През четвъртото тримесечие на 2020 г. брутният вътрешен продукт (БВП) възлиза на 33 162 млн. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 16 956 млн. евро, като на човек от населението се падат 2 452 евро.

БВП за 2020 г., получен като сума от тримесечни данни, намалява в реално изражение с 4.2% спрямо 2019 година.

През 2020 г. БВП възлиза на 118 605 млн. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 60 642 млн. евро, като на човек от населението се падат 8 748 евро.

Динамиката на брутната добавена стойност през четвъртото тримесечие се определя от регистрирания спад в: Култура, спорт и развлечения; други дейности – с 11.4%, Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство – с 10.0%, Промишленост – с 6.8%, Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности – с 4.9%.

За крайно потребление през периода се изразходват 79.8% от произведения БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 21.2% от произведения БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е отрицателно.

По отношение на компонентите на крайното използване принос за реалното намаление на БВП има спадът на бруто капиталообразуването – със 7.9%, и на индивидуалното потребление – с 0.3%. Износът и вносът на стоки и услуги отбелязват спад – съответно с 11.2 и 0.8% спрямо съответното тримесечие на предходната година.

Индустриалният сектор създава 26.5% от добавената стойност на икономиката, което e увеличение с 1.5 процентни пункта в сравнение с 2019 година. Секторът на услугите създава 69.5%, а аграрният сектор – 4.0% от добавената стойност, при съответно 71.2 и 3.8% през 2019 година.

Материалът 4,2% спад на БВП през 2020-та е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По-сериозно увеличение на цените на хранителните продукти през декември се забелязва при ориза – с 2.0%, хляб – с 3.9%, олио – с 3.3%, зеле – с 12.3%, зрял лук и чесън – съответно с 1.9 и 3.7%, зелен лук и праз – с 2.6%.

През декември 2020 г. по-осезаемо са се намалили цените на месо от едър рогат добитък – с 2.2%, ябълки – с 2.3%, цитрусови и южни плодове – с 10.4%, краставици – с 5.1%, пипер – с 3.2%, листни зеленчуци  – с 6.1%, маслини – с 2.1%.

Сред услугите се отбелязва сериозно увеличение на „развлечения и култура“ – с 9.5%, както и транспорт – 1.2%.

Индексът на цените за малката кошница за декември 2020 г. спрямо ноември 2020 г. е 100.1%, а от началото на годината (декември 2020 г. спрямо декември 2019 г.) е 102.0%.

През декември 2020 г. цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва:

• хранителни продукти – увеличение с 0.5%;
• нехранителни стоки – намаление с 0.5%;
• услуги – цените остават на равнището от миналия месец.

Материалът Близо 4% поскъпване на хляба през декември е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Най-сериозните затруднения за дейността на предприятията в строителството остават свързани с несигурната икономическа среда, недостига на работна сила и фактора „други“. Преобладаващата част от мениджърите предвиждат продажните цени в строителството да останат без промяна през следващите три месеца.

С 5.8 пункта намалява показателят „бизнес климат в търговията на дребно“. По данните на НСИ това е в резултат на неблагоприятните оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията. Прогнозите им за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца са също по-резервирани. Факторът, ограничаващ в най-голяма степен развитието на бизнеса, продължава да бъде несигурната икономическа среда, следван от недостатъчното търсене и конкуренцията в бранша.

Сривът при услугите е 7.8 пункта, което се дължи на по-песимистичните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. Негативни са и мненията им за настоящото и очакваното търсене на услуги.

Основните проблеми за дейността остават свързани с несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене, фактора „други“ и конкуренцията в бранша, макар през последния месец да се отчита намаление на неблагоприятното въздействие на последния фактор.

По-голяма част от мениджърите предвиждат продажните цени в сектора да останат без промяна през следващите три месеца.

