За да не бъде смазан ЕС от американската конкуренция, европейските изпълнителни органи желаят да предоставят повече гъвкавост на държавите-членки при отпускането на помощ на компании в сектора на екологичния преход, се казва в съвместното изявление, публикувано след края на срещата на върха в Брюксел, цитирано в репортаж на France 24*.
Изправени пред огромни американски субсидии, лидерите на Двадесет и седемте отвориха пътя за по-нататъшно облекчаване на правилата за предоставяне на държавна помощ в Европейския съюз (ЕС), но по „целенасочен, временен и пропорционален“ начин, за да се избегне фрагментация на единния пазар.
По отношение на държавната помощ „процедурите трябва да станат по-опростени, по-бързи и по-предсказуеми“ и „да позволят бързото разгръщане на целенасочена, временна и пропорционална подкрепа (…) в секторите, които са стратегически за осъществяването на екологичния преход“, посочват европейските ръководители в съвместно изявление.
„Искаме да бъдем прагматични“, като адаптираме режима на държавната помощ, без да застрашаваме „целостта на единния пазар“, обобщава председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.
Законодателни предложения
Събрани в Брюксел на среща на върха, в центъра на която беше посещението на украинския президент Володимир Зеленски, европейските лидери обсъдиха начините за подкрепа на индустрията на своите страни, застрашена от китайската конкуренция, растящите цени на енергията и американския план за „зелени“ субсидии.
До следващата среща на върха на страните-членки в края на март, Европейската комисия трябва да облече в законодателни предложения плана, формулиран от нейната председателка Урсула фон дер Лайен за подкрепа на зелените индустрии на континента.
Европейската изпълнителна власт желае да даде повече гъвкавост на държавите-членки при предоставянето на помощ на компании, занимаващи се с възобновяема енергия (слънчева, вятърна) и декарбонизация на промишлеността (водород, електрификация, енергийна ефективност), като определени инвестиции в нови заводи могат да бъдат подкрепени с „данъчни облекчения“.
Но тази идея се посреща предпазливо от държавите-членки, разделени на привърженици на свободния пазар и защитници на държавната намеса, като се има предвид, че не всички страни имат еднаква финансова свобода на действие, за да помогнат на бизнеса си.
Богатите страни ли ще бъдат големите печеливши?
Знак за това напрежение е финалната декларация на Двадесет и седемте, която набляга на необходимостта от „поддържане на равенството в условията на конкуренция“ в рамките на ЕС, като същевременно се гарантира „справедлив достъп до финансиране“.
Макар че вратата пред националните субсидии вече е открехната от началото на пандемията през 2020 г., по-широкото ѝ отваряне крие допълнителни рискове, че от това могат да се възползват големите богати страни, Германия и Франция преди всичко, които биха могли да облагодетелстват прекомерно своите компании в ущърб на конкурентите им в ЕС.
Италия и няколко „малки“ държави, между тях Австрия, Дания и Финландия, настояват за максимално целенасочен и ограничен механизъм, което практически би го обезмислило.
„Първоначално бяхме притеснени от прекалено голямото разхлабване на отпускането на държавна помощ, защото се опасявахме от подкопаване на вътрешния пазар. Но сега разглеждаме това като временна мярка, която е насочена изключително към иновациите и зелените технологии, точно областите, в които трябва да се конкурираме с американците“, каза холандският премиер Марк Рюте.
Разгръщане на съществуващите фондове
За да се намали рискът от фрагментация на единния пазар, някои държави-членки, начело с Франция и Италия, настояват за ново общо финансиране.
Урсула фон дер Лайен също обеща да предложи преди настъпването на лятото създаването на „Независим европейски фонд“, който би направил възможно инвестирането в научни изследвания и в стратегически предприятия. Но идеята се отхвърля от множество страни като Германия, Холандия и Швеция, враждебно настроени към всяко увеличение на вноската им в бюджета на ЕС.
В крайна сметка, в окончателно приетия текст, двадесет и седемте се задоволяват просто да „вземат под внимание“ идеята за независим фонд. Но засега европейските лидери вместо това призовават за „по-гъвкаво разгръщане на съществуващите фондове на ЕС“, за да се гарантира справедливото им разпределение между държавите.
Комисията разчита на използването на средства от Европейския план за възстановяване от 800 милиарда евро (NextGenerationEU), от които 250 милиарда могат да бъдат посветени на зеления преход. Като се прибавят и други вече деблокирани финансови средства, общата сума може да се доближи до 370-те милиарда долара, обявени от американците в техния план за климата, приет миналото лято.
„Можем да отговорим (на американския план) с кредитите, с които разполагаме“, призна френският президент Еманюел Макрон след края на срещата на върха. Европа може да „изгради механизми, сравними по обем, като мобилизираме това, което вече имаме“, но те трябва да са сравними и „по бързина и тук е много важна гъвкавостта на държавната помощ и възможността за използване на данъчни кредити“, коментира той, критикувайки сегашните срокове за отпускане на субсидии в ЕС.
Що се отнася до евентуален независим фонд и допълнително общо финансиране, „ние знаем за различията и че днес липсва консенсус между държавите, но дебатът ще дойде“, е уверен Еманюел Макрон.
*Превод Георги Саулов
