През 2020 г. държавите-членки на ЕС са похарчили около 311 милиарда евро за научноизследователска и развойна дейност (НИРД). Това е намаление от 1 милиард евро в сравнение с 2019 г. (312 милиарда евро).
Интензитетът на НИРД, т.е. разходите за НИРД като процент от БВП, е 2,3% през 2020 г. в сравнение с 2,2% през 2019 г. Това малко увеличение обаче се дължи на намаляване на БВП в резултат на пандемията от COVID-19. Десет години по-рано (2010 г.) интензитетът на научноизследователска и развойна дейност е бил 2,0%, сочат данните на Евростат.
Научноизследователската и развойна дейност е основен двигател на иновациите, а разходите и интензивността на научноизследователската и развойна дейност са два от ключовите показателя, използвани за наблюдение на ресурсите, посветени на науката и технологиите в световен мащаб.
За съжаление България е след страните от ЕС, отделящи най-малко средства за НИРД. През 2020 година сме отделили едва 0.86% от БВП, или 523.5 млн. евро. За сравнение, Чехия е отделила 1.99% – над 4.2 млрд. евро.
Най-висок интензитет на научноизследователска и развойна дейност е регистриран в Белгия и Швеция (3,5% от БВП), следвани от Австрия (3,2%) и Германия (3,1%).
Както вече споменахме, в противоположния край на скалата шест държави-членки регистрират интензивност на научноизследователска и развойна дейност под 1% от БВП: Румъния (0,5%), Малта и Латвия (и двете 0,7%), Кипър, България и Словакия (всичките 0,9%).
През последните десет години интензивността на научноизследователската и развойна дейност е нарастнала в 24 държави-членки, като най-голямо увеличение е регистрирано в Белгия (+1,5 процентни пункта; от 2,0% от БВП през 2010 г. до 3,5% през 2020 г.), Гърция (+0,9 процентни пункта; от 0,6% до 1,5%), Полша и Чехия (и двете +0,7 процентни пункта; съответно от 0,7% до 1,4% и от 1,3% до 2,0%).
Бизнес предприятията продължават да са основният сектор, който инвестира за научноизследователска и развойна дейност, като разходите му представляват 66% от общия размер на НИРД, изплатени през 2020 г. Следват висшето образование (22%), държавният сектор (12%) и частният нестопански сектор (1%).
