Научна статия, публикувана в списане „Global Environmental Change“, разкрива, че в групировката „Тотал“ са били наясно още от 1971 г. за въздействието на изгарянето на изкопаемите горива върху климата и съответно за негативните последици от дейността ѝ.
Кристоф Боньой от Френския национален център за научни изследвания, Пиер-Луи Шоке, социолог в Парижкия институт за политически изследвания и Бенджамин Франта, историк от америкаския университет в Станфорд са проучвали архиви и доклади за служебно ползване на петролната групировка, която по-късно се преименува на TotalEnergies.
Публикация във вътрешен бюлетин на Тотал през 1971 г. разкрива, че изгарянето на петролни продукти и други природни ресурси води до „освобождаването на огромни количества въглероден диоксид“ и до увеличаването му в атмосферата, „увеличаване, което е доста обезпокоително“. Въпреки това петролната групировка е запазила мълчание по този въпрос, разкриват учените.
В средата на 80-те години амриканският гигант Ексон, с посредничетвото на „Международната асоциация за опазване на околната среда на петролната индустрия“ (Ipieca) (организация създадена от петролните гиганти), подема международна кампания на петролните фирми, имаща за цел да „опровергае твърденията на климатолозите и да отслаби контрола върху използването на изкопаемите горива“, продължават тримата изследователи.
„Фабрика за лъжи“
Бернар Трамие, директор за околната среда в Елф (закупена от Тотал) и по-късно Тотал от 1983 до 2003 г., цитиран в доклада, обяснява, че през 1986 г. е предупредил Изпълнителния комитет на Елф като е заявил: „Очевидно е, че петролната индустрия отново трябва да се подготви за отбрана“.
„Дълго време се смяташе, че тази двулична позиция е присъща само за Ексон и другите американски фирми. Оказва се, че и европейските лидери, и по специално френските, в петролното производство са участвали в тази политика, най-малкото между 1987 и 1994 г.“, обяснява Кристоф Боньой, като нарича това „фабрика за лъжи“.
Освен това Тотал и Елф са оказвали „успешен натиск върху дейностите, които са имали за цел намаляването на газовите емисии“, като същевременно са се опитвали да вдъхнат доверие в политиката си за опазване на околната среда чрез поемането на някои доброволни ангажименти.
В края на 90-те години подходът се променя. Беше публикуван първият доклад на учените от Междуправителствената експертна група по климатичните промени в рамките на ООН (Giec). Срещата на високо равнище в Рио през 1992 г. приключи с приемането на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата. През 1997 г. е приет протоколът от Киото.
„Френската петролна индустрия престана да подлага на съмнение публично изводите на климатолозите, но продължи да увеличава инвестициите си в производството на нефт и газ, и да отклонява вниманието от природните горива като основна причина за глобалното затопляне.“
Промяна в стратегията през първото десетилетие на новия век
Началото на века е белязано от нова стратегия. Вече се признава реалността на климатичните промени и изводите на Giec.
Тотал „започва да призовава за разделянето на ролите между науката и деловата активност, където науката разкрива климатичните проблеми, а предприятията претендират, че могат да ги разрешат“, като извеждат на преден план „енергийния преход“.
В отговор, разпространен още преди публикуването на научния доклад, от групировката декларират, че „сведенията, с които е разполагал TotalEnergies относно рисковете за климата по нищо не се различават от наличната тогава (70-те години) информация публикувана в научните списания“.
„Ръководството на Тотал признава наличието на климатични промени и връзката им с дейността на петролната индустрия“ и от 2015 г. дружеството има за цел „да бъде главно действащо лице в енергийния преход“,заявяват още от компанията.
„Абсолютно задължително е Парламентът да се сезира за тези разкрития, като създаде анкетна комисия“ изискват от ONG Notre affaire à tous („Дело на вички нас“ – организация, която се занимава с правните аспекти на борбата срещу климатичните промени), критикувайки по този начин факта, че „TotalEnergies продължават да залагат на увеличаването на производстените мощности и развиват нови проекти опустошаващи защитени райони“.
Проучване от 2017 г. показа, че петролната групировка ExxonMobil е знаела още от 80-те години, че климатичните промени са реален факт и се дължат на човешката дейност. Но компанията е положила всички усилия през последващите години да прикрие тази реалност заблуждавайки по този начин акционерите и обществеността.
