Зимният сезон ще е много слаб, а браншът „със свито сърце“ отдавна вече мисли за лятото. Притеснително малка обаче е вероятността ситуацията тогава да се е променена коренно и тълпи чужди туристи да заприиждат у нас. По-скоро отново българските граждани ще трябва да спасяват сезона, избирайки родното море пред гръцкото, турското и прочие.

Затова „архивни страници“ са готови да помогнат с една идея, почерпена от тези две карикатури във в-к „Икономически живот“ от 1972 година. Вярно, че те по-скоро са укорителни и заклеймяват недобросъвестния чиновник-кръшкач.

Но ако обърнем полюсите, можем да предложим на национално-отговорния български бизнес и на още по-отговорните държавни ведомства масово да командироват своите сътрудници и служители на морето. Със семействата им, естествено. С пътни, дневни и преспиване. За по 2-3 седмици.

Материалът Спасяване на летен сезон 2021-ва е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това показва докладът на строително-инвестиционната компания Green Life Development & Resorts.

„Кризата с коронавируса повлия двустранно на пазара на имоти на Черноморието. От едната страна бяха чуждестранните купувачи. Макар те да проявяваха интерес към ваканционните апартаменти у нас, обстоятелствата на практика изключиха опцията за огледи. Имотният пазар е консервативен и дистанционни сделки се случват по изключение. За сметка на това, ситуацията направи българите много по-активни. Така, противно на очакванията, сделките ни за лято 2020 се запазват на нивата от миналата година”, коментира Теофил Петров, изпълнителен директор на Green Life Development.

Бюджетите на сънародниците ни не са по-различни от предходни години, отчитат още от компанията. За апартамент с 1 спалня в комплекса в Созопол те плащат средно 65 000 евро, а за 2 спални – 100 000 – 110 000 евро.

„Част от купувачите ни през това лято бяха планирали сделка така или иначе, но кризата ускори темпа на плановете им. Имахме и клиенти, които взеха и реализираха решението си в рамките на този сезон. Това бяха българи, почиващи в чужбина, които не са си представяли, че този формат на ваканция може да бъде възпрепятстван. През последните 10 години са посещавали нашето Черноморие рядко или изобщо не са, но през този сезон преоткриха качествата му и дори решиха да се сдобият със собствен ваканционен имот тук”, пояснява Теофил Петров.

Все пак най-силният мотив на клиентите да се ориентират към покупка на жилище или вила на морето е търсенето на изгодни възможности за съхранение на парите.

„Около времето на извънредно положение се заговори за покупката на къща извън града като разумен начин за вложение на спестяванията в несигурни времена. Ваканционният имот винаги се е разглеждал като възможна добра инвестиция, но през 2020 година тази нагласа у потребителите се засили”, каза Петров.

От компанията посочват, че активността, замразена през март и април, се компенсира в края на сезона. Август и септември са месеците, в които са се случили по-голямата част от сделките за лятото. Расте и интересът на клиентите към ваканционните къщи.

„Семейства с малки или в училищна възраст деца, със средни към високи доходи, които живеят в големите градове – това бе най-често срещаният профил на купувачите на вили в Созопол. Част от тях живеят за постоянно в къщите и искат да пренесат стила си на живот и във „втория“ си дом”, коментира Екатерина Желяпова, търговски директор Ваканционни имоти, Green Life Development.

Най-желани остават апартаментите с една или две спални. Повечето сделки клиентите изплащат с налични средства, а не с ипотеки, което затвърждава стремежа към сигурно вложение на спестяванията.

От компанията не идентифицират промени в намеренията на руските собственици у нас. Те покриват дължимите такси, отдават жилищата си под наем с очакване, че след преминаването на пандемията ще могат отново да ги използват.

Клиентите държат на комфорт и функционално разпределение на имота си, на заобикаляща среда в унисон с природата, на разнообразие от услуги и удобства, близост до плажа.

Те имат две изходни точки за тези свои изисквания. От една страна, искат да осигурят собствената си качествена почивка. От друга – разглеждат имотите и като инвестиционни. За тях е важно имотът да е ликвиден и лесен за отдаване под наем.

През 2021 година се очаква завършването на новата фаза на Айвазовски парк. В етап на строеж са и Town House и Beach Residence в Созопол. Предстои и изграждането на новия етап Park Site, отново в Созопол.

