Макар новината за това, че БНБ е сключила споразумение за суапова линия с ЕЦБ да мина почти незабелязано, тя е може би най-значимата за финансовия ни сектор от въвеждането на валутния борд през 1997 г.
Но преди да се върнем към суаповата линия, нека си припомним какво стана преди 23 години.
След икономическата криза 1996-1997 г. и състоянието на банкрут България обвърза валутния си курс с германската марка и в последствие с еврото, така че един лев да струва точно определено съотношение към тези валути. На БНБ се забранено – с новия закон за дейността й, да води собствена монетарна политика, да кредитира правителството и банките(с много малки изключения).
Създава се и подуправление „Емисионно“, което има за цел да следи паричното предлагане (основно парите в обращение). Идеята тук е за всеки напечатан лев от БНБ да стоят реални ликвидни активи от злато, ценни книжа и чуждестранна валута. Така пазарните участници са сигурни, че могат да купят или продадат евро при фиксирани стойности.
Това доведе до макроикономическа стабилност, натрупване на фискални резерви, привличане на чуждестранни инвестиции и силен ръст на българската икономика. През 2008 г., когато дойде Голямата рецесия, задействана от фалита на Леман Брадърс, бордът запази стабилността на лева и спестяванията, но се появиха и първите по-сериозни критики към валутния режим. Причината бе именно, че БНБ не може да емитира пари, които да финансират политики на правителството за излизане от икономическия спад. Тези гласове за щастие не надделяха, но и не затихнаха съвсем.
И така до вчера, когато ЕЦБ реши да отпусне до 2 млрд. евро на БНБ суапова линия в замяна на български левове. Валутният суап е сделка между две централни банки, които срещу определен курс от едната валута могат да купуват другата. В случая финансовата институция от Франкфурт ще приема левове от БНБ и ще й предоставя евро (интересно е дали това ще стане по фиксирания курс).
Така операциите по обмяна на лев/евро няма да минават през валутните резерви на БНБ и българските търговски банки ще могат при желание да заменят около 4 млрд. лв. в 2 млрд. евро.
Положителното на тази операция е, че така търговските банки ще могат да осигурят по-лесен достъп на гражданите и бизнеса до евровалутата.
И тук идва изцяло новият момент. Освен бизнеси и граждани, търговските банки може би ще могат да финансират с евро и правителството. Формално това ще е възможно, защото еврото, получено от банките, няма да е заем от БНБ (забранен заради валутния борд), тъй като банките ще са го разменили за левове.
Подхранването на подобна спекулация дойде вчера, когато заедно с новината за суаповата линия се появи и информация, че за първи път от 2016 г. правителството, за да финансира очертаващия се дефицит, ще емитира еврооблигации. Техният размер е 2 млрд. евро, точно колкото е и суаповата линия от ЕЦБ.
Така, ако подобна интервенция се осъществи, за първи път от въвеждането на валутния борд БНБ, макар и индиректно, ще кредитира правителството.
Добрата страна на всичко това е, че случващото се е под благия поглед на една от двете най-мощни централни банки в света и е в контекста на бъдещото ни участие в механизма ЕРМ II.
В този ред на мисли – на фона на вероятността по-горното да се изтълкува като опасения за заобикаляне на валутния борд, бих искал да посоча, че мярката по-скоро отвежда българския борд не към корабокрушение, а към желания пристан на Еврозоната.
