симеоново и Княжево до Алеко и Копитото.
Но от 2019 г. е известно, че съоръженията са собственост на главния акционер на ТехноАлпин. Вероятната причина за неговото присъствие е и оценката на перспективите на планината като място за спорт и отдих. Този потенциал и в момента не се използва. Чуждестранната собственост е и пречка пред местни непублични групи за натиск: на български собственик може да бъде пратен дори без повод някой прокурор, неофициални притеснители или да му бъде “направено предложение, което не може да откаже”.
В същото време ТехноАлпин като собственик на съоръженията, както и по предположение – всички останали собственици и наематели на територията на Витоша, са заинтересовани от равитието й като капитал.
За ТехноАлпин това предположение се доказва от обстоятелството, че дружеството има ясна, засега неизбежно абстрактна, визия за развитието на планината. Представянето й на страницата в Интернет вероятно е добре известно.16
Задръствания във въображението
През годините са налице различни “решения“ за достъпа до Витоша. Едно от тях бе да се увеличат автобусните превози през цялата седмица. Засега, доколкото ми е известно, няма достатъчно наблюдения и прогнози какъв би бил броят на посетителите в делничен ден. Освен това автобусите, както и автомобилите, са несравнимо по-замърсяващи от лифтовете. На тази особеност на лифтовете почти никой не обръща внимание. Има и идея за използване на електробуси. С тях общината вече разполага, но те или не стават за пътищата и спирките в планината, или са по-полезни за изчистването на въздуха в града.
Преди години кандидат за кмет изказа намерение да предложи на собственика или да предаде собствеността на държавно-общинско дружество, или да му издаде заповед за премахване на съоръженията на двата кабинкови лифта – за да направи публично-частно дружество, тъй като правителството е собственик на земята. Този замисъл не е по-различен от политиката на една партия през 1947-1948 г. Освен това публично частните партньорства съдържат в себе си риск публичният интерес да се представлява от кмета и неговото мнозинство в общинския съвет, а частният – от техни приятели.
При някои политици – кандидати за управление на София, замисълът е по-скромен и повече в руслото на описаните икономически подходи. Например предлагат се преговори и срокове от няколко години, за да се постигане както съгласие, така и за да бъдат премахнати законовите пречки за инвестиции във Витоша.
Сегашното мнозинство в съвета на Столична община, доколкото може да се съди по публикации в медии, са против такова решение. Неговите представители до скоро по-често бяха склонни да правят изказвания, че повечето, ако не всички, дейности в планината следва да се водят от държавни и общински дружества, финансирани предимно от бюджета и че съоръжения може да се строят или осъвременяват само в точните граници на съществуващите трасета.
Има странни публикации, които обясняват, че е възможно лифтовете да бъдат възстановени във вида и с технологиите от 1950-те и 1960-те години. Това наистина е така, но цената би била като за уникална поръчка и не става дума за музей, а за съвременни съоръжения. Не знам някой да има отговор на въпроса защо хората ще предпочитат да се качват със ски и бордове в тези машини на времето, вместо да отидат, ако могат, някъде другаде.
Ако все пак някои от тези замисли бъде наложен, пак ще се наложи с колеги да изчисляваме пропуснатите ползи.
Преглед на някои действителни проблеми
Когато няма договаряне на страничните въздействия според правата на собственост, проблемите биват изтласквани към регулиране и процедури
- Планът за управление (ПУ) на Природен парк (ПП) „Витоша“, както стана дума, е готов от средата на 2016 г. Има няколко предварителни обсъждания, но той не се придвижва по не съвсем обясними за мен причини.
- Например не предвижда строителство на нови съоръжения. Затова и, както стана дума, няма лифтове. Последните съоръжения, голяма част от които днес са извън експлоатация, не работят, поради амортизация и високи разходи за поддържането им в първоначалния вид. В момента достъпът до Витоша не е възможен именно с най-чистия вид транспорт – лифтовете.