Материалът Нови сривове в търговията на дребно и услугите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Този път „прицел“ на публициста са две нови социално-битовите придобивки за населението, качеството на чиито услуги обаче явно не задоволява трудещите се. Което стимулира въображението на художника.

Във фокуса – ателиетата за бързи услуги и амбициите за издигане равнището на услугите.

Материалът За услугите на високо равнище е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ намалява с 1.3 пункта спрямо септември в резултат на по-умерените очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца.

Анкетата регистрира подобрение в мненията им за притока на нови поръчки през последните три месеца, което обаче не е съпроводено с повишени очаквания за производствената активност през следващите три месеца.

Средното натоварване на мощностите от юли до октомври нараства с 2.4 пункта и достига 72.8%, като с оглед на очакваното търсене през следващите месеци се предвижда излишък от мощности.

Основните фактори, затрудняващи предприятията, продължават да бъдат свързани с несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене от чужбина и страната.

През октомври съставният показател „бизнес климат в строителството“ се покачва с 0.6 пункта, което се дължи на подобрените оценки на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Активност се оценява като леко повишена, а и очакванията за дейността през следващите три месеца са благоприятни. През последния месец анкетата отчита и намаление на броя на клиентите със закъснения в плащанията.

Несигурната икономическа среда остава основната пречка за развитието на бизнеса, следват недостигът на работна сила и конкуренцията в бранша.

Относно продажните цени, строителните предприемачи предвиждат те да останат без промяна през следващите три месеца.

Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ се увеличава с 1.3 пункта в резултат на оптимистичните очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца.

Прогнозите им както за обема на продажбите, така и за поръчките към доставчиците през следващите три месеца също се подобряват.

Несигурната икономическа среда продължава да е основният фактор, затрудняващ дейността. Регистрирано е и нарастване на отрицателното влияние на фактора „недостатъчно търсене“, който измества на трето място затрудненията, свързани с конкуренцията в бранша.

Търговците на дребно очакват продажните цени да запазят своето равнище през следващите три месеца.

През октомври съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ нараства с 3.4 пункта, което се дължи на благоприятните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. Същевременно се наблюдава известно подобрение и в очакванията им за търсенето на услуги през следващите три месеца. Това обаче няма да е съпроводено с допълнително наемане на персонал.

Най-сериозните затруднения за бизнеса остават несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене, факторът „други“   и конкуренцията в бранша.

Мениджърите очакват продажните цени да останат без промяна през следващите три месеца.

Материалът Подобрение на бизнес климата в строителството, търговията и услугите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Относителен дял на предприятията по икономически сектори и години.

По предварителни данни през 2019 г. заетите лица в нефинансовите предприятия са 2 211 342, произведената продукция по текущи цени е на стойност 194 504 млн. лв. и е реализиран положителен финансов резултат от 19 259 млн. лева.

Произведена продукция на един зает по икономически сектори и години.

Относителен дял на предприятията според финансовия резултат по икономически сектори за 2019 година.

19 184 предприятия работят в сектор „Селско, горско и рибно стопанство“, или 4.6% от всички нефинансови предприятия.

В тях е произведена стока за 7 349 млн. лв. по текущи цени от 86 087 заети лица. Отчетен е положителен финансов резултат от 975 млн. лв., като 76.1% от предприятията са приключили годината с печалба, 16.9% – със загуба, и 7% – са били на нулата.

Произведена продукция на един зает в селското, горското и рибното стопанство по дейности и години.

В страната функционират 34 551 промишлени предприятия, или 8.2% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия, като с най-голям дял е сектор „Преработваща промишленост“ – 91.3%.

Произведената продукция в сектора е на стойност 80 496 млн. лв., която формира 41.4% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия.

В промишлеността работят 612 127 души, или 27.7% от общия брой на заетите лица в нефинансовите предприятия.

Произведена продукция на един зает в промишлеността по  сектори и години.

