Коментарът на Петя Георгиева е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
Новото правителство е избрано, но остава да видим как то ще започне да решава наболелите проблеми, породени през последните месеци липса на редовно управление – бюджетът е един такъв приоритет, но да не забравяме и развитието на ситуацията с националния план за възстановяване и устойчивост. Да припомним – планът беше приет преди две години с голямо закъснение, което беше причина България да пропусне да получи аванс за изпълнението му, а впоследствие пък изпълнението на заложените в плана мерки и реформи стартира доста тромаво.
И докато парламентарните партии и коалиции дълго не успяваха да сформират мнозинство, а служебното правителство беше заето с други належащи деятелности, които очевидно не включваха НПВУ, останалите страни в Европа работят активно:
- Испания получи третото си плащане, а почти всички останали са изпълнили мерки и получили средства по поне две плащания (авансово и редовно);
- Осем държави (Естония, Франция, Словакия, Малта, Ирландия, Португалия, Дания, Испания) са подали искания за корекции в плановете си съобразно новите изисквания на регламента за включване на глава по RePowerEU[1] в рамките на механизма за възстановяване и устойчивост, което на практика означава увеличение на бюджета на плана с допълнителни средства за мерки и проекти в областта на енергетиката. В България тази възможност на този етап дори не се обсъжда;
- Средствата, изплатени в рамките на механизма, вече достигат 106,3 млрд. евро грантове и 47,1 млрд. евро заеми – около 21% от общите средства.
България обаче отново закъснява с изпълнението на мерките по плана за възстановяване, а оттам – с получаване на плащания. За второто плащане, чийто срок изтече в края на декември 2022 година, все още не са изпълнени 33 от 66 мерки, а за третото, чийто срок изтича в края на юни, остава да се изпълнят 43 от 46 мерки. Неразборията с изпълнението е подкрепена и от пълното объркване, създадено от законодателната власт – през януари 2023 г. Народното събрание със свое решение задължи правителството да предоговори националния план на България в част „Енергетика“, а само преди няколко дни в началото на юни[2] парламентът задължи правителството да отчете в рамките на 15-дневен срок предприетите стъпки по предоговарянето. Дали обаче редовното правителство ще спази ангажиментите на служебното да се отчете пред парламента докъде са стигнали преговорите с Комисията предстои да разберем.
Накрая ще отбележим и общата тенденция в ЕС към задълбочаване на значението на механизма за възстановяване и устойчивост чрез постепенното му включване и в останалите форми на управление – такъв пример са новите изисквания за фискално управление и интеграцията на плановете за възстановяване в националните фискални прогнози[3]. Готова ли е България да включи реформите и проектите, предвидени в НПВУ, в своята средносрочна бюджетна прогноза не просто на хартия, а като интегрална част от своята управленска стратегия за предстоящото бъдещо развитие на страната? Или ще продължи колебанието и разминаването между публично обявените приоритети и практическото изпълнение на поетите ангажименти?
[1]https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32023R0435
[2] https://www.dnevnik.bg/politika/2023/06/02/4490819_deputatite_zaduljiha_kabineta_da_se_otchete_za/
[3] Повече информация може да се види тук: https://ime.bg/articles/ek-poema-na-rychno-fiskalno-upravlenie-dyrzhavi-preskochili-granitsite-za-defitsit-ili-dylg/
