Анализът на Зорница Славова е от бюлетина на Института за пазарна икономика
Годишният доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за 2020 г. включва отчет за проверката на 1520 обществени поръчки на обща стойност 1,2 млрд. лева. Общо установените нарушения са в 461 процедури, или близо 1/3 от проверените. Докато половината от нарушенията са свързани с неспазване на срокове, непубликуване на информация и пропуски при оформянето на документи, другата половина са свързани със съществени нарушения, като:
- Неоснователно проведени процедури (4 случая);
- Поръчки, при които възложителите са поставили условия, които дават предимство или необосновано ограничават участието на кандидатите в процедурите (40 случая);
- Сключване на анекси към договори за обществени поръчки, с които са изменяни цени, срокове за изпълнение и др. (12 случая);
- Невъзложени обществени поръчки при наличие на всички законови основания за това (161 случая).
На фона на повтарящите се ежегодно нарушения, тази година се вижда спад на опорочените поръчки. Разбира се, възможно е той да се дължи на избраната извадка от проверки, а не на целенасочени усилия. Друг доклад – на Агенцията за обществени поръчки (АОП), също за 2020 г., показва, че от проверени 303 процедури при 98% се установяват грешки още на началния етап – при откриването на процедурите, залагането на технически спецификации и методиката за оценка на офертите.
Най-честите грешки и нарушения включват:
- При решенията за откриване и обявленията за поръчки се излагат мотиви, които са формални или неотносими към изисквания на закона;
- Не се посочват елементите, формиращи оценката, нито правилата за оценяване;
- Не се указват изчерпателно критериите за подбор;
- Не се предоставя достатъчно информация относно условията за изпълнение на поръчката;
- Поставят се условия, които водят до нарушаване на равнопоставеността на участниците в процедурата.
В допълнение, след стартирането на електронните обществени поръчки, към споменатите грешки се добавят и нови, основно технически, свързани с откриването на процедурите в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП).
Конкретни доказателства за нарушенията в обществените поръчки се виждат и в одитните доклади на Сметната палата. Редовното изследване на ИПИ „Успехите и провалите на българските правителства“ стъпва върху одитните доклади и дава примери за неефективно харчене и доказани злоупотреби. Следващото издание предстои да се публикува съвсем скоро (виж последното публикувано изследване).
