С много пари всеки може. На тази мисъл ни навежда докладът, резултат от задача №2 от Договора за техническо консултиране между Столична община и „Блек и Вийч Мениджмънт Консултинг“ ООД от месец юни тази година за подобряване състоянието на столичната Топлофикация София. Планът е разработен с безвъзмездната подкрепа на Американската агенция за търговия и развитие (USTDA).
В последните седмици се случиха няколко събития, предхождащи появата на този доклад. Изпълнителният директор на Топлофикация София, Александър Александров посети студията на трите основни телевизии и обяви, че иска увеличение на цената на топлоенергията, поради заплахата на Булгаргаз да прекрати доставките за подопечното му дружество. Същото направиха и кметът на София Йорданка Фандъкова и общинският съветник Прошко Прошков, който е председател на Комисията по инженерна инфраструктура и енергийно планиране в Столична община. Общото между всички бе, че основният виновник за плачевното състояние на столичната топлофикация е ръстът на цената на газа на международните пазари, както и на въглеродните емисии. В допълнение те посочиха с пръст и Комисията за енергийно и водно регулиране, която лично не им позволявала да вдигнат цената на топлоенергията, колкото иска самата Топлофикация София. Това довело до решение на друго държавно дружество Булгаргаз да отправи заплахата си за прекратяване на доставките на газ.
Парадоксът на тези изявления би бил смешен, ако не беше жалък. Казус, в който едно държавно предприятие отправя заплаха към общинско предприятие, че ще спре работата му. Един монополист – Булгаргаз, който в случая е основният доставчик на газ за Топлофикация и като цяло за страната ни отправя заплаха на друг монополист, че практически ще спре работата му.
Някой вярва ли, че тази глупост, с която ни облъчваха три дни може изобщо да се случи?
Първо – Топлофикация е създадена, за да бъде абсолютен монополист. Това е свързано основно с инфраструктурата на дружеството отпреди 4 десетилетия и е единствен доставчик на топлина за Столицата. Столичани нямат алтернатива за получаването на енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване.
Второ – Топлофикация София е внедрена и като основен елемент за производството на електроенергия в енергийния микс на страната ни и е превърната в обект от националната сигурност и практически не може да спре работата си, без това да доведе до катаклизми в Държавата.
Трето – Топлофикация София е най-големият клиент на Булгаргаз и прекратяването на доставките от страна на Дружеството не би могло да се оприличи на нищо друго освен на ритуално „сепуко“.
Така, че целият този театър не бе нищо повече от прелюдия за това населението на Столицата да бъде подготвено за все по-сигурното увеличение цената на топлоенергията от началото на следващата година, ако не бъде намерен друг начин. Постановката разбира се е стара, разказваща как за увеличението на цената на топлоенергията е виновен винаги някой друг, но не и ръководството на Дужеството. Независимо кое е то в исторически план.
Какво обаче показва като констатации докладът на „Блек и Вийч“ относно причините за лошото финансово състояние на Топлофикация София
На първо място – Съоръженията и оборудването в Топлофикация са остарели, енергоемки, унищожителни за околната среда и се намират в края на своя полезен и технически живот. Никога в последните 20 години не съм чувал този въпрос да е дискутиран в публичното пространство като основна причина за липсата на добри финансови резултати на Топлофикация София. Никога не е бил дискутиран въпросът за подмяната или оптимизацията на тези машини и оборудване. С годините това е водило единствено до негативни последствия както за разходната част на дружеството, така и за здравето на обслужващия го персонал. Ето и някои основни ефекти:
- Повишаване броя на трудовите злополуки в Дружеството. Данните от доклада показват, че имаме възходяща тенденция на броя на трудовите злополуки.
- Повишаване разхода на вода
- Повишаваща се зависимост на влиянието на въглеродните емисии. Остарялото оборудване е в края на своя срок на експлоатация и полезен живот. Това респективно е намалило екологичните му характеристики, а и от там повишава необходимостта от закупуването на все повече въглеродни емисии. Още преди 10-на години е било ясно, че безплатните въглеродни емисии (Графика 2) ще намаляват с всяка следваща година. Неприемането на никакви мерки по подмяна на оборудването, съоръженията и оптимизация на производствения процес е довело до трагичното в момента състояние, относно зависимостта от въглеродните емисии.
- Констатациите на „Блек и Вийч“ – „Емисиите на NOx надвишават границите на емисиите на ЕС и разходите по глобите/наказанията не са включени. Освен, че надвишават своя технически живот, котлите не отговарят на изискванията им за NOx. Границата на емисиите в Европа в момента е 100 [mg/Nm3]. Към днешна дата „Топлофикация – София“ ЕАД е понесла значителни санкции за превишаване на лимита на NOx на ЕС и ще бъде изправена пред допълнителни сериозни глоби в бъдеще„.
- Повишаваща се зависимост от цената на природния газ. В Топлофикация София горенето на газ се използва както за директно подгряване на вода за отопление и битово горещо водоподаване, така и за производството на електроенергия, при който процес (когенерационен) като остатъчен продукт се отделя топлина за подгряване на вода за същата основна дейност на дружеството. В доклада е установено, че три четвърти от тази остатъчна топлина не се използва за подгряването на вода, а се изхвърля в атмосферата. Иначе казано, коефициентът на полезно действие на този нелош процес е едва 25%.
