Войната в Украйна нанесе сериозен шок на стоковите пазари, променяйки глобалните модели на търговия, производство и потребление по начини, които ще поддържат цените на исторически високи нива до края на 2024 г. Това гласи в резюме последния доклад на Световната банка с прогнози стоковите пазари.
Увеличението на цените на енергията през последните две години е най-голямото от петролната криза през 1973 г. Увеличенията на цените на хранителните стоки, на които Русия и Украйна са големи производители, и торовете, които разчитат на природен газ като суровина, са най-големите от 2008 г.
„Като цяло това представлява най-големият стоков шок, който сме преживели от 70-те години на миналия век. Както беше тогава, шокът се влошава от нарастването на ограниченията в търговията с храни, горива и торове“, заявява Индермит Гил, вицепрезидент на Световната банка за справедлив растеж, финанси и институции. „Зад това развитие на ситуацията започваа да се показва призракът на стагфлация. Политиците трябва да използват всяка възможност за увеличаване на икономическия растеж у дома и да избягват действия, които ще навредят на световната икономика“.
Очаква се цените на енергията да се повишат с повече от 50 процента през 2022 г., преди да се достигне до облекчението им през 2023 и 2024 г. Предвижда се цените на неенергийните продукти, включително селското стопанство и металите, да се увеличат с почти 20 процента през 2022 г. и също ще се понижат през следващите години. Въпреки това се очаква цените на суровините да останат доста над средните за последните пет години. В случай на продължителна война или допълнителни санкции срещу Русия, цените могат да бъдат дори по-високи и по-нестабилни от прогнозираните в момента.
Поради свързаните с войната смущения в търговията и производството, цената на суровия петрол Brent се очаква да достигне средно 100 долара за барел през 2022 г., най-високото си ниво от 2013 г. насам и увеличение от над 40 процента в сравнение с 2021 г. Очаква се цените да се понижат до 92 долара през 2023 г. – доста над средната за пет години от $60 за барел. Очаква се цените на природния газ в Европа да бъдат два пъти по-високи през 2022 г., отколкото през 2021 г., докато цените на въглищата се очаква да бъдат с 80% по-високи, като и двете цени са нива, рекордни за всички времена.
„Стоковите пазари изпитват едно от най-големите сътресения в предлагането от десетилетия поради войната в Украйна“, казва Айхан Косе, директор на групата за перспективи на Световната банка, която изготвя прогнозния доклад. „В резултат на това увеличение на цените на храните и енергията има значителни човешки и икономически последствия и вероятно ще спре напредъкът в намаляването на бедността. По-високите цени на суровините изострят вече повишения инфлационен натиск по света“.
Предвижда се цените на пшеницата да се увеличат с повече от 40 процента, достигайки най-високите стойности за всички времена в номинално изражение тази година. Това ще окаже натиск върху развиващите се икономики, които разчитат на внос на пшеница, особено от Русия и Украйна. Предвижда се цените на металите да се увеличат с 16 процента през 2022 г., преди да се облекчат през 2023 г., но ще останат на повишени нива.
„Пазарите на суровини са под огромен натиск, като цените на някои стоки достигат най-високите стойности за всички времена в номинално изражение“, каза Джон Бафес, старши икономист в групата за перспективи на Световната банка. „Това ще има дълготраен ефект. Рязкото покачване на цените на суровините, като енергията и торовете, може да доведе до намаляване на производството на храни, особено в развиващите се икономики. По-ниското използване на вложените средства ще се отрази върху производството и качеството на храните, което ще се отрази на наличността на храна, доходите в селските райони и поминъка на бедните“.
Специален фокус: Въздействието на войната в Украйна върху стоковите пазари
Разделът „Специален фокус“ на доклада предлага задълбочено изследване на въздействието на войната върху стоковите пазари. Той също така изследва как стоковите пазари са реагирали на подобни шокове в миналото. Анализът установява, че въздействието на войната може да бъде по-дълготрайно от предишните шокове поне по две причини.
Първо, сега има по-малко възможности за заместване на най-засегнатите енергийни стоки с други изкопаеми горива, тъй като увеличението на цените е широкообхватно за всички горива.
Второ, увеличението на цените на някои стоки също води до повишаване на цените на други стоки – високите цени на природния газ повишиха цените на торовете, оказвайки натиск за повишаване на цените на селскостопанските продукти. Освен това антикризисните политики досега са се фокусирали повече върху намаляването на данъците и субсидиите – които често засилват недостига на доставки и ценовия натиск – отколкото върху дългосрочните мерки за намаляване на търсенето и насърчаване на алтернативни източници на доставки.
Войната също води до използване на по-скъпи модели за търговия, които могат да доведат до по-дълготрайна инфлация. Очаква се това да доведе до голямо отклонение на търговията с енергия. Например, някои страни търсят в момента доставки на въглища от по-отдалечени места. В същото време някои големи вносители на въглища биха могли да увеличат вноса от Русия, като същевременно намалят търсенето от други големи износители. Това отклоняване вероятно ще бъде по-скъпо, отбелязва докладът, тъй като включва по-големи транспортни разстояния – а въглищата са обемисти и скъпи за транспортиране. Подобни отклонения се случват с природния газ и нефта.
В краткосрочен план по-високите цени заплашват да нарушат или забавят прехода към по-чисти форми на енергия. Няколко държави обявиха планове за увеличаване на производството на изкопаеми горива. Високите цени на металите също повишават цената на възобновяемата енергия, която зависи от метали като алуминий и никел за батерии.
Докладът призовава политиците да действат своевременно, за да сведат до минимум вредите за своите граждани и за световната икономика. Той призовава за целеви програми за защита, като например парични трансфери, програми за училищно хранене и за обществена работа, вместо субсидии за храна и гориво. Основен приоритет трябва да бъде инвестирането в енергийна ефективност, включително атмосферни влияния на сградите. Той също така призовава държавите да ускорят развитието на нулеви въглеродни източници на енергия, като например възобновяеми източници.
