Три години след избухването на пандемията фискалната политика измина дълъг път към нормализиране. Правителствата оттеглиха изключителната фискална подкрепа, а публичният дълг и дефицитите спадат от рекордни нива. Това се случва на фона на висока инфлация, нарастващи разходи за заеми, по-слаби перспективи за растеж и повишени финансови рискове. Устойчивостта на дълга е причина за безпокойство в много страни, се изтъкват авторите на анализ, публикуван в блога на Международния валутен фонд…
Последният ни фискален монитор обсъжда как изключителните икономически условия след пандемията са оформили фискалните резултати. Той призовава за последователни политики за връщане на инфлацията към целта, справяне с рисковете за публичните финанси, като същевременно защитава най-уязвимите и запазва финансовата стабилност.
Навигация в нестабилни времена
След историческия скок на публичния дълг през 2020 г. до почти 100 процента от брутния вътрешен продукт поради икономическо свиване и масивна държавна подкрепа, фискалните дефицити оттогава намаляха, тъй като извънредните фискални мерки, свързани с пандемията, приключиха.
Близо три четвърти от страните миналата година затегнаха както фискалната, така и паричната политика. В резултат на това през последните две години глобалният дълг отбеляза най-стръмния спад от 70 години, възлизайки на 92 процента от БВП в края на миналата година, все още с около 8 процентни пункта над прогнозите преди пандемията. Първичните дефицити също намаляват бързо и се доближават до нивата отпреди пандемията.
След рязък спад през 2020 г., номиналният БВП се повиши през последните две години в много страни, помагайки на публичните финанси. Това отразява както силното икономическо възстановяване, така и неочаквания скок на инфлацията, който стимулира по-висок от очакваното номинален растеж на БВП и данъчни приходи.
Средно напредналите и нововъзникващите пазарни икономики (с изключение на Китай) миналата година претърпяха намаляване на дълга с около 2 до 3 процента от БВП, до голяма степен благодарение на инфлационните изненади. Скоростта на намаляване на дефицита и дълга варираше в зависимост от това колко бързо страните излизаха от пандемията и как бяха засегнати от последвалите шокове. Страните, които се сблъскаха с по-сериозна енергийна или хранителна криза, се затегнаха по-постепенно, тъй като правителствата споделяха тежестта за защита на домакинствата и бизнеса чрез целенасочени и нецеленасочени мерки.
Ролята на инфлационните изненади за намаляването на дълга беше оформена от размера и структурата на дълга на отделните страни. Държавите с високи първоначални нива на дълг, съчетани с големи инфлационни изненади и силен растеж, претърпяха значителен спад на дълга. Обезценяването на обменния курс, първичните дефицити и по-високите разходи по заеми изиграха по-голяма роля при оформянето на динамиката на дълга в някои нововъзникващи пазарни икономики и страни с ниски доходи, ограничавайки ефектите от по-високата инфлация върху коефициентите на дълга.
По-строгите бюджетни ограничения изостриха и без това трудното балансиране за страните с ниски доходи, възпрепятствайки допълнително напредъка към целите на ООН за устойчиво развитие. Страните бяха и силно засегнати от кризата с разходите за живот и продоволствената несигурност, забавяйки намаляването на глобалната бедност.
Поддържаща стабилност
Краткосрочната перспектива е сложна. На фона на висока инфлация, затягане на условията за финансиране и повишен дълг, политиците трябва да дадат приоритет на поддържането на фискалната политика в съответствие с политиките на централната банка за насърчаване на ценова и финансова стабилност.
Много държави ще се нуждаят от строга фискална позиция, за да подкрепят продължаващия процес на дезинфлация – особено ако високата инфлация се окаже по-устойчива. По-строгата фискална политика би позволила на централните банки да увеличат лихвените проценти с по-малко, отколкото в друга ситуация биха направили, което би помогнало за ограничаване на разходите за заеми за правителствата и за поддържане на финансовата уязвимост под контрол.
По-строгите фискални политики изискват по-добре насочени предпазни мрежи за защита на най-уязвимите домакинства, включително справяне с несигурността на храните, като същевременно ограничават общия растеж на разходите, тъй като правителствата вероятно ще се изправят пред социалния натиск, за да компенсират минали увеличения на разходите за живот.
Рисковете обаче са високи и политиците трябва да са готови да реагират бързо. Ако финансовите сътресения се превърнат в системна криза, може да се наложи фискалната политика да се намеси бързо, за да улесни разрешаването й. Ако икономическата активност отслабне значително и безработицата се повиши, правителствата трябва да позволят на автоматичните стабилизатори да работят (например да позволят на дефицитите да се повишат с увеличаване на обезщетенията за безработица или намаляване на данъчните приходи), особено ако инфлационният натиск е под контрол и има налично фискално пространство.
Намаляването на уязвимостта на дълга и възстановяването на фискалните буфери във времето е първостепенен приоритет. Въпреки предвиденото постепенно фискално затягане през следващите години, прогнозираме, че глобалният публичен дълг ще нарасне, движен от някои големи развити и нововъзникващи пазарни икономики. В по-общ план опасенията относно уязвимостта на дълга се засилиха в много страни. В развиващите се икономики с ниски доходи по-високите разходи по заеми също натежават върху публичните финанси, като 39 държави вече имат или са близо до дългови затруднения.
Държавите трябва да увеличат усилията си за разработване на надеждни, базирани на риска, фискални рамки, които намаляват уязвимостта на дълга с течение на времето и създават необходимото пространство за справяне с бъдещи шокове. Подобрените фискални рамки могат да съчетават укрепени институции с преработени фискални правила. Средносрочните фискални планове трябва да включват надежден политически ангажимент за постигане на устойчивост на дълга – т.е. да обявяват конкретни мерки или реформи в областта на разходите и приходите – като същевременно позволяват гъвкавост за приспособяване към шокове.
Страните с ниски доходи са изправени пред особено сериозни предизвикателства. Обновените усилия за увеличаване на приходите са от решаващо значение за възстановяване на фискалната устойчивост, справяне с кризата с разходите за живот и постигане на целите за устойчиво развитие. Въпреки множеството вълни от данъчни реформи, приходите упорито остават недостатъчни, под нивата, които позволяват на държавата да играе своята роля в устойчивото и приобщаващо развитие. Международното сътрудничество е от решаващо значение, за да се помогне на тези страни да разрешат непоносимото дългово бреме по организиран и навременен начин.
