Коментарът на Адриан Николов е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
В началото на седмицата дружно се посмяхме на ЦИК и на фирмата, която обгрижва машините за гласуване, които не могат да се разберат лопати ли, лаптопи ли вкарват в склада (с привкус, разбира се, на стария лаф за компютрите и компотите). Ако оставим настрана обаче този комичен епизод, в навечерието на поредните избори, на които ще гласуваме хем с машина, хем с хартиена бюлетина е редно отново да поговорим за фундаменталната изборна технология която ползваме. Днес се намираме в най-лошия от възможните сценарии и е време да се вземе дългосрочно решение, вместо да се лутаме от избор на избор.
Изборите идната неделя ще се проведат по смесената система – в секциите ще има и машини, и възможност за ръчно отбелязване в бюлетина. Това е най-нежеланият вариант, по няколко причини: първо и най-важно, защото елиминира основното предимство на машинното гласуване, а именно липсата на недействителни гласове, резултат от нечетливо или немарливо попълване на бюлетини. Не се избягват и грешките в попълването на протоколите и скандалите в секционните комисии около изчислението на резултата, което неизбежно изкривява изборния резултат. Този вариант е и най-скъп за бюджета, тъй като поддържа две паралелни технологии за гласуване – машините (които поне вече притежаваме вместо да наемаме, което в настоящата изборна спирала би увеличило сметката дори повече), но от друга пълен набор хартиени бюлетини. Накрая, ръчното броене създава огромни проблеми с доверието в процеса, заради случайни грешки и съмненията в манипулации.
Въпреки това, почти целият парламент се обяви в подкрепа или на връщане изцяло на гласуването на хартия, или на запазване на смесения модел. Аргументите са разнообразни – едни смятат, че гласоподавателят предпочита хартиения вот, тъй като няма доверие на машина, въпреки че в настоящия вариант тя отпечатва видима, хартиена бюлетина. Други изтъкват, че гласуването с физическа бюлетина е по-лесно, а машините са ограничител, което звучи леко обидно предвид, че почти всеки притежава и ползва смартфон. Трети пък нямат против машинния вот по принцип, но не харесват точно тези машини, които вече сме купили, въпреки че досега не е представен конкретен и убедителен довод за възможността те да бъдат манипулирани.
Обратно, в подкрепа на гласуването само с машини има един ясен довод – при употребата им недействителни бюлетини няма, тъй като го няма елементът на чертаене, защриховане и други форми на творчество върху бял лист с квадратчета. Вотът на всички гласоподаватели е отразен акуратно, което би трябвало да е предназначението на всяка изборна технология. Създаване на възможност машините да изпращат електронно и централизират протоколите от изборните секции пък напълно елиминира възможността на комисиите да влияят върху резултата, злонамерено или поради неспособност правилно да преброят и изчислят резултата.
По тази причина, ново отваряне и корекции в Изборния кодекс – любимо занимание на всяко новоконстуирано мнозинство – би следвало да включва елиминирането на смесеното гласуване и връщане към по-простия модел – прилаган през 2021-22 г., с изключение на най-малките секции – в който се ползват само машини. Това обаче най-вероятно няма да се случи, тъй като значително мнозинство от поне настоящите депутати предпочитат настоящата ситуация, в която има десетки хиляди недействителни бюлетини, а грешките и намесите в протоколите са широкоразпространен феномен, което, разбира се, им носи електорално предимство.
