Нахлуването на Русия в Украйна постави нови предизвикателства, точно когато ЕС се възстановяваше от икономическите последици от пандемията. Преди да избухне войната, перспективите пред икономиката на ЕС бяха за продължителен и силен растеж, сочат заключенията от пролетната икономическа прогноза на ЕК, основаваща се на технически хипотези относно обменните курсове, лихвените проценти и цените на стоките, актуални към 29 април. По отношение на всички други входящи данни, включително хипотезите относно държавните политики, в прогнозата е взета под внимание информацията, налична до 29 април включително. Прогнозата се основава на хипотезата за липса на промяна в политиките, освен ако бъдат обявени нови конкретни и подробни мерки.
Войната е задълбочила съществуващите преди това проблеми пред растежа, които се очакваше да намалеят. Това е накарало Европейската комисия да преразгледа перспективите за растежа в ЕС, като ги занижи, докато тези за инфлацията са повишени.
Растежът на реалния БВП както в ЕС, така и в еврозоната, сега се очаква да бъде 2,7 % през 2022 г. и 2,3 % през 2023 г., което представлява спад от съответно 4,0 % и 2,8 % (2,7 % в еврозоната) спрямо междинната прогноза от зимата на 2022 г. Понижението за 2022 г. трябва да се разглежда на фона на набраната от икономиката инерция на растежа през пролетта и лятото на миналата година, което добавя около 2 процентни пункта към годишния темп на растеж за тази година. Растежът на БВП през годината е намалял от 2,1 % на 0,8 %.
Прогнозата за България сочи забавяне на ръста на БВП до 2,1% поради по-бавно нарастване на вътрешното и външното търсене и ръст с 3,1% през 2023 г. Предвид високата енергийна интензивност на икономикатаи, тъй като цените на енергията и суровините ще останат високи, се очаква фирмите да отговорят на шока с потискане на разходите чрез ограничаване на номиналния растеж на заплатите и отлагане на нови решения за наемане и инвестиции.
Инфлацията се очаква да е 11,9%, като високите й нива се дължат на натиска върху цените на енергията и суровините. Очаква се инфлацията на потребителските цени да достигне 11,9% през 2022 г. и след това да намалее до 5% през 2023 г. Предвижда се всички компоненти на ХИПЦ да покажат силно увеличение през 2022 г. Прогнозира се инфлацията на цените на енергията да набира скорост до средата на 2022 г. и след това постепенно да отслабне и да се обърне отрицателно през 2023 г., следвайки със закъснение очаквания постепенен спад на международните цени на петрола и газа.
Висока годишна инфлация на храните през 2022 г се движи от силното увеличение през първите три месеца на годината и очакваната динамика на международните хранителни стоки и цени на енергията. Инфлацията на услугите се движи от шокове, предизвикани от разходите в транспортните и кетъринг услугите. От по-високите цени на неенергийната промишленост стоките ще се увеличат чрез натиск върху разходите и по-високи цени на вносните стоки.
Очаква се ръстът на частното потребление да се забави значително до 2,8% през 2022 г. и леко да се увеличи до 3% през 2023 г. Забавянето на потребителските разходи през 2022 г. е свързано с очакваните силни увеличения на цените, които следва да подкопаят реалния разполагаем доход.
Агресивната война на Русия срещу Украйна и санкциите срещу руската икономика поставят допълнителни предизвикателства за производствения сектор през търговския канал. Директното излагане на износа на български стоки към Русия и Украйна е относително ограничено – 1,3% за всяка страна през 2021 г.
Общият отрицателен ефект на войната върху външното търсене е насочен към ограничаване на динамиката на износа. Прекратяването на доставките на природен газ от Газпром в края на април се очаква да бъде компенсирано чрез алтернативни източници, което ще доведе до еднократно увеличение на цените на газа.
Балансът на държавния бюджет се очаква бавно да се възстановява. Прогнозата е, че дефицитът на консолидирания държавен бюджет ще се подобри само леко през 2022 г., достигайки 3,7% от БВП от 4,1% през 2021 г.
Докато разходите за повечето мерки за подкрепа на пандемията постепенно падат от 4,3% от БВП през 2021 г. до 1,8% от БВП през 2022 г., новите мерки в отговор на високите цени на енергията и военната агресия на Русия срещу Украйна предотвратяват по-силно възстановяване на държавен баланс. Дефицитът обаче е на път да спадне до 2,4% през 2023 г. на фона на положителното въздействие на инвестициите на върху икономиката и постепенното премахване на мерките за COVID-19.