Промишлените предприятия са приключили 2019 г. с положителен финансов резултат от 4 973 млн. лв., като с най-голям принос е сектор „Преработваща промишленост“, който формира 76.2% от този резултат.

У нас на отчет се водят 21 515 строителни предприятия, или 5.1% от общия брой на нефинансовите предприятия в НСИ.

Най-голям е делът на фирмите, извършващи специализирани строителни дейности – 51.9%.

Относителен дял на предприятията по видове строителни дейности и години.

В строителния сектор е произведена продукция на стойност 17 232 млн. лв., или 8.8% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия.

В сектора работят 149 544 души, които формират 6.8% от общия брой на заетите лица в нефинансовите предприятия.

Строителният сектор завършва 2019 г. с положителен финансов резултат от 1 299 млн. лв.

143 024 са търговските фирми, или 34.2% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия. Най-голям е делът в търговията на дребно – 69.3% от всички търговски предприятия.

Относителен дял на предприятията по търговски дейности и години.

В търговския сектор е произведена продукция за 27 939 млн. лв., което е 14.4% от общата продукция на нефинансовите предприятия.

В търговията работят 497 905 души, или 22.5% от общия брой заети в нефинансовите предприятия.

Търговските предприятия реализират положителен финансов резултат от 4 726 млн. лв. през м.г., търговията на едро формира 67.4% от този резултат.

200 342 са предприятия от сектора на услугите, или 47.9% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия.

Относителен дял на предприятията по видове услуги и години.

През 2019 г. е произведена продукция за 61 488 млн. лв., която формира 31.6% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. В този сектор работят 865 679 лица, или 39.1% от общия брой на заетите.

Секторът на услугите приключва 2019 г. с положителен финансов резултат от 7 286 млн. лв., като 33.6% от него са реализирани в „Професионални дейности и научни изследвания“.

Материалът Най-много са заети в услугите, основният дял на продукцията е от промишлеността е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Април 2020 г. ще бъде запомнен като месеца на най-тежките ограничения, наложени в опит да се спре разпространението на коронавируса. Докато доскоро оценявахме дълбочината на връхлетялата криза по-скоро по косвени показатели, тази седмица НСИ публикува редица индикатори, които ни позволяват по-точно да измерим точните ѝ измерения, засегнатите сектори и евентуалните последствия.

Доколкото на този етап икономиката на България се намира в период на индустриална трансформация, а преработващата промишленост е основен двигател на ръста в повечето области извън София, индексът на промишленото производство е особено важен показателен за краткосрочната икономическа динамика. Предвид ограниченията, прекъсването на производството в много от партньорите на българските индустриални предприятия и затрудняването на търговията, спадът на обема на производството е до голяма степен очакван.
Общият индекс на индустриалното производство се е свил с 16% през април спрямо същия месец на 2019 г., но при преработването ударът е по-тежък (19%), отколкото при добива и производството на енергия, въпреки свитото търсене и при тях.
Спадът обаче далеч не е равномерно разпределен между различните подсектори – той е най-отчетлив при автомобилите, ремаркетата и полуремаркетата (-74%), както и при производството на машини и оборудване (-38%). В общия случай, производствата, при които се наблюдава по-сериозно свиване, са най-тясно интегрираните в международните вериги на добавена стойност и съответно разчитат на международните си връзки. Изключение прави производството на напитки (-27%), но при него спадът е резултат от затварянето на ресторантите и баровете в страната, чието търсене не може да бъде заместено изцяло от повишения интерес към покупки на дребно.
Очаквано, предвид здравния характер на кризата, при производството на лекарства се наблюдава ръст от почти 1/5 спрямо миналия април, но това е единственият производствен отрасъл в който има такъв.

