Зеленият преход е тема, която трябва да се коментира прагматично. „За да имаме устойчива система, тя трябва да се гледа много експертно как ще бъде балансирана и каква е цената на този баланс“, коментира вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев в рамките на форума „Accelerate Green – политики и практики за стимулиране на зелените инвестиции в икономиката“.
По думите му все още нямаме достатъчно добри и евтини начини да съхраняваме електроенергия, което значи, че трябва да я консумираме в момента, в който я произвеждаме. Създавайки система, която е базирана на прекъсваеми източници като вятъра и слънцето, без достатъчно баланс в тази система се създават проблеми с устойчивостта ѝ, предупреждава вицепремиерът.
Той отбелязва, че в Плана за възстановяване и устойчивост е заложено да не правим два енергийни прехода, като минаваме от въглища на газ и след това от газ на зелена енергия. Защото така в рамките на 10 години ще трябва да платим два пъти за енергиен преход, като същевременно бихме увеличили и зависимостта от външни източници. Според него трябва да направим един преход, когато сме готови – да удължим използването на въглищните мощности, като в същото време инвестираме в зелена енергия, която да балансираме, за да достигнем устойчива система.
Диверсификацията на енергийните източници вече е необходимост, без която енергийната сигурност на страната е невъзможна. Това коментира междувременно и зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова по време на друг форум „Икономическата политика под натиска на кризите – възможности и ограничения“, организиран от Българската стопанска камара.
Петрова отбелязва, че при новите пазарни условия в сектора и заради войната в Украйна се е наложило преосмисляне на приоритетите, свързани с плавния преход към декарбонизация на енергетиката. Осигуряването на баланс между постигане целите на европейската Зелена сделка и енергийната сигурност на страната е водеща задача в работата на ведомството, особено при зависимостта ни от един доставчик.
По повод непредвидения скок на цените и безпрецедентна волатилност на пазарите, зам. министърът изтъква, че европейските държави са погледнали по нов начин на собствените си енергийни ресурси и на енергийната ефективност.
Тя припомня, че в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) българското правителство не е включило задължение за затваряне на въглищните мощности. Вместо това ще бъдем задължени да намалим нивото на въглеродните емисии от производството на електроенергия от въглища с 40%. Така даваме възможност на централите ни на лигнитни въглища да работят до 2038 г. и ще има таван за техните емисии въглероден диоксид след 1 януари 2026 г.
Петрова обръща внимание върху широкото разгръщане на програми за енергийна ефективност, застъпено в ПВУ. Общият посочен ресурс за енергийна ефективност в сгради е близо 2.5 млрд. лв. Почти 2 млрд. лв. от тези средства са за сметка на Механизма за възстановяване и национално публично съфинансиране. Повишена е амбицията за оползотворяване на възобновяемите енергийни източници – вятър и слънце. Планът предвижда постигане на цел от 3.5 GW в нови ВЕИ мощности до 2026 г.
По отношение на природния газ зам. министърът изтъква комуникацията ни със съседните държави, се цел договаряне на общи доставки на втечнен природен газ през Турция и Гърция. Проучваме и възможностите за доставки на природен газ от и за Румъния.