- Както стана дума, собственикът ги придобива през 2007 г. по процедура по общинска приватизация. Приватизационният договор не предвижда ангажименти за инвестиции в нови съоръжения, тъй като това е забранено от плана за управление на парка. Цената на договора отчита обстоятелството, че съоръженията са на загуба (около 0.5 млн. лв. на година). Единствените ангажименти са по повод поддържането на определено равнище на заетост, което е безсмислено (поради амортизационното състояние на съоръженията и спомената вече забрана). Но според последния отчет на дружеството (за 2022 г.) заетостта е по-висока от поетия ангажимент.
- В крайна сметка остават използваеми, макар и не напълно, кабинковият лифт „Симеоново – Алеко“ (който е на възраст над 40 години и е безнадеждно технологически остарял), три-седалковият лифт „Витошко лале“ 1 и едноименната ски писта, които са най-съвременните, изградени, за да се проведе Единадесетата зимна универсиада в София (февруари 1983 г.)
- Част от микроикономиката на казуса с Витоша е обстоятелството, че след придобиването на собствеността на съоръженията, поради строителния бум на 2006-2007 г., Общинският съвет на София приема решение за 50% увеличение на цената на строителните разрешителни.
Вторият, вероятно по-съществен, проблем от тази рубрика е цената на горите, която се увеличава девет пъти между 2003 и 2010 г. За последните години глобите за незаконна сеч се увеличават (като горна граница) от 3 на 20 хил. лв. Строителството на съоръжения за ски и туризъм (например лифтове) изисква смяна на предназначението на закупената гора.
- При това положение се появяват законодателни инициативи, които да променят Закона за горите в смисъл да се облекчи строителството на нови и реконструкцията на стари ски писти, станции и стълбове на лифтове и влекове, без процедура за смяна на предназначението на горските територии. (Такава се изисква според промените на ЗГ от 2012 г.) Логиката на такива предложения е в това, че съоръженията все пак в действителност остават в горските масиви. Всичко това не би могло да отмени процедури по ЗУТ и ЗООС. За такива съоръжения се изисква решение на компетентните органи за ОВОС. Това е в съответния закон от 1991 г., чийто съставител и вносител във ВНС съм аз.
Законодателните промени са обявени за „лобистки“, в интерес собственика. Но дори и нов собственик след експроприация по модел от преди 1989 г. ще се окаже пред същите ограничения.
- При спазването на споменатите действащи закони осъвременяването на всички ски писти и лифтове, както и строителството на нови, не би трябвало да е проблем. Тогава няма да има нужда от градски линии и пр. Сегашните трасета и лифтовете на Ветровала и Конярника са неизползваеми. Собственикът на съоръжения е осъден от ВАС да възстанови лифтовете. Но те не могат да бъдат използвани без пистите и поддържането на път, отвеждащ гостите до тази част на планината през зимата, но и през лятото. Решения от този род не вземат предвид целия контекст на работата на лифтове, а само задълженията по съответния договор. Те и не могат да направят това. За да има напредък, трябва да се промени договорът. А за да се изпълнява каквато и да е дейност, тя трябва да бъде предвидена и относително точно разписана като инвестиции, права и задължения.
- Цялата процедура трябва да започне от бъдещето. Вероятно е необходимо цялостно преработване на ПУ на Витоша. Ако в някакъв момент голям съвременен лифт или даже зъбчата железница, се окажат възможни проекти за достъп до планината от Княжево до Копитото или Ушите, планът следва да дава възможност поне да се обсъждат. Може би най-голямата безсмислица в сегашните противопоставяния на различни възгледи е вкоренеността на представите за развитие на Витоша в миналото и теологиите от преди 40-60 години. Междудругото ще са необходими и съоръжения за изкуствен сняг – освен на класическите писти, те са нужни и на ски-пътищата до Симеоново, Драгалевци и Княжево. (Поради застрояване, за Симеоново това би било много трудно.) Но тези пътища следва да бъдат разширени и обезопасени. Мисля, че би било добре да има и лифт от Владая и ски-път до Владая. Или лифт до Конярника. Но това е в царството на мечтите на хората от Перник.