Пряко свързано с динамиката на производството и в България, и в ЕС е и изменението на външната търговия. На този етап разполагаме с данни до края на април, които сочат спад на обема на износа с почти 5% спрямо първите четири месеца през 2019 г., но с почти 20% само през април, месецът на най-тежките ограничения. Още по-голям спад има при вноса, като през април обемът му от трети страни е с почти 33% по-малък спрямо година по-рано, а на вноса като цяло – с 8,5%. Най-значителен спад има при вноса на горива.

Що се отнася до търговията на дребно в страната, индексите на оборота сочат значителни спадове въпреки презапасяването в началото на извънредното положение. През март спадът на оборотите е с -15%, а през април – с -20% спрямо съответните месеци миналата година. Видно, потребителите са фокусирали покупките си най-вече върху хранителните стоки, тъй като при тях през март дори има известен ръст (3,4% за цялата търговия на дребно с храни), последван от по-умерен спад през април (-7,9%). Лекарствата следват сходна тенденция – ръст през март, с 14% последван от спад с -8% през април, като и в двата случая вероятно водещо е желанието на домакинствата да се запасят с храни и лекарства под заплахата от последващи ограничения на движението и свободното пазаруване.
Интересно е, че въпреки ориентирането на значителна част от услугите към работа от разстояние и прехвърлянето на практически цялото училищно и университетско образование онлайн, няма ръст на търсенето на компютърна и комуникационна техника, тъкмо обратното – в този сегмент са едни от най-значителните спадове (-40% през март и -27% през април). Най-голям срив има при покупките на дребно на дрехи и обувки (до -72% през април), но предвид ограниченото общуване и смяната на приоритетите на домакинствата в разходите, това е до голяма степен очаквано.
Благодарение на ограниченията за покупки на живо и страха от заразяване, се наблюдава и ръст на покупките през интернет с 12% през април спрямо същия месец на миналата година.
Преориентирането на потреблението, най-вече към стоки от първа необходимост, личи и от наблюдението на потребителите, при което има рязко влошаване на очакванията за финансовото състояние на домакинствата, съчетано с повишени очаквания за инфлация и безработица.

При строителството спадовете са малко по-скромни – с -14% през март и -15% през април в сравнение със същия период на 2019 г., като по-значително забавяне има при строежа на сгради и по-слабо – при инженерното строителство. Това е отражение на обстоятелството, че дейностите по повечето започнати строежи – както на жилищни и офис сгради, така и на инфраструктура – продължават без значителни прекъсвания. В този смисъл, имаме основания да очакваме по-сериозен спад през следващите месеци, в резултат на намаляването на търсенето на жилища и офис площи.
Пълен срив има в туризма – приходите от нощувки през април са били с 96% по-малко в сравнение с миналата година, но няма как да очакваме друго, предвид забраните за пътуване по това време. Също като строителството, и в този отрасъл ефектът на кризата обаче ще е по-забавен, като основното ѝ въздействие ще е върху летния туристически сезон, най-малко тази година.

Не се спираме подробно на динамиката на пазара на труда – и там в средата на април беше пикът на новорегистрираните безработни, но от средата на май дори броят на постъпилите на работата, според данните от бюрата по труда, стана по-голям.

Като цяло обаче, индикаторите за април дават ясна представа за „дъното“ на кризата и състоянието на различните аспекти на икономиката, от което ще започне бъдещото възстановяване. На този етап има умерен повод за оптимизъм, но само данните за май и юни и въздействието на постепенното „отваряне“ на българската икономика, съчетано с раздвижването на основните търговски партньори, могат да го потвърдят или отхвърлят.

Материалът Пет индикатора за априлския срив е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това сочат актуалните данни на НСИ.

25 575 млн. лв. , което прави 13 076 млн. евро, е БВП по текущи цени от януари до март т.г. На човек от населението се падат 1881 евро.

При среден за тримесечието валутен курс от 1.774328 лв. за 1 щатски долар БВП е 14 414 млн. долара и съответно 2073 долара на човек от населението.

Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност  през първото тримесечие на 2020 г. е 21 956 млн. лв.

Относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката увеличава равнището си спрямо същото тримесечие на предходната година с 0.1 процентни пункта. Индустриалният сектор увеличава дела си с 0.1 процентни пункта до 27.6%.

Относителният дял на добавената стойност в сферата на услугите, намалява до 70.2% при 70.4% през съответния период на предходната година.

Фиг. 1. Относителен дял на брутната добавена стойност по икономически сектори през първото тримесечие на 2019 г. и 2020 година.

За крайно потребление през първото тримесечие на 2020 г. се изразходват 83.5% от произведения БВП. Инвестициите формират 13.9% от брутния продукт. Външнотърговското салдо е положително.

Фиг. 2. Компоненти на използвания БВП през първото тримесечие на 2019 г. и 2020 година.

През първото тримесечие на 2020 г. БВП нараства спрямо предходното тримесечие с 0.3% според сезонно изгладените данни. Брутната добавена стойност в икономиката се увеличава с 0.1%.

Крайното потребление през първото тримесечие на т.г. намалява с 0.1%, а бруто образуването в основен капитал – с 1.5% спрямо предходното тримесечие.

Износът на стоки и услуги се увеличава спрямо предходното тримесечие с 0.9%, а вносът – с 1.5%.

Фиг. 3. БВП по тримесечия за периода 2005 – 2020 г. по средногодишни цени на 2015 година.

БВП нараства с 2.4% през първото тримесечие на 2020 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година според сезонно изгладените данни.

През първото тримесечие на 2020 г. спрямо същото тримесечие на предходната година брутната добавена стойност се увеличава с 2.3%.

Ръстът на брутната добавена стойност се определя от регистрираното нарастване при финансови и застрахователни дейности – 4.2%, строителство – 3.7%, операции с недвижими имоти – 3.3%, професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности – 3.0%,

Принос за регистрирания положителен икономически растеж имат колективното крайно потребление – с ръст от 4.1%, индивидуалното потребление – увеличение от 3.7%, и бруто образуването в основен капитал – с ръст от 1.2%.

Износът на стоки и услуги нараства с 1.9%, а вносът – с 1.2%.

Материалът С 2.4% нараства БВП от януари до март спрямо година по-рано е публикуван за пръв път на Икономически живот.

1. Общи бележки по прилагане на диференцирани ставки към определен кръг стоки и услуги

Създаването на публични блага и постигането на управленски приоритети се преследва с разходната политика на бюджета. Качеството на обществените услуги, независимо дали говорим за утвърждаване на върховенство на правото и гарантиране на личните свободи, собствеността и договорите, достъп до образование, безопасни храни и социална подкрепа на лица в неравностойно положение и т.н., е въпрос най-вече на създаване на ефективни модели за тяхното финансиране. От своя страна, данъците са инструментът за постигане на тези приоритети – с тях се осигуряват необходимите средства за финансиране на разходните програми. Добрата данъчна система – навсякъде по света, но особено в отворена и догонваща икономика като българската – е тази, която успява ефективно да събира определените данъци, като, едновременно с това, в най-малка степен изкривява стимулите за спестяване, иновация, инвестиции и труд.

Данъчната система трябва, най-общо казано, да е изградена по начин, който, от една страна, позволява ефективно събиране на публични приходи, и заедно с това в минимална степен изкривява конкуренцията на пазара и да ограничава стимулите за продуктивно стопанско поведение. Всеки данък има различно влияние върху икономическите избори и действия –  спестяване, инвестиции, предприемачество, наемане и предлагане на труд и т.н.

Решението за промяна на относителната тежест на един данък за сметка на друг въздейства върху стимулите на бизнеса и домакинствата, променя поведението, насърчава едни житейски и икономически избори и обезсърчава други.

