Нова порция развалени яйца се разби в работещия на пълна мощност вентилатор на общинското дружество „Топлофикация София“ ЕАД. Това се случи на заседанието на Комисията по ревизията на Народното събрание, проведено в предпоследния ден от работата на 46-тия парламент. На него станаха ясни корупционните схеми и принципите на управление на затъващото във все по-големи дългове столично общинско дружество.
На заседанието „логично“ не присъстваха поканените кмет на Столицата, негов заместник или поне релевантните директори на дирекции. Вместо това бяха изпратени „директори на дирекции“, отговарящи за неща, различни от предмета на заседанието, а именно „Изслушване на „Топлофикация София“ ЕАД и Столична община във връзка с предстоящия отоплителен сезон, финансовото състояние на дружеството и постъпили сигнали на граждани за сметките за парно и топла вода.“
Предполагам, че не само на мен прави впечатление, че обсъждането на темите свързани с Топлофикация София са силно ограничени в публичното пространство през последните месеци. Обсъжданията, които обикновено се случваха на заседания на КЕВР бяха умело ограничени от самата Комисия чрез въвеждане на дистанционно присъствие на засегнатите страни. Това сведе до минимум посещаемостта на тези мероприятия и само човек имал волята и нервите да гледа провеждането на тези заседания по интернет, би могъл да оцени „по достойнство“ организацията на провеждането им с архаичните способи за комуникация между страните и може да оцени способностите на КЕВР за провеждането им.
Малко от изнесените цифри и факти за столичната топлофикация
Тя произвежда годишно 4.5 млн. MWh топлинна енергия и близо 1 млн. MWh електрическа енергия.
Към края на 2016 г. натрупаната загуба на Топлофикация София е в размер на 726.5 млн. лв. Към края на миналата година тя е вече близо 1 млрд. лв. Към най-големия кредитор – Българския енергиен холдинг (БЕХ), дългът е 711 млн. лв., като просрочени от тях са 157 млн. лв. плюс лихви над 16 млн. лв. За последните 5 години, само към БЕХ са платени над 87 млн. лв. лихви. и допълнително 1 млн. неустойки по тези лихви.
За първото полугодие на тази година загубата на Топлофикация София е скочила с нови 65 млн. лв. Задълженията към Булгаргаз към 30 юни са 86 млн. лв. Общите задължения на дружеството по банкови кредити са в размер на 306 млн. лв.
Най-големият разход на Дружеството е за въглеродни емисии. За последните пет години то е закупило 3.749 млн. тона емисии, от които КЕВР е признала 2.588 млн. тона.
Как обаче Топлофикация София купува въглеродни емисии?
През 2018г. Топлофикация София сключва договор с частно дружество инвестиционен посредник. Защо самата тя не купува въглеродни емисии, а плаща на посредник от парите на столичани? Според представителите на Топлофикация причината е липсата на лиценз.
Според договора дружеството посредник закупува въглеродни емисии на фиксирана цена от 28.50 евро на тон. През същата година то е закупило 800 хил. тона парникови емисии на тази цена на обща стойност 22.8 млн. евро.
През 2019 г. и 2020 г. се извършват три сделки на тази фиксирана стойност при пазарни цени от 23 евро на тон през 2019 г. и при пазарна цена 25 евро на тон през 2020 г. за останалото количество. Загубата за Топлофикация от разликата в цените на плащане и пазарните цени е над 9 млн. лв. И това не включва сумата за комисионни по тази сделка, която е 800 хил. лв.
Логичният въпрос е защо се наема инвестиционен посредник, който не само не е постигнал цена под пазарната, но му се плаща, за да купува над пазарните цени, ощетявайки столичани с 9 млн. лв. и кой носи наказателна отговорност за това? Със сигурност не може да се търси отговорност от посредника „Гранд кепитъл“, който е превъзложил самата дейност на друго частно дружество „Гранд енерджи дистрибюшън“. Тези способи по възлагане и превъзлагане на дейности с обществен ресурс се оказват честа корупционна практика в последните 12 години. Това дружество е получило още 10.257 млн. лв. от Топлофикация София под формата на ДДС, във връзка с промените в Закона за ДДС от 2020 г., според които в режим на обратно начисляване на ДДС при прехвърляне на квоти емисии парникови газове, то може да не внася това ДДС в хазната. Така общата сума, с която е ощетена Топлофикация, респективно гражданите на Столицата, набъбва до 20 млн. лв.
Общата сума за правни услуги е в размер на 721 хил. лв. Интересен е договорът за 416 хил. лв. за заплати на така наречените обществени посредници на Топлофикация София за последните 5 години. Посредниците се назначават от Столична община, но заплатите им реално се заплащат от Топлофикация София. Под добрата идея да има някаква структура, която да помага на абонатите на Топлофикация и да защитава интересите им, се получава така, че единственият ефект е да няма опашки от жалбоподатели в сградата на Топлофикация, които да развалят имиджа на дружеството.
