Онлайн инструментът съдържа месечни и тримесечни статистически индикатори от различни области, които показват как икономиките и социалните системи на страните от ЕС се развиват по време на пандемията. Интерактивното табло е разработено с участието на Националния статистически институт и статистическите институции на останалите държави членки.

„Таблото“ съдържа 20 показателя, които обхващат области като макроикономическо развитие, бизнес и търговия и пазара на труда. Днес се публикува неговото първо издание. То ще се актуализира всеки месец с последните налични данни и ще се обогатява с нови показатели.

Според генералния директор на Евростат Мариана Коцева „новото европейско табло за възстановяване на статистиката ще информира и подкрепи политиците при вземането на адекватни и навременни решения за преодоляване на кризата Covid-19. То отразява способността на европейските статистици да реагират бързо на възникващите нужди от данни.“

Таблото е основано на статистическата информация и разполага с интерактивен инструмент, свързан с базата данни на Евростат. Всеки индикатор може да бъде визуализиран посредством интерактивна графика. Възможни са също сравнения между държави и във времето, като данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно. Всяко негово издание ще съдържа коментар, описващ икономическата и социалната ситуация през последния наличен период.

Материалът Интерактивно „табло“ с икономически и социални индикатори пусна Евростат е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Ако се доверим на Националния статистически институт, в хода на 2020 г. България търпи дефлация, тоест общо понижение на ценовото равнище. Независимо че за октомври беше отчетена 0.6% инфлация на месечна база, от началото на годината според официалните данни цените в страната са спаднали средно с 0.5%. При някои групи стоки и услуги понижението е по-изразено – например, тази година купуваме с 18% по-евтини горива, с 6% по-евтини автомобили, с 13% по-евтини туристически пакети.

Дори и да следват утвърдена методология, тези изчисления на НСИ противоречат на ежедневния опит на хората. Когато си купуват лекарства от аптеката или пазаруват за седмицата в супермаркета, потребителите се стряскат от числата на етикетите. Пандемията е идеалното оправдание за всеки търговец, решил да повиши цените си.

Това разминаване между ежедневен опит и макроикономически данни – не само за инфлацията, но и за безработица, икономически растеж и т.н. – не е от вчера. През 2009 г. „звездната“ комисия на Стиглиц, Сен и Фитуси отбеляза, че във Великобритания и Франция под една трета от населението вярва на официалната статистика. Пропастта между възприятия и данни не е безобидна, защото поражда недоверие в обществото, а оттам и липса на подкрепа за прилаганите политики.

Всеки потребител, който плаща в супермаркета с карта и ползва интернет банкиране, може сам да си направи справка за „общото равнище на цените“ – данните за покупките с банкова карта се пазят за минали периоди. В моя случай, средният разход за едно пазаруване в супермаркет през 2017 г. е бил около 76 лв., а дотук през 2020 г. – над 102 лв. Лично за мен, средните сметки за храна са нараснали с една трета в рамките на три години, независимо че индексите на НСИ говорят за едва 7% поскъпване за периода.

Разбира се, горното изчисление е частен случай и от него не може да се правят генерални изводи. Подобни микро-статистики се влияят от броя на членовете в домакинството, от разполагаемия доход, от честотата на покупките, от избора на търговец…

Но напоследък подобни частни случаи започват да се натрупват. Детето споделя, че в училищната лавка пицата миналата година е струвала 1.50 лв., а сега се продава за 2.30 лв. Месечната такса за поддържане на банковата ми сметка е нараснала с 67% за три години. В аптеките, цените на повечето лекарства са скочили, в някои случаи в пъти. В сферата на услугите предприемачите масово се оправдават с поскъпването на живота – и също вдигат цените си. Усещането за поскъпване на живота е тотално.

Ако горивата на бензиностанциите не бяха исторически евтини, инфлационната ситуация вероятно щеше вече да е излязла от контрол. На този фон, какво дава на НСИ основание да твърди, че животът в България като цяло е станал по-евтин през 2020 г.? Има няколко обяснения за разминаването между официална статистика и реалност.