Данъчната система на една страна следва да отчита средносрочните и дългосрочните предизвикателствата пред факторите за нарастване на производителността и качеството на човешкия капитал, спецификите и структурата на нейната икономика, както и данъчните политики на страни, които са регионален или международен конкурент за привличане на инвестиции. България и страните от Централна и Източна Европа, които се присъединяват към общия пазар на ЕС със значително по-нисък БВП на човек от населението и се стремят към догонване на по-богатите икономики в съюза, избират като цяло данъчна политика, която да насърчава спестявания, предприемачество, инвестиции, труд, и в по-малка степен – текущо потребление. Допълнително следва да се отчита, че подобна структура на данъчното облагане е по-адекватна за малки отворени икономики, в които международната размяна на стоки и услуги има значителна роля. Страните от региона със сходно ниво на икономическо сближаване са до голяма степен и в конкуренция за привличане и задържане на чуждестранни инвестиции.

Структурата на данъчното облагане трябва да е съобразена и с възможността за ефикасно събиране на публични приходи. От една страна, това е свързано с ресурсите и разходите (ефикасност), които приходната администрация трябва да вложи, за да администрира събирането на приходи. От друга, с увеличаването на сложността и въвеждането на разнообразни данъчни изключения и специални режими нараства и възможността за избягване на облагането (загуба на ефективност) от страна на икономическите агенти. В динамика това обичайно води до политически натиск за увеличаване на данъчни ставки, с което да се компенсират пропуснатите приходи от изключенията, преференциите и намалената събираемост. Системи, които залагат на максимално широка данъчна основа за облагане, но с единни и по-ниски ставки, са по-ефикасни и ефективни от сложни системи, разчитащи на по-тесен обхват на облагане, но с различни и по-високи ставки.

Намалението на ставката на ДДС за конкретни стоки/услуги, макар на пръв поглед да изглежда със сравнително ограничен ефект, представлява изменение на цялата философия на данъчната система в страната. Досега, данъчната политика залага на два основни стълба – широка данъчна основа и минимален брой изключения, които позволяват поддържане на ниски ставки, от една страна, и стимулиране на заетост и инвестиции чрез по-ниски преки данъци, за сметка на данъците върху потреблението. Въвеждането на недообмислени данъчни привилегии бързо ще доведат до влошаване в бюджетното салдо, както се видя при предходната криза и както стана ясно от изказвания от няколко министерства, че няма да има намаляване на разходите. Това е в допълнение на намалението на приходите и ръста на някои разходи в резултат на ефектите от пандемията.

Следователно, данъчната система трябва да се разглежда в цялост и динамика. Подобни преференции за определен кръг стопански дейности  вече създават натиск за въвеждане на нови данъци или увеличаване на ставките на настоящите, включително ДДС. Именно това показва и бързият преглед на структурата и данъчните размери на ДДС в други страни – във всички страни с редуцирана ставка за храните в ресторантите стандартната ставка на ДДС е по-висока от тази в България (с изключение на Франция). В някои от страните, които често се сочат за пример и в подкрепа на аргументите в полза на подобна привилегия, разликата е чувствителна – например в Гърция стандартната ставка е 24%, в Полша – 23%, в Унгария – 27%, в Швеция – 25% и т.н.

2. Ефектът върху пазара, потреблението и цените е неясен

Ефектът от намалената ставка, или с други думи, определянето на това как участниците на даден пазар разпределят ползите от по-ниското облагане, зависи от много характеристики, специфични за пазара на различните стоки и услуги. Най-общо, с подобно диференциране „подкрепата“ може да бъде или чрез механизма на увеличаване на потреблението при понижаване на крайната цена за клиента, или повишаване на печалбата на търговеца при запазване на цените.

