От поколения, студентите по медицина започват подготовката си с ритуал, който е колкото кървав, толкова и удивителен – дисекция на трупове. От поне 14 век лекарите дължат разбиранията си за човешката анатомия на изследването на мъртви тела. Но поради коронавирусната пандемия, дисекцията на трупове, както и много други практически упражнения от програмата по медицина, са станали виртуални, използвайки софтуери за 3D симулация, пише „Ню Йорк Таймс“.
От 155-те университета с медицински програми в САЩ, по-голямата част са пренасочили поне части от програмата на студентите първи и втори курс към дистанционно обучение по време на пандемията. Почти 3/4 от тях дават онлайн лекции, според проучване на Асоциацията на Американските колежи по медицина (ААКМ) и 40% от тях използват виртуални платформи, за да обучават студентите как да разпитват пациенти за симптоми и да научават медицинската им история. Дисекцията обаче се оказва по-голямо предизвикателство, като почти 30% от медицинските училища избират да използват онлайн платформи за обучението по анатомия.
През последната година медицинските университети се адаптираха към ситуацията с иновативни подходи към клиничната подготовка на студентите. Училището по медицина към Университета Кейс Уестърн, както и Станфорд, използваха технологии за виртуална реалност за преподаване на анатомия. Колежът за лекари и хирурзи Вагелос към Университета Колумбия предложи на студентите да следват лекарите виртуално, като станат част от онлайн медицински прегледи. А в Колежа по медицина Бейлор, през миналата есен, изпитът по медицински прегледи бил проведен чрез видео разговор, в който те обяснявали какви стъпки биха предприели на живо.
От училището по медицина Кек към Университета на Южна Каролина избрали да екипират преподавателите с камери, прикрепени към тялото, докато изпълняват дисекции, за да могат студентите да гледат дисекцията от разстояние. Труповете били снимани и чрез 3D скенери, за да могат студентите да упражняват разчитане на изображения от магнитен резонанс и скенер. „Когато факултетът измисли това, аз реших, че е много добра идея“, казва д-р Дона Елиът, вицедекан по медицинско образование в Кек. „Сканираните 3D изображения много приличат на тези, с които работят лекарите“.
Въпреки потенциала на новите технологии, преподавателите осъзнават, че на студентите им липсва това да бъдат в болниците, класните стаи и дисекционните лаборатории на живо. „Класната стая в медицинският университет е клиничната среда, а тя е важна“, казва Лиса Хоули, старши директор по стратегически инициативи и партньорства за ААКМ. „Това ме притеснява“.
Студентите споделят, че са изпитали разочарование от това да гледат колко напрегнати са медиците на първа линия и да не могат да помогнат по никакъв начин. „Ние знаем повече от средностатистическите хора, но се чувстваме безсилни“, казва Сандра Албъртс, второкурсничка в Колумбия.
Както преподавателите, така и студентите осъзнават, че гледането на органи на екрана на лаптоп не е същото като взимането им един по един от човешкото тяло. „Частите от тялото на истински труп не изглеждат гладки и перфектни както на екрана“, казва Джеръл Катлет, първокурсник в Училището по медицина Икан в Маунт Синай. „Например, ако умрелият е бил алкохолик, ще можем да видим чернодробна цироза – с бабуни и неравности, покриващи черния дроб“. Той и колегите му знаят, че изпускат едно от главните неща от обучението по медицина. „Не можем да усетим различните тъкани, или колко твърди са костите“.
На Джеръл и състудентите му са предложени ваксини и те започват да се връщат към някои присъствени уроци, включително срещи с пациенти. Техните лекции обаче остават онлайн.
Сара Серано Калъв е второкурсничка в Медицинското училище към Университета в Масачузетс, което предлага комбинация от присъствени и виртуални уроци през последния семестър. Откакто е започнала обучението си по медицина, Сара е искала да практикува комуникацията с пациенти – да научава за медицинската им история и да им дава диагнози, затова преминаването към онлайн уроци по клинични умения е било разочароващо за нея. „Когато си онлайн, не можеш да разбереш дали човекът си стиска юмруците или му треперят краката“, казва тя. „Някои от съучениците ми са получили забележки, че не показват достатъчно съчувствие. Но как е възможно да покажа съчувствието си през компютърния екран?“
Медицинските училища не могат да осигурят на студентите практика върху актьори през последния семестър, защото актьорите често са по-възрастни и пенсионери, които са с по-висок риск от заразяване с Ковид. В някои училища, включително в Университета в Масачузетс, студентите упражнявали прегледи върху колегите си, като пропускали частите от прегледа, включващи отваряне на устата и гледане в носа. За Сара изпитът по прегледи е бил труден, защото е можела да се подготви единствено чрез гледане на клипчета в интернет, вместо да има седмици практика върху реални хора. „Обикновено бихме слушали за хриптене в дробовете, бихме напипали уголемен черен дроб и бихме търсили краищата на коремната аорта“, казва тя. „Преслушването на шум в сърцето онлайн е различно от това да го чуеш на живо“.
Въпреки всичко, тя оценява усилията на университета за поддържане на връзка с нея и колегите й и за следенето на тяхната адаптация към дистанционното обучение.
Някои студенти посочват положителната страна на онлайн обучението. Те вече свикват да говорят с пациенти за чувствителни теми във видео разговори, урок, който може да се окаже ценен, предвид ръста на онлайн медицински консултации. В някои университети студентите помагат на персонала на болниците като проследяват развитието на пациентите, изписани по-рано от необходимото заради пандемията. „Лекарите са прекалено заети, за да правят това, но пък ние имаме възможността да тренираме, да използваме технологията“, казва Ернесто Рохас, студент втори курс в Училището по медицина към Университета в Калифорния.
Пандемията също така мотивира студентите да завършат обучението си. Според ААКМ, кандидатстването в медицинските училища е нараснало с 18% в сравнение с миналата година.