- Понеже стана дума за Ветровала… През 2001 година ветровал повали около 60 хектара дървета в резерват Бистришко бранище. И най-„смелите“ планове за възраждане на ски зоната над София не биха поставили под риск и 2% от това природно разрушаване на гори. Страницата на ПП „Витоша“, която може да бъде много по-добра, ПУ, отчетите и други официални източници дават достатъчно информация за мероприятията по опазване на околната среда – катастрофичните обобщения са далеч от действителността.
Ако ПУ не бъде приет и ако промените в закона за горите не бъдат направени, на следващите кметски избори разговорът ще бъде същият или още по-безумен.
А дотогава хората ще се качват на Витоша пеша, с автомобил или с единствения лифт, ако работи, а кандидатите за управление на града и страната ще продължат да предлагат неосъществими решения.
Още веднъж за финансирането на “Витоша”
Споменатите по-горе четири начина на финансиране на общински начинания са достатъчни (дори при забавени промени в децентрализацията на бюджетите) за финансирането дори на грандиозни проекти за развитието на Витоша.
Основният проблем не са средствата, а липсата на представа за това какво точно ще се предприеме и по какъв начин ще бъде отчетен интересът на вече работещите в планината хора, частни предприятия и общински фирми. Доколкото може да се съди по наличната информация за състоянието на флората и фауната в планината, засега съществени предизвикателства вследствие на стопанска дейност няма. Въпреки субурбанизацията и пълзящото разширяване нагоре на кварталите и селата в подножието на планината.
Обстоятелството, че Витоша е парк наистина е съществено от гледна точна на възможностите за финансиране. Резервен източник на средства е продажбата на билети за достъп до цялата планина. За такъв подход има достатъчно добри примери – в България, но най-вече в чужбина.
Какво все пак може и следва да се направи
- Запазване на фундаменталното статукво в разпределението на собствеността. Промени в него може да са необходими само с оглед развитие на планината и инвестициите в нея.
- Следва да се учреди ново дружество, което да управлява бъдещето, т.е. инвестициите в планината, включително инфраструктурата на Витоша
- Това дружество следва да включва вече работещите в нея предприятия и инвеститори, както и представители на „витошките“ местни общински администрации и гилдиите на доставчиците на услуги, свързани с планината.
- Дългосрочен концесионен договор за пистите и прилежащата инфраструктура със сегашния оператор и собственик на съоръжения и дялово съучастие на СОС в договора. (Моделът на съучастие на община Банско в управлението на ски-зоната е добър пример за подражание и може да бъде подобрен.)
- Моделът на управление на инвестициите на дружеството с условно име “Витоша“ трябва да бъде изграден според данъчния режим на закона за дружествата със специална инвестиционна цел (т.е. всички участници следва да запазят данъчните си статути, но самото дружество да не е данъчно задължена юридическа личност).
- Това дружество следва да получи комплексно разрешително по приложимите режими на МОСВ, както и комплексно строително разрешително.
- Хижите на Витоша, които са собственост – доколкото съм ориентиран – на югозападното „горско“ стопанство със седалище в Благоевград следва да бъдат прехвърлени в разпореждане на СОС.
Налагат се промени в закона за горите, от 13 години недалновидни негови разпоредби блокират всяка нормална инвестиционна дейност, включително по поддръжката на пистите, съоръжения, пътеките, алеите и прочее. Тези недостатъци са забелязани, макар и неясно формулирани, в Националната стратегия за развитие на горите до 2030 г. (стр. 33 и 38). Възраженията на “зелените” срещу основанията за промени в законите, направени от ТехноАлпин, са неоснователни. Основният аргумент против е, че те били “лобистки”. Това е аргумент “ad hominem”. Всъщност никой собственик на каквото и да било съоръжения и повечето хижи не може да планира съществени инвестиции без премахване на законовите пречки.
