Световната рецесия вече е извън всякакво съмнение, отбелязва колумнистът на Capital.fr* Марк Туати, президент на ACDEFI. И ако в една част от света разбират това и работят за рестартирането на икономиката, то Европа продължава да отрича реалността…
Последните данни за международната икономическа активност, които наскоро бяха публикувани, налагат тежка санкция: с изключение на няколко страни (Индия, Ирландия, Швейцария и, в по-малка степен, Япония), цялата световна икономика затъва в тежка рецесия. „Композитните“ индекси на мениджърите по покупки (т.е. които се отнасят до съвкупността от всички сектори на икономическата активност) за октомври са наистина категорични. Почти всички те са паднали под границата от 50, следователно са в зоната на рецесия: 48,3 в Китай, 48,2 във Великобритания и Съединените щати, 47,3 за еврозоната като цяло и 45,1 в Германия. Франция е точно на границата с ниво 50,2. Само две държави показват композитни индекси на мениджърите по покупки, които съответстват на осезаем растеж: Ирландия с ниво от 52,1 и преди всичко Индия, която с индекс от 55,5 остава безспорен лидер в световната икономика. Тези данни няма да позволят обаче на последните да запазят икономическия си ръст, тъй като рецесията обхваща целия свят.
За съжаление причините за този нов крах са многобройни. На първо място е общият скок на инфлацията както в отделните географски зони, така и в основните отрасли на икономиката. И това в условията на продължаващ и дори задълбочаващ се всеобщ дефицит. В това отношение е ясно, че повтарящите се строги здравни ограничения, които се налагат в обичайния двигател на световния растеж – Китай, не допринасят за оправяне на ситуацията. Колкото и невероятно да изглежда, китайските ръководители все още не са разбрали, че политиката на „нулев Ковид“ е контрапродуктивна и разрушителна. При това положение недостигът на стоки в света няма да намалее. Напротив, той ще се увеличи, като по този начин ще засилва световния инфлационен натиск.
Изострянето на войната между Русия и Украйна, както и засилването на напрежението между Северна Корея и Южна Корея, или дори между Иран и Саудитска Арабия, ще влошат в още по-голяма степен и без това вече драматичната за много компании и домакинства по света ситуация.
В тези условия инвестициите в производствените сектори, личното потребление и строителството ще изживеят нови трудни месеци със спиране на производството и увеличаване на съкращенията. Това, разбира се, ще доведе до задълбочаване на рецесията.
Драмата е, че по-голямата си част от страните по света вече нямат никакво поле за маневриране, за да пуснат отново машината на икономиката. И основната причина е, че те изгърмяха на халост и безразсъдно всичките си патрони по време на пандемията. Поради това сега те са осъдени да изтърпят рецесията.
Нещо по-лошо, като се има предвид продължаващата инфлация, в частност и в еврозоната, централните банки са принудени да затегнат допълнително политиката си по лихвените проценти, като по този начин тръгват срещу течението. Наистина, в нормални времена паричната политика трябва да бъде антициклична. Това означава, че когато съществува заплаха от рецесия, или в още по-голяма степен, ако тя действително настъпи, паричните власти трябва да намалят основните си лихвени проценти и дори да пуснат „печатницата на пари“. Обратно, когато растежът се засили отново, те трябва да свият платната и да затегнат кесията. За съжаление през последните тримесечия те направиха точно обратното. Така през 2021 г., когато високият ръст се завърна и инфлацията започна да се понижава, централните банки продължиха своята прекалено сговорчива политика. Така те активно участваха в засилването на инфлационния натиск.
Вярно е, че в Съединените щати от края на 2021 г. Федералният резерв призна вината си и направи коренна промяна в политиката си. Обратно, ЕЦБ продължи да си затваря очите пред реалностите, като твърдеше, че инфлацията ще бъде само временна и ще се обърне много бързо. Едва преди няколко месеца, изправена пред скока на цените, тя започна да повишава основните си лихвени проценти, но след като рецесията вече се беше появила. С други думи, след като захранваше инфлацията през 2021 г. и в началото на 2022 г., сега тя задълбочава рецесията, която се настанява в еврозоната.
Освен икономическите последици, които причиниха и ще причинят тези стратегически грешки, те допълнително ще сринат и без това слабото доверие в ЕЦБ. Още повече, че нейната председателка направи „недопустима грешка“, като заяви, че „инфлацията се е появила от нищото“! Очевидно председател на ЕЦБ не може да казва това…
И това, особено след като еврозоната се превръща в световен лидер по стагфлация, с инфлация от 10,7%, исторически рекорд (за сравнение, нека си припомним, че ЕЦБ си постави за цел инфлацията да бъде 2%…) и спад на БВП, който в най-добрия случай ще бъде около 5% до пролетта на 2023 година
Инфлация от 10,7% в еврозоната: ЕЦБ напълно изпусна контрола…
Въпреки това, сякаш всички тези ексцесии и непростими грешки бяха недостатъчни и вместо да се извини за пропуските си, ЕЦБ уведоми банките в еврозоната, че трябва да поемат напълно в своята дейност до края от 2024 г. рисковете от борбата срещу климатичните промени, под заплахата от прилагане на принудителни мерки срещу тях.
За тези, които още не са разбрали, значи сме в ситуация, аналогична на тази на Титаник: потъваме, но оркестърът продължава да свири…
Все пак, за да не бъда рекалено голям песимист, позволете ми да завърша с друга фраза, изпълнена с малко чувство за хумор: „Когато смяташ, че вече няма никаква надежда, помисли за омарите, които бяха в аквариумите на ресторанта на Титаник…”
*Превод Георги Саулов
