След завръщането на талибаните на власт на 15 август 2021 г. Афганистан е изправен пред тежка хуманитарна криза. Според ООН днес 95% от населението страда от недохранване. Тази ситуация е предизвикана от замразяването на активите на Афганистанската централна банка в Съединените щати и от международните санкции, които поставиха икономиката на страната в застой, разказва в обширен репортаж France24*.
„Животът на афганистанците се обърна напълно на 15 август 2021 година. Днес те умират от глад и страната е раздирана от една от най-тежките хуманитарни кризи в света“, твърди Фереща Абаси, специалист по Афганистан в неправителствената организация Human Rights Watch. В навечерието на превземането на Кабул от талибаните преди година, половината от населението вече живееше под прага на бедността. Оттогава ситуацията непрекъснато се влошава. Икономиката на страната се намира в тотален срив. Тя е лишена от международната помощ, която дотогава представляваше 80% от нейния бюджет, като по този начин много афганистанци останаха без доходи, храна и здравни грижи.
При пристигането си в Кабул през март, Сами Гесаби, регионален директор на неправителствената организация Action Against Hunger, заварва град, в който активността е почти изцяло замряла. „Много афганистанци загубиха работата си, а заплатите на тези, които продължават да работят, се намалиха значително“, каза той. „В същото време спирането на международното финансиране доведе до криза на ликвидността. Така че хората дори не могат да изтеглят спестяванията си от банката. А тези, които са напуснали страната, срещат големи трудности в изпращането на пари на своите роднини“.
„Храната не липсва, но хората не могат да си я купят“
„За много семейства има само един приоритет, да се подслонят и нахранят. Въпреки това, когато се разхождате между сергиите на пазара, храна не липсва”, продължава представителят на хуманитарната организация. „Проблемът е, че хората нямат пари да си я купят. Още повече, че към тази неработеща икономика трябва се добави галопиращата инфлация, свързана със световната продоволствена криза, предизвикана от конфликта в Украйна. Цената на някои храни се е удвоила, включително на олио, ориз и брашно“, каза той.
Общо близо 20 милиона души, или половината от населението, днес са в ситуация на продоволствена несигурност, според Световната продоволствена програма (WFP) и 95% от населението се храни недостатъчно. Повече от един милион деца под петгодишна възраст страдат от остро и продължително недохранване.
В провинция Гор (в централната част на страната) WFP обяви наскоро, че десетки хиляди жители са изпаднали в състояние на „катастрофално остро недохранване“, което е етапът, предхождащ глада. „И ситуацията е още по-лоша в южната част на страната, която е предимно селскостопанска и където има чести периоди на продължителна суша“, отбелязва Сами Гесаби. Изправена пред тази ситуация, Action Against Hunger редовно организира раздаване на пари на най-уязвимите групи от населението. Това е спешна мярка, която „далеч не е идеалната“ и в редица случаи е недостатъчна, според него.
Най-много страдат жените и децата
Жените и децата са първите жертви на тази двойна икономическа и хуманитарна криза. „Децата не се пускат на училище, за да бъдат наети на работа. В някои семейства едно или повече от тях са продадени, за да се осигурят средства за нуждите на другите“, казва с огорчение Фереща Абаси. Така децата често се продават на търговци, за да бъдат използвани като евтина работна ръка, а малките момичета се купуват за сключване на принудителни бракове – практики, които отдавна съществуват в страната, но тяхното използване непрекъснато се увеличава.
„От своя страна жените загубиха всичко. Подобно на мъжете, те се оказват без работа и без доходи, а преди в редица случаи те бяха единствените в семейството, които работеха и осигуряваха доходи. Освен това те загубиха голяма част от основните си права“, продължава изследователката. В последната година талибаните увеличиха ограниченията спрямо тях. Носенето на бурка стана задължително и те вече не могат да се придвижват сами. Макар че определени професии останаха разрешени за тях, при тяхното упражняване трябва да се прави ясно разграничение между мъжете и жените.
Увеличаване на болестите
Друга пряка последица от тази двойна криза е, че броят на заболяванията се увеличава рязко в една задъхваща се здравна система. „Хуманитарната криза продължава от десетилетия, в условията на войни, политически сътресения и природни бедствия, но днес тя достигна безпрецедентна острота„, обобщава Амбър Алайян, заместник-ръководител на отдела за Афганистан към неправителствената организация Лекари без граници (MSF), която работи в страната от 2011 г. „И колкото повече се увеличава недохранването в страната, толкова повече нарастват болестите и толкова повече не достигат местата в здравните центрове.“
В Херат, в западната част на страната, където Лекари без граница разполага с една клиника, педиатърът е принуден да приема поток от около 800 пациенти на ден, в сравнение с около сто само преди няколко месеца. Здравното заведение обаче разполага само с около шестдесет легла. „Виждаме хора, които пристигат от много по-отдалечени места от страната“, обяснява тя. „Те се обръщат към нашите структури, защото в по-голямата част от местните болници недостига персонал и са изправени пред остър дефицит на редица лекарства и по-специално на антибиотици.“
Засилва се натискът за хуманитарна помощ
Когато правят равносметка на изминалата година, Амбър Алайян и Сами Гесаби споделят едно и също наблюдение: в тази ситуация натискът върху хуманитарните организации е по-силен от всякога. И ако Action Against Hunger, както и Лекари без граница, успяха да увеличат значително своя оперативен бюджет и да засилят екипите си на място, те се притесняват за идващите месеци. „Наближава дъждовният сезон, а след това и зимата и някои села ще станат недостъпни… Не искам да си представя ситуацията, ако жителите им не са успели да си осигурят някакви запаси“, опасява се Сами Гесаби.
„Необходимо е международната общоност да разбере дълбочината на проблема“, казва той. „Международните санкции убиват населението. Единственият изход от тази хуманитарна криза е да се позволи на икономиката да заработи отново, а за това има само едно решение – да се отвори отново вратата за чуждестранните инвестиции.“
Световната общност постави въпроса за правата на човека, и по-специално за правата на жените, като условие за отпускане на международна помощ. През март, когато талибаните решиха да забранят достъпа на момичетата до средните училища, Световната банка реши да спре помощ за около 600 милиона долара.
„В продължение на година талибаните показаха, че предпочитат да налагат все повече и повече ограничения, вместо да отговорят на исканията на международната общност за подобряване на условията на живот на населението“, казва Ферешта Абаси от Human Rights Watch. „Те трябва незабавно да поемат своята отговорност. Но големите международни организации трябва да продължат да се борят, за да се намери решение за продължаване на подпомагането на населението там.“
*Превод Георги Саулов
