Германски икономисти прогнозират рецесия в най-голямата икономика в Европа, ако доставките на руски газ спрат, като ефектът може да се разпространи из континента, съобщава в свой репортаж CNBC.
В своята двугодишна Съвместна икономическа прогноза, публикувана тези дни, петте най-големи икономически институции в Германия рязко намалиха прогнозите си за брутния вътрешен продукт, тъй като войната в Украйна забавя възстановяването от Covid-19.
RWI в Есен, DIW в Берлин, Институтът Ifo в Мюнхен, IfW в Кил и IWH в Хале очакват германският БВП да нарасне с 2,7% през 2022 г. и 3,1% през 2023 г., ако се приеме, че няма да има по-нататъшна икономическа ескалация, свързани с войната в Украйна и доставките на газ към Европа от Русия продължават. Преди това институтите прогнозираха ръст от 4,8% през 2022 г.
Припомня се, че ЕС планира да забрани вноса на руски въглища и работи по петролно и газово ембарго. Очаква се обаче подобен ход да има тежки икономически последици и за двете страни. Германия е доставила 58,9% от своя природен газ от Русия през 2020 г., според Европейската статистическа агенция.
В случай на пълно спиране на руските енергийни доставки, германските институти прогнозират кумулативна загуба през тази и следващата година от около 220 милиарда евро, което се равнява на над 6,5% от годишното икономическо производство. Това ще доведе до ръст от едва 1,9% тази година и свиване от 2,2% през 2023 г.
Според Джералдин Сундстрьом, портфолио мениджър в PIMCO, цитирана от CNBC, рискът от рецесия в Европа е много по-голям от този в САЩ в настоящия етап.
„Европейската икономика не е в същата силна позиция като американската и потенциалната индустриална рецесия може да бъде на прага на Европа, в зависимост от прекъсването на конфликта, от това, което със сигурност се случва в Азия, а ние видяхме – особено в автомобилния сектор – редица фабрики трябваше да бъдат затворени поради липса на части и това отново доведе до отпуск за някои работници в Германия“, казва Сундстрьом.
По думите й, Европа също е изправена пред много сериозен шок в предлагането, както и инфлационен шок и ако не друго, ЕЦБ изглежда е по-склонна да нормализира политиката, въпреки факта, че рискът от рецесия в Европа е много по-голям, отколкото в САЩ.
„Ако доставките на газ бъдат прекратени, германската икономика ще претърпи остра рецесия. По отношение на икономическата политика тогава би било важно да се подкрепят пазарните производствени структури, без да се спира структурната промяна“, коментира Стефан Кутс, вицепрезидент и директор на научните изследвания за бизнес циклите и растежа в Института в Кил.
Кутс съветва правителствата да избягват предоставянето на „лошо насочени трансфери“, за да смекчат по-високите цени на енергията.
„Ако подобни схеми за подкрепа се раздават на широк фронт, това допълнително ще засили инфлацията и ще подкопае важния сигнален ефект от по-високите цени на енергията. Това от своя страна изостря проблемите на домакинствата с ниски доходи и увеличава общите икономически разходи“, посочва още той.
Европейската централна банка е изправена пред уникалното противоречиво предизвикателство да овладее рекордно високата инфлация, без да спре вече отслабващия икономически растеж, който вероятно ще бъде допълнително засегнат от шока в предлагането, докато войната в Украйна продължава.
Инфлацията в еврозоната достигна 7,5% за март на годишна база, според Евростат, а германските институти прогнозират средна стойност за цялата година през 2022 г. от 6,1%, най-високото ниво от 40 години.
В случай на прекъсване на доставките на енергия, те прогнозират увеличение до следвоенния рекорден връх от 7,3%. Прогнозираният процент от 2,8% за следващата година също ще остане доста над средния и ще се повиши до 5% в случай на енергийна блокада, се казва в доклада.
„Пакетите от правителствени стимули по време на пандемията вече имаха инфлационен ефект. Увеличаването на цените на критичните енергийни стоки след руската инвазия допълнително подхранва натиска за повишаване на цените“, изтъква още Стефан Кутс.