Скромното ми мнение от пряк досег с така наречените енергийни омбудсмани е, че те са поставени в ситуацията на „безгласни букви“. Конкретният ми казус бе в недоставяне на фактури за няколко месеца от страна на Топлофикация. След 9-месечни усилия и при неоспорими доводи получих безброй „бла-бла“ отговори от страна на Топлофикация, а в телефонен разговор с енергийния омбудсман г-н Деян Дянков ми бе заявено, че „Топлофикация твърдо отказва да достави месечните сметки и толкоз„, а той не може да направи нищо повече. Признавам, той имаше желание това да се случи. Е, накрая ги получих по простата причина, че включих и останалите институции в последващи жалби.
Дълбоко се съмнявам, че ползата от обществените посредници е различна от тази да отговорят на някой пенсионер „защо му е скъпо парното“, или да играят ролята на призовкари, които да уговарят и приканват нередовните платци да плащат своите задължения. Но как да защитаваш потребителски интерес срещу този, който ти плаща заплатата? А заплатите наистина не са лоши – или поглеждайки цифрите – по 2 300 лв. месечно.
Друг екзотичен договор е този за 356 хил. лв. с консорциум „Индевр – Ай Ти Си И“ за, забележете – „Изготвяне и изпълнение на стратегически и оперативни инициативи за оптимизиране дейността на Топлофикация София, чрез надграждане и доразвиване на съществуващия капацитет за използване на дигитални технологии за автоматизиране на бизнес процеси, анализ на оперативни и финансови данни и подобряване на обслужването и удовлетвореността на абонатите на дружеството“. Това е все едно външна фирма да каже на ръководител как да ръководи предприятието си. Интересно за какво получава заплатата си? Ако се погледнат финансовите резултати на Топлофикация София за последните години – то това са просто едни пари „хвърлени на вятъра“.
Подобен е и договорът със Скалиа ДЗЗД на стойност 573 хил. лв. с предмет – „Планиране и изпълнение на дейности по усъвършенстването на процеси с подобряване на нивото за удовлетвореност на потребителите и повишаване на събираемостта на вземанията в Топлофикация София“. Ако бъде направена една простичка анкета за „удовлетвореността на потребителите от услугите на Топлофикация“, ще се окаже че и тези пари са „хвърлени на вятъра“.
Ето един конкретен пример какво не съществува в Топлофикация. В Топлофикация София не съществува възможност за подаване на жалби по електронен път. Жалби, които да бъдат входирани в деловодството на Топлофикация и съответно жалбоподателят да получи потвърждение с входящ номер, че жалбата му е приета. Лично аз съм изпратил над 10 жалби през годините на мейла на Топлофикация София, без какъвто и да е ефект или резултат. Към момента, ако някой реши да подаде жалба в дружеството, то той трябва да се разходи до богопомазаната сграда на Ястребец 23Б в кв. Борово и то не еднократно, тъй като бланкетните отговори на Топлофикация (уменията им в тази насока са на ниво „висш пилотаж“), довеждат до необходимостта по един и същи казус да бъдат подавани между 5 и 10 жалби. Това разкарване убива ентусиазма на над 99% от жалбоподателите да продължат да защитават правата си още на втория или третия път. Не е чудно, че от Топлофикация радостно съобщиха за тройно намаляване на жалбите, постъпили при тях.
Отговорът на представителите на Топлофикация относно смисъла, ефекта и резултатите от тези договори бе: Договорите са сключени след обществени поръчки. Договорите са изпълнени. Договорите са платени, за което са представени съответните документи. Толкоз!
Надявам се, уважаеми столичани, поне вие да сте разбрали от тези отговори каква е била целесъобразността на тези договори и ползата от тях. Признавам си – аз не успях.
На заседанието бе разгледан и казусът по решението на Изпълнителната агенция по околна среда и водите към МОСВ, с което отказа дерогацията за спазване на нормите на допустимите емисии на азотни оксиди на Топлофикация София. Тоест, дружеството има комплексно разрешително за дейността си, но показателите в това разрешително са непостижими за него и то нарушава европейските норми за допустими емисии азотни оксиди.
И тук лъсва още един смущаващ факт: В инвестиционните планове на Топлофикация София няма предвидени инвестиции за намаляването на емисиите. Тоест това не е в приоритетите на столичното парно. Още по-смущаващ е фактът, че такива инвестиции не са правени и в последните 10-15 години.
Естествено столичното парно няма да спре поради факта, че от ТС обжалват решението на Агенцията в съда и се чака съдебно решение….някога. Това едва ли обаче ще направи въздуха в Столицата по-чист. Засега най-много Дружеството да отнесе някоя и друга глоба, която естествено столичани ще платят през сметките си за парно.