Първо, индексът на потребителските цени се изчислява на базата на кошница от стоки, която от своя страна отразява структурата на потреблението в предишен период. В пандемията, хората променят потреблението си, примерно започват да търсят повече храни, лекарства и комуникация, съответно цените на търсените стоки се повишават. Но методиката за изчисляване на инфлацията не е достатъчно гъвкава, за да регистрира това – и до края на 2020 г. ще измерва общия ръст на цените по типа потребление от 2019 г.

Също толкова важен е въпросът за качеството на продуктите, чиито цени НСИ наблюдава. Методологията на статистическия институт приема, че от индекса на потребителските цени се изключват „луксозните продукти“. Но какво е лукс? Сирене от мляко? Кренвирш от месо? Яйце от кокошка, отглеждана извън клетка?

Суб-качествените потребителски стоки (сходен евфемизъм маскира кризата на „суб-първокласните“ ипотеки през 2008 г.) по дизайн държат много стабилна и ниска цена. Но тази ниска цена не говори за запазване на покупателната стойност на парите, а по-скоро за напредъка на технологиите, позволяващи на масовия, обеднял потребител да продължи да купува.

Калориите, нужни за осъществяване на жизнените процеси се осигуряват от заместители на месо и мляко. Забавленията и новините се сливат в хомогенна смес с рекламни, политически и дори идеологически послания – и вместо потребители ставаме потребявани: мислим, че получаваме нещо безплатно, а нас ни получават безплатно.

Дори и все по-евтините електрически и електронни уреди говорят не толкова за нараснали потребителски ползи, колкото за глобално изнасяне на производството в дестинации с ниски заплати – тоест за покачваща се безработица. Международната търговия в условията на глобализация е трети механизъм, с който цените стават все по-непосилни за загубилите доходите си хора – и официалната статистика регистрира общо поевтиняване.

В същото време, продуктите, притежаващи индивидуалност – от храни с ясен произход, през дизайнерски мебели, стилни облекла, модерни жилища, до култура за ценители (не задължително „високо изкуство“), не само че не поевтиняват, а стремглаво поскъпват. В конюнктура, в която сравнителните цени на стоките и услугите претърпяват сериозни размествания, за стойностните продукти се търси свръх-цена.

Така, както прогнозирах в „Икономически живот“ и в началото на пандемията през април, на пазара се разгръща бифлация, т.е. едновременно протича инфлация и дефлация: масовите стоки, често със суб-качество, остават сравнително евтини, благодарение на технологичния напредък. Ниски са и цените на фирми, чиито продукти и услуги нито са насъщни, нито са статусни.

На другия полюс се ориентират цените на всички онези неща, което олицетворяват качество и индивидуалност в потреблението – както и имат връзка с грижата за здравето, в условията на пандемия. Цените на желаните неща се откъсват от производствените разходи. Цените на всичко останало – „брутни“ калории, осигурявани от рекламата зрелища, произвеждани в страни с ниска цена на труда продукти – остават депресирани.

В тази задълбочаваща се ценова дивергенция – която се задейства още в зората на търговската глобализация, но ескалира в пандемията на 2020 г. – изчисляваният общ индекс на потребителските цени губи голяма част от познавателната си стойност. ИПЦ се превръща все повече в политически инструмент: в конкретния български случай, той се следи, за да се отговори на Маастрихтските критерии и да се оправдаят различни решения на правителството относно социални плащания, индексации на пенсии и т.н.     

Така стигаме до голямата, групово подценявана тема за планираните дефицитни разходи на българското правителство и очакваната инфлация. Правителството ще каже: „В период на дефлация сме, опасност от инфлация няма.“ Но вече видяхме как тоталното поскъпване на живота може да бъде замаскирано от методологията.