• Очакваната промяна на цената на една стока при намаление на данъчната ставка зависи най-общо от два фактора: еластичността на търсенето, от една страна, и пазарната структура, наличието на конкуренция и еластичност на предлагането, от друга. Стоките имат различна характеристика по отношение на чувствителността на потребителите към цената – за някои малка промяна в цената води до значимо увеличение на потреблението, за други промяната в потреблението е много по-слаба, а има и стоки с на практика фиксирано потребление, което не зависи от цената. От друга страна, на пазара са възможни стратегии за ценова политика при определени продукти, насочени към имидж, привличане на клиенти, създаване на дългосрочно доверие и лоялност – вероятно те няма да бъдат сериозно повлияни от изменение на данъчните ставки, поне в краткосрочен план. Едновременно с това, на някои регионални пазари конкуренцията често е ограничена до няколко доставчика, които имат значителна сила в определяне на крайните цени.
• Някои скорошни мерки по въвеждане на диференцирани ставки в региона дават представа за възможния ефект върху цените. Така например, Гърция въвежда намалена ставка за заведенията за хранене през май 2019 г. – 13% при стандартна ставка от 24%. В първия месец след влизане в сила се отчита минимален спад на нивото на цените в ресторантите с около 0.2%, а в рамките на 12 месечен период дори се отчита минимално нарастване от близо 2%. В по-общ план, дори на конкурентните пазари на хранителни стоки се вижда, че намалението на ставката само частично се пренася в намаление на крайната цена. В Словакия през 2016 г. и в Румъния (през 2013 и 2015 г.) са въведени по-ниски ставки за някои хранителни продукти. Задълбочен анализ на ефектите все още не е направен, но незабавните резултати, измерени през промяна в цените в месеците след данъчните промени, са показателни. При намаление на ставката за хляба от 24 на 9 % (15 процентни пункта) в Румъния през 2013 г., средната цена спада с около 8-9%, като в същия период тя спада с над 2% и в България, а цената на пшеницата на световните борси спада с около 40%. При намаление на ставката и за останалите хранителни стоки през 2015 г., средните цени спадат с 6%. В Словакия ставката за хляб и мляко е намалена от 20 на 10 процента, като промяната в крайните цени е до 2,5%,  при това в период, в който на европейския пазар е отбелязан сериозен спад на цената на суровото краве мляко. Ако изобщо подобни аналогии с други страни са допустими, тези примери сочат за „пренасяне“ на между 25 и 50% от намалението в данъчната ставка в спад на цените на засегнатите продукти.
• Аргументът, че с по-ниски цени (ако приемем, че такъв ефект ще има) ще се насърчи посещението на ресторанти и други заведения, трябва да се обмисли с оглед на специфичните обстоятелства, довели до проблемите на бранша. В резултат на продължаване на някои противоепидемични мерки за спазване на дистанция, капацитетът на заведенията ще бъде намален. Много от българските домакинства доброволно ще се откажат от посещения на публични места в следващите месеци дори мерките да се разхлабят допълнително или дори да се премахнат. Ограниченията за международни пътувания най-вероятно ще се запазят под някаква форма, независимо от обсъжданите от Европейската комисия мерки, което се отнася както за българи, пътуващи в чужбина, така и за чуждестранни туристи, идващи в България. Но дори без ограничения, поне в следващата година едва ли ще се възстанови потокът краткосрочни туристи в българските градове, които евентуално да увеличат консумацията си в заведенията за хранене, привлечени от по-ниски цени. В краткосрочен и средносрочен план трудно може да се допусне, че дори при понижаване на цените ще има голям ефект в увеличаване на посетителите и оборотите.
• Това води до заключението, че очакванията за ефекта от намалената ставка са директна помощ за компаниите от бранша чрез увеличение на печалбите. Няма никакъв сериозен аргумент обаче предприемачите, понесли неблагоприятни въздействия от пандемията и противоепидемичните мерки, да не се възползват от различните финансови мерки за подкрепа на бизнеса. Те могат да участват в мярката за запазване на заетостта (т.нар. 60/40), да ползват гарантирани от ББР кредити, както и да получат директна субсидия (грант) – до 10 хил. лева за микро и малки предприятия в бранша и до 100 хил. за средните предприятия – които вече стартират.