Предприемането на действия по разгръщане на инвестициите във Витоша ще доведе и до разрешаване на проблемите със собствеността и вземането на решения. Примерът на “Витоша” ще бъде използван за развитието на Родопите и Стара планина.
1 В основата на тази статия е доклад на автора на конференцията “Витоша: време за решения”, организирана от Съюз на архитектите в България на 10 декември 2024 г. Предварителният текст е публикувам в списание Архитектура, бр. 5-6 за 2024 г.
2 Предисторията и конкретните съотношения и “гравитации” към и от стопанския живот на столицата могат да се проследят през двата статистически портала, поддържани от Института за пазарна икономика: “265 истории за икономика” (https://265obshtini.bg/ ) и “Регионални профили” (https://www.regionalprofiles.bg/bg/ ). Двата портала се разработват в сътрудничество с НСИ за получаването на статистически данни, а работата по поддържането им се опира на подкрепата на Асарел Медея, Dundee Precious Metals, Lidl, Coca-Cola HBC и VIVACOM (за общинския портал) и Фондация Америка за България (за регионалните профили). Там, в удобна на читателя форума и възможности да сравнения могат да се видят икономическите и социалните профили на всички общини, всички области и региони за планиране, както и анализи на състоянието на икономиката на отделни общини и периодичните доклади за развитието на 16-те центъра на стопански живот на страната.
3 Виж: Krassen Stanchev, Spasimir Domaradski, Bulgaria’s suburbanisation. The specifics of a transforming polity: a case study of Bulgaria. (Current situation, its background and policy/political challenges ), Urban Development Issues, Volume 72 (Grudzień/December 2021), pp.: 92-103: https://www.prm-irm.com/udi72_09_stanchev_domaradzki.html и цитираните там източници.
4 Виж (по повод казаното в този и следващия абзац) конкретиката в статията на Димитър Стоев в същия брой на сп. Архитектура, по-специално страници 65-69.
5 Може би най-подробният емпиричен анализ на отношението към общински проекти и дисертационният труд на Любомира Димитрова “Икономика на общественото участие. (Население и инвестиционни предложения за добив на златосъдържаща руда в общините Брезник, Крумовград и Трън, 2001-2017)” СУ (2021 г.: http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/dspviewerb/srv/viewer/bul/b73fe831-54f9-4efb-b4ce-77024795afec?tk=tz_oMVT5Tvu0zncCR5Wv7AAAAABnFAu0.m6rnRN95bUkvwAOE_2dtKw&citation_url=/xmlui/handle/nls/37619.) Анализът на д-р Димитрова доказва, решенията от подобни обсъждания не задължително се опират на рационални икономически мотиви и могат да бъдат мотивирани от кампании и медии. Подобни могат да бъдат и решенията, предизвикани от съдебни спорове по повод прилагането на законите за опазване на околната среда, виж: Красен Станчев и съавтори. Пропуснати ползи от забавянето на стопански проекти поради оспорване на процедури по опазване на околната среда. (Изследване на КС2 ЕООД по поръчка на МОСВ (Договор Д-33-19/22.03.2018 г.: https://ime.bg/analyses/propusnati-polzi-ot-zabavyaneto-na-stopanski-proekti-poradi-osporvane-na-proceduri-po-opazvane-na-okolnata-sreda/ .)
6 В община Трън тази перспектива не е преценена като изгодна за местната икономика и бюджет от гражданите, участвали в местен референдум по повод добива на златна руда и от общината. Това решение противоречи на опита на хората от самата община, в който подобна стопанска дейност, като 100% чуждестранна инвестиция, е била основа на местната икономика до края на 1940-те години.