За подобряването му обаче е необходимо закупуването на нови съоръжения и оборудване, които да подобрят този КПД над 50%. Допълнителна тежест за текущия процес се оказва и липсата на свързваща инфраструктура, която да позволява транспортирането на излишното количество топлина към всяка точка от Столицата, вместо да бъде изхвърляно. Това означава, че създадения в момента когенерационен процес е ефективен само „на книга“.
На практика в момента се произвежда електрическа енергия, само защото трябва да се участва в енергийния микс на страната. Дори производството на електроенергия не може да бъде повишавано неограничено, тъй като това трябва да бъде съобразено с нуждата от топлинна енергия за потребление. Решението е в оптимизиране на процеса. Дълбоко се съмнявам, че липсва чисто експертен капацитет за създаването и управлението на процеса на когенерация, което не говори добре за ръководния персонал в дружеството.
Вторият основен проблем, който е отбелязан в доклада е остарялата и амортизирана топлопреносна мрежа. С течение на годините авариите и загубите на вода и топлоенергия не спират да растат и вече надхвърлят 20%. Констатацията на „Блек и Вийч“ е категорична – „Разпределителната система/мрежа е стара, липсва необходимата взаимосвързаност за осигуряване на надеждност на услугата и не се поддържа„.
В доклада е записано, че общата дължина на разпределителната мрежа на столичното парно е 1080 км. От Топлофикация твърдят, че – забележете – за последните 20 години са подменили приблизително 229 км разпределителни тръбопроводи, средно 11.5 км годишно. В графиката от доклада обаче се вижда, че тези средни 11.5 км. се отнасят едва за 6 години от този 20-годишен период. Дори не е упоменато колко километра от тези подменени тръби са следствие необходимостта от неотложен или наложителен ремонт.
Не е необходимо да имаш кой знае какви математически познания, за да се изчисли, че за подмяната на цялата разпределителна мрежа ще са необходими близо 94 години. Когато искаш пари, можеш спокойно да дадеш воля на мечтите си. Това прави Топлофикация, декларирайки амбициозен план, в който за 10 години, считано от 2022-ра, могат да бъдат подменяни по 54 км. тръбопровод годишно (а в окото ми заплува ли корабче?), с което биха се разрешили проблемите приблизително на 76% от съществуващите магистрални тръбопроводи, 45% от районните тръбопроводи и 83% от обема на подстанциите. Предполага се, ако има пари.
Трети основен проблем е липсата на каквато и да е оптимизация в разходната част. Когато генерираш загуби поради ограничения в цената, логично е да търсиш резерви в разходната част, с която да компенсираш този дефицит. Видно от финансовите отчети на Дружеството е, че това не се прави. Когато се чувстваш недосегаем, когато знаеш, че никой не може да ти потърси отговорност или да те накаже за бездействията ти можеш да си позволиш почти всичко. Конкретен пример за това е фактът, че ръководството на Топлофикация София бездейства по отношение на търговските си взаимоотношения с Булгаргаз.
От отчетите на дружеството става ясно, че всяка година Топлофикация плаща десетки милиони левове неустойки по договори, основно към Булгаргаз. От (Графика 3) се вижда, че за последните осем години неустойките по договори са в размер на близо 204 млн. лв. За този период загубата на дружеството е сумарно 309 млн. лв. Видно е, че 66% от загубата на дружеството се дължи именно на плащанията на неустойки. Според мен отговорността за тези загуби са изцяло на ръководството на дружеството, което със своето бездействие го е довело до плачевното му състояние. Тук най-силно се вижда безотговорността на ръководството на столичното парно. Но както се казва, когато няма контрол и си сигурен, че никой няма да ти потърси лична отговорност, можеш и да бездействаш.
В същото време, въпреки, че си затънал в дългове, спокойно можеш да даваш милиони за обновление на интернет страницата си например. На това старите хора му казват „на гол тумбак, чифте пищови“.
Не по-малко дразнещи са някои нелогични разходи, видни от финансовите отчети на дружеството.
На (Графика 4) се вижда как дружеството плаща все повече за охрана на оборудване, което е практически в края на своя полезен живот. Все повече пари се дават за съдебни и нотариални разходи, подръжка и не на последно място „за печат на пликове и доставяне на съобщения“, достигнали рекордните 1.66 млн. лв., които говорейки от първо лице не съм получавал от 14 месеца. И няма сила, която да накара Топлофикация да го прави, въпреки безбройните ми жалби. Дори Министерството на енергетиката. Парите по това перо растат, въпреки че, макар и с бавни темпове, хората минават към електронни фактури.
Вчера и днес Комисията по икономика и собственост в СОС и Комисията по инженерна инфраструктура са провели заседания, на които да приемат Доклада на американската консултантска компания за Топлофикация София. Макар и след логични спречквания между управляващите и опозицията в СОС, докладът е бил приет.
Самият доклад е добър и смислен. Необходимите капиталови разходи по реализацията му обаче са оценени на 860 млн. евро. Това е резултатът от бездействието на управлението на това общинско дружество през последните две десетилетия. Ако все пак се намери финансов ресурс, реализацията на проекта ще отнеме поне още две десетилентия.
Трябваше ли обаче да дойдат американците, за да ни посочат недостатъците в управлението на дружеството, за проблеми, които ние прекрасно знаем?
Или може би целият този цирк е димна завеса за отклоняването на обществения фокус от предстоящите искания за увеличаване цената на топлоенергията. Предстои да разберем.