Материалът Между 60 000 и 110 000 евро за „втори дом” в Созопол дават българите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Близо 550 хиляди нашенци са посетили черноморските ни курорти през лятото, съобщи вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова по време на среща с представители на Сдружение „Рафаел-инфо-култура&туризъм“-Бургас.

В нея участваха Валентин Атанасов, изпълнителен директор, и Злати Ковачева, председател на организацията.

Редица представители на бизнеса продължиха да работят и проявиха гъвкавост, в някои курорти по Южното Черноморие дори е регистрирано 20 на сто увеличение на туристите.

Браншът разчита българите да изберат и зимните курорти и да подкрепят сектора в следващите месеци, както и да подготвят по-добър летен сезон 2021 г.

България трябва да се утвърди като целогодишна дестинация, която предлага не само море и ски ваканции, но и много интересни маршрути за балнео-, СПА, културно-исторически, зелен планински, гурме и други видове туризъм, подчерта още министърът.

Според представителите на сдружението България отдавна е дестинация за четири сезона, но светът все още няма достатъчно информация за това.

Рекламата трябва да е комплексна и да се насочи към конкретните райони. Организацията работи и по други проекти за промотиране на страната, сред които е “Странджански села”.

Материалът 2,5 млн. българи на туризъм у нас, чужденците са били 1,1 млн. е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Несигурността, липсата на клиенти, засилените санитарни мерки, възможността да се окажат с персонал под карантина са сред причините много от хотелите да останат затворени това лято. Други работят, но базата им е заета между 20 и 50%, съобщава БНТ.

Проблемите в туристическия сектор започнаха още в края на миналата година с фалита на най-старата в света туроператорска фирма „Томас Кук“, а пандемията още повече задълбочи кризата.

Колко ще са загубите, ще разберем догодина, каза пред Нова ТВ Емил Коларов от Сдружението на заведенията. Той смята, че от Националния оперативен щаб трябва да кажат къде се заразяват хората. От бранша са възмутени, че има кампания срещу заведенията и нощните клубове.

„Всеки ходи навсякъде, много е трудно да се разбере къде точно се е заразил някой и кои са контактните му лица“, отбеляза Коларов.

Той подчерта, че в туризма работят хиляди хора и всяка атака е риск за работните места.

Той каза още, че не се знае до каква степен мярката 60/40 е проработила за бранша.

В момента, в който се увеличиха заразените, но не и процентът, изведнъж излязоха виновни заведенията, възмути се той.

Материалът Черноморските ни курорти пустеят, много от хотелите остават затворени е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това коментира председателят на туристическата камара в морския град Иван Иванов пред БНР.

Чартърните полети  са основният транспорт, с който пристигат около 85% от чуждите туристи у нас.

В момента над 70 % от хотелите в най-големия курорт по южното ни Черноморие „Слънчев бряг“ са затворени.

Страхът от коронавирус е причината да продължават да се анулират резервации по Южното Черноморие. В момента извън страната излиза информация, че у нас има втора вълна на коронавирус и туристите отменят резервации.

За сравнение, през юни 2019-та сме посрещнали над 315 хиляди туристи, а сега – около 6 хиляди. До края на септември на летище Бургас са заявени 10 600 чартъра, което е в пъти по-малко в сравнение на миналата година.

Изобщо няма гаранция, че и планираните ще се случат.

Ако седалките не са заети над 50%, съответният чартър няма да пътува не само до нас, но и до всяка друга дестинация.

Българското правителство отпусна субсидия от 35 евро за всяка празна седалка, но страхът от зараза възпира чуждите туристи да пътуват.

Материалът Отменени са 98% от чартърите през юни до морето е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Няма две мнения, че туристическият бранш и неразривно свързаните с него дейности са най-сериозно засегнатите от кризата с коронавируса и ограничителните мерки. Летният туристически сезон по Черноморието изглежда почти изгубен, а хотелите, ресторантите и баровете,които все пак решат да отворят,ще трябва да се съобразяват с новите пост-епидемични условия и реалности – от засилените изисквания за хигиена и осигуряване на пространство на гостите си до завишените страхове и нови привички на самите гости. В настоящия текст ще опитаме да направим груба оценка на загубите за българската икономика от значително по-слабия туристически сезон въз основа на данните за нощувките край морето.