7 Виж: Георги Ангелов. Шест радикални идеи за София, Форбс, 8 октомври 2019 г.: https://forbesbulgaria.com/2019/10/08/шест-радикални-идеи-за-софия/ л
8 Мнението на общините може да бъде видяно в документалния филм “2% в твоята община” (директор на продукция Петър Ганев, режисьор Марин Христов: https://www.youtube.com/watch?v=2YXEdUPhNhU&t=2438s ).
9 Първият обстоен анализ на ИПИ на състоянието на общинските финанси и положителните ефекти от заделянето на 1/5 от подоходния данък в общините е от 2018 г., общавайки стопанска и фискална статистика до 2017 г. (Виж: Петър Ганев, Явор Алексиев, Десислава Николова. Пътят към фискална децентрализация: споделяне на данък общ доход с общините. София, ИПИ, 2018: https://ime.bg/var/images/IME-Fiscal-Decentralization.pdf.) Предложението за реформа е уточнено с отчитане на механизмите на изравняване между “богати” и “бедни” общини през 2022 г. (Виж: Изравнителни механизми в общинските финанси. Споделяне на приходите от облагането на общия доход и модели за “изглаждане” механизми на регионалните дисбаланси. София, ИПИ, март 2022: https://ime.bg/var/images/IME_dvenasto_equalization_2022.pdf.)
10 За потенциалните положителни ефекти за София, Софийска област и всички общини в България виж: Петър Ганев. Ефекти от преотстъпването на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините. София, ИПИ, 24 ноември 2023: https://ime.bg/articles/efekti-ot-preotstypvaneto-na-1-5-ot-prihodite-ot-podohodnoto-oblagane-kym-obshtinite/.
11 Договорът е достъпен на Интернет страницата “Архиви за природата”: https://www.ekoarhiv.bg/system/files/documents/Privatizacionen_dogovor_Vitosha_ski_2007.pdf. Той е сключен преди 17 години и задълженията по него (а именно запазване на предмета на дейността, поддържане на определена заетост и инвестиции) са със срок 25 години. Срокът и частично задълженията на новия собственик правят този приватизационен договор близък по съдържание на договорите между концедент и концесионер.
12 Елементарен преглед на публикациите по темата дава ясна представа за какво става дума.
13 Виж: Ronald Coase, The Problem of Social Cost, Journal of Law & Economics, October 1960, vol. 3, No1, pp.: 1-44. Тази статия е едно от основанията на автора да бъде присъдена Нобеловата награда по икономика за 1991 г. За общата приложимост на Теоремата към анализа на политически развития виж: Красен Станчев. Теоремата на Коуз и защо светът не върви към провал. (Интервю.), OFFNews, 30 септември 2016: https://offnews.bg/nashite-avtori/dotc-krasen-stanchev-teoremata-na-kouz-i-zashto-svetat-ne-varvi-kam-688996.html#.
14 Виж: Клуб “Z”, 18 септември 2019 г.: https://clubz.bg/87993-volen_siderov_prashta_gey_paradite_na_vitosha .
15 Виж външен преглед на състоянието на Столична община в рубриката “Общински анализи” в портала “Регионални профили”, където са публикувани 12 такива анализа (тук https://www.regionalprofiles.bg/bg/municipal-analysis/) или на страницата на общината: https://www.google.com/url?sa=t&source=web&rct=j&opi=89978449&url=https://www.sofia.bg/news/-/asset_publisher/1ZlMReQfODHE/content/ipi-v-preki-krizata-prez-2020-g-ikonomikata-na-sofia-zapazva-svoite-konkurentni-predimstva&ved=2ahUKEwjT6oP0op2JAxXoBdsEHY54GwcQFnoECDwQAQ&usg=AOvVaw2qO_3o5mxXbCwqTryWZyi7 .
16 Виж: https://vitoshaski.com/content/213