Икономическата несигурност, създадена от пандемията от COVID-19, забави, но не спря, общия ръст на минималната заплата в ЕС през 2021 г.
Това е сред заключенията на последното проучване на Eurofound* „Минимални заплати през 2021 г.: Годишен преглед“.
Изтъква се, че минималните заплати са били повишени предпазливо в повечето държави-членки, като средното увеличение е 3%. Само няколко държави-членки са замразили своите минимални заплати, отбелязвайки съвсем различен подход от този, възприет след финансовата криза от 2008 г.
Минималните заплати са анализирани както на месечна, така и на почасова база, докато докладът предоставя и преглед на развитието на нископлатените служители и работниците с минимална работна заплата през последното десетилетие.
Що се отнася до преобразуваните брутни месечни минимални работни заплати, анализът показва, че Люксембург има най-високия процент в ЕС през 2021 г. (2 202 евро), следван от Ирландия (1 724 евро) и Холандия (1 685 евро). Най-ниските конвертирани стойности на минималните заплати са наблюдавани в България (€ 332), Унгария (€ 467) и Румъния (€ 472). Въпреки че разликата в процентите остава значителна, докладът отбелязва ясен процес на сближаване на минималните работни заплати в ЕС през последното десетилетие, като напредъкът е постигнат в много централни и източни страни от ЕС.
В държави без законово установени минимални работни заплати (Австрия, Дания, Финландия, Италия, Швеция и Норвегия) увеличението на заплатите е било умерено, но договарянето като цяло се е оказало доста стабилно. Тъй като колективното договаряне в някои случаи е засегнато от пандемията, някои корекции и увеличения на заплатите са били отложени.
Мария Джепсен, заместник-директор на Eurofound, подчертава значението на осигуряването на достоен жизнен стандарт за нископлатените работници: „Периодите на криза – като Голямата рецесия и пандемията на COVID-19 – засягат по-ниско платени работници и такива с минимална заплата повече от други групи. Коментарите относно адекватността на минималната работна заплата не трябва да се съсредоточават само върху техническите критерии около индикативните прагове, но и върху по-широки показатели, като това – дали нископлатените работници могат да постигнат достоен жизнен стандарт както индивидуално, така и за семействата си. “
Докладът селектира страните в три групи, въз основа на повишенията на минималната работна заплата в евро.
- Първата група включва пет държави от Централна и Източна Европа, където минималните заплати са се увеличили най-много, с повече от 5%: Латвия, Словения, Словакия, България и Литва.
- Втората група включва държави, в които минималните заплати са нараснали в диапазона от 0,5–5%. Това са предимно страни от ЕС-15 (Португалия, Люксембург, Холандия, Германия, Франция и Ирландия), но също така включват някои държави-членки, присъединили се към ЕС през 2004 г. или впоследствие (Хърватия, Румъния, Малта, Чехия и Полша). Обединеното кралство би било в тази група, ако заплатите се разглеждат в национални валути.
- Третата група държави са тези, които не увеличават минималните заплати, които остават замразени в Белгия, Испания, Гърция и Естония. Унгария е единствената държава, която регистрира спад в евро (въпреки че това се дължи само на обменния курс, тъй като минималната заплата в национална валута е нараснала с почти 4%).
Докладът отбелязва още, че няма значителна връзка между нивата на минималните заплати и техния ръст в страните от ЕС през 2021 г. Сред седемте държави с най-високи нива на минимална заплата (всички държави от ЕС-15, с минимални заплати от над 1550 евро: Люксембург, Обединеното кралство, Ирландия, Холандия, Белгия, Германия и Франция), темповете на растеж през 2021 г. са около 1–4%.
В страните от дъното на скалата на минималната заплата (със заплати под 650 евро, всички източноевропейски страни) има значително увеличение (Латвия, Словакия, България и Литва).
Отбелязва се, че ако минималните заплати в някои от тези източноевропейски страни се разглеждат в техните национални валути, тогава се появява леко сближаване на нивата на минималната работна заплата с тези на ЕС-15, тъй като темповете на растеж през 2021 г. стават по-значими (Полша, Хърватия, Чехия, Унгария).
*От първи юни тази година изпълнителен директор на Eurofound е Ивайло Калфин
