Големите инвестиции във възобновяемите енергийни източници до 2030 г. могат да ограничат увеличението в цените на електроенергията до само 13%, но в случай на отлагане на затварянето на въглищните електроцентрали, скокът може да достигне повече от 50% заради високите цени на квотите за въглеродни емисии.
България ще трябва да трансформира енергетиката си през следващото десетилетие, като постепенно преустанови производството на електроенергия от въглища и засили инвестициите във ВЕИ. Целите на България за дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление не са достатъчно амбициозни. Стратегията за насърчаване на ВЕИ технологии трябва да се промени заедно с преразглеждането на Интегрирания план за енергетика и климат през 2023 г. и осъвременяването на работния документ за Дългосрочната стратегия за декарбонизация до средата на 2022 г.
Това гласят част от основните заключения на анализ на Центъра за изследване на демокрацията, представящ различни сценарии за технологични и политически иновации за енергиен преход на Югоизточна Европа, изработени съвместно с водещи европейски енергийни институти. Анализът е представен на кръгла маса на 28 април, организирана съвместно с Фондация „Фридрих Еберт“.
Разгледани са два основни сценария – Песимистичен и Целеви, които обуславят различна времева рамка за извеждане на въглищните централи от електроенергийната система. По-бързото затваряне на въглищните мощности ограничава повишението на цените на електроенергията и улеснява навлизането на ВЕИ.
Посочва се, че природният газ ще изиграе ограничена роля за осигуряване на енергийния преход поради структурата на електроенергийните пазари на Югоизточна Европа, които се характеризират с разнообразие на източниците на енергия включително наличието на големи ядрени и водноелектрически централи. Друга причина е, че инвестициите в природен газ не само повишават рисковете пред енергийната сигурност, свързани със зависимостта от внос най-вече от Русия, но и са икономически необосновани, тъй като очакваната продължителност на опериранетон на газовите централи е ограничено до около 2035 г.
Промяна на цените на електроенергията на едро до 2030 г. (според Песимистичен и Целеви сценарий за скоростта на извеждане на въглищните централи от електроенергийната система)
Анализът показва, че заради извеждането на въглищните централи и по-бавното присъединяване на големи ВЕИ мощности страните от региона се превръщат в нетни вносители на електроенергия. Въпреки това, сигурността на доставките не е компрометирана, тъй като системната адекватност на електроенергийната система остава положителна.
Представените сценарии разглеждат и ролята на водорода и системите за съхранение в електроенергийния микс на региона. И двата типа технологии не се очаква да са икономически изгодни инвестиции преди 2030 г. В този контекст заключването на огромни публични средства в два мега проекта за батерии, както предвижда българския План за възстановяване и устойчивост, отнема необходим финансов ресурс за подобряване на енергийната инфраструктура и подкрепата за вече достъпни и по-евтини технологии за съхранение като помпено-акумулиращи системи за съхранение като ПАВЕЦ “Чаира“. Като цяло е необходимо увеличение на използването на водноелектрическия капацитет на страната, който е натоварен на не повече от 30% поради чести аварии, неефективно опериране и липса на ясна визия за пазарната му роля като балансьор.
Според проучване на пречките пред ВЕИ сектора в 27 страни- членки на Европейския съюз, България е сред петте държави с най-тежки процедури и различни тежести пред ВЕИ инвестициите. Между необходимите мерки за подобряване на инвестиционната среда за ВЕИ са:
- избягването на дискриминиращото третиране на ВЕИ инвеститорите от страна
на мрежовите оператори, - либерализация на цените за пренос и достъп до мрежата,
- ускоряване разширението и модернизацията на електропреносната мрежа включително чрез изграждането на умни мрежи
- въвеждане интегрирани административни офиси за обслужване на ВЕИ проекти
- дефиниране на ясни и последователни стимули за децентрализация на електроенергийното производство
- създаване на специализирана регулаторна рамка за офшорни вятърни централи, системи за съхранение и нетно търговско отчитане на продажбата на електроенергията от ВЕИ
