Близо пет час продължиха коалиционните преговори по темата финанси между четирите парламентарни формации, които ще се обединят около съставянето на кабинет.
Обсъдени бяха всички въпроси, касаещи управлението на финансите у нас.
Партиите си поставиха срок да приемат бюджета за догодина до края на януари като в него заложат дефицит в рамките на 3.5-4.5%, а през лятото, когато предвидените работни групи по различни теми излязат с резултати, да се направи актуализация, която да включва и нужните промени. Относно дефицита амбицията е до края на мандата на следващото правителство той да падне до 2 на сто от БВП.
Участниците се обединиха и около становището, че данъците не трябва да се променят, като от Продължаваме промяната подчертаха, че трябва да има събираеемост. „Трябва да се водим от принципа, че държавата не е собственик на събраните пари. Ние сме само разпределители и имаме задължение тези пари да не бъдат откраднати някъде по пътя, както и да ги харчим все едно са наши. Затова приоритет номер едно е нулева корупция„, каза Кирил Петков, цитиран от „Сега“. В преговорите по темата финанси участваха и двамата лидери на ПП – Петков и Асен Василев, които иначе си бяха поделили отделните коалиционни панели през последните дни.
За догодина остава по-ниската ставка от 9% на ДДС за ресторантьорите, туроператорите, книгите и бебешките храни. БСП настоя за прокарване на идеята си ДДС да се намали и за лекарствата и основни храни, изброени в малката потребителства кошница, но получиха подкрепа само от ИТН.
Асен Василев повтори по темата своето становище, изразявано няколко пъти вече, че е добре да сне прави социална политика през данъците. „Да вървим наобратно на Европа, която премахва постепенно диференцираните ставки ДДС, не е разумно“, изтъкна бившият служебен финансов министър, който вероятно ще заеме същия пост и в редовния кабинет.
Партиите се разбраха за увеличаване на прага за регистрация на фирмите по закона за ДДС до 100 000 лв., което ще стане факт през 2023 г. и 160 000 лв. през 2024 г. С вдигане на прага ще се завиши контролът за предотвратяване на измамите с роенето на свързани фирми, с които се избягва достиганет на тавана на оборота за регистрация.
По предложение на Асен Василев бе договорено всеки месец в ДДС декларациите фирмите да подават информация за касовите си наличности и дали по фактурите има реално плащане.
Всички около масата се съгласиха да се премахне данък уикенд, особено когато голяма част от фирмите са преминали към дистанционна работа в условията на пандемията. Ще бъде премахнат и данъкът върху лихвите по депозитите и застрахователните продукти.
Сред споровете бе и размерът на максималния осигурителния доход, като БСП настоя той да се увеличи на 3600 лв. догодина От ИТН също искат да се качи до два-два пъти и половина от средната работна заплата за предходната година.
Асен Василев обаче предложи съотношението на максималния осигурителен праг да е с коефициент 2.3 спрямо средната заплата от предходната година. „При 1500 лв. средна заплата, това означава около 3450 лв. таван на дохода за осигуряване, което е 15% увеличение и е съотносимо с увеличението на средната заплата“, каза Василев.
От ДБ призоваха да не се бърза с подобно решение и да се види как и кога ще излезем от ковид-кризата, на което Василев отговори, че искането за замразяване на максималния осигурителен праг поредна година е чист лобизъм“. Накрая бе договорено бъдещи промени в осигуряването да бъдат обвързани с действителния индивидуален принос на всеки, включително и с въвеждането на индивидуални партиди в ДОО.
Мерките в подкрепа на бизнеса – 60/40, 80/20 ще се запазят и адаптират, като се направят консултации с БНБ дали е възможно отново да се въведе временен мораториум върху плащането на кредитите.
По отношение на минималната работна заплата Асен Василев посочи, че за 2022 г. размерът й ще бъде оставен да се договори между синдикати и работодатели, а от 2023 г. механизмът за определянето й ще се синхронизира с европейската директива. От БСП поискаха МРЗ да стане 700 лева и да се обвърже с 45-50% от средната за страната.
Всички бяха съгласни с въвеждане на програмно бюджетиране, така че да не се налага за проектите, чието реализиране продължава повече от година, да се търсят пари от всеки годишен бюджет.
