Дали широко възхваляваните по време на срещите на най-високо равнище политики за борба с изпирането на пари са допринесли за отслабването на това явление? Това е твърде съмнително, смята бившият съдия Рено Ван Руймбеке, който в продължение на две десетилетия е един от магистратите във финансовия отдел на Парижкия съд. В наскоро публикувана си книга, озаглавена Offshore, той описва как се усъвършенстват техниките за измама и как каналите, по които циркулрат парите непрекъснато се преконфигурират в полза на мултинационалните компании, държавните ръководители и шефовете на мафията. Той гостува на RFI*…
Имаме чувството, когато ви четем, че каналите за присвояване на пари в началото на 21 век се използват все повече и достигат все по-голяма стерен на савършенство?
Да. И са много проспериращи, което ще рече, че има огромно количество пари, които ефективно циркулират в данъчните убежища. И те са достигнали много високо ниво на съвършенство. Има закони срещу прането на пари, обмен на информация и т.н., които нормално трябваше да забавят движението на мръсните пари, но за съжаление не допринесоха с абсолютно нищо. Т.е., техниките се усъвършенстваха, адаптираха се към новите мерки и става все по-трудно да се идентифицират мръсните пари. Все пак говорим за повече от 8000 милиарда долара.
Тази система функционира благодарение на широк кръг участници, които описвате в книгата си: швейцарски и люксембургски доверителни дружества, панамски фирми, специализирани в продажбата на фиктивни компании. Самите банки си затварят очите по твърде лицемерен начин пред подозрителните трансфери. И накрая, днес в света съществува процъфтяващ сектор, специализиран в управлението и укриването на мръсни пари?
Да, точно така, защото всичко става все по-сложно. Така че в известен смисъл са необходими все по-голям брой специалисти. Има специализирани фирми, които печелят огромно количество пари от тези, които се занимават с укриване на данъци и с данъчни измами, от тези, които крият парите си, защото се страхуват един ден да не попаднат в затвора, тъй като техният произход е от наркотрафик или корупция в големи размери. В света има много диктатори заедно с техните приближени… И всички те осигуряват безнаказаност.
Има държави, които позволяват на специалистите по изпирането на мръсните пари да работят спокойно, защото смятат, че това е в техен интерес…
Именно. Данъчните убежища живеят отчасти от тези пари, това е Божи дар. Вземете например Бахамските или Каймановите острови. На Бахамите има туризъм, но има и банки, които живеят от цялата тази офшорна система. В Швейцария, в Люксембург имате специализирани фирми. Разбира се, те не управляват само мръсни пари, имат и своята финансова компетентност. Но в масата пари, които управляват, има и мръсни пари и за съжаление те не са се отказали от тази дейност или са го направили само наполовина.
По-конкретно, вие осъждате във вашата книга неспособността на британското правосъдие да възстанови средства, които са били присвоени от бившия нигерийски държавен глава Сани Абача…
Абсолютно. В жалбите на неговия приемник пише, че една част от откраднатите милиарди са отишли в Швейцария. Швейцарците обаче си свършиха работата и парите са възстановени. В Лондон всичко остана без последствия.
И как си обяснявате тази мудност от страна на Великобритания?
Защото във Великобритания винаги е съществувала традицията да се пази банковата тайна. Не забравяйте, че във Великобритания имате Ситито в сърцето на Лондон, което осигурява голяма част от БВП на страната. И така, богатството на Ситито изначално е изградено върху гарантирането на банковата тайна. Както във всички финансови центрове, има законодателство, което изобщо е непригодно и няма съдия, нито антикорупционен прокурор, достойни за това име във Великобритания.
Във вашата книга говорите за друг тип държавно поведение, което повдига въпроса за правителствата на някои държави-жертви. От края на 1990-те до края на 2000-те, например, отношението на правителствата на Конго-Киншаса силно ограничаваше репатрирането на капиталите, ограбени от режима на Мобуту…
Да. Иззети са големи суми. Но трябва да се получи съдействието на държавата, от която те произлизат, за да се установи дали парите идват от корупция или от присвояване на обществени средства. Но в примера, който цитирате, Швейцария не получи подкрепата на Конго.
В това преконфигуриране на глобалните незаконни финансови потоци вие обяснявате, че Дубай се е превърнал в епицентър на мръсните пари, защото не само можете да приютите средства там, но също така и да живеете в страната докато се опитвате да избягате от правосъдието. И вие цитирате по-специално във вашата книга примера на братята Гупта от Индия или на ключови играчи в корупционната система на бившия президент на Южна Африка Джейкъб Зума…
Да. Вярно е, че в Дубай единствено парите представляват интерес. Не се задават въпроси за произхода на средствата и, ако има заповед за арест, тя просто не се изпълнява. Това се вижда всеки ден. Емирството наистина е страна, която не сътрудничи и притежава всички характеристики на данъчен рай.
Ако трябва да посочите една или две спешни мерки, така че да се даде тласък на борбата срещу тези незаконни капиталови потоци, какво бихте предложили?
Докато нямаме общи действия в международен мащаб и силна политическа воля, няма да успеем. Трябва тази воля да се прояви. Защо държавите не реагират? Те трябва да реагират, да предприемат инициативи, именно за да приведат в съответствие страни като Каймановите острови, Гибралтар, Кипър и Малта. Това не е толкова сложно.
*Превод Георги Саулов
