Анализът на Петър Ганев е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
През последните седмици институционалното и обществено внимание е силно фокусирано върху цените на хранителните стоки и дейността на големите хранителни вериги. Докато се коментират цени и надценки, търговски практики и отношения на веригите с местни производители, прави впечатление липсата на знание и въобще информация за реалната роля на веригите в продажбите на дребно в страната. Дори сравнително прост въпрос, като това какъв е делът на т. нар. модерна търговия в продажбите на дребно по групи стоки, така и не е получил ясен отговор от отговорните институции. След продължително изследване на този въпрос и след обработване на голямо количество информация от националната статистика и фирмени отчети, тук представяме данни, които помагат да дадем отговор.
Оценката на дела на модерната търговия в продажбите на дребно по група стоки изисква 1) информация за общите продажби на дребно по групи стоки в страната и 2) детайлни данни за продажбите на дребно по групи стоки, извършени от големите предприятия (с над 250 заети). Статистиката за продажбите на дребно дава продажбите на дребно по цени на крайна реализация (с вкл. ДДС и акцизи) и обхваща абсолютно всички продажби на дребно в страната, независимо от формата на търговията (в магазин, открит пазар или дори онлайн) и вида на предприятието. Данните за продажбите на големите предприятия са до голяма степен представителни за ролята на модерната търговия, като по-долу представяме разбивки за продажбите на дребно както за хранителните стоки, така и за основните групи нехранителни стоки.
През 2021 г. големите предприятия (с над 250 заети) реализират продажби на дребно на храни, напитки и тютюневи изделия за 5,5 млрд. лв. на фона на общо продажби на дребно от близо 21 млрд. лв. Пазарният дял на големите предприятия в продажбите на дребно варира по групи стоки, като средно при храните и напитките (без тютюневите изделия) е около 30%. По-нисък е делът на големите предприятия единствено в продажбите на дребно на хляб и хлебни изделия (под 20%), докато при месото и месните продукти, рибата и рибните продукти, както и млякото, млечните продукти и яйцата, делът на големите предприятия е от порядъка на 30-35% от всички продажби на дребно. При плодовете и зеленчуците делът на големите предприятия в продажбите е съответно 37% и 28%. Най-висок дял имат големите предприятия в продажбата на захар, захарни изделия и шоколад – над 40% от продажбите на дребно.
При напитките картината е сходна. В големите предприятия се реализират над 30% от продажбите на безалкохолни напитки и около 35% от продажбите в групите кафе, чай и какао, вино и бира. При спиртните напитки делът е малко под 30%, а единствено при тютюневите изделия делът на големите предприятия е чувствително по-нисък – под 15% от всички продажби на дребно.
През 2021 г. продажбите на дребно на нехранителни стоки, без автомобилите и горивата, от големите предприятия (над 250 заети) достигат 5,9 млрд. лв., което е близо 28% от всички продажби на дребно на нехранителни стоки. Картината по групи стоки е много различна. При стоките за домакинството, инструментите и оборудването, както и при материалите за текущ ремонт на жилището, делът на големите предприятия е от порядъка на 28-29% от всички продажби на дребно. При мебелите, обзавеждането и осветителните дела този дял е 38%, а при домакинските уреди достига над 50% от всички продажби на дребно. При облеклата и обувките делът на големите предприятия в продажбите е средно 32%, но този дял е значително по-висок при облеклата (40%) и по-нисък при обувките (11%).
В продажбите на дребно на техника и стоки за свободното време се наблюдава висок дял на продажбите на големите предприятия. При игрите и играчките и стоките за спорт големите предприятия имат дял от около 40%, а при принадлежностите за лична хигиена и козметика делът на големите предприятия достига 47%. При съобщителната и радио- и телевизионната техника делът на големите предприятия е над 70%, докато в оптиката и фото принадлежностите е под 5%. По нисък е делът на големите предприятия в продажбите на дребно на компютърна техника – около 15%, както и в продажбите на канцеларски стоки, книги, вестници и списания – около 25% от продажбите на дребно се реализират от големите предприятия.
Важно е да се отчете много ниският дял на големите предприятия в продажбите на фармацевтични стоки – едва 1-2% от всички продажби на дребно. Причината за това е специфичната регулация на аптеките, която ограничава явното обединение в големи вериги и от гледна точка на статистиката оперират множество малки предприятия, обединяващи до едва няколко аптеки, макар де факто те да работят като една цяла верига. Ако изключим фармацевтичните продукти, както и автомобилите и горивата, делът на големите предприятия в продажбите на дребно на нехранителни стоки достига около 32-33% от всички продажби на дребно.
Данните ясно показват, че големите вериги генерират средно около 30-32% от продажбите на дребно в страната, като над 50% дял в продажбите на дребно се наблюдава само при някои нехранителни стоки. При хранителни стоки обаче делът на големите вериги не надвишава 50% в нито една група стоки, а най-често е около 25-35% от всички продажби на дребно.
На фона на тези данни изглежда странно целият дебат за цените и търговските практики в продажбите на различни храни да се фокусира почти изцяло върху веригите. Да, те имат значителен пазарен дял и всички останали играчи трябва да се съобразяват с тяхното поведение, но все пак преобладаващата търговия с хранителни стоки се реализира в останалите видове магазини, включително пазари, преки продажби и др. под. И ако често аргументът за силно конкурентния сектор на търговията на дребно стъпва на огромния действащи брой обекти, в т.ч. малки квартални магазини, сега този аргумент е подкрепен и от реалните данни за реализираните продажби. Българският потребител не просто е изправен пред богат избор от обекти, но на практика се възползва от това разнообразие.