По принцип, дефицитните разходи не водят задължително до инфлация, стига в икономиката да има свободен производствен капацитет и публичните средства да се насочат към осигуряване на заетост и натоварване на производствените мощности. Теорията за това е разработена от Джон Мейнард Кейнс и намира пълно емпирично потвърждение.

Но в българския случай, допълнителните публични разходи са предвидени основно за консумация. Американските икономисти много ясно описват какво се случва в подобни обстоятелства: в икономиката се появяват твърде много пари, които преследват едно и също количество стоки. Тоест, бюджетът на управляващите за 2021 г. ще подсили инфлационните тенденции, които отдавна бълбукат под повърхността.

Само че поскъпването на живота, което всеки ще изпита по джоба си, вероятно ще бъде замаскирано от методологията за изчисляване на инфлацията, която НСИ добросъвестно прилага.

А отговорът у населението и засегнатия бизнес ще е остър когнитивен дисонанс.

Когато собствените потребителски и бизнес наблюдения противоречат на „официалния курс“ за интерпретиране на реалността, последиците може да варират от отказ за плащане на данъци и осигуровки, през свръх-запасяване и по-високи спестявания под матрака, до отлагане на важни покупки и инвестиции. Друго следствие е наказателният вот, когато масовото убеждение, че „политиците само лъжат“ вкарва във властта крайни и неподготвени нови претенденти да управляват страната.

Материалът Под маската на дефлацията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

На 14 август НСИ ще обнародва данните за брутния вътрешен продукт за второто тримесечие на годината – от април до юни, месеци на карантина и пост-травматичен шок. Мудността на нашия статистически институт, който обявява данните за БВП с над две седмици закъснение спрямо статистическите служи на САЩ и еврозоната, не е без значение в тези времена на несигурност. Така или иначе, и без да разполагаме с официалните данни може да сме сигурни, че резултатът няма да е повод за приповдигнато настроение.

Нещо повече – задаващият се рязък спад на БВП може да се използва като претекст за прокарване на политики, които не са в обществен интерес и които в друг случай биха срещнали обществен отпор. Говоря за неизгодни приватизации, преструктурирания в публичния сектор заради спорни „икономии“, и голямо изсипване на публични пари, за които предварително са определени дълбоки джобове, които да ги приемат.

Какво говорят за икономиката данните, с които разполагаме дотук? През месеците април и май оборотът в промишлеността спадна рязко, с почти 12%. При добивната промишленост понижението е ограничено и нивата остават високи, но в някои сектори на преработващата промишленост спадът е силно изразен (производство на машини и оборудване, пластмасови изделия, химични продукти, храни и напитки, мебели и др.).

Производството на лекарства върви в пълен ход, но това, разбира се, не компенсира останалите части от промишлеността, свила се значително под нивата от 2015 г. заради условията на пандемията. Все пак, през май спадът в промишлеността като цяло се преустановява и се задържа на нивото от април. Ако предположим същото и за юни, може да разсъждаваме, че българската икономика е намерила ново – по-ниско – равновесно състояние, в една междинна стабилност.

Да погледнем и на данните за търговията, верен ориентир за разходите на домакинствата, съответстващи на около 63% от българския БВП. През март индексът на оборота в търговията на дребно (без автомобилите) спадна с 20%, а през април с 3.9%. През май спадът се ограничава с под 1 процент. Тоест, и тук имаме потвърждение за задържане, макар и вероятно мимолетно, на ново по-ниско ниво.

Също и новите обороти в търговията на дребно са близо до нивата от 2015 г. Тест, бихме могли да интерпретираме, че корона-кризата върна българската икономика 5 години назад.

Какво следва от това? Първо, материалното производство се ограничава, с това и работните места и инвестициите – но разходите не са толкова бързо приспособими. Още дълго предишното „нормално“ потребление ще е референтно за българските домакинства. Източниците за осигуряване на това надлежно потребление, в рамките на пазарната икономика, са два: увеличени правителствени разходи и кредити.

