Коментар на Енрико Коломбато и Давид Стаделман (IREF, 27 юли 2022 г.)[i]…
Потребителските цени започнаха да нарастват през 2021 г., процесът бързо набра скорост. Много политици и централни банкери бяха изненадани. Първоначално те твърдяха, че ценовата инфлация е породена от затруднения в световните вериги за доставки, които скоро ще изчезнат. След това виновник стана войната в Украйна.
Сега изглежда напълно ясно, че инфлацията ще продължи дълго и че възможностите за икономически растеж са застрашени. На това отгоре обещанието за стабилност на цените може да резултира в загуба на доверие в институциите, особено в еврозоната.
Инфлацията е парично явление
Достатъчно интересно е, че и днес преобладаващата политеческа реторика пренебрегва обстоятелството, че тъкмо паричната политика има централна роля в текущото увеличение на цените. Противоположно на това пренебрежение, скорошната парична история обръща внимание на три въпроса, които трябва да се имат предвид, когато става въпрос за паричен безпорядък – какъв е произходът на инфлацията, какво е значението на паричната политика и каква е ролята на централните банки?
Произходът на инфлацията. Терминът инфлация възниква в средата на 19 век и се отнася до увеличаване на количеството на хартиените пари в обращение над количеството на стоката (например злато), което би гарантирало разменната им стойност.
Преди 200 години икономистите ни най-малко не се съмняват в паричния характер на инфлацията. Т.е. инфлацията е състяние на нещата, при което твърде много (хартиени) пари се въртят около дадено количество злато. По същия начен днес положението се свежда до това, че твърде много пари преследват ограничени количества стоки. Казано по различен начин и в съответствие с разбирането от 19 век, инфлация означава, че са налични твърде много пари и повишаването на цените е следствие на тази наличност.
Това беше очевидно през последното десетилетие, когато „стоките“ бяха финансови активи и недвижими имоти. Така по същия начин това е видно днес, когато цените на стоките за потребление са на първо място в новините.
Следователно повишаването на цените не е просто следствие на случайно стечение на обстоятелствата. То се появява в резултат от излишното, спрямо количестото налични стоки, парично предлагане. Инфлацията става по-проблематична, когато производството е в застой, производствените съоръжения останат без работата или когато са частично или напълно погубени (например от регулиране или войни). Инфлацията също става по-проблематична, ако съответният дял от производството не отговори на очакванията на купувачите. Това често се случва за стоки и услуги, произведени от публичния сектор.
Паричната политика. На теория борбата срещу ценовата инфлация може да следва проста стратегия – спиране на експанзионната парична политика.
Уви, тази стратегия е малко вероятно да бъде приложена, тъй като паричната инфлация е средство, чрез което политиците могат да раздадат привилегии, да прикрият минали грешки, които са били причина за свиване на производството в реалната икономика и да продължат да вдигат шум по повод своето собствено величие, без да полагат усилие да премахнат структурните проблеми, предизвикани от паричната политика, регулирането или войните.
Основният механизъм на експанзионната парична политика се състои в манипулиране на лихвения процент. Търговските банки се насърчават да заемат, а правителствата се насърчават да вземат заеми. Бенефициентите често са небалагонадеждни частни кредитополучатели, лоши търговски банки с проблеми с ликвидността и безотговорни правителства, които се превъзбуждат от всяка възможност да увеличат задлъжнялостта на държавата. Тъй като бенефициентите се радват на привилегиите и новите потенциални бенефициенти, които чукат на вратата, много политици приветстват нови вълни на експанзионна парична политика. Цената на експанзионистичната парична политика е инфлацията и тя се стоварна върху плещите на всички за дълъг период от време.
Централните банки. Те могат да разчупят порочния кръг, като се възпротивят на идващите от правителствата внушения за манипулиране на кредитните и паричните пазари чрез инжектиране все повече пари в тях.
Т.е. централните банки разполагат с целия инструментариум, за да спрат нарастването на инфлацията.
Именно поради това обстоятелство сред първата и втората световни войни икономистите предположиха централните банки да бъдат независими и да следват ясни мандати, които обикновено се свеждат до изискването да ограничат инфлацията. Това означава предимство на паричната политика над фискалната, защото тогава централните банки не са длъжни да поддържат дълговата политика на правителствата чрез стредствата на паричната политика. Но, както се вижда от настоящата ситуация, официално заявената независимст на централните банки не изглежда съвсем достатъчна, за да се установи стабилността на цените.
Частни компании като централни банкери
Ако официалните политики и правила не са достатъчни, какво би могло да съдейства за ограничаването на инфлацията?
Допълнителна конкуренция, разбира се.
По-точно ние предлагаме конкуренция от частни компании, която да увеличи достоверността на обещанията, които са в сърцевината на мандата на централните банки да поддържат ценова стабилност.
Ако на частни компании с добра международна репутация бъде разрешено да се състезават да вършат работата на централните банкери, това ще реши четири проблема с една политическа маневра.
- Първо, ще бъде разширен времевият хоризонт на централното банкиране, далеч отвъд кариерния хоризонт на хората, които са дослужили до честта да формират паричната политика.
- Второ, докато отделните централни банкери са изложени на влияние от местни групи по интереси и дори могат да планират собственото си политическо бъдеще в сътрудничество с тези групи, частните компаниит ще бъдат оценявани от глобална публика и грешките им ще водят до значителни загуби на репутация.
- Трето, за разлика от индивидуалния кандидат за централен банкер, дружеството няма нужда да угажда на политическата конюнктура. Единственият критерий за качество на работата ще бъде дали е изпълнен мандатът за поддържане на стабилност на цените. Всъщност бъдещето на една компания зависи от нейното представяне по отношение на това дали изпълнява мандата си, а не от способността си да угоди на желанията на временни политическия деятели.
- Четвърто, допълнителната конкуренция, предизвикана от това, че компаниите управляват парите като централни банкери, ще подобри също така и текущите резултати на отделните централни банкери: заплахата да бъдат сменени поради лошите инфлационни резултати от компании като Goldman Sachs например, ще предизвика някои отделни централни банкери да се съсредоточат върху мандата си за стабилност на цените.
По този начин компаниите, работещи като централни банкери не биха „спасявали света“, те просто ще гарантират стабилност на цените в съответствие с този мандат.
[i] Енрико Коломбато е професор по политическа икономия от университета в Торино и член на Научния съвет на IREF; Давид Стаделман е професор по институционална и поведенческа икономика в университета в Байройт (Германия) и е член на Института Валтер Ойкен. Преводът е на доц. Красен Станчев.
