Осем милиарда днес, десет милиарда в края на века. Населението на света премина границата от 8 милиарда във вторник и това предизвиква нова загриженост. След като планетата вече е силно засегната от климатичните промени, възниква въпросът: не сме ли прекалено много, анализира France 24*.
Човечеството премина 8-милиардната граница единадесет години след като надхвърли числото от седем милиарда, на 31 октомври 2011 г. Според някои този факт трябва да се приветства като доказателство за подобряването на условията на живот на хората в планетарен мащаб. Според други той предизвиква много притеснения и въпросителни. Докъде ще стигне демографският ръст? И в момент, когато световните лидери се събират на COP27, за да търсят решения за климатичните промени, стои въпросът ще може ли планетата да отговори и понесе нуждите на все по-нарастващото население?
„Най-големият темп на демографския растеж е вече зад гърба ни“
Според прогнозите на ООН, публикувани през юли, населението на света се очаква да достигне своя връх през 2080 г. и след това да се стабилизира около 10,4 милиарда. „Десет милиарда може да изглеждата огромно число, но в крайна сметка това е малко увеличение, ако го сравним с това от последните шестдесет години“, твърди Жил Пизон, специалист по световна демография, почетен професор в Националния природонаучен музей и съветник в Националния институт за демографски изследвания (INED).
Разглеждат се три сценария: нисък темп, среден темп и висок темп
Символичната граница на първия милиард хора на планетата беше премината през 1800 г., тази от два милиарда – през 1927 г., от три милиарда – през 1960 г. „Оттогава темпът на нарастване на населението се ускори главозамайващо, с ръст от 2% годишно. В зората на XXI-ви век вече бяхме шест милиарда, шест пъти повече отколкото двеста години по-рано”, обяснява демографът. „Оттогава населението продължава да расте, но все по-бавно и по-бавно. Днес темпът на нарастването е не повече от 1%. И със сигурност той ще продължи да спада.“
„Заплахата от „демографска бомба“, от която някои се страхуваха, се отдалечава“, обобщава Жил Пизон. „Най-големите темпове на демографски ръст вече са зад нас.“ Но след като веднъж бъде достигната границата от десет милиарда, броят населението трябва да се стабилизира и след това да започне бавно да намалява. Според ООН, коефициентът на рждаемост трябва да спадне от средно 2,3 деца на жена днес до 2,1 през 2050 година. След това ще се стабилизира на 1,8 през 2100 г. – това е прагът, който бележи края на обновяването на поколенията.
Контролирането на раждаемостта „не е решение“
Пред тази перспектива обаче възниква въпросът какво планетата може да понесе. Той не е от вчера. Още в Античността Платон и Аристотел в своите творби изразяват опасенията си за унищожаването на горите и изчезването на източници на храна. По-късно, през 1798 г., в своето „Есе за законите на населението“, Томас Малтус на свой ред се притеснява от нарушаването на равновесието между население и ресурси. Но днес, пред лицето на климатичните промени, страховете се удвояват както поради това, че планетата няма да може да задоволи нуждите на цялото население, така и поради това, че прекалено големият брой хора с дейността си в крайна сметка ще унищожат дома си.
В статия, публикувана през 2017 г. във вестник Le Monde, повече от 15 000 учени представиха нарастването на населението като „една от основните заплахи за околната среда“. Така за някои отговорът е прост: трябва да се намали броят на населението, за да се облекчи натискът върху планетата. Във Франция например асоциацията „Отговорна демография“ води кампания за ограничаване на семейните надбавки до две деца. Същата борба във Великобритания води организацията Population Matters.
Това решение се отхвърля от Жил Пизон. „За да спрете изведнъж нарастването на населението, има само три възможности: да се предизвика увеличаване на смъртността, нещо, което никой не желае, да се организира заселване на друга планета, нещо, което е нереалистично към момента, или, на практика, да да се контролира ефективно раждаемостта“, обяснява той. „Но това решение е също толкова нереалистично. Илюзия е да вярваме, че е достатъчно да приемем политика за контрол на раждаемостта, за да постигнем намаляване на световното население.“
Причината за това е принципът на демографската инерция. „Неизбежно има разлика между спада на раждаемостта и намаляването на населението. Дълго време раждаемостта беше висока, така че все още има много жени в детеродна възраст. Дори ако раждаемостта спада драстично, тенденцията на растеж задължително продължава още години”, обяснява демографът. „Освен това глобалната раждаемост вече е намаляла значително и това не е попречило на ръста на населението “, продължава Пизон.
Трябва да променим начина си на живот
За демографа решението не е в „контрол на броя“, а „в промяна на начина на живот“. „За да се борим срещу глобалното затопляне, не трябва да бъдем по-малко хора, а трябва да се стремим всички заедно към повече трезвост, енергийна икономичност и по-малко потребление.“
През 2015 г. доклад на Oxfam показа, че на страните с висока раждаемост, които най-често са и сред най-слабо развитите, като Пакистан (3,45), Нигерия (5,32), Етиопия (4,15) се падат само 3,5% от глобалните емисии на CO2, въпреки че в тях живее 20% от световното население. Обратно, най-развитите страни, които имат нисък коефициент на раждаемост, като Китай (1,7), Съединените щати (1,71), европейските страни, отделят 78% от CO2, докато представляват само половината от човечеството.
„Що се отнася до храната, например, планетата има достатъчно, за да изхрани нормално десет милиарда души. При условие, разбира се, че не се иска от нея да ги изхранва като най-богатите 1% от населението днес, с диета, която е прекалено богата на месни храни и е напълно небалансирана“, продължава Жил Пизон.
И този въпрос е още по-значим, тъй като след няколко години картината на световната демография ще е съвсем различна. Индия ще стане най-населената страна и всеки трети човек на планетата ще живее в Африка. „Предизвикателството е да позволим на тези страни да се развиват, без да станат по-агресивни към околната среда. В това отношение вече развитите страни трябва да им служат за модел“, пледира демографът.
„Освен това знаем, че има връзка между по-добрите условия на живот и по-ниската раждаемост. Стабилизиранено на броя на световното население минава през намаляване на неравенствата, борба с бедността, достъп до грижи и контрацепция навсякъде по света…“
И накрая според Жил Пизон опитът на всяка цена да се намали населението в краткосрочен план може дори да се окаже контрапродуктивен. „Голямото демографско предизвикателство за следващите години ще бъде застаряването на населението. Това вече е реален проблем в Китай и в Япония„, припомня той. „Освен това да живеем по-дълго не означава задължително и да сме в добро здраве. За да отговорим на въпроса как могат да живеят десет милиарда души на планетата, трябва незабавно да си поставим въпросите за връзките между поколенията, за пенсионните системи, за здравните системи “, заключава той.
*Превод Георги Саулов