Съсредоточаваме се само върху летния сезон по морето, тъй като на този етап от развитието на кризата имаме относително голяма яснота за начина, по който той ще изглежда; в настоящия момент на краткосрочно икономическо планиране ски сезонът е много далеч и условията на международния трафик и настроенията на туристите в бъдещето са неизвестни. Фокусираме се върху областите Варна и Бургас, тъй като на практика там се съсредоточава голямата част от туристическата активност през лятото. Също така, допускаме, че голяма част от българите, които обикновено посещават Черноморието, ще го направят и тази година, заедно с част от онези, които предпочитат летните почивки в чужди страни, но този път ще се въздържат заради усложнената международна обстановка. За сметка на това, имаме всички основания да очакваме, че посещенията на чуждестранни туристи ще намалеят значително спрямо равнищата им от предишни години.

Данните на НСИ за туристическите пътувания и приходите от нощувки ни позволяват доста подробна разбивка както по месеци, така и по области и по видове посетители; графика 1 представя данните за приходите от нощувки през летния туристически сезон на 2019г. Голяма част от приходите по Черноморието са концентрирани в месеците юни и август, като по чисто географски причини сезонът в курортите в бургаска област изглежда по-дълъг от тези на север. По-важно обаче е разпределението на приходите от нощувките между чужденците и българите, тъй като от него зависи и възможността туристическият сезон да бъде „спасен“.

Взети заедно, общите приходи от нощувки през летния сезон на миналата година са били общо 805 милиона лева, от тях 698 милиона лева от чужденци, 107 милиона лева – от българи. Това повече от ясно илюстрира невъзможността по какъвто и да било начин свиването на туристическия поток от чужбина да се замести със стимулиране на вътрешното търсене. За сравнение, допускаме невероятен сценарий, в който всички българи, пътували миналото лято на почивка в чужбина, тази година да предпочетат Черноморието, заради мерките, несигурността (и може би спада в доходите). През летния сезон на 2019 г. броят на всички български туристи, пътували в чужбина, е бил 1,14 милиона – все още много далеч от 1,93 милиона чужденци, дошли в България в рамките на периода юни-септември. На фона на постепенното отпускане на ограниченията в съседни страни поток от „нови“ български туристи дори с този размер изглежда непостижимо.

При оценката на пълните размери на загубата за този летен сезон се сблъскваме с проблеми с  достъпността на данните – знаем колко се харчи за нощувки, но не и пряко за останалите туристически услуги, от ресторанти и барове до коли под наем. „Сателитните снимки на туризма“, публикувани от Евростат сочат, че отношението на разходите за нощувки и останалите са горе-долу равностойни и за целите на настоящата груба оценка ще приемем, че това е вярно. За да достигнем до относително реалистична оценка, ще допуснем че приходите от българските туристи ще са сходни с тези от миналата година, а броят на летовниците от чужбина ще намалее със 70%, въпреки че изглежда вероятно истинският спад да е по-висок.

При така зададените параметри, загубите от отлива на чуждестранни туристи във Варна и Бургас в рамките на летния сезон достига почти 1 милиард лева, в сравнение със същия период на миналата година (980 милиона лева, за да сме прецизни, но вероятността загубата да е точно толкова е малка). Това обаче е само прекият ефект; трябва да вземем предвид и неизбежния удар върху заетостта, в резултат на по-малкия брой резервации в хотелите и посещения в ресторантите и баровете, a в някои от туристическите общини заетостта в този отрасъл надхвърля 50%. От своя страна, ударът върху заетостта и доходите води и до свито желание за потребление в домакинствата в тези общини и оттам – допълнително забавяне на икономическото им развитие в кризисния период. Песимистичните допускания дори сочат към трайно свиване на трансграничния туризъм, което от своя страна означава, че подчертано туристическите икономики на черноморските общини ще трябва да се диверсифицират или рязко да обеднеят.

Тук не се спираме подробно на мерките, които правителството прилага в подкрепа на летния туризъм. Струва си единствено да споменем, че те са насочени към създаването на по-добри условия за българите, но както видяхме това в никакъв случай няма да е достатъчно за постигане на резултати, сходни с тези от миналите години. В заключение, непосредственото бъдеще на туризма по Черноморието не изглежда особено розово; има и риск временният срив да се окаже постоянен.

Материалът Българските туристи нe могат да спасят сезона на Черноморието е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За готвачите обявените заплати са между 1000 и 1250 лева, за сервитьорите  – 800 – 1000 лева, за помощниците в кухните и обслужващият персонал  – между 700 и 900 лева месечно. Толкова са и предложенията за домакини и икономите.