3. Увеличен риск от заобикаляне на закона и данъчни измами

Формулираните текстове в законопроекта не дават достатъчно гаранции за прилагане на редуцираната ставка единствено за обявените облагаеми доставки. Предложението е направено без задълбочен анализ на Националната агенция по приходите. Може да се очаква обаче затруднен контрол по отношение на правомерното използване на данъчен кредит. Също така прилагането на диференцирането в обекти, които извършват както дейност като заведение за обществено хранене и едновременно с това продават стоки ще доведе до допълнителни казуси и възможност за злоупотреба. Не е предвиден ясен механизъм за контрол, който да предотврати подобни търговци да облагат с намалената ставка и продажби, за които би следвало да се прилага стандартната ставка.

***
Заглавието е на ИЖ

Материалът Намаленият ДДС не помага, ефектът му негативен – социално, икономически, фискално е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Индексът на потребителските цени за март 2020 г. спрямо февруари 2020 г. е 99.4%, което прави месечна инфлация минус 0.6%. Инфлацията от началото на годината (март 2020 г. спрямо декември 2019 г.) е 0.4%, а средногодишната инфлация за периода април 2019 – март 2020 г. спрямо периода април 2018 – март 2019 г. е 3.2%.

Припомняме, извънредното положение, които оказа силно влияние на икономиката ни, в частност услугите, бе въведено на 13 март.

През март 2020 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва:

• хранителни продукти и безалкохолни напитки – увеличение с 0.1%;
• алкохолни напитки и тютюневи изделия – цените остават на равнището от миналия месец;
• облекло и обувки – намаление с 1.5%;
• жилища, вода, електроенергия, газ и други горива – намаление с 0.1%;
• жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома – намаление с 0.5%;
• здравеопазване – увеличение с 0.1%;
• транспорт – намаление с 2.7%;
• съобщения – намаление с 1.3%;
• развлечения и култура – намаление с 4.1%;
• образование – цените остават на равнището от миналия месец;
• ресторанти и хотели – увеличение с 0.3%;
• разнообразни стоки и услуги – увеличение с 0.1%.

Сред хранителните продукти, които са намилили цените си през март месец са зърнени закуски – с 0.7%, свинско месо – с 1.5%, домати – с 9.4%, краставици – с 9.6%, зрял лук – с 1.3%, листни зеленчуци – със 7.4%, зрял боб – с 1.2 на сто.

Увеличение на цените има при ориза – с 1.9%, брашно – с 1.0%, хляб – с 0.8%, макаронени изделия – с 1.7%, месо от домашни птици – с 1.0%, мляно месо (кайма) – с 0.6%, нискомаслено прясно мляко – с 2.2%,  кисели млека – с 1.1%, ябълки – с 4.5%, цитрусови плодове – с 1.6%, зеле – с 3.1%, зрял чесън – с 2.4%, кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло) – с 1.9%, леща – с 3.4%, картофи – с 1.9%, захар – с 0.2%, оцет – с 1.9%, сол – с 2.3%, газирани напитки – с 1.6%,  плодови сокове – с 3.6 на сто.

Дизелового гориво е намалило цената си с 5.5%, автомобилен бензин А95Н – с 5.1%, автомобилен бензин А100Н – с 3.4%, газ пропан-бутан за ЛТС – с 3.6%, телекомуникационни услуги – с 1.5%, стоки за домашни любимци – с 1.2%, козметични продукти – с 1.3%, автомобилни застраховки – с 0.2%, и други.

През март 2020 г. цените на лекарствените продукти и на лекарските услуги са се увеличили съответно с 0.1 и 0.3%, а цените на стоматологичните услуги остават на равнището от предходния месец, уточняват още от НСИ.

Материалът 3 % годишна инфлация отчете НСИ е публикуван за пръв път на Икономически живот.