Едва ли е изненада, че напоследък има покачване при лошите потребителски кредити – с над 100 млн. лв. за разглежданото тримесечие, докато ипотечният пазар засега не дава признаци на влошаване. С близо 300 млн. лв. се е увеличил обемът на кредита за нефинансовите предприятия. Общото задлъжняване към банки и други кредитори в икономиката тепърва ще нараства – досега то беше ограничено с изразходване на финансови резерви и отлагане на покупки.

В държавния сектор, обществото на няколко пъти стана свидетел на „залпове от обещания“, но критиките от бизнеса и работниците към правителствените програми за подпомагане на икономиката не стихват – от анекдотичните понижения на ДДС за сервиране на бира, до раздаването по усмотрение на десетки и стотици милиони от парите на данъкоплатците за конкретни сектори, без предварителни оценки на ефекти, очаквана възвращаемост – и гаранции, че парите няма отново да бъдат откраднати.

В предстоящите данни за БВП безспорно ще видим, че правителствените разходи са нараснали – но далеч под нивото, което е възможно и желано. Министерството на финансите продължава да публикува данни за тлъсти бюджетни излишъци: 1.726 млрд. лв. за първите седем месеца на годината, което се оценява на 1.5% от прогнозния БВП, а вероятно е доста повече, защото реалният БВП ще е под очаквания.

Да се поддържат бюджетни излишъци в момент на икономическа рецесия, образно казано, е като да лекуваш удавник с мокър компрес. Неприемливо е, че в момент на срив, поне равен на рецесията от 2009 г., финансовото ведомство безизразно съобщава как за първите седем месеца на годината са изпълнени почти 57% от планираните приходи – и едва 49% от планираните разходи.

Явно управляващите ни са отсъствали от лекции, когато е била преподавана икономическата теория на Кейнс. Никой още не е успял да обори факта, че в момент на икономическо понижение, производителните държавни разходи (т.е. насочени към създаване на добавена стойност) са много по-изгодни, отколкото раздаването на помощи за безработица – и „неработене“, както е при мярката 60/40.

Как е по-правилно да се постъпи? Отговорът има две измерения: по принцип, и предвид нагласите и компетентността на сегашните български управляващи и администрация. Ако говорим по принцип, държавните разходи следва да се повишат и да се насочат към перспективни производителни дейности: бързо завършване на АМ „Хемус“, модернизиране на инфраструктурата за управление на отпадъци и пречистване на водите, напоителни системи, наука и иновации, публични инвестиции във ВЕИ (и преустановяване на субсидиите във въглищния сектор, оценени на 450 млн. евро) и т.н.

Алтернативата е общо нарастване на задлъжнялостта в икономиката – включително значително влошаване на позицията по държавния дълг. Предвид удобната мантра за „държавна ненамеса в пазара“ и отвращението в обществото към държавните стопански инициативи, заради многобройните примери на измами с обществени средства, можем да очакваме да се случи именно по-лошата алтернатива.

Утешението е, че задаващият се спад на БВП вероятно няма да е чак толкова дълбок, поне засега, тъй като по-малкото производство и потребление отчасти се компенсират с по-малък дефицит в търговския баланс. По данни на БНБ, текущата сметка на стоките и услугите за първите 5 месеца на 2020 г. е 408 млн. евро, докато година по-рано е била отрицателна в размер на -116 млн. евро. Спадът на вноса на стоки е значително по-голям от намалението на износа и салдото е положително, независимо че постъпилите по линия на международния туризъм средства са с 440 млн. евро по-малко, отколкото за същия период на миналата година.

Този пример говори, че в момента в макроикономиката протичат разнопосочни процеси и ако подхождаме към тях по предишния „нормален“ начин, с голяма вероятност ще загубим: пари и хора. Което от своя страна напомня, че освен с фискални лостове, модерното държавно управление разполага и с монетарни механизми. Дори ако технологичното ниво на икономиката позволява производителни публични инвестиции, задръжките на валутния борд ги осуетяват.

