Руският петрол вече не носи приходи. Седмица след нахлуването в Украйна купувачите проявяват голяма въздържаност, тъй като се страхуват от заклеймяване от международната общност, от възможни бъдещи санкции и от затруднения с транспорта, въпреки опасенията от възможен дефицит на пазара, пише в коментар capital.fr.
„Търговията със суров петрол е замряла и смятаме, че 70% от пазара са парализирани, като най-голям удар понасят доставките по море“, обяснява Ливия Галарати, анализатор в Лондонския научно-изследователски институт Energy Aspects. Към момента санкциите на Запада срещу Русия се опитват да заобиколят енергийния сектор, който има ключово значение за Европа. Германия, например, внася 55% от необходимия ѝ газ от Русия. Що се отнася до петрола, Русия е вторият най-голям износител в света след Саудитска Арабия. Макар че гарантираните достаки през петролопроводите продължават, много рафинерии и търговци предпочитат да стоят настрана от руския суров петрол, независимо от проблемите с предлагането.
Дори са готови да поемат риска от непрекъснатото увеличаване на цените. Суровият петрол Брент струва вече над 110 долара, докато само преди година беше по-малко от 65. Като се абстрахираме от вероятността правителствата да променят политиката си на санкции, анализаторите подчертват възможността от публично осъждане на вносителите. В Северна Европа финландската рафинерия Neste почти изцяло замени руския петрол с други източници, най-вече от Северно море. Големият шведски производител на битум Nynas също обяви, че прекратява закупуването на суровини с руски произход.
От руските пристанища петрол вече не излиза
Според Ливия Галарати, дори петролът с неруски произход, като например казахският, трудно напуска руските пристанища, тъй като компаниите за морски транспорт предпочитат да го избягват. Но неувереността на купувачите може да се разсее, защото Западът продължава да не налага санкции върху енергийния сектор. „Ние вече виждаме, че някои компании са готови да възобновят покупките си“, добавя тя. „Китай и Индия ще започнат отново да купуват, след като се регулират проблемите с транспорта, застраховките и плащанията“. Санкциите срещу Русия усложняват и оскъпяват застраховките и транспортните разходи, сащо както и финансовите транзакции.
Трябва да се отбележи, че индийските и китайските рафинерии не могат да поемат цялото руско производство. Всяка страна изгражда рафинериите си в съответствие с количествата, които смята да използва и е много трудно да се преориентират съществуващите инфраструктури. В по-дългосрочен план „западните компании няма да искат да подпомагат финансово и технологично Русия за реализиране на проектите ѝ за увеличаване на добива“, прогнозира Жаранд Ристад, собственик на компанията за анализи Rystad Energy. Той счита, че дори и без преки санкции руският износ ще спадне с един милиона барела дневно. „Гигантски проекти като Vostok Oil вероятно ще бъдат забавени, а други просто ще бъдат анулирани, защото, заради енергийния преход, проектите в нефтодобива имат ограничена продължителност на живот“, добавя той.
Ориентиране към Средния изток
Швейцарският гигант в търговията с петролни продукти Trafigura заяви в сряда, че е „в процес на преразглеждане на участието си във Vostok Oil“, един от големите проекти на руската държавна компания Роснефт в Сибир. Европейските купувачи в момента се насочват към петрола, идващ от Средния изток. Но двата големи производителя, които могат да увеличат производството си, ОАЕ и Саудитска Арабия, в момента предпочитат да се въздържат. От тази ситуация може да се възползва Иран, който продължава активните преговори по ядрената си програма във Виена. Според иранския министър на петрола, ако САЩ вдигнат санкциите срещу страната му, тя би могла да изнася 2,5 млн. барела дневно, което е почти половината от руския износ, а в относително кратки срокове дори да увеличи количествата.
Превод Георги Саулов
