Екстремно високите температури, регистрирани в Европа през последните седмици, доведоха до увеличаване скоростта на топене на снежните шапки на алпийските ледници. Днес последствията там са все по-ясно видими, както е и в много други части на планетата, пише в обширен репортаж France 24*.
Земята се затопля и ледовете ѝ се топят. Години наред изображения на бели мечки, плаващи на откъснали се от материка ледени блокове, предизвикват нашата тревога: топенето на леда е заплаха. Повишаване на морското равнище, преместване на граници, свлачища, наводнения… Последиците от това вече са видими и не е нужно човек да ходи до Антарктида, за да ги констатира.
В Европа екстремните температури през последните седмици доведоха до по-бързо и по-ранно топене на снежните шапки на алпийските ледници. Лятното топене е най-голямото, откакто започнаха да се правят изследванията преди 60 години, по данни и свидетелства на изследователи.
В Пакистан, пред вратите на Хималаите, в Аляска – признаците, че топенето на леда се ускорява са навсякъде. И в резултат катастрофичните бедствия стават все по-чести.
Инфилтрация на вода и свлачища
След зима с малко сняг, Алпите вече преживяха две ранни горещи вълни през юни и юли. По време на последната изотермата от 0°C (фиктивна линия, на която температурата е нула) се установи на надморска височина от 5184 метра в Швейцария – т.е. по-висока отколкото е връх Монблан, а обикновено през лятото е между 3000 и 3500 метра.
Докато топенето на ледниците предизвикано от глобалното затопляне представлява заплаха, още по-опасно е това в Алпите. Ледниците там са особено уязвими поради по-малкия си размер и по-малката си дебелина.
На 3 юли италианският ледник Мармолада – най-високата точка в Доломитите и един от най-популярните туристически маршрути в Италия – се срути до нивото на един от върховете на масива Пунта Рока, разположен на 3309 метра над морското равнище. Изключително високите температури от последните седмици допринесоха за ускоряване на топенето на вечно замръзналата почва, която е „циментът“ на планината. Поне две групи алпинисти са били на ледника по време на срутването. Резултат: единадесет загинали.
Във Франция Лабораторията по глациология** следи отблизо голям брой ледници. „Много ледникови езици не показват признаци на предстоящо срутване, но през тях преминава много вода поради лятното топене“, обяснява Силвен Кутеран, геоморфолог и глациолог, автор на „Атлас на изчезналите ледници“ „Ледниковите езици се плъзгат по-бързо и ако са изтънени, те са по-малко устойчиви на съпротивлението, което ледникът получава от основната скала, и следователно могат да се сринат.“
Алпийските ледници се свиват като шагренова кожа
В Швейцария ледникът Мортерач вече не прилича на илюстрациите в туристическите справочници за региона. Дългият бял език, който се спусна над голяма част от долината, се е отдръпнал с около три километра по дължина, а размерът на леда е намалял с около 200 метра по ширина.
Според данни на Свободния университет в Брюксел, този ледник намалява дебелината си с пет сантиметра дневно и вече се е стопил повече, отколкото в края на едно обикновено лято.
С повишаване на температурата от около 0,3°C на десетилетие, затоплянето в Европа е почти два пъти по-бързо от средното за света. Това кара специалистите да се опасяват, че алпийските ледници ще изчезнат по-рано от очакваното, което не е изключено, ако идните години бъдат белязани от повтарящи се горещи вълни.
В специален доклад, публикуван през 2019 г., GIEC (Междуправителствена група експерти на ООН по изменение на климата) предупреди, че до 2100 г. ледниците в Алпите ще са загубили повече от 80% от сегашната си маса и че много от тях вече са обречени на изчезване, независимо от мерките, които могат да бъдат предприети за ограничаване на емисиите на парникови газове.
Между Италия и Швейцария границата се променя
В Австрия „ледниците сега са оголени до върховете“, описва Андреа Фишер, глациолог от Австрийската академия на науките. „Можем лесно да си представим резултата в края на лятото (…) огромни загуби на ледниковата покривка в италианските Алпи“, отбелязва от своя страна Марко Джардино, вицепрезидент на Италианския глациологичен комитет.
Това топене на ледниците стига до там, че се премества италиано-швейцарската граница. Тя следва линията на вододела: водите, които се оттичат на север, маркират територията на Швейцария, а на юг – на Италия. Границата постепенно се променя заради топенето на ледника Теодул. Той загуби близо една четвърт от масата си между 1973 и 2010 г. И под него се показаха скалите. Това принуди двете съседки да преначертаят няколко десетки метра от границата си.
Въпросът не е без значение, защото на това място се намира заслонът Матерхорн, първоначално построен в Италия. С изместването на границата на ледника обаче две трети от хижата, кацнала на 3480 метра надморска височина, вече е в Швейцария. Този проблем предизвика интензивни дипломатически преговори между двете държави.
В Пакистан ледникови езера и наводнения
Топенето на ледниците представлява голяма опасност за наводнения, за разрушаване на жилища и дори за живота на много хора. Наистина, повишаването на глобалните температури, породено от климатичните промени, води до бързо топене на ледниците и създаване на хиляди ледникови езера.
Такъв е случаят в Пакистан, страна с хиляди ледници, разположени в подножието на Хималаите, която наскоро изпита последиците от глобалното затопляне. В североизточната част на страната голямо наводнение предизвикано от топенето на ледовете опустоши село Хасанабад.
Наводнението през май, предизвикано от гореща вълна, обхванала Южна Азия, унищожи девет къщи в селото и повреди половин дузина други.
Водата отнесе и две малки водноелектрически централи и мост, който беше единствената му връзка с останалия свят.
В Пакистан има над 7000 ледника. Това е повече от където и да е другаде на планетата, освен на полюсите.
Според правителството на Пакистан, 33-те ледникови езера – всички разположени в планинските вериги Хималай, Хиндукуш и Каракорум, които се пресичат в Пакистан – са изложени на риск от преливане и освобождаване на милиони кубични метри вода само за няколко часа. Какъвто беше случаят през май в Хасанабад.
През тази година горещите вълни вече предизвикаха поне 16 наводнения на ледниковите езера при средно пет или шест на година, твърди пакистанското правителство след катастрофата в Хасанабад.
Навсякъде водите на моретата се покачват
Топенето се ускори след 2015 г. и не подмина нито един район в света, но то засяга особено ледниците в Аляска, Алпите и Исландия.
На топенето се дължат повече от 20% от покачването на морското равнище и това може да има катастрофални последици за водоснабдяването и селското стопанство по време на сухи периоди.
„Ледниците, извън ледените покривки на Гренландия и Антарктика, бързо се свиват, като по този начин променят регионалната хидрология, повишават равнището на световния океан и увеличават опасността от природни бедствия“, предупреждава проучване в списание Nature през 2021 г.
Между 2000 г. и 2019 г. ледниците са загубили 267 милиарда тона лед годишно. Загуба на маса с 47% по-голяма от тази на ледената покривка на Гренландия и повече от два пъти по-голяма от тази на ледената покривка на Антарктика.
*Превод Георги Саулов
**Глациологията е наука, която се занимава с изучаването на процесите и съпътстващите ги явления при формирането и разпространението на ледниците по Земята.