Но не е ли членството ни в ERM II най-добрият момент за контролирано отхлабване на рестрикциите на валутния борд?

Материалът Затишие пред икономически срив? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Подбрали сме две – производството на обувки и мебели. Изходните данни са за предходната тогава 1965-та, а хоризонтът е четири години напред – 1970 година. Цифрите са внушаващи и будят респект.

А статистиката за ръста на машиностроенето и металообработването не се нуждае от коментар. Измерва се в стотици пъти.

Обувки, мебели, машини…

Материалът Стопанска статистика и смели прогнози от 1966-та е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Изследването предшества същинското преброяване, което ще се проведе в целия Европейски съюз през 2021 година.

Националната статистическа програма за 2020 година включва 306 изследвания – както регулярни, провеждани от НСИ и органите на статистиката, така и нови дейности, свързани с националните и европейските приоритети. Направени са промени в организацията на някои изследвания и са съкратени сроковете за предоставяне на статистическата информация на потребителите.

Сред акцентите в работата през 2019 година е подготовката за 18-то преброяване на населението и жилищния фонд и приемането от Народното събрание на новия Закон за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 година.

Материалът Пробно преброяване на населението готви НСИ през март е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През септември 2019 г. средната работна заплата е 1 266 лв. и нараства с 3.4% в сравнение с предходния месец и с 11.5% спрямо септември 2018 година.

По предварителни данни през третото тримесечие на 2019 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 10.0% спрямо третото тримесечие на 2018 година. Увеличението в индустрията е с 8.3%, в услугите – с 10.5%, и в строителството – с 10.1%.

През третото тримесечие на 2019 г. общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години е 3 299.2 хил., от които 1 771.3 хил. мъже и 1 527.9 хил. жени. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 55.3%, като при мъжете този дял е 61.9%, а при жените – 49.2%, сочат още данните на НСИ.

Материалът Над 33 % от предприятията притеснени от недостига на работна сила е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В същото време общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през септември 2019 г., е 3 097.1 хил., или с 2.3% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо намаление на нощувките (с 4.6%) се наблюдава в местата за настаняване с 3 звезди.

Информацията на НСИ сочи, че през септември 2019 г. в страната са функционирали 2 924 места за настаняване с над 10 легла. Броят на стаите в тях е 131.6 хил., а на леглата – 294.7 хиляди.

Става ясно, че чуждите граждани са тези, които посещават хотелите с 4 и 5 звезди. 74.3% е общият брой нощувки на чужди граждани в тях и 32.3% – на българи.

Обратното е в местата за настаняване с 3 звезди, където са осъществени 19.9% от нощувките на чужди граждани и 31.0% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 5.8 и 36.7%.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през септември 2019 г. се увеличава с 1.4% в сравнение със същия месец на 2018 г. и достига 847.3 хил., като е регистрирано увеличение при българските граждани с 3.3% и намаление при чужденците с 0.1%.

Българските граждани, нощували в местата за настаняване през септември 2019 г., са 377.8 хил. и са реализирали средно по 2.5 нощувки. Чуждите граждани са 469.5 хил. и са реализирали средно по 4.6 нощувки, като 72.9% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване през септември 2019 г. е 36.4%, като намалява с 1.0 процентен пункт в сравнение със септември 2018 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди – 48.3%, следват местата за настаняване с 3 звезди – 32.1%, и с 1 и 2 звезди – 20.2%.

Приходите от нощувки през септември 2019 г. достигат 166.7 млн. лв., или с 1.5% повече в сравнение със септември 2018 година. Регистрирано е увеличение на приходите от български граждани – с 13.8%, докато тези от чужди граждани намаляват с 1.8%.

Материалът Чужденците спят в 4 и 5-звездни хотели, ние – в 3 и надолу е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Материалът Бум на продажбата на телевизори и хладилници през 60-те е публикуван за пръв път на Икономически живот.