Няколкостотин са обявените позиции за готвачи, бармани, сервитьори, помощници за приготвяне на храни, домакини, икономи, друг обслужващ персонал, продавачи в магазини, миячи на автомобили и прозорци през електронната трудова борса на Агенцията по заетостта, съобщава БНР.

Най-много са обявите от общините Несебър и Царево, следват тези от Поморие, Приморско, Варна и Каварна. Всички те са за работа на срочни трудови договори.

Материалът Предлагат 1000 – 1250 лева на месец за готвачи по Черноморието е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Предлага се забраната за строителни и монтажни работи в националните курорти по морето да е от 15 юни до 1 октомври, а не както досега – от 15 май до 1 октомври.

Пандемията от коронавирус се отразява крайно негативно на икономическото развитие на страната. Ето защо предлагаме с тази мярка да бъде подпомогнат строителният бранш, посочват вносителите от НФСБ.

Забраната за строителство между 15 май и 1 октомври е въведена с чл. 15, ал. 1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, за да осигурява спокойствие на почиващите туристи в националните курорти.

В условията на пандемия обаче, става ясно, че туристическият сезон тази година ще започне най-рано на 1 юли.

Затова няма пречка забраната за строителство да влезе в сила на 15 юни.

Материалът По-дълго време да се строи по Черноморието, настояват от НФСБ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Помните ли снимките на пустеещите Черноморски плажове в началото на летния сезон през 2019 г.? Обърнахте ли внимание на прогнозите за задаващ се порой от фалити на български туристически предприемачи, след като световният лидер Thomas Cook обяви несъстоятелност през септември? Който се интересува поне малко от състоянието на националната икономика, вероятно е дочул нещо за сериозните затруднения на туризма, с прогнози за поне 10% спад на приходите.

А знаете ли какви всъщност се оказаха обобщените резултати на туристическия бранш за предходната година? Според платежния баланс на БНБ, приходите по линия на международния туризъм за първите десет месеца на 2019 г. са точно толкова, колкото за първите десет месеца на 2018 г. – тоест, те са рекордни. Точните числа са показани на долната графика: отбележете, че резултатите за 2019 г. са само до края на октомври и нищо чудно секторът да повтори или да подобри с малко рекорда от 2018 г. 

Разбира се, за мнозина в българския туризъм 2019 беше инфарктна година. Но ако перифразираме Марк Твен, слуховете за смъртта на сектора се оказват преувеличени. Раздухването на фалшив песимизъм е изгодно за туристическите предприемачи – така те имат основание да лобират за държавни помощи. През август премиерът изгря като слънце с обещанието за 15 млн. лв. държавна субсидия за чартърните полети. През септември от бранша си поискаха данъчни облекчения. През ноември в обществени поръчки бяха разпределени 15 млн. лв. за национална туристическа реклама.

Държавните субсидии за перспективни отрасли, изпитващи моментни затруднения, са стандартна практика в света и ако са добре обмислени, носят положителни резултати. Но да не забравяме, че в туризма се плащат най-ниски работни заплати (средно 700 лв. месечно), следователно и най-ниски ДДФЛ и осигуровки. При това, на населението в България е отказан диференциран ДДС за стоки от първа необходимост (храни, лекарства и книги), но големите в туризма начисляват върху нощувките само 9% ДДС.

С други думи, данъчните привилегии и директните държавни помощи за туризма вече са значителни – а ползите от нарастващите приходи не се разпределят сред заетите, нито пък облагодетелстват бюджета. Нещо повече – тъмни туристически интереси, прикривани с офшорни компании, стоят зад натиска за урбанизиране на ценните екосистеми в Пирин, Рила, по Черноморието и къде ли още не, както и зад деградацията на културния ландшафт в Созопол, Банско и т.н.

Родният туристически предприемач и отговорните лица в държавата трябва най-сетне да разберат, че туристическият продукт не е нощувка в хотел или вечеря в механа, а самата България.

На специалистите е добре известно, че по показателя „приходи от един чуждестранен турист“ България открай време чувствително отстъпва на дестинации като Хърватия или Гърция, а дори и на Грузия. Но ако съдим по националните политики в туризма, сякаш сме удовлетворени от посредствената му добавена стойност. Държавната помощ за сектора – не само и не толкова в пари, колкото в нови модели за създаване на стойност – трябва да се насочи за преодоляване именно на този недостатък.

