Избухването на COVID-19 в Европа вече има своя постоянен исторически път, но дългосрочното въздействие на пандемията върху работата и живота ни тепърва започва.
Това е сред основните констатации на агенцията към ЕК, Eurofound, която обобщава направените обществени и социално-икономически проучвания през настоящата година.
Изтъква се, че две години след началото на пандемията, много от мерките, предприети от страните за противодействия – от работа от вкъщи до социално дистанциране, вече са част от нашето ежедневие.
Отбелязва се, че през пролетта на 2020 г. по-голямата част от гражданите на ЕС не са си и представяли, че животът им ще бъде толкова драматично засегнат и че икономическите, социалните и свързаните с работата последици от пандемията ще продължат толкова дълго.
Сред констатациите на Eurofound е това, че COVID-19 е разкрил колко крехък е постигнатият напредък по въпроси като равенството между половете и социално-икономическото сближаване в Европа, като жените, младите хора и икономически и социално маргинализираните са сред най-засегнатите.
Досегашните резултати от проучванията на агенцията, ръководена от бившия български вицепремиер, външен и социален министър Ивайло Калфин, рисуват мрачна картина. През пролетта на 2021 г. психическото благополучие достига най-ниското си ниво във всички възрастови групи от началото на пандемията, като най-неблагоприятно са засегнати младите хора и тези без работа.
Изследването също така показва, че над половината (55%) от младите хора са били изложени на риск от депресия по време на ранните етапи на локдаун в целия ЕС, като младежите в Европа страдат непропорционално от социална изолация и затруднени възможности за образование и заетост.
Междувременно е установено, че доверието в институциите намалява, като доверието в националните правителства във всички държави-членки на ЕС е по-ниско, отколкото в началото на пандемията.
Следваща констатация е, че макар жените вероятно да са по-устойчиви от мъжете на COVID-19 по отношение на здравните резултати, това не е така, когато става въпрос за икономически и социални последици. Мерките, предприети от правителствата за контрол върху разпространението на вируса, са изострили разделението между половете по отношение на безработицата, домашния труд и финансовата сигурност, като всичко това е в ущърб на жените. Конфликтът между работата и личния живот е ескалирал за много хора, работещи от вкъщи, като майките с малки деца са най уязвими.
В същото време от Eurofound подчертават, че независимо от огромните щети, нанесени от пандемията, бъдещето крие възможности и COVID-19 може да бъде катализатор за фундаментална промяна, която ще определи бъдещето на Европа. Вместо да се „възстановяваме“ от кризата, както направихме преди десетилетие, можем да нулираме очакванията си за живота и да преосмислим разбирането си за това, какво можем да постигнем в сътрудничество – от изграждането на здравните и социални системи до приемане на смислени и амбициозни политики за справяне с изменението на климата.
Въпреки негативното влияние на COVID-19 в много сектори и бизнеси, пандемията е предизвикала революция в други аспекти на професионалния живот, най-вече с явлението хоум офис, което все повече поставя под въпрос старите парадигми.
В същото време ранните индикации показват, че работната сила не е готова да се върне в офиса, а от друга страна предимството на тези, които имат по-голяма свобода да избират къде да работят – в офиса или вкъщи, напомня за неравенствата на пазара на труда.