По време на дискусията лъсна и още един грозен факт, свързан с тезата, която проповядвам от години – за огромното ненужно количество топлоенергия, което Топлофикация ни продава. Примерът е случай, при който потребител плаща за сградна инсталация 56% от общата си сметка, при вътрешна мрежа на обекта с хоризонтални щрангове с под 3% загуби. Наивните потребители си мислят, че ако спрат в този случай радиаторите си няма да плащат високи сметки и сградна инсталация. По същество, в случая се плаща сградна инсталация поради тръбите, довеждащи топлото до апартаментите им. Тези тръби са вградени в стените на общите помещения. Въпреки, че по същество потребителите не използват тази енергия, Топлофикация държи тя да им бъде платена. Тази топлоенергия би трябвало да е минимална като количество, но високите сметки показват само едно – че количеството топлоенергия, продавано ни от Топлофикация не е функция на потреблението, а на продажбата от страна на столичното парно.
Кои са причините за продължаващия ръст на загубите и има ли изход от ситуацията?
Като основна причина за повишаване на загубата, от дружеството определиха ръста в цената на природния газ и въглеродните емисии на външните пазари. На пръв поглед това е вярно като следствие, но подкрепя тезата ми, че Топлофикация София ни продава ненужно огромни количества топлоенергия. Една оптимизация на количеството продавана топлоенергия би довело до намаляване на необходимостта от такива количества природен газ за производството й. От години Топлофикация София не е предприемала никакви действия по редуциране на топлинната енергия, която ни продава. Тъй като тя печели от всеки един мегават продадена топлоенергия, за нея е важно да има ръст на приходите, които да усвоява. Ръстът на количествата топлоенергия обаче увеличава и транспортните загуби по топлопреносната мрежа, които се увеличават и поради липсата на каквито и да е инвестиции в подмяната на топлопреносната мрежа. А те са вече над 20% от пуснатата в мрежата топлоенергия. В числа, това са 800 хил. MWh загуби по пренос. В момента Топлофикация София продава топлоенергията на своите битови потребители на цена 118.18 лв. за MWh. От Дружеството се оплакаха, че КЕВР им признала в цената едва 11.26% от тези загуби, а това по същество няма как да ги намали.
Иначе казано, Топлофикация декларира: Ние си искаме приходите, за което ще произведем и продадем на потребителите съответното количество топлоенергия и каквото и количество да ни признае КЕВР като загуба по мрежата, недостигът на финансовия ресурс ние просто ще впишем като загуба в отчета.
Бе споменат като фактор и неблагоприятния договор с Булгаргаз, в частта му с авансовите плащания на закупения газ и големите неустойки за забава при неплащане. Като пример бе посочен фактът, че миналата година Топлофикация е платила 33 млн. лв. лихви по този договор.
Друго нещо, от което се оплакаха от Дружеството бе, че КЕВР не им признала 22 млн. лв. разходи за заплати. И тук имаме нонсенс. От една страна КЕВР не признава 22 млн. лв. от разходите за възнаграждения, от друга страна разходите за заплати в отчетите на дружеството растат всяка година, дори след „оптимизация-редукция“ на около 10% от персонала. Иначе казано, няма абсолютно никакво значение какво одобрява КЕВР. Парите за заплати се осигуряват от текущите парични потоци. Неодобрените от КЕВР средства просто отново отиват като счетоводната загуба на дружеството. И какво от това?
Какви са все пак плановете на Топлофикация?
До края на септември тази година Топлофикация София смята да представи план, с помощта на Агенцията за икономическо развитие на САЩ за модернизация на дружеството. Представителят на Топлофикация, присъстващ на заседанието на Комисията по ревизията, Васил Петров заяви, че смятат да заменят съществуващите мощности в два от ТЕЦ-овете с нови паро-газови инсталации, което по същество ги променя от тип „чайници“ на тип „ко-генерационни“. Едновременно с ползите от тази замяна с ко-генерационни мощности се появява друг проблем. Увеличеното производство на ток ще доведе до необходимостта на закупуване на допълнителни емисии парникови газове.
От казаното дотук става ясно, че:
- ще платим на Американската асоциация да ни състави план за модернизация на дружеството.
- ще платим за покупката и внедряването на две парогазови инсталации (вероятно чрез кредити).
- тези парогазови инсталации ще ни спестят закупуването на определено количество газ, но от друга страна ще се появи нов разход под формата на нуждата от закупуване на допълнителни въглеродни емисии, които ще бъдат включени в сметките ни за топлоенергия, въпреки че за всички би трябвало да е ясно, че квотите за въглеродни емисии са за производството на електроенергия, а не за производството на топлоенергия.
Никой обаче от представителите на Топлофикация София не представи простичък доклад, какви ще бъдат икономическите ползи от въвеждането на тези ко-генерационни мощности и дали те въобще ще са изгодни, след като и двата компонента в ценообразуването, върху които те влияят зависят изцяло от „настроенията на пазара“.
Васил Петров заяви, че намаляването на въглеродните емисии може да стане само и единствено след въвеждането на така наречената „зелена сделка“, свързана с изгарянето на водород, реализацията, на което ще се случи евентуално… в бъдещето.
Дотогава, ние потребителите ще плащаме, докато Топлофикация София си яде баницата.