Защо да наливаме още повече публични средства в сегашния модел, разчитащ на едрия, политически добре свързан собственик на големия хотел в големия курорт, който иска да посреща и изпраща чужденци на конвейер? Бъдещето на българския туризъм е извън курортите. Повечето от днешните ни курорти са наследство от Онзи режим, за който не беше допустимо чужденците да ходят насам-натам и да гледат как живее народът от другата страна на Желязната завеса. Българският туризъм тогава, а и сега, не създава приятели на страната. Той посреща случайни клиенти, а не гости. И сервилното отношение на ниско платения персонал не променя нещата.

През последните десетилетия все повече българи пътуват в чужбина с цел туризъм. Според личния си характер и интересите си, те се запознават с особеностите на другите държави и са натрупали много впечатления как е „там“ и как е „тук“. Нека за момент да опитаме да погледнем България с очите на чуждестранен турист. Какво ще видим?

Ще видим интересна страна с добър климат, прекрасна природа, голяма история, мили хора, изгодни цени, великолепна кухня и вина – но… Това „но“ е голямата беда на българския туризъм и то отнема конкурентните ни предимства далеч повече, отколкото ловките стратегии на големите туристически дестинации около нас. Добрата новина е, че повечето от тези „но“ може да се отстранят сравнително лесно и това ще даде не само по-добър туристически облик на България и перспективи за повече приходи, но ще се отрази положително и на националното самочувствие.

Първо, България се гордее с древната си история, но как гостът на столицата ще разбере за нея? Само не му препоръчвайте да посети Националния исторически музей. Разположен в края на града, до него се придвижва тролейбус, който сякаш се надбягва със заека от прочутата притча. Археологическият музей пък трудно побира величието си в старинната сграда до Президентството. София няма модерен исторически музей в центъра си – пък нека си се гордее, че расте и не старее.

Второ, какво ще види хипотетичният чужденец, когато прекрачи портите на Рилския или Бачковския манастир? Успешните (не само в туристическо отношение) държави не допускат толкова търговци в храмовете си. Трето, София не разполага с нормален достъп до най-големия си туристически ресурс. В една туристическа държава, природозащитният режим на Витоша би бил строг, а достъпът – с лифт от центъра на града.

Четвърто, за да влезеш в Двореца в Балчик, трябва да се наредиш на две отделни опашки и да купиш два различни билета, защото Софийският университет и Министерството на културата не могат да се разберат от десетилетия как се дели на две. Пето, може би най-големият културно-туристически потенциал на България остава световно непознат, въпреки милионите, пръскани за „национална реклама“. Впечатляващо с многобройните си и изкусно изработени предмети, най-старото златно съкровище в света още чака хората да го открият във Варна.

Шесто, истински български вина ли се предлагат на гостите на курортите, или евтини червени и жълти течности от кутии? Виното е култура, то създава отношение и спомени (ако се приема в разумни количества). Българското вино лесно може да създаде пожизнени приятели на България – но трудно намира път до масовия чуждестранен турист, изместено от малоценни сурогати на престъпно ниска цена.

Дори не говорим за международно летище за все по-известния Пловдив или магистрала до и градско планиране за Велико Търново: по какви пътища ще минат автобусите на туристите, решили да посетят поразителните тракийски гробници край Старосел или Шипка? Как ще обясним на чуждия гост, че българският фолклор лети в космоса, когато от всеки ъгъл на курорта се лее брутална чалга? Ще повярват ли в древната ни история гостите, когато старинните крепости и дворци са подложени на „реставрация“ в стил Дисни?

А когато индивидуалният, млад турист реши да се запознае по-отблизо с живота в България и си купи билет за БДЖ, ще го убедим ли, че страната ни е по-различна от железниците й? Как ще му обясним защо по Черноморието заради стената от пустеещи бетонни хотели не остана място и желание за един единствен добре организиран къмпинг?

България не разполага с Пирамидите на Гиза, но културните и природните ни ценности са значителни и позволяват да развиваме туризъм, конкурентен на прочутите ни съседи. Това, което липсва на българския туризъм, не са държавни дотации или евтина работна ръка. Българският туризъм се нуждае от нов модел, скъсал завинаги с наследството на „соца“. Родният туристически предприемач и отговорните лица в държавата трябва най-сетне да разберат, че туристическият продукт не е нощувка в хотел или вечеря в механа, а самата България.

Материалът За да има туризъм в България е публикуван за пръв път на Икономически живот.