Цените на пазара ще се разбягат в различни посоки, а потребителските кошници ще се преструктурират…
В сегашните безпрецедентни времена, след като си отговори – в зависимост от светогледа и медийната си компетентност – на въпроса какъв риск крие коронавирусът за живота и здравето, човек настойчиво се пита какво ще се случи и със спестяванията му. Ще избухне ли инфлация, която ще ги заличи? Или напротив, стойността на парите ще нарасне?
Първите анализи в тази насока се ориентират към двата полюса. Някои икономисти считат, че по подобие на Голямата рецесия, процесите ще са по-скоро дефлационни.
Аргументите за дефлация са солидни. Цената на петрола, който е база на цялата днешна икономика, се срина. Безработицата вследствие на планетарната карантина удари потребителските доходи, съответно търсенето. Също и хората, които запазват работата си, а дори и тези, които разполагат с добри спестявания, рязко ограничават потребителските си разходи заради страх от бъдещето.
Другият клуб на анализаторите предвижда ценови взрив: правителствата по цял свят обещават стимули от трилиони за реалната икономика. Тези допълнителни пари, щом попаднат на потребителския пазар, ще започнат да „преследват“ станалите по-оскъдни – заради счупените вериги за доставка, стоки. Следствието ще е масов скок на цените и неизбежно олекване на натрупаните спестявания.
И двете гледни точки са обосновани, но е възможен и трети път: на избирателната инфлация: една част от цените на пазара ще скочат, а друга ще се сринат. Общият ефект от тази „бифлация“ вероятно ще е покачване в период от няколко години на общото ценово ниво с 5–15%, но освен това вътре в потребителските кошници ще настъпи сериозно разместване, което статистиката ще се забави да регистрира.
Кои са „печелившите“ цени в корона-кризата? На първо място, това са стоките от първа необходимост, най-вече храните. Търговците реагираха на инстинкта за запасяване на населението, което спря да обръща внимание на числата след десетичния знак.
Така от световните новини научаваме, че захарта в Русия през март поскъпва с 15%, а хлябът с 6% (но тук е важен и ефектът на отслабналата заради петрола рубла), че във Великобритания кошницата на храните, купувани онлайн, е поскъпнала с 4.4%, а в Брюксел цените в супермаркетите са се повишили с 6.6% след началото на епидемията.
В същото време, според месечния бюлетин на FAO (службата на ООН за храни и селско стопанство), през март 2020 г. цените на храните в света рязко са спаднали, заради свито търсене във връзка с корона-кризата. Тоест, вътре в категорията на храните също се наблюдава бифлация: в най-бедните страни захарта например поевтинява, тъй като е лукс, а разходите за лукс в тежки времена се свиват. Богатият свят очаква скок на цените на свежите храни, тъй като вносът им е затруднен.
Друга „печеливша“ група стоки е електрониката и по-специално компютрите. Затварянето в домовете, както и домашното обучение през интернет рязко повишиха търсенето на лаптопи и таблети и много търговци изчерпаха складовите си запаси – а доставките от „световната фабрика“ Китай се бавят. В по-общ план, покачване на цените се очаква като цяло за вносните стоки, или при стоки, сглобявани с вносни детайли.
Но тези поскъпващи групи стоки – в добавка към тях и медикаментите, трудно могат да компенсират обезценяването на всички онези продукти, търсенето на които в момента на практика е спряло. В отчаяни опити, търговците обявяват онлайн разпродажби, но надали са много потребителите, които във време на глобална карантина още купуват модни дрехи, мебели, нови автомобили, дори жилища, без да говорим за зачеркнатите разходи за резервация на почивки и хранене в ресторанти.
Така стигаме до големия въпрос, който вълнува мнозина: как ще реагират на кризата цените на жилищата? Въпросът е за милиони. От една страна, страхът от инфлация, в допълнение към срива на фондовите и стоковите борси, ще накара повече хора да вложат парите си в имоти – и цената на недвижимата собственост ще се надуе.
От друга страна, безработицата или страхът от нея ще намалят броя на новите ипотеки. Повече притеснени граждани ще предлагат жилища на вторичния пазар, за да се сдобият с ликвидност. Не на последно място, въпросът за качеството на въздуха и жизнената среда ще свие търсенето на жилища в претоварените градски квартали.
Тоест, и при недвижимите имоти ще видим бифлация: изразен спад в цените на „второкласните“ апартаменти, ударно поскъпване на жилищата с по-специална ценност.
От казаното дотук може да заключим, че корона-кризата е на път да внесе – с механизма на цените, но не само – още по-изразено неравенство в обществото. Още дълго насъщните стоки ще бъдат хит. Масовите потребителски продукти ще изпитват дефлационни ефекти. Елитният сегмент – както и преди, ще се рее в облаците, недостижим за вируси и кризи.
Разбира се, в „елита“ също ще има размествания: този път отгоре ще изплуват интернет предприемачите, както и предвидливи бизнесмени във фармацевтиката и храните. Много транспортни и туристически фирми, автомобилостроители, производители на дрехи, мебели и ред други ще потънат. Но онлайн триумфът няма да е вечен – въпрос на време е нов, този път компютърен мега-вирус, да плъзне из електронните системи.
Да се върнем към инфлацията. Данните на НСИ за март говорят за понижение на цените на месечна база с 0.6%. Но реалният потребителски опит трудно може да приеме изчислението, че след въвеждането на извънредното положение, свинското месо и колбасите са поевтинели с над 1%, а доматите с близо 10%. Колкото и високо доверие да имаме в Националния статистически институт, предпочитаме да вярваме на очите си.
Доста са възможните обяснения за разминаването на официалните данни за цените на храните с реалността: по-малък брой наблюдения, търговци обявяват ниски цени на стоки, които незабавно се изчерпват, „да не всяваме паника“ и т.н. А и НСИ отдавна се е втренчил в цените на стоките „втора свежест“, да използваме съветския евфемизъм.
По-важно е, че индексът на потребителските цени – у нас, както и в света, се измерва на базата на „типично потребление“, което вече е нерелевантно. Още доста време данните за инфлацията няма да съответстват на действителната цена на живота, определяна от променената структура на търсенето в икономиката.
В по-глобален план, далновидна изглежда прогнозата за инфлацията на BNP Paribas. В следващите няколко тримесечия, твърдят анализаторите на френската банка, тенденциите ще са по-скоро дефлационни, отразявайки скока на безработицата и нарасналата несигурност сред потребителите. Но в средносрочен период глобализацията ще отстъпи, световната търговия ще забуксува и новата протекционистична вълна ще доведе до бързо покачване на цените. Интернет търговията ще смекчи този ефект, но само отчасти.
Световните авторитети твърдят, че икономическият ефект от корона-кризата ще бъде най-малко съпоставим с Голямата депресия. Но много вероятно е цените, за разлика от 30-те години на XX век, този път да не се сринат тотално. По-скоро, може да очакваме модифицирана версия на стагфлацията от 70-те години: ре-флация (от рецесия плюс инфлация), както прогнозира проф. Боян Дуранкев). Независимо от общата посока, движението на цените ще е фактор, задълбочаващ неравенството